ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000767 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на П. Т.
П. против протоколно определение от 18.10.2022 г., постановено по т.д. №
113 по описа за 2022 г. на Окръжен съд С. З., с което е спряно производството
по т.д. № 113/2022 г. по описа на Окръжен съд - С. З. на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК до приключване на ДП № ***/****г на Сектор П** към ОД на
МВР, пр.пр. № *****/****г. на РП - С. З..
Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли същото да се отмени и делото се върне на Окръжен съд С.
З. с разпореждане за продължаване разглеждането на делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ответника по иска ЗД „Б. и.“ АД, който чрез процесуалния си представител
изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по т.д. № 113 по описа за 2022 г. на Окръжен съд С. З. е
образувано по предявени от П. Т. П. против ЗД „Б. и.“ АД обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди,
настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице, при
управление на автомобил за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с ответното дружество.
1
За да спре производството по делото до приключване на наказателното
производство, Окръжен съд С. З. е приел, че са налице основанията за
спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК, до приключване на ДП № ***/****г на Сектор „П. п.“ към ОД на
МВР, пр.пр. № *****/****г. на РП - С. З..
Определението е неправилно.
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК, до приключване на ДП № ***/**** г. на Сектор П** към ОДМВР и
пр.пр. № *****/**** г. на РП - С. З.. Въпреки направеното от съда искане за
прилагане на копие от тази преписка /л.80/, по делото липсват каквито и да е
било данни за предмета на това производство, лицето или лицата, срещу
които се води, както и етапа, на който се намира. Съдържащото се в отговора
на частната жалба твърдение за вече внесен обвинителен акт срещу
делинквента и образувано НОХД в Районен съд С. З., също не е подкрепено с
конкретни доказателства.
Наказателното производство не е преюдициално за гражданското дело,
доколкото предявените искове в случая са насочени към реализиране
отговорността на застрахователя за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане на ищеца от застрахования делинквент,
чиято наказателна отговорност се търси в наказателното производство.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционална по отношение на
деликтната отговорност, предпоставките за възникването й са установяване
факта на деликта от страна на застрахования, както и наличието на валидна
застраховка „гражданска отговорност”. В тези случаи всички елементи от
състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени
самостоятелно в гражданското производство, съответно да бъде установена
деликтната отговорност на застрахования, дори и когато противоправното му
поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не
обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждественост
между противоправното поведение в гражданското право и виновното
поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически
състави.
Освен това, според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020
г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него
определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС,
определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение №
683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО/, само наличието на прокурорска
преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено
престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по
смисъла и на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се спре производството при условията
на чл. 229, т. 5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да
установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези
обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство.
Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ какъвто е
настоящият, следва да е налице съвпадение на основанието на търсената
защита, на противоправното деяние и на делинквента, с противоправното
2
деяние и с дееца в образуваното наказателно производство. Освен това, в този
случай гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността да
установи със средствата на ГПК конкретно релевантните факти за
установяване на деликтната отговорност на третото лице, посочени в
разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, и наложителността от
постановяване на присъда, която да бъде задължителна на за гражданския
съд.
В случая, съдът е посочил единствено, че е образуваното наказателно
производство в досъдебна фаза. Няма установени от първоинстанционния съд
обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка, както за
преюдициалността на евентуално образуваното наказателно дело спрямо
настоящия спор, така и че елементите от фактическия състав на обуславящия
застрахователната отговорност на ответника деликт, съставляват престъпно
обстоятелство, и че установяването им в исковото гражданско производство е
невъзможно.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен
съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 и/или т. 5 ГПК за спирането на производството
по делото. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото
да се върне на Окръжен съд – С. З. за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.10.2022 г., постановено по т.
д. № 113 по описа за 2022 г. на Окръжен съд С. З., с което е спряно
производството по т.д. № 113/2022 г. по описа на Окръжен съд - С. З. на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на ДП № ***/****г на
Сектор ПТП към ОД на МВР, пр.пр. № *****/****г. на РП - С. З...
Връща делото на Окръжен съд С. З., за продължаване на
производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3