РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Габрово, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Благовеста Костова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600403 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 72 от 20.11.2024 г. по НОХД № 840/2024 г. по описа на Районен
съд - Габрово подсъдимият П. Ц. Ц. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че на
02.11.2024 г. по бул. „Стефан Караджа” в гр. Габрово управлявал лек автомобил марка
„***” с рег. № *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена му
посредством Заповед № 24-0892-000114/03.06.2024 г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово, влязла в законна сила на 25.07.2024 г. –
престъпление по чл. 343в, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от
НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
ГЛОБА в размер на 2 000 лева.
Със същата присъда, на основание чл. 343г от НК, подсъдимият П. Ц. Ц. е
лишен от право да управлява МПС за срок от седем месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
Присъдата е обжалвана от адв. В. П. от АК – Габрово, в качеството на
договорен защитник на подсъдимия П. Ц.. В жалбата се заявява, че наказанието е
1
несправедливо, тъй като размерът е завишен и неоснователно е наложено и другото
наказание – лишаване от правоуправление за срок от седем месеца. Твърди се, че
подсъдимият вече е наказан с това наказание и не е нужно да търпи още една такава
санкция.
В жалбата се прави искане за изменение на присъдата на Районен съд –
Габрово, като се намалят наказанията.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимия и изготвилия я защитник. По съществото на делото адв. П. застъпва
позицията, че налагането на наказание лишаване от права за престъпление по чл. 343в,
ал. 3 от НК е свързано с разширително тълкуване на наказателния закон, което е
недопустимо. Обръща внимание, че по този въпрос има образувано тълкувателно дело.
Извън това, счита, че наказанието лишаване от правоуправление е наложено
абсолютно формално от първоинстанционния съд, като срокът му не е определен на
база на предишни нарушения на подсъдимия, тъй като такива, които да го обрисуват
като деец с особена обществена опасност, не са събрани. По тези съображ. защитникът
счита, че присъдата следва да се отмени в частта за наложеното наказание, свързано с
лишаване от права. Намира, че наказанието глоба в налож. размер е достатъчно да
превъзпита дееца.
Подсъдимият П. Ц. изразява съгласие с позицията на своя защитник. В
последната си дума прави искане за отмяна на наложеното му наказание лишаване от
право да управлява МПС.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово намира, че жалбата е
неоснователна и пледира за пълно потвърждаване на обжалваната присъда. Счита, че
продължителността на наказанието лишаване от правоуправление е съобразена с
наличието на смекчаващи обстоятелства, а налагането му е обусловено от факта, че
подсъдимият е бил санкциониран за извършени от него и други нарушения по ЗДвП.
Въззивния съд разгледа жалбата с излож. в нея доводи, взе предвид
становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в
процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в
срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд установи, че за да постанови присъдата си контролираният съд
е събрал относимите към предмета на делото доказателства, които е анализирал и
съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност. След собствен комплексен анализ на
доказателствените източници, настоящият състав намира че възприетата от районния
съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
2
интерпретация на доказателствата, като без да я променя по всички основни моменти
от предмета на доказване по делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият П. Ц. Ц. е роден на ***** в гр. Г. и живее в посоченото населено
място. Същият е с висше образование, не е осъждан (реабилитиран), не е женен и
работи.
Подсъдимият Ц. е правоспособен водач на МПС за категория „В“, във връзка с
което през 2022 г. му е издадено СУМПС № *********, валидно до 2032 г. Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0892-
000114/03.06.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Габрово, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради установено на 01.06.2024 г.
правоуправление на МПС от подсъдимия, слез употреба на алкохол, на П. Ц. е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена
лично на подсъдимия на 10.07.2024 г., не е обжалвана и е влязла в законна сила на
25.07.2024 г.
На 02.11.2024 г., около обяд, П. Ц. управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***
по бул. „Стефан Караджа” в гр. Габрово, където бил спрян от полицейските служители
В.И. и Д.Д.. При извършената проверка подсъдимият не представил СУМПС, като
след справка служителите на реда констатирали, че същото му е отнето със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 24-0892-000114/03.06.2024 г. на
началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово. Тези
обстоятелства били описани в изготвен против П. Ц. АУАН серия GA, № 3311316,
подписан от него без възраЖ.я.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Пред
състава на контролирания съд подсъдимият е депозирал обяснения, чрез които на
практика изцяло е признал фактите, описани в обвинителния акт. Обясненията на
подсъдимия са съпоставени с показанията на свидетеля и писмените доказателства,
които в своята съвкупност водят до заключението, че на посочената дата и място П. Ц.
е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството му за правоуправление.
Фактите по делото и доказателствата, които ги установяват, не са предмет на
оспорване от страните, в частност от подсъдимия.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обоснован и законосъобразен правен извод, че подсъдимият П. Ц. е осъществил от
3
обективна и от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
343в, ал. 3 от НК, след като на 02.11.2024 г. по бул. „Стефан Караджа” в гр. Габрово
управлявал лек автомобил марка „***” с рег. № *** в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, наложена му посредством Заповед № 24-0892-000114/03.06.2024
г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово, влязла в
законна сила на 25.07.2024 г. Несъмнено така посоченият автомобил по естеството си е
моторно превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е снабден с
двигател за придвижване, а действията на подсъдимия по привеждане в движ. и
направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез определяне
скоростта и посоката на движ. представляват управление на моторно превозно
средство по смисъла на НК. Това, че управлението на процесното МПС се е
извършвало от подсъдимия в срока на действие на ЗПАМ за временно отнемане на
СУМПС е установено от относимите доказателствени източници. От субективна
страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. При извършване на деянието в
съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни представи относно всички
съставомерни признаци на престъплението - че предприема управление на МПС в
срока на изтърпяване на ПАМ, при наличието на забрана за такова поведение, т.е. Ц. е
съзнавал общественопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните
му последици, като искал настъпването им.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо подсъдимия
са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – за престъплението по чл.
343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години и глоба; деянието е на формално извършване и не е свързано с настъпване на
съставомерни вреди; П. Ц. не е осъждан, тъй като е реабилитиран към датата на
деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, на
глава VІІІ от НК.
Основното оплакване, направено в жалбата, е за несправедливост на налож.
наказания, като се претендира за намаляване на размерите им. В проведеното съдебно
заседание жалбоподателят и защитникът му вече не настояват за корекция на размера
на наказанието глоