Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
12.01.2024 г. гр. Панагюрище
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД в открито заседание на 29.11.2023 г. в състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
при секретаря: Нонка Стоянова
разгледа гражданско дело № 264/2020 г. по описа на съда.
Производството е образувано по иск, предявен от
Ц.Д.А. *** срещу "Банка ДСК" АД (второто дружество ответник, "О.Ф.Б."
ЕАД, е заличено в хода на делото поради вливане в "Банка ДСК" АД) за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 14607,41 лв. по договор за поръчителство на банков кредит, за която е бил
издаден изпълнителен лист по заповедно производство - ч.гр.д. 157/2009 г., на няколко
основания - погасяване по давност, погасяване на възможността на поръчителя да встъпи
в правата на кредитора заради действия на последния, нищожност на договора за кредит
поради наличие на неравноправни уговорки в него и на договора за поръчителство поради
неконкретизиране за кои задължения е поръчителството; недопустимост или нищожност
и С.о "привиден стабилитет" на разпореждането за незабавно изпълнение
поради това, че са постановени срещу несъществуващ (починал) главен длъжник.
Съдът е пропуснал да се произнесе с изричен диспозитив
в съдебно заседаное за прекратяване на производството срещу заличения ответник
"О.Ф.Б." ЕАД, и това следва да се направи с решението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил поръчител
по договор за кредит за текущо потребление, сключен между банката и Б.Г.Пот гр.
Панагюрище като кредитополучател. Заетата сума била в размер 10000 лв. и следвало
да се издължи на 96 месечни анюитетни вноски, т.е. до 20.06.2014 г., заедно с възнаградителната
лихва. По молба на "О.Ф.Б." ЕАД било образувано изпълнително дело
373/2017 г. на ЧСИ Л.М.. От връчените му с призовка за доброволно изпълнение документи
А. разбрал за издадената срещу него и П. солидарно заповед за изпълнение въз основа
на документ. Срещу заповедта за изпълнение Ц.А. не възразил писмено в срок, нито
обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение. В опита си да организира защитата
си срещу изпълнението А. разбрал, че главният
длъжник е починал на 04.12.2008 г. - преди подаването на заявление за заповед
за изпълнение. Било образувано гражданско дело 685/2019 г., по което той оспорил
вземането на "ОТП Ф." ЕАД. Едва от отговора на исковата молба той разбрал,
че е образувано и водено срещу него и срещу починалия Б.П.. След справка по това
дело А. установил, че не е конституиран надлежно като длъжник и производството е
провеждано "скрито" от него, освен това взискателят е уведомяван неколкократно,
че главният длъжник е починал, a "ОТП Ф."
ЕАД не е конституирано като взискател в производството, но е действало като такъв
- по-голямата част от действията по изп. дело са предприети по негово искане. Ищецът
счита, че банката е злоупотребила с правата си, като допуска да и е била известна
смъртта на кредитополучателя още преди заповедното производство и по тази причина
тя да е представила по него като документ по чл. 417 от ГПК не записа на заповед,
издаден във връзка с кредита, а С.ия договор за кредит. Във връзка с доводите за
недопустимост или нищожност на актовете на съда, издадени в заповедното производство,
сочи, че "осъждането" му солидарно с несъществуващ длъжник го лишава от
регресните права на поръчителя при плащане. Излага доводи за изтичане на давността
по отношение на него дори С.о в периода от падежа на последната вноска до
20.06.2019 г., и то - ако се приеме, че задължението не е станало изцяло предсрочно
изискуемо по-рано. До тази дата не са предприети изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността. Тъй като поръчителството е акцесорно задължение и поръчителят
не може да бъде поставян в по-тежко положение от длъжника, срокът на задължението
на поръчителя не може да бъде по-дълъг и с изтичането на сроковете за главния длъжник
се освобождава и той. Привидният стабилитет на заповедта не е пречка за него да
противопостави на кредитора възраженията на главния длъжник, в това число тези за
изтекла давност, и дори главният длъжник да не се е защитавал. Този привиден стабилитет
е обезсмислил позоваването на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, доколкото главният
длъжник, макар и починал, вече е "осъден" в този срок, а от друга страна,
волеизявление на банката за предсрочна изискуемост не е отправяно до никой от двамата
или до наследниците на П.. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
такова изявление, ето защо задължението на поръчителя е прекратено на основание
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Задължението на поръчителя следва да се счита за погасено
и на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, тъй като с действията и бездействията си кредиторът
го е лишил от възможност за суброгация в правата му. Банката е разполагала със запис
на заповед като обезпечение и е допуснала да загуби правата по него. Разполагала
е и със застраховка "живот", но и от нея се е лишила. Освен това е нищожен
С.ият договор за заем: противоречи на закрилата срещу неравноправно договаряне и
на Директива 93/13/ЕИО. Поради акцесорния си характер е нищожен и договорът за поръчителство.
Липсата на конкретизация на предмета и обема на главното задължение в договора за
поръчителство също е основание за нищожност на договора за поръчителство. Нищожен
е и издаденият изпълнителен лист за вземането по договора за поръчителство, доколкото
е издаден в съдебно заседание, в което преценка за "редовността" на ЗНИ
и за "удостоверяването" с нея на подлежащо на изпълнение вземане не е
могла да бъде направена. Нищожна е също цесията, с която вземането е прехвърлено
от банката на "ОТП Ф." ЕАД, тъй като видно от договора за цесия не са
били неин предмет вземанията по висящи или приключили съдебни производства не са
били неин предмет - прехвърлят се вземанията с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, но изпълнителният лист не е нито обезпечение, нито привилегия, нито
принадлежност; а също и поради липсата на изрична уговорка за нея.
Постъпили са отговори от ответниците, с които
искът се оспорва.
Според "ОТП Ф." ЕООД делото следва да
се прекрати на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като предметът му съвпада с
този на гр. дело 685/2019 г. В случай че съдът не сметне иска за недопустим по тази
причина, се излага становище за неговата неоснователност. Договорът задължава поръчителя,
за цесията, извършена през 2012 г., са уведомени и двамата длъжници, като уведомлението
до Ц.А. е било връчено по пощата чрез майка
му на 01.11.2012 г. С.ото връчване на препис от исковата молба също е уведомяване
за цесията. По първото образувано изпълнително дело пред ЧСИ Мурджанова,
1798/2012 г., са извършени действия, които да прекъснат давността - сочат се молбата
за образуване на изпълнителното производство, изпращането на две запорни съобщения
през 2013 г. и удръжки от трудово възнаграждение през 2013 и 2014 г. По новото изпълнително
дело, 373/2017 г., отново е имало действия, прекъсващи давността - запори на банкова
сметка ***. Смъртта на главния длъжник не може да обоснове недействителност на изпълнителните
титули срещу като няма пречка да се поиска заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и С.о срещу поръчителя. Възражението за недействителност на изпълнителните
поръчителя, двамата са солидарни длъжници, но не са задължителни другари, титули
е преклудирано от неподаването в срок на възражение срещу заповедта. С оглед на
изложеното преклудирани са и възраженията, основани на чл.142 и чл. 146, ал. 3 от ЗЗД. На практика липсват, заявява този ответник, новонастъпили след издаването на
заповедта факти, на които ищецът да основава иска си, а това го прави недопустим.
За неоснователно счита и възражението, че прекратяване на главния дълг води до прекратяване
на поръчителството, а противното означава поръчителят да е окаже кредитополучател
наред с главния длъжник - сравнението е неточно, поръчителят отговаря за чуждо задължение
с цялото си имущество, а смъртта на длъжника не освобождава поръчителя. Преклудирано е включително и възражението за давност
текла преди влизането в сила на заповедта за изпълнение, а освен това поръчителят
може да се позове С.о на изтекла по отношение на него давност. Давността тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо, а това е моментът на получаване
на изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост. Няма виновно поведение на
"О.Ф.Б." ЕАД, което да е лишило поръчителя от възможност да встъпи в правата
му и са неоснователни твърденията на ищеца за "стъкмяване", "нагодяване",
"злоупотреба с права". Ищецът е имал пълната възможност да се защитава
и в изпълнителното производство.
В своя отговор "Б.Д." ЕАД заявява, че
срещу нея искът е недопустим, тъй като не е спорно, че тя е цедирала вземането си
по кредита. Дори да е допустим, според банката искът е неоснователен - изброяват
се фактите по делото и се излагат доводи, подобни на тези на другия ответник.
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с един и същ петитум и различни основания, квалифицирани в
определението по чл. 140 от ГПК като иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Двете алинеи
на чл. 439 не са в отношения на алтернативност, а ал. 2 доуточнява ал. 1, т.е. искът
може да се квалифицира и общо по чл. 439 от ГПК. За онези от съединените искове,
които се основават на факти, настъпили преди изтичането на срока за възражение срещу
заповедта за изпълнение, правната квалификация е по чл. 424 от ГПК.
Преди настоящото дело пред Панагюрския районен
съд е заведено гр. дело 685/2019 г. с ищец Ц.А. и ответник "ОТП Ф." ЕАД,
което е спряно до приключването на настоящото. Този иск е отново с предмет установяване
на недължимост на същото вземане на следните основания: заповедта за изпълнение
и изпълнителният лист са нищожни, тъй като са издадени срещу починал длъжник и престация
солидарно с него е невъзможна; нищожни са, тъй като нарушават правилото на чл.
147 от ЗЗД; изпълнителното основание е невъзникнало; по чгд 157/2009 нито е издавано,
нито е връчвано разпореждане за незабавно изпълнение - такова липсва, а дори да
се сметне, че е инкорпорирано в заповедта, то е нищожно поради липсата на мотиви
и на яснота относно волята на съда; от падежа на вземането до предприемането на
действия от кредитора за прекъсването на давността по изп. дело 373/2017 са изминали
повече от пет години. Производството по това дело е спряно като обусловено – прието
е, че по него се оспорва изпълнението на основание факти, настъпили след приключване
на производството, докато по обуславящото (настоящото) дело същото вземане се оспорва
на основание новооткрити от длъжника факти или нови доказателства, относими към
периода до приключването на заповедното производство.
При така очертаните предявени искове настоящото
производство следва да се прекрати в частта, основана на изтекла погасителна давност.
За периода преди влизането в сила на заповедта за изпълнение, т.е. преди изтичането
на срока за възражение, искът е недопустим поради забраната на чл. 439, ал. 2 вземането
да се оспорва на факти, настъпили преди "приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание" - този текст, както е прието в съдебната практика, по аргумент
и от чл. 424 от ГПК, се прилага и в заповедните
производства. В тях крайният момент, в който могат да се предявят както настъпили
по-рано, така и новонастъпили факти, е срокът за подаване на възражение, и той е
граничният момент, отговарящ на приключването на съдебното дирене по смисъла на
чл. 439 от ГПК. За да се оспори вземането на основание такива факти, следва да се
твърди, че те са новооткрити за ищеца или се установяват от нови писмени доказателства
съобразно чл. 424 от ГПК. Тези твърдения за новоузнаване би следвало да са условие
за С.ата допустимост на иска, а С.о доказването им - за неговата основателност
(т.е. искът да се отхвърли с решение, ако се докаже, че не е вярно, че ищецът не
ги е знаел, макар да го твърди). В случая обаче нито се твърди, нито по някакъв
начин може да се обоснове ищецът към деня на изтичане на срока за възражение срещу
заповедта да не е знаел за изтеклия давностен срок. На този по-рано изтекъл срок
длъжникът не може да се позове, дори ако към влизането в сила на заповедта за изпълнение
не е изтекла пълната давност - съдебната практика приема, че от влизането в сила
на заповедта тече винаги нова давност, а не е допустимо да се сумират изтеклият
преди и след влизането в сила (в този смисъл има различни решения на ВКС, например
решение N 50295 от
23.01.2023 г. по гр.д. 1030/2022 г. на IV ГО на ВКС).
За периода
след влизането в сила на заповедта за изпълнение искът е недопустим на основание
чл. 126, ал. 1 от ГПК: по-рано заведеното дело със същия предмет е спряното гр.
дело 685/2019 г. По него ищецът се позовава на давност, текла през същия период,
преди и след влизането в сила на заповедта, затова съдът счита, че настоящото производство
за целия период следва да се прекрати на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Евентуалната нищожност на заповедта за изпълнение
не е факт, последващ нейното влизане в сила, но нищожност може да се предяви по
всяко време, неподаването на възражение или издаването на изпълнителен лист не може
да санира една нищожна заповед. Всички основания за нищожност на заповедта за изпълнение,
които ищецът твърди по настоящото дело - осъждане солидарно с вече несъществуващо
лице, нарушаване на правилото на чл. 147 от ЗЗД, обаче се сочат и по по-рано заведеното
дело 685/2019 г., затова те също би следвало да се разгледат там. Настоящото производство
като по-късно заведено следва да се прекрати и в частта за исковете за установяване
на недължимост поради нищожност на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Няма
твърдения да са новоузнати или установени с новосъздадени писмени доказателства
и основанията за нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство, посочени
в исковата молба. Следователно исковете за установяване на несъществуване на вземането
поради нищожност на тези договори са недопустими по същите съображения като изложените
по-горе във връзка с давността и чл. 424 от ГПК. С изтичането на срока за възражение
и влизането в сила на заповедта за изпълнение длъжникът е загубил възможността да
се позове на тези основания. За разлика от нищожността на заповедта за изпълнение,
която не би породила последиците на заповед за изпълнение, валидната и влязла в
сила заповед за изпълнение обвързва окончателно страните (освен в случаите на чл.
424 от ГПК), дори да е имала за предмет нищожен договор. Евентуалната нищожност
на договора не води до нищожност на заповедта за изпълнение, издадена по надлежния
ред. Дали С.ата заповед е нищожна на друго основание и С.о с "привиден стабилитет",
би следвало, както се посочи, да се реши в по-рано заведеното производство, където
е предявен същият иск.
Колкото
до нищожността на цесията, дори при съществуване и на двамата първоначални ответници
такава нищожност би имала отношение С.о към вземането на "О.Ф.Б." ЕАД.
При заличаването на това дружество с правоприемник отново банката това възражение
става безпредметно, лишено от правен интерес, и неотносими – всички доводи за нищожност
или действителност на цесията - независимо дали тя е действителна, титуляр на вземанетоби
била банката към момента. Настоящият състав на съда счита, че производството следва
да се прекрати и в тази част и срещу банката като недопустимо поради липса на правен
интерес.
Така единственото допустимо за разглеждане по
същество в рамките на настоящия процес основание за недължимост на вземането се
оказва оплакването за погасяване на поръчителството на осн. чл. 146, ал. 3 от ЗЗД
– "когато поради
действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му".
Като действия, станали пречка за встъпване
в правата на кредитора, се сочат следните: банката е разполагала със запис на заповед
и застраховка "живот" на кредитополучателя и е допуснала да се лиши от
тях; поръчителят е осъден солидарно с починал главен длъжник и това е пречка при
плащане да се суброгира в правата на кредитора;
От писмените доказателства по делото се установяват
следните факти, относими към възраженията за застраховката и за солидарното осъждане
с починал главен длъжник:
Договорът за кредит за текущо потребление с кредитополучател
Б.Г.Пв сключен между него и "Б.Д." ЕАД (към настоящия момент АД) на
20.06.2006 г. Банката отпуснала в заем сумата 10000 лв., която следвало да се издължи
заедно с възнаградителна лихва в срок от 96 месеца. На същата дата и на същия хартиен
носител бил сключен договорът за поръчителство по този кредит между банката и ищеца
по делото Ц. Дим. А., в който главното задължение е индивидуализирано по следния
начин: "договор за кредит за текущо потребление от ..., сключен между Б.Д.
ЕАД и кредитополучателя за сумата 10000 лв. (десет хиляди лева), за срок от 96 месеца
и при лихва 12,45% годишно. В договора за поръчителство се съдържа клауза, според
която "поръчителите авалират издадения от кредитополучателя в полза на кредитора
запис на заповед на предявяване за целия размер на задължението по този договор
или за отделни части от него заедно с лихвите за три месеца". По делото не
е представен запис на заповед и не е ясно дали такъв запис е съставян и къде се
намира.
На 04.12.2008 г. П. починал, като оставил за наследница
майка си С.Л.П.а.
На 02.04.2009 г. банката подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от сметки срещу
Б.П. и Ц.А.. Тъй като по заповедното производство нямало данни, че П. е починал,
била издадена заповед за изпълнение и срещу двамата, както и изпълнителен лист.
Въз основа на този изпълнителен лист били предприети
действия за принудително изпълнение срещу двамата - образувано било дело
1798/2012 г. на ЧСИ Л.М.. В хода на принудителното изпълнение била конституирана
като длъжник Стояна П.а. От справката от деловодството на ЧСИ се вижда, че на
28.08.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила "справка - починал от НАП",
а на 29.03.2013 г. - справка за наследници от Община Панагюрище.
С договор за цесия от 17.09.2012 г. вземането
към двамата длъжници било прехвърлено на "О.Ф.Б." ЕООД. На 24.01.2013
г. цесионерът е подал заявление за конституиране като взискател. Тъй като изпълнителното
дело е унищожено, а по делото е приложена С.о справка от компютърната деловодна
система на съдебния изпълнител, не може да се установи дали и с какъв акт е конституирано
като взискател дружеството, но от справката се вижда, че през 2013 и 2014 г. по
делото са постъпвали суми както от Стояна П.а, така и от Ц.А., а са разпределяни
на "Б.Д." ЕАД. В справката също така е отбелязано изпращане на покана
за доброволно изпълнение до А. на 14.08.2012 г. и на 16.05.2013 г., без данни дали
и кога е получена някоя от поканите. Изпращани са запорни съобщения до трети задълбени
лица - "С.-96" ЕООД и ЗКПУ "Д.", без отбелязване дали те са
задължени към Ц.А., или към Стояна П.а.
Първото постъпило плащане от А. по изпълнителното
дело - без данни дали е доброволно платено от него, или от трето задължено лице
по запор на вземане - е с дата 13.08.2013 г. Уведомление за наложен запор e изпратено до А. на 14.03.2013 г., отново не става
ясно от справката дали е връчено. Според справката последното действие е превод
на разпределена сума от 05.02.2014 г., а на 02.08.2017 г. е постъпила молба от
"О.Ф.Б." ЕООД за връщане на изпълнителния лист. Със същия изпълнителен
лист било образувано ново дело при същия ЧСИ с номер 373/2017 г., което към момента
не е приключило. По това дело отново е изпратена покана за доброволно изпълнение
до А., заедно с копие от заповедта за изпълнение, получена от него на
18.08.2017 г.
Не е подавано възражение от Ц.А. срещу заповедта
за изпълнение нито в двуседмичния срок след 18.08.2017 г., нито по-рано (ако същата
заповед му е била връчена по предходното изпълнително производство).
С определение от 02.06.2020 г., по повод подадена
от А. молба по заповедното производство за обезсилване на заповедта за изпълнение
изцяло, тя е обезсилена от съда С.о по отношение на починалия преди образуването
на производството Б.П..
По делото е представено копие от групов договор
за застраховка "живот" на кредитополучатели на големи кредити, сключен
между Банка ДСК и Животозастрахователна компания "ДСК Гаранция" АД (към
момента с наименование "Г.Ж." АД) на 06.06.2006 г. Според този договор
и общите условия към него голям кредит е кредит в размер над 7000 лв., "кредитополучателят
на голям кредит се включва в групата на застрахованите лица при наличие на предпоставките
в чл. 3 от общите условия. Включването в групата на застрахованите лица завършва,
като кредитополучателят подписва и получава сертификат за включване в групата на
застрахованите лица заедно с общи условия на застраховката, екземпляр от попълнените
от кредитополучателя декларация за здравословно състояние и предложение за застраховане
в поделението на застраховащия, отпускащо кредита".
Няма конкретни доказателства, че Б.П. е бил включен
в групата на застрахованите лица, макар да няма и твърдение от банката, че не е
бил. Текстът на договора и общите условия не ограничават кръга на застрахованите
кредити, но общите условия говорят за "предложение за застраховане". Този
израз предпоставя необходимост от отделно изрично съгласие на кредитополучателя
да се застрахова, каквото не се доказва със сигурност. Установява се единствено
наличие на застраховка "злополука" за него.
Чл. 18 от общите условия по договора за застраховка
предвижда, че правата по застрахователния договор се погасяват с давност от пет
години от настъпването на смъртта или пълната трайна неработоспособност.
При така установените факти съдът направи следните
правни изводи:
Осъждането на поръчител солидарно с починал главен
длъжник не го лишава от възможност да се суброгира в правата на кредитора. Няма
пречка поръчителят да бъде дори единственият осъден от кредитора, двамата с главния
длъжник не са задължителни другари, а кредиторът има избор към кого от тях да насочи
иска си - двамата едновременно или който и да било един от тях. Както при С.остоятелно
осъждане, така и при осъждане солидарно с починал или несъществуващ длъжник платилият
поръчител може да встъпи в правата на кредитора срещу действителния длъжник, в случая
срещу наследниците на Б.П.. По никакъв начин издадената поради грешка недопустима
заповед за изпълнение срещу С.ия П. не го лишава от това право, нито го задължава
да търси платеното от несъществуващо лице. За поръчителя не се отнася и изтеклата
в полза на кредитополучателя или наследниците му срещу банката погасителна давност,
тъй като неговото вземане възниква от момента, в който той е платил на банката.
Няма доказателства да е съществувал запис на заповед
- споменаването в договора за такъв би могло да е бланков текст в договора, - но
дори да е съществувал, правата по него не са упражнени. Записът на заповед не е
обезпечение в тесния смисъл, а е начин за улесняване на установяването и разпореждането
с вземането, допълнително към възможностите по каузалната сделка. Той представлява
С.остоятелна сделка и плащането като поръчител по договора за кредит не би трябвало
да води до суброгиране в правата на кредитора и по записа на заповед.
Няма доказателства да е съществувала и застраховка,
гарантираща плащане при смърт на кредитополучателя по настоящия договор, но дори
да имаше такава, липсва действие на кредитора, което е станало пречка поръчителят
да встъпи в правата му. Застраховката в случая има функция на обезпечение, но отново
няма законово правило или уговорка на страните, според които платилият поръчител
да встъпва в правата на кредитора по договора за застраховка "живот" на
кредитополучателя, т.е. да има право да получи от застрахователя платеното на кредитора.
Дори обаче да се приеме, че платилият поръчител
се суброгира в правата на кредитора и по застраховката, поведението на кредитора
не е единственото, което е погасило правата по нея – тъй като с изтичането на
5-годишния срок от смъртта на Б.П. тези права наистина биха се погасили. Ако банката
бездейства и не търси застрахователно обезщетение, а вместо това събира вземането
от поръчителя, той би могъл да и противопостави по силата на чл. 142 от ЗЗД всяко
възражение, което би могъл да и противопостави кредитополучателят, в това число
и евентуално възражение, основано на наличието на застраховка.
