М О Т И В И:

 

Районна прокуратура – Плевен е внесла обвинителен акт срещу И.Д.И., с ЕГН: ********** *** по обвинение за това, че за периода от месец юни 2016г.  до месец януари 2018г. включително, в гр.Плевен, като осъден с влязло в сила решение №916/17.06.2016 по гр. дело №3024/2016г. по описа на Районен съд-Плевен  да издържа свой низходящ - К.И.Д. с ЕГН-********** и свой низходящ –В.И. Д. с ЕГН-**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всеки от тях, а именно 20/двадесет/ месечни вноски, в размер общо на 5000.00 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Държавният обвинител поддържа обвинението. В хода на съдебните прения прокурорът изразява мнение, че са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК от подсъдимия. Посочва, че той не отрича ангажимента си, но е в обективна невъзможност да заплаща своевременно месечната издръжка така, както е постановил Районен съд – Плевен. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че подсъдимия е в зряла възраст  и е с чисто съдебно минало. Моли съдът да му наложи наказание по вид „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено с изпитателен срок, като не ангажира становище относно неговия размер.

Подсъдимият заявява желание да плаща издръжка и при всяка удобна възможност е изпълнявал задължението си. Моли за снизхождение при постановяването на съдебния акт.

В правото му на последна дума подсъдимият заявява, че желае да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок.

Съдът, като взе под внимание събраните и приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.Д.И. и свидетелката Г.К.А. били съпрузи. По време на брачния им живот се родили К.И.Д. – на 01.09.2006г. и В.И. Д. – на 26.03.2014г.

С Решение на РС-Плевен № 916/17.06.2016 по гр. дело № 3024/2016г. влязло в законна сила на 17.06.2016г. брака между подсъдимия И.Д.И. и свидетелката Г.К.А. бил прекратен. С това решение  упражняването на родителските права по отношение на двете деца били предоставени на майката, а бащата – подсъдимият И.Д.И. бил осъден да заплаща на детето си К.И.Д.  месечна издръжка в размер на 130.00лв. и на детето си В.И. Д. месечна издръжка в размер на 120.00лв, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

От влизане в сила на съдебното решение за дължимата издръжка, подсъдимият И.Д.И. не заплатил нито една дължима месечна издръжка за двете деца. Това принудило свидетелката Г.К.А. *** с данни за осъществено престъпно деяние от общ характер. Било образувано и проведено разследване по настоящото ДП №Д-2346/2017г. по описа на РП-Плевен.

За периода от м.юни 2016г. до м.януари 2018г. включително,  размера на дължимата от подсъдимият И.Д.И. сума  като издръжка за двете деца е в размер на 5000.00 лева. (2600.00 лева за детето К.И.Д. и 2400.00 за детето В.И. Д.).     

ПО  ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие – показанията на свидетелката Петя К. Николова, обясненията на подсъдимия И.Д.И. и приобщените писмени доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:

- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната му квалификация:

Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени в решението на съда.

С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете като е осигурена наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не  е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Подсъдимият се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето К.И.Д. в размер на 130,00 лева и за детето В.И. Д. в размер на 120,00 лв. Съзнателно обаче той не е изпълнявал задължението в размер на повече от две месечни вноски за всеки от тях. Необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК очевидно е налице.

- Съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация:       

Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Налице е съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски периода от м. юни 2016 г. до м. януари 2018 г. – включително. Общият размер на задължението на подсъдимия е в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева.

Съгласно съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена.

От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.

От субективна страна  подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл.

При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимият И.Д.И. е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като за периода от месец юни 2016г.  до месец януари 2018г. включително, в гр.Плевен, като осъден с влязло в сила решение №916/17.06.2016 по гр. дело №3024/2016г. по описа на Районен съд-Плевен  да издържа свой низходящ - К.И.Д. с ЕГН-********** и свой низходящ –В.И. Д. с ЕГН-**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всеки от тях, а именно 20/двадесет/ месечни вноски, в размер общо на 5000.00 лв.

ПО  ОТНОШЕНИЕ  НА ВИДА  И  РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 1 /една/ година или „Пробация“. Не са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК не може да се приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди /Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Поради това на основание чл. 183, ал. 1 от НК, като взе предвид подбудите на подсъдимия за извършване на деянието, установените смекчаващи вината обстоятелства (чистото съдебно минало-реабилитиран и самопризнанието на подсъдимия), съдът му определи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал. І  от НК е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият И.Д.И. е неосъждан.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.

На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите                                     и добрите нрави.

 С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 1 година  лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: