Р Е Ш Е Н И Е№952
20.05.2019
г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1839/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Д.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Електронен фиш Серия К, № 1351156
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди електронният фиш да е бил
издаден в нарушение на правилата по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и моли същият да бъде
отменен. С допълнение към жалба (лист 18 от делото) поддържа да е допуснато
съществено процесуално нарушение и по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Н.Д.Н., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 20.02.2019 г., а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 06.03.2019 г.,
видно от товарителница за приета пратка с баркод № 5300081340848 (приложена по
преписката, ведно с оригинал на пощенски плик), поради което срокът по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 10.04.2016 г. в 11:52 часа на автомагистрала
„Тракия“, км 118+425 в посока гр. София жалбоподателят Н.Д.Н. управлявал лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****със скорост на движение от 152 км/ч при
разрешена скорост от 140 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост
било заснето и установено със стационарна радарна система SITRAFFIC ERS 400 с № 003059047971.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 157 км/ч, като
след приспаднат толеранс от „минус“ 3 процента била установена стойност на
скоростта на движение от 152 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 12 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП против
жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 1351156, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 09.10.4823 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № *****, е от одобрен тип
и със срок на валидност до 06.10.2019 г.
От Протокол от проверка № 8-ИСИ/25.02.2016 г. на
средство за измерване – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътните нарушения SITRAFFIC ERS 400 се установява, че процесното техническо средство
с № 003059047971 е преминало последваща проверка на 25.02.2016 г. със
заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че
грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От справка за собственост за ППС с рег. № *****се
установява, че собственик на превозното средство е жалбоподателят Н.Д.Н..
От протокол с изх. № 24-00-214/08.06.2015 г. по описа
на ОПУ – Пловдив се изяснява, че на 21.05.2015 г. е извършен монтаж на 2 броя
пътни знаци Е24 на км 118+686 – ляво платно.
От приложения към преписката снимков материал се установява,
че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *****е
била 157 км/ч, като заснемането е било извършено на 10.04.2016 г. в 11:52 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – автомагистрала
Тракия, км 118+425 в посока гр. София; датата – 10.04.2016 г.; точният час на
извършване на нарушението – 11:52 ч.; регистрационният номер на МПС – *******;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – Н.Д.Н.; описание
на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост 152 км/ч при
ограничение от 140 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
Възможността да се извърши преценка за спазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по
издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла
вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя, като в този
смисъл е и трайната съдебна практика (така Решение
№ 1315 от 24.06.2015 г. по к.а.н.д. № 1282/2015 г. на Административен съд –
Пловдив). Сроковете,
които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за
налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е
била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил
неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /
ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010
г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр.
чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които
траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на
основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от
разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по
чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова
давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана
и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на
всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Тъй като процесното деяние е извършено на 10.04.2016 г., т.е. след 10.04.2010
г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на
абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който
административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение
се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към
момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е
била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и
абсолютната давност, поради което възражението се явява неоснователно.
Не се споделя и допълнително наведеното възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение поради неспазване на месечния срок
по чл. 52, ал. 1 ЗАНН съставлява. Разгледаният срок е инструктивен и неговото
неспазване не води до погасяване на административнонаказателната отговорност на
лицето, посочено като нарушител. Неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН би
могло да има значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
съответното длъжностно лице, който въпрос обаче стои извън предмета на
настоящото производство. В този смисъл относно инструктивния характер на срока
по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е и трайната съдебна практика – Решение № 559 от 07.04.2017 г. по к.а.н.д. № 108/2017 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1527 от 27.07.2016 г. по к.а.н.д. №
1205/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19
от 13.03.2015 г.) при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от
министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни
знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. А според чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 (в
приложимата си редакция) местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС се
обозначават с пътен знак „Е24“ (контрол с автоматизирани технически средства
или системи – чл. 56, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата) и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила
на жалбоподателя с рег. № *****е установена и заснета с АТСС по смисъла на
ЗДвП, представляващо стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение SITRAFFIC ERS 400 с № 003059047971, за която по
делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на
метрологичните изисквания.
По преписката е налично фотографско заснемане,
удостоверяващо обстоятелството, че участъкът от пътя, в който е инкриминирано
нарушението, е обозначен с пътен знак „Е24“.
При служебно извършена проверка в интернет страницата
на МВР в директория „Полезно за вас“, поддиректория „Информация относно местата
и точките за контрол на скоростта със стационарни и мобилни автоматизирани
технически средства за територията на цялата страна“ настоящият състав на съда
констатира публикувана в табличен вид информация за местата и точките за
контрол на скоростта със стационарни и мобилни автоматизирани технически
средства за територията на цялата страна, в обема на която информация е
включена и процесната стационарна камера, разположена на автомагистрала
„Тракия“, км 118+425 в посока гр. София, поради което законовите изисквания са
спазени (така Решение № 1960 от
05.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2622/2018 г. на Административен съд – Пловдив).
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен
състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен
материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което
му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на
10.04.2016 г. в 11:52 ч. на автомагистрала „Тракия“, км 118+425 в посока гр. София
жалбоподателят Н. е управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****, като се
е движил със скорост от 152 км/ч при разрешена скорост от 140 км/ч. От
субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно
средство, с каква скорост се е движил, както и какво е било действащото
ограничение на скоростта за движение, следователно в съзнанието му се е отразил
и фактът на извършеното превишаване на ограничението на скоростта на движение.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на
жалбоподателя. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят
да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение на
10.04.2016 г. на собствения му лек автомобил с превишена скорост и в нарушение
на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила от друго
лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно
установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш от собственика, то именно собственикът на превозното средство
се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се
явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено
при правилно прилагане на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя Н. съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева. Съдът счита, че в случая правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост
е с 12 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба,
с която се санкционират случаите на превишаване от 11 до 20 км/ч на разрешената
скорост извън населено място. Съдът намира и че правилно е била установена
превишената стойност на скоростта от 12 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „три
процента от измерената скорост“. Следователно установената стойност на
скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая по делото се
установи да е 157 км/ч, се извадят 3 % толеранс в полза на водача. След
извършване на изчислението се получава и установената стойност на скоростта, а
именно 152 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. По тези
съображения настоящият състав намира и че не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и
размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено
и не се налице основания за неговото изменение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 1351156 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н.Д.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с ориганал!Й.Т.