Така искът в частите, в които е допустим, се оказва
неоснователен и следва да се отхвърли с присъждане на разноски за ответната банка
за юрисконсултско възнаграждение, за което съдът счита за подходящ размера от
360 лв. – максималния по чл. 25, ал. 1 от НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, която не е ниска, но без увеличението за искове с размер над 10000 лв.,
което не е задължително да се присъди.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Прекратява
производството в частта му за целия иск, предявен от Ц.Д.А. срещу "О.Ф.Б." ЕАД поради вливане на този
ответник в "Банка ДСК" АД.
Прекратява
производството в частта му за иска, предявен от Ц.Д.А., ЕГН **********,*** 75,
срещу „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело № 373/2017
г. на ЧСИ Л.М– Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по
банков кредит от 20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Георгиев П., за която сума
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
157/2009 г. на Панагюрския районен съд, като погасено по давност, на основание чл.
126, ал. 1 от ГПК – налице е висящо по-рано заведено дело 685/2019 г. на Панагюрския
районен съд със същия предмет.
Прекратява
производството в частта му за иска, предявен от Ц.Д.А., ЕГН **********,*** 75,
срещу „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело № 373/2017
г. на ЧСИ Л.М– Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по
банков кредит от 20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Георгиев П., за която сума
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
157/2009 г. на Панагюрския районен съд, поради нищожност на заповедта за изпълнение в резултат на осъждане
на ищеца солидарно с починало лице или нарушаване на правилото на чл. 147 от ЗЗД,
на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК – налице е
висящо по-рано заведено дело 685/2019 г. на Панагюрския районен съд със същия предмет.
Прекратява
производството в частта му за иска, предявен от Ц.Д.А., ЕГН **********,*** 75,
срещу „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело № 373/2017
г. на ЧСИ Л.М– Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по
банков кредит от 20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Георгиев П., за която сума
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
157/2009 г. на Панагюрския районен съд, поради нищожност на договора за кредит и
договора за поръчителство в резултат на наличие на неравноправни уговорки в него
и нищожност на договора за поръчителство в резултат на неконкретизиране за кои задължения се отнася поръчителството,
като недопустим поради липса на твърдение за новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства при условията на чл. 424, ал. 1 от ГПК.
Прекратява
производството в частта му за иска, предявен от Ц.Д.А., ЕГН **********,*** 75,
срещу „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК *********, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело № 373/2017
г. на ЧСИ Л.М– Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по
банков кредит от 20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Георгиев П., за която сума
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
157/2009 г. на Панагюрския районен съд, поради нищожност на цесията, извършена с
договор между „Банка ДСК“ АД и "О.Ф.Б."
ЕАД от от 17.09.2012 г., като недопустим поради липса на правен интерес от предявяването
му.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от Ц.Д.А., ЕГН **********,*** 75, срещу „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК
*********, за признаване за установено, че ищецът не дължи на банката ответник
ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело № 373/2017
г. на ЧСИ Л.М– Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по
банков кредит от 20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Георгиев П., за която сума
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
157/2009 г. на Панагюрския районен съд, на основание погасяване на поръчителството
на осн. чл. 146, ал. 3 от ЗЗД в резултат на действия на кредитора
„Банка ДСК“ АД, станали пречка поръчителят да встъпи в правата
на кредитора и изразяващи се в допускане от банката тя да се лиши от
правата по запис на заповед срещу кредитополучателя
и застраховка "живот" на кредитополучателя, както и в осъждането на ищеца
като поръчител солидарно с починало вече лице, след смъртта на Б.Георгиев П..
Осъжда Ц.Д.А. да
заплати на „Банка ДСК“ АД – гр. София сумата 360 лв., представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: