№ 207
гр. Сливница, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря И.а Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200168 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Ц. М., ЕГН **********, чрез процесуалните му
представители – адв. К. Д. и адв. В. Д., жалба вх. № 32-782563/19.03.2024 г. по описа на ТД
Митница София, срещу НП № 69 от 09.05.2019 г., издадено от Н.Б.Б. – заместник-директор
на ТД Югозападна, правоприемник на Митница Столична, чийто правоприемник е ТД
Митница София на Агенция „Митници“, в качеството й на административнонаказващ орган
съгласно Заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г. на директора на АМ, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1 и ал. 6 от Закон за
митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 15655,98 лева,
за нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ, като на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ е присъдено да
заплати и равностойността на стоката, предмет на нарушение по АУАН № 528/04.12.2028 г.
по митническата й стойност, възлизаща в размер на 15655,98 лева.
В жалбата се твърди, че за издаденото НП жалбоподателят е бил уведомен едва на
12.03.2024 г., когато от Дирекция „Събиране” при ТД на НАП — гр. П. му били връчени
няколко Постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени по изп.д. №
*********/2017 г. по описа на ТД на НАП П.. Сочи се, че , в обжалваното НП № 69/2019 г.
на стр. 5, накрая, е записано, че след щателно издирване жалбоподателят не бил открит на
адреса му, поради което постановлението на осн. чл. 232, ал. 2 ЗМ се счита за влязло в
законна сила два месеца след издаването му, на дата 10.07.2019 година, която разпоредба
според жалбоподателя не следва да намери приложение по доводи, подробно изложени в
жалбата и свързани с допуснати нарушения при връчването на санкционния акт. По
същество счита атакуваното НП за незаконосъобразно и необосновано. Сочи е, че при
съставяне на АУАН, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
доколкото нарушението е описано абсолютно неясно, тъй като на първата страница на
АУАН е посочено, че на 06.08.2018 г. е декларирал пред митническите органи на Република
Сърбия стоката – часовник „ROLEX”, а веднага след това е записано, че е закупил този
часовник на 04.08.2017 г. от Сърбия, т.е. около една година по-рано. В края на акта при
1
описанието на нарушението, което му е вменено, е записано, че го е извършил на 09.08.2017
г., като счита, че това противоречие между съставомерните факти, описани в акта,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото му
на защита.
Сочи се на следващо място, че нарушението не е доказано от обективна страна,
доколкото му се вменява нарушение, изразяващо се в „митническа контрабанда“ без
фактически да е установено, че на 09.08.2017 г. е пренесъл през държавната граница стоката,
предмет на нарушението без знанието и разрешението на митническите органи. Сочи се, че
такава стока – часовник „ROLEX”, не е установено да е пренесена на въпросната дата, не е
намерена у него, в багажа му, автомобила му или в трето лице и съответно не е иззета
/приобщена/ по административнонаказателната преписка, като
административнонаказващият орган без никакви доказателства, единствено въз основата на
писмени данни от митническите органи на Република Сърбия, му е вменил въпросното
нарушение. Сочи се, че на 06.08.2017 г., когато е прието, че е декларирал пред митническите
органи на Сърбия стоката и на 04.08.2017 г., когато е прието, че е закупил този часовник от
Сърбия, изобщо не е пребивавал на територията на Р. Сърбия, респ. няма как да е закупил
стоката и да е декларирал същата. В този смисъл, намира, че обвинението не е доказано,
доколкото по никакъв начин не се установява на 09.08.2017 г., в 19.20 часа, на ГКПП
Калотина да е пренесъл през държавната граница на Р. България, без знанието и
разрешението на митническите органи стоки – часовник „ROLEX”.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с адв. Д., който поддържа подадената жалба и моли наказателното
постановление да бъде отменено на основанията, подробно мотивирани в жалбата.
Претендира разноски в производството за безплатно оказаната правна помощ.
Въззиваемата страна – заместник-директор на ТД Югозападна, правоприемник на
Митница Столична, чийто правоприемник е ТД Митница София на Агенция „Митници“,
редовно призована, се представлява от юрк. Н.В., който счита, че жалбата е недопустима,
доколкото наказателното постановление е влязло в законна сила, поради което моли
производството да бъде прекратено. По същество счита, че по делото е доказано, че лицето е
преминало през ГКПП Калотина именно на датата, посочена в НП.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (надлежно упълномощените
процесуални представители на жалбоподателя адв. К. Д. и адв. В. Д. от АК - П.) и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган.
С разпореждането си за насрочване на делото съдът е развил и подробни мотиви
защо счита, че е спазен и срокът за обжалване, но за пълнота на изложението, същите следва
да бъдат възпроизведени и допълнени и в настоящото решение.
Съобразявайки представените писмени доказателства, касаещи връчването на
издадените в хода на административнонаказателното производство актове, съдът установи
следното:
Производството е образувано с АУАН № 528 от 04.12.2018 г. на Митница Столична,
съставен в отсъствието на жалбоподателя по повод изпратена от ЦМУ преписка рег. индекс
№ 32-190519/02.07.1918 г., за административно нарушение, извършено на 09.08.2017 г. За да
състави АУАН в отсъствието на лицето, контролния орган е предприел следните действия:
С писмо рег. № 32-217465 от 27.07.2018 г. жалбоподателят М. е бил поканен за
снемане на обяснения на 06.08.2018 г. в Митница Столична. Видно от находящото се по
делото известие за доставяне, поканата е била изпратена на 30.07.2018 г. до адрес в гр. П.,
ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *, но същата не е била връчена на жалбоподателя и е била
2
върната на 30.08.2018 г. с отбелязване „непотърсена“.
С писмо рег. № 32-236864 от 15.08.2018 г. жалбоподателят М. е бил поканен за
снемане на обяснения на 03.09.2018 г. в Митница Столична. Видно от находящото се по
делото известие за доставяне, поканата е била изпратена на 16.08.2018 г. до същия адрес в
гр. П., ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *, но не е била връчена на жалбоподателя и е била
върната на 08.09.2018 г. с отбелязване „непотърсена“.
С писмо рег. № 32-265105 от 13.09.2028 г. е потърсено съдействието на началника на
Митница П. за връчване на писмо рег. № 32-263355 от 12.09.2018 г. (съдържащо идентична
покана за явяване в Митница Столична на 28.09.2018 г.) лично на Л. М. на адрес гр. П., ж.к.
Т. № *, ЕТ *, АП. * или на адрес гр. П., ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *.
Видно от изготвената на 20.09.20218 г. справка за лицето, регистрираните постоянен
и настоящ адрес на М. съвпада и са в гр. П., ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *.
По делото е налично и писмо рег. индекс № 32-281330 от 01.10.2018 г., в което
началникът на Митница П. е посочил, че по повод на поисканото съдействие за връчване на
поканата, лицето не е било открито на посочените адреси след многократни посещения на
същите от служители на Митница П.. Посочено е, че при посещение на адрес гр. П., ж.к. Т.
№ 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. * е проведен разговор с домоуправителя и е установено, че
апартаментът е собственост на друго лице – г-жа Б.. Посочено е, че при извършена справка в
НБД „Население“ не е установен друг адрес. Сочи се, че при посещение на адреса в гр. П.,
ж.к. Т. № *, ЕТ *, АП. * лицето не е било открито, като върху пощенската кутия имало
надпис сем. К..
С писмо рег. № 32-313892 от 29.10.2018 г. на Митница Столична е потърсено
съдействието и на ОДМВР – П., като е поискано връчване на писмо с рег. № 32-312391 от
29.10.2018 г. (съдържащо покана за снемане на обяснения) лично на Л. М. на адрес гр. П.,
ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *.
В отговор по преписката е постъпило писмо рег. № 317000-11795/20.11.2018 г. на
Пето РУ – П., ведно с приложена към него докладна записка, видно от която лицето не е
било намерено, като от проведена беседа със съсед от ет. 2, ап. 6 – А. Д., е установено, че
търсеното лице не живее на адреса от около година, като жилището е необитаемо.
При тези данни АУАН е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя.
След съставяне на АУАН са предприети опити за връчване на същия чрез
изпращането му до началника на МП Калотина, доколкото е установено, че лицето
преминава през ГКПП Калотина с два различни автомобила, регистрирани на негово име.
Видно от удостовереното в АУАН, същият е връчен при отказ, в присъствието на двама
свидетели, на 02.03.20219 г., като лично жалбоподателят е записал в АУАН, че отказва да
подпише акта и че не е закупувал никога от Сърбия и откъдето и да е било часовник ROLEX
и не знае за какво става въпрос. В АУАН жалбоподателят е посочил и телефонен номер за
връзка с него.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП № 69 от
09.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Югозападна“ на АМ, върху което е било
удостоверено, че след щателно издирване нарушителят не може да бъде открит на адреса,
посочен при връчване на АУАН, респ. на адреса, установен в хода на АНП, поради което и
на основание чл. 232, ал. 2 ЗМ, НП се счита за влязло в сила два месеца след издаването му,
на дата 10.07.2019 г.
За да приеме това АНО е съобразил, че покана рег. № 32-136192 от 10.05.2019 г. за
връчване на НП е била изпратена на жалбоподателя на 14.05.2019 г. на адрес гр. П., ж.к. Т. №
1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *, като видно от известието за доставяне, пратката се е върнала с
отбелязване „Непотърсена“ на 04.06.2019 г.
До същия адрес е изпратена и втора покана рег. № 32-155327 от 29.05.2019 г., като
3
видно от известието за доставяне, пратката се е върнала с отбелязване „Непотърсена“ на
22.06.2019 г.
За връчване на НП с писмо рег. № 32-245193 от 23.08.2019 г., връчено на 26.08.2019 г.,
е потърсено съдействието на директора на ТД Тракийска гр. П. за лично връчване на НП на
лицето на адрес гр. П., ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *, като в отговор е върнато писмо от
началник на отдел МРР Тракийска рег. индекс 32-274177 от 24.09.2019 г., в което е посочено,
че служители на отдел „МРР Тракийска“, ГД МРР са извършили посещения на адрес на
лицето, като същото не е било открито.
При това АНО е счел, че са изпълнени изискванията на чл. 232, ал. 2 ЗМ и е
удостоверил влизането в сила на НП на 10.07.2019 г.
След влизане в сила на НП били предприети действия по принудително събиране на
публичното вземане, като по образуваното изп. дело № *********/2017 г. на ТД на НАП П.
били наложени обезпечителни мерки – запори и възбрана.
Видно от писмо вх. № 4078/01.08.2024 г. по описана РС – Сливница, за връчване на
постановленията за налагане на обезпечителни мерки по горепосоченото изп. дело,
жалбоподателят е бил търсен два пъти на декларирания адрес в гр. П., ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ.
*, АП. *, но не бил открит, като не е бил открит и от МВР – П.. Едва след налагане на
възбраната лицето се е свързало по телефона с публичния изпълнител и се е явил в сградата
на Дирекция Събиране при ТД на НАП П., придружен от адв. Д., като е получил всички
постановления. Постановленията за налагане обезпеченията, видно от удостовереното в тях
са били връчени лично на жалбоподателя на 12.03.2024 г., когато същият получил и препис
от процесното НП.
В допълнение, с оглед направения в хода на съдебното следствие следствен
експеримент, следва да се посочи, че макар и в АУАН жалбоподателя да е бил предоставил
телефон за връзка с него, не е направен опит за уведомяването му за издаденото НП по
телефона.
Нещо повече, видно от находящата се по делото разписка за връчено съобщение за
насрочване на делото, същата е била изпратена на посочения в жалбата адрес (до който се
твърди, че са правени опити за връчване на НП) в гр. П., ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *, и е
получена лично от жалбоподателя. В този смисъл и заявеното от домоуправителя, че
апартаментът е собственост на друго лице, е ирелевантно и не изключва задължението на
лицата, натоварени с връчването, да положат достатъчно усилия да намерят лицето, което не
е задължено да пребивава постоянно на адреса си.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи, касаещи допустимостта на подадената жалба:
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗМ, когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса,
посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната,
или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва, като
постановлението се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.
Общите разпоредби на ЗАНН – тази на чл. 58, ал. 1 ЗАНН, по силата на която препис
от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение, са дерогирани в конкретната част от административнонаказателното
производство от специалната разпоредба на чл. 232, ал. 2 ЗМ.
Съгласно възприетото в Решение № 746 от 30.11.2009 г. на АдмС – София – област по
ч. к. а. д. № 779/2009 г., за да приложи чл. 232, ал. 2 ЗМ, наказващият орган следва да
ангажира надлежни доказателства относно факта, че лицето е било търсено на посочения от
него адрес и не е било открито. По делото, в хода на цялото административнонаказателно
производство липсват доказателства, които да установяват на кои дати е било потърсено
лицето и в кои часове, като по отношение на НП липсват и доказателства за това кои лица са
4
заявили отсъствието му от адреса (доколкото за АУАН има сведения от съсед и
домоуправител). След съставяне на НП не е била изготвена нова справка за постоянен и
настоящ адрес на лицето, като поканата за връчване на НП е изпратена единствено до адреса
в гр. П., ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *, който обаче фактически не е посоченият при
връчването на акта адрес, доколкото последният е бил връчен от служители на МП
„Калотина“, при това при отказ на лицето да подпише акта. Нещо повече, макар и в АУАН
жалбоподателят да е оставил телефон за връзка с него, по преписката няма данни същият да
е бил търсен на посочения номер. Няма данни за опити НП да бъде връчено и чрез органите
на МВР, каквито опити са правени по повод връчването на АУАН.
В този смисъл съдът намира, че АНО незаконосъобразно е приложил разпоредбата на
чл. 232, ал. 2 ЗМ без надлежни доказателства за невъзможност на служителите на отдел МРР
„Тракийска“ да връчат НП, без каквито и да е доказателства за невъзможност на органите на
полицията да връчат посоченото НП на наказаното лице, без да на направи опит да се
свърже с него по телефона и без да направи опит НП да бъде връчено по начина, по който е
бил връчен АУАН, макар и при отказ. Видно е, че след издаване на АУАН контролните
органи са установили, че лицето преминава често през границата на страната през ГКПП
Калотина, като са осигурили на М. възможността да се запознае с АУАН и образуваното
срещу него НП. При връчване на АУАН не е събрана информация от връчителите кой е
актуалният адрес на лицето, но същото е дало телефон за връзка с него. Въпреки данните, че
лицето преминава често през границата на страната, което пък изключва постоянното му
пребИ.е на адреса, и въпреки наличния по преписката телефон за връзка, АНО е подходил
напълно формално и повърхностно, приемайки, че са налице основанията за приложение на
чл. 232, ал. 2 ЗМ, като по този начин е засегнал сериозно правата на санкционираното лице
да се защити срещу издаденото срещу него НП.
С оглед на горното, съдът намира, че обжалваното НП не е влязло в сила на
основание чл. 232, ал. 2 ЗМ, като в този смисъл и жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, доколкото НП е било връчено на жалбоподателя на 12.03.2024 г., а жалбата е с вх. №
32-782563/19.03.2024 г. по описа на ТД Митница София, т.е. спазен е 14-дневният срок за
подаването й. Освен това, жалбата съдържа реквизитите на чл. 320 НПК, която разпоредба е
субсидиарно приложима при липсата на изричен текст в ЗАНН, регламентиращ изискуемите
реквизити.
В този смисъл съдът намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по
същество и за основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.08.2017 г., в 16.44 часа Л. Ц. М., ЕГН ********** излязъл от Р. България през
ГКПП Стрезимировци, като влязъл обратно в страната на същата дата в 23.20 часа през
ГКПП Калотина шосе.
На 04.08.2017 г. на името на жалбоподателя била издадена фактура № 2580 за
закупуването на часовник Rolex на стойност 1135250 RSD. На 06.08.2017 г. било подадено
искане за възстановяване на ДДС № 223, което не съдържа подпис на подалото го лице.
В периода от 02.08.2017 г. до 07.08.2017г. по делото няма данни жалбоподателят да се
е намирал на територията на Р. Сърбия.
На 08.08.2017 г., в 9.28 часа, Л. Ц. М. напуснал страната, като излязъл през ГКПП
Стрезимировци и влязъл обратно в Р. България на 09.08.2017 г., в 19.20 часа през ГКПП
Калотина шосе.
На 20.07.2018 г. до началника на Митница Столична било изпратено писмо рег. № 32-
211587, ведно с приложени към него таблица с данни за осъществени износ от Република
Сърбия на ръчни часовници, предназначени за внос в Република България и търговски
5
фактури и искания за възстановяване на ДДС. В писмото е посочено, че в ЦМУ е постъпила
документирана информация от Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа за 11
случая на износ от Република Сърбия на скъпи ръчни часовници Rolex, осъществени от
физически лица, преминали през ГКПП „Градина“ – ГКПП „Калотина“, ГКПП „Рибарци“ –
ГКПП „Олтоманци“ и ГКПП „Стрезимировци“, като износителите са декларирали пред
митническите органи на Р. Сърбия, че стоките са предназначени за внос в Р. България.
Посочено, че през ГКПП „Градина“, разположен срещу ГКПП „Калотина“, и през ГКПП
„Стрезимировци“ в Р. Сърбия, разположен срещу ГКПП „Стрезимировци“ в Р. България, са
преминали лицата, посочени в писмото, сред които и жалбоподателят, като закупените от
тях в Република Сърбия часовници били на обща стойност 13041000 RSD. Сочи се, че от
извършената проверка в АИС „Граничен контрол“ са се установили регистрирани
преминавания на по-голяма част от въпросните лица през ГКПП „Калотина“ или ГКПП
„Стрезимировци“ на датите, на които са извършени заверки от сръбските митнически органи
за одобряване на исканията за възстановяване на ДДС, или на по-късни дати. Сочи се, че са
били направени и справки в системата „МИС3А“ за регистрирани в периода след покупката
на часовниците до настоящия момент ЕАД за едновременно допускане за свободно
обращение и крайна употреба на ръчни часовници от въпросните лица, в качеството им на
получатели, преки и/или косвени представители или декларатори, но не са били открити
данни за регистриран внос на часовникарски изделия от Глава 91 от Тарифата и
статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа на ЕС.
Жалбоподателят М. е бил многократно канен за снемане на обяснения в Митница
Столична, но не могъл да бъде намерен, поради което и на база представените с писмото
доказателства и след справка за задгранични пътувания, свидетелят С. С. С., в присъствието
на свидетелите Р. С. В. и Л. И. Л., съставил на жалбоподателя в негово отсъствие АУАН №
528 от 04.12.2018 г. Като обстоятелства, установени при извършване на проверката, е
посочено, че на 06.08.2018 г. декларира пред митническите органи на Република Сърбия, че
стоката часовник ROLEX, закупена от него с фактура № 2580/04.08.2017 г. в Р. Сърбия, е
предназначена за внос в Р. България. Посочено е, че за целите на контрола пред сръбските
митнически власти е представил търговска фактура № 2580/04.08.2017 г. на стойност
1135250 RSD за закупуването на часовник ROLEX и искане № 223/06.08.2017 г. за
възстановяване на ДДС. Посочено е, че в хода на проверката е установено, че лицето Л. Ц.
М., ЕГН ********** преминава през ГКПП Калотина на 09.08.2017 г. с международен
паспорт № *********/24.07.2017 г. Сочи се , че във връзка с получената информация от
българските митнически органи е извършена справка в системата „МИС3А“ за регистрирани
в периода след покупката на часовника – 04.08.2018 г. до настоящия момент, митнически
декларации за поставяне на стоки под митнически режим „едновременно допускане за
свободно обращение и крайна употреба на стоки, ръчен часовник ROLEX“, от Л. Ц. М., в
качеството му на получател, пряк или косвен представител или декларатор, каквито не са
открити, като за посочения период не са открити и данни за регистриран внос на
часовникарски изделия от Глава 91 от Тарифата и статистическата номенклатура и Общата
митническа тарифа на ЕС.
При тези факти контролният орган е приел, че е видно, че на 09.08.2017 г., на ГКПП
Калотина, Л. Ц. М., ЕГН **********, като пренесъл стока (часовник ROLEX, закупен от
него с фактура № 2580/04.08.2017 г. в Р. Сърбия) през държавната граница, без знанието и
разрешението на митническите органи, е осъществил състава на чл. 233, ал. 1 ЗМ.
След съставяне на АУАН били предприети опити за връчване на същия, вкл. чрез
изпращането му до началника на МП Калотина, доколкото било установено, че лицето
преминава през ГКПП Калотина с два различни автомобила, регистрирани на негово име.
АУАН бил връчен на жалбоподателя при отказ на 02.03.2019 г., като за това в акта се
подписали свидетелите И. Т. и А. А.. В АУАН лично жалбоподателят записал, че отказва да
6
подпише акта и че не е закупувал никога от Сърбия и откъдето и да е било часовник ROLEX
и не знае за какво става въпрос, като посочил и телефонен номер за връзка с него.
В хода на административнонаказателното производство било изготвено Становище
рег. № 32-89537/25.03.2019 г. от Комисия, определена със Заповед № ЗТД -5800-47/32-
18177/17.01.2019 г. на директора на ТД Югозападна, съгласно което в съответствие с
разпоредбата на чл. 70 от Регламент 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета, за
нуждите на АНП № 69/2019 г., може да бъде определена митническа стойност на стоката в
размер на 15655,98 лв. В становището липсват каквито е да е мотиви за определянето на
така посочената митническа стойност.
Въз основа на така съставения АУАН и съобразявайки горецитираното становище,
било издадено и атакуваното НП № 69 от 09.05.2019 г. на заместник-директора на ТД
„Югозападна“ на АМ. В също били отстранени противоречията съдържащите се в АУАН,
относно датите, като е прието, че жалбоподателят е извършил идентично на описаното в
АУАН нарушение.
В НП било удостоверено, че след щателно издирване нарушителят не може да бъде
открит на адреса, посочен при връчване на АУАН, респ. на адреса, установен в хода на АНП,
поради което и на основание чл. 232, ал. 2 ЗМ, НП се счита за влязло в сила два месеца след
издаването му, а именно на 10.07.2019 г.
Въпреки удостовереното в НП, не може да се приеме, че същото е влязло в сила, като
съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, при произнасяне по допустимостта на
жалбата.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. С. С.,
Р. С. В., И. Т. Т. и А. В.ов А., както и от приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283
НПК писмени доказателства – Заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г. на директора на
АМ, два броя справки от НАП, писмо от началник на отдел МРР Тракийска рег. индекс 32-
274177 от 24.09.2019 г., писмо рег. № 32-245193 от 23.08.2019 г., известие за доставяне,
покана рег. № 32-155327 от 29.05.2019 г. за връчване на НП, известие за доставяне, с
отбелязване „Непотърсена“, покана рег. № 32-136192 от 10.05.2019 г. за връчване на НП,
известие за доставяне, с отбелязване „Непотърсена“, справка за пътувания на лице –
български гражданин, Становище рег. № 32-89537/25.03.2019 г. от Комисия, определена със
Заповед № ЗТД -5800-47/32-18177/17.01.2019 г. на директора на ТД Югозападна, писмо рег.
№ 32-82037 от 18.03.2019 г., писмо рег. № 32-364947 от 13.12.2018 г., АУАН № 528 от
04.12.2018 г., писмо рег. № 317000-11795/20.11.2018 г. на Пето РУ – П., писмо рег. № 32-
313892 от 29.10.2018 г. на Митница Столична, писмо с рег. № 32-312391 от 29.10.2018 г.,
докладна записка от 13.11.2018 г., известие за доставяне, писмо рег. индекс 32-281330 от
01.10.2018 г., писмо рег. № 32-263355 от 12.09.2018 г., справка от НБД „Население“, писмо
рег. № 32-265105 от 13.09.2028 г., известие за доставяне, писмо рег. № 32-236864 от
15.08.2018 г., известие за доставяне, с отбелязване „Непотърсена“, писмо рег. № 32-217465 от
27.07.2018 г., известие за доставяне, с отбелязване „Непотърсена“, писмо рег. № 32-211587 от
20.07.2018 г., ведно с таблица с данни за осъществени износ от Република Сърбия на ръчни
часовници, предназначени за внос в Република България, и искане № 223/06.08.2017 г. за
възстановяване на ДДС, искане от 12.03.2024 г., писмо вх. № 2231/18.04.2024 г., ведно с
приложени 4 броя постановления за налагане на обезпечителни мерки, писмо вх. №
4078/01.08.2024 г., Заповед № 30-5800-4421 от 08.10.2024 г., Заповед за изменение на
служебното правоотношение № 1848 от 07.04.2024 г., длъжностна характеристика за
длъжност „Старши митнически инспектор“ от 09.11.2018 г., подписана от С. С., писмо вх. №
5328 от 04.10.2024 г. и Заповед № 6192 от 02.04.2019 г..
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета
на доказване по делото. Писмените доказателства са непротиворечиви и допринасят за
7
изясняване на релевантните факти.
Съдът даде вяра и на показанията на четиримата разпитани в хода на съдебното
следствие свидетели, макар и същите да нямаха конкретни спомени, доколкото от тях се
установи, че подписите в АУАН са положени от посочените в него лица. Доколкото
проверката е извършена само по документи е нормално свидетелят актосъставител да няма
конкретни спомени за случая, имайки предвид и изключително дългия период от време,
изминал от съставянето на АУАН.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на
въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Същественото в административнонаказателното производство е да се установи има
ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и
дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние административно
нарушение, съгласно нормата на чл. 6 ЗАНН, са необходими три предпоставки – това деяние
да нарушава установения ред на държавно управление, да е извършено виновно и да е
обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези
предпоставки, означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на
издаденото НП, като неправилно.
Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по
съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на съответните
процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като процесуално незаконосъобразно.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им,
съгласно чл. 37, ал. 1 ЗННН, вр. чл. 230 ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 231
ЗМ. Съгласно чл. 230 ЗМ за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя
акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 ДР ЗМ са
длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и
контрол. В конкретния случай административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало въз основа на АУАН № 528 от 04.12.2018 г., съставен от
компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение, което като
митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор – актът е съставен
от С. С. С. – на длъжност старши митнически инспектор в АМ (видно от Заповед за
изменение на служебното правоотношение № 1848 от 07.04.2024 г. и длъжностна
характеристика за длъжност „Старши митнически инспектор“ от 09.11.2018 г., подписана от
С. С.).
В настоящия случай нарушението е констатирано в отсъствието на свидетели, а
АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но при спазване на разпоредбите на чл. 40,
ал. 2, и 3 ЗАНН.
Действително, при съставяне на АУАН е допуснато нарушение, изразяващо се
противоречиво описание обстоятелствата около извършването на нарушението и по-точно
на времето на извършване на нарушението, като контролният орган погрешно е посочвал
8
дати както от 2017 г., така и от 2018 г. Въпреки това обаче, правилно е очертал в какво точно
се състои нарушението и коя е нарушената правна норма. Това нарушение съдът не намира
за съществено, доколкото с атакуваното НП безпротиворечиво е било очертано кога е било
извършено нарушението, като въпросът дали изводите на АНО кореспондират със
събраните доказателства е въпрос по същество и не е свързан с процесуалната
законосъобразност на атакуваното НП, а с неговата материална такава.
НП също е издадено от компетентен за това орган, видно от представените по делото
заповеди, като в съдържанието му нарушението е описано достатъчно подробно по дата,
място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и
основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че НП съдържа
всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното
обвинение.
Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото се твърди, че нарушението е
извършено на 09.08.2017 г., а АУАН е съставен на 04.12.2018 г., т.е. в рамките на
двугодишния срок от извършване на нарушението по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Спазен е и срокът
за издаване на НП, доколкото същото е издадено на 09.05.2019 г., тоест в рамките на 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Наказателното постановление обаче е материално незаконосъобразно, поради което
същото подлежи на отмяна.
Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница
или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба
от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на
стоките.
Несъмнено процесната стока – часовник ROLEX, попада в легалната дефиниция на
понятието „стоки“, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14
е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки“ се
съдържа в чл. 5, ал. 1 ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „Стока“ е всяка движима и недвижима вещ, включително
електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и
стандартният софтуер. Според българския тълковен речник, „стоката“ е материално благо,
продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания.
За съставомерността на деянието е принципно достатъчно обективното неизпълнение
на задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се установява от
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно
действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са
допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
„Деклариране“ е действието, чрез което едно лице изразява по установени форма и
начин желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В
конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, посочени в АУАН и НП,
дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при
преминаване на митнически контрол, действащо е задължението за деклариране на
въвежданите, респ. изнасяни от лицата стоки, установено с материалната разпоредба на чл.
66, ал. 1 ЗМ, както и от чл. 158 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който всички стоки,
предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна
зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. В случай че
9
не е направено деклариране по един от предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл.
143 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно или с
писмена митническа декларация, то е налице липса на деклариране. Бездействието от страна
на лицата, пренасящи стоки, по отношение на задължението за деклариране, в случай че
същото не е изпълнено и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на
компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях
за въвеждането на стоките на територията на страната.
Съгласно чл. 58, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност, вносът на стоки,
внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък
на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които са
определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 51а, ал. 2 от Правилника за
прилагане на закона за данък добавена стойност, паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от закона
за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата
собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или
равностойността им в левове. В този смисъл и доколкото стойността на посочената в АУАН
и НП стока надхвърля този праг, то същата би подлежала на деклариране.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно
нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да
проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай не е сторено.
По делото не се установява жалбоподателят да е пренесъл през границата на страната
стоката, посочена в АУАН и НП, доколкото изводите за това се базират единствено на
обстоятелството, че процесният часовник е бил закупен на името на жалбоподателя и за него
е било направено искане за възстановяване на ДДС. Доказателства обаче, че действително
жалбоподателят е закупил този часовник и че той е подал искането не са представени (не се
установява в искането да фигурира подписът на жалбоподателя, а само на служители), като
наред с това се установява, че към момента на закупуването му – 04.08.2017 г., а също и към
момента на подаване на искането – 06.08.2017 г., жалбоподателят въобще не е бил на
територията на Р. Сърбия. Дори и да се приеме, че той е закупил часовника, както и че е
подал искането, то по делото не е установено часовникът да е бил изнесен от територията на
Р. Сърбия и да е внесен на територията на Р. България и то на дата 09.08.2017 г., тоест три
дни след подаване на искането пред митническите органи на Р. Сърбия.
По делото липсват каквито и да е преки доказателства за извършването на
митническото нарушение, с оглед което за установяване извършването на нарушението е
необходимо при анализ на веригата от косвени доказателства да се достига до единствено
възможния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В настоящия
случай обаче не може да се достигне до такъв извод, доколкото е възможно, в случай че
въобще се приеме, че жалбоподателят го е закупил и е подал искане за възстановяване на
ДДС, часовникът да е останал на територията на Р. Сърбия, при което жалбоподателя би
нарушил единствено разпоредбите, свързани с правото на възстановяване на ДДС в Р.
Сърбия, но не и митническото законодателство в Р. България. Няма данни на посочената
дата часовникът де е напуснал територията на Р. Сърбия, още по-малко такива да е навлязъл
на територията на Р. България, за да се приеме, че извършена митническа контрабанда и то в
довършена форма на изпълнителното деяние – „пренесъл“.
Налице е и допълнително основание за материална незаконосъобразност на
наказателното постановление, доколкото е изтекъл абсолютният давностен срок за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в НП се твърди, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е извършено на 09.08.2017 г.,
10
а наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, по изложените по-горе аргументи, е било връчено на
12.03.2024 г.
По силата на разпоредбата на чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност
са три групи: изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са
смърт на субекта, давност и амнистия; обстоятелства, водещи до освобождаване от
наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от
изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и представлява
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Наказателната отговорност може да
бъде осъществена само чрез наказателния процес, което означава, че при настъпване на
давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат –
до нейното погасяване. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган
да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34
ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция
(чл. 82 ЗАНН). В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната
погасителна давност. При това положение следва да намери приложение чл. 11 ЗАНН, във
вр. с чл. 79, 80 и 81 НК. Неоснователно е да се изключи въобще приложението на този
институт в производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания, тъй като по този начин ще се допусне възможността
административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на
неопределен период във времето. В този смисъл са и възприетите принципни положения в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на
съдебната власт.
Съгласно чл. 79 НК давността по т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва както
наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11
ЗАНН, във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 2 НК следва да изключи и административнонаказателното
преследване по ЗАНН. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като давността е институт на
материалното право, срокът по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (ред. ДВ бр. 12 от
06.04.2010 г.), следва да се определи към датата на извършване на деянието и той е четири
години и половина. В случая абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване
по ЗАНН е четири години и половина, считано от датата на извършване на деянието –
09.08.2017 г. От тази дата срокът от четири години и половина, представляващ абсолютна
погасителна давност по чл. 83, ал. 3, вр. чл. 81, ал. 1, т. 5 НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.),
във вр. с чл. 11 ЗАНН е изтекъл на 09.02.2022 г. и считано от 10.02.2022 г. държавата е
нямала право да продължава наказателното преследване срещу лицето, извършител на
нарушението.
В случая, предвид посочената в АУАН и НП дата на извършване на
административното нарушение – 09.08.2017 г., към настоящия момент е изтекъл
абсолютният давностен срок от четири години и половина, с чието изтичане се изключва
въобще административнонаказателното преследване, което включва правомощието на
държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи
11
административно наказание. Следователно това правомощие следва да се счита погасено и
доколкото изтичането на абсолютната давност засяга и самия процес, процесното НП следва
да бъде отменено, а административнонаказателното производство, в рамките на което това
НП е издадено, следва да бъде прекратено.
Относно разноските по делото.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН.
Доколкото жалбоподателят е представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв
от Адвокатско дружество „Д., Д. и партньори“, в негова полза следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно цитираната разпоредба, когато е
предоставена безплатна правна помощ на някое от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв
основания, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.
Същевременно обаче, с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба
от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно
позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително
и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени
на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. След постановяване на
посоченото решение на СЕС е постановено и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. на ВКС, I т. о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото
на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не
представляват обвързващи съда правила. Въведеният праг на разноските за адвокатско
възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се
счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС. Посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги. При определяне на
действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от
следните примерно изброени критерии: предмета на правния спор (дали се касае до типично
производство или до специфично такова, предполагащо задълбочено познание на законови и
подзаконовани нормативни актове, касаещи специфичен кръг обществени отношения); вида
12
и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в
които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените
процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на
правното съждение на насрещната страна; защитавания материален интерес на
жалбоподателя (в този смисъл Определение № 1396 от 29.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
802/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 1679 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1601/2023 г., II
т. о., ТК и Определение № 2388 от 11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК,
а в този смисъл и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на
ВКС, I т. о. и др.).
В конкретния казус производството е образувано по предявена от жалбоподателя,
чрез процесуалните му представители – адв. Д. и адв. Д., жалба срещу НП за налагане на
глоба за нарушение на митническото законодателство, при налично удостоверяване, че
атакуваният санкционен акт е влязъл в сила, което производство се характеризира с
относителна правна сложност, като един от процесуалните представители се е явил и в
насроченото открито съдебно заседание.
Макар и Наредбата да не обвързва съда, следва да се посочи, че на основание чл. 36
ЗА, вр. чл. 18, ал. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата 3. при интерес от 10 000 до 25 000 лв. адвокатското възнаграждение е в
размер на 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв., или сумата в размер на 1809,04 лв., която
именно съдът намира за съответна на осъщественото процесуално представителство, доколкото
Наредбата служи като ориентир за стойността на осъщественото процесуално представителство.
Тук е мястото да се отбележи, че присъждането на равностойността на стоката, която се твърди, че
е предмет на митническата контрабанда, не представлява санкция или обезщетение, а законна
последица от осъществяването на митническата контрабанда, поради което и не следва да се
определя адвокатско възнаграждение върху тази стойност. Доколкото по делото не са представени
доказателства за регистриране на Адвокатско дружество „Д., Д. и партньори“ по ЗДДС, то
върху тази сума не следва да се начислява ДДС по реда на § 2 от Наредбата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 69 от 09.05.2019 г., издадено от Н.Б.Б. –
заместник-директор на ТД Югозападна, правоприемник на Митница Столична, чийто
правоприемник е ТД Митница София на Агенция „Митници“, в качеството й на
административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г. на
директора на АМ, с което на Л. Ц. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. Т. № 1, ВХ. *, ЕТ.
*, АП. *, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 15655,98 лева, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ, като на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ е присъдено да заплати и
равностойността на стоката, предмет на нарушение по АУАН № 528/04.12.2028 г. по
митническата й стойност, възлизаща в размер на 15655,98 лева, и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, Агенция
„Митници“, ТД Митница София, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Д., Д. и
партньори“, БУЛСТАТ *, със седалище гр. П., пл. „К.Ч.“ № 2, сумата в размер на 1809,04
лева, представляваща възнаграждение за оказана на жалбоподателя безплатна правна
помощ в производството пред въззивната инстанция (АНХД № 168/2024г. по описа на РС –
13
Сливница).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
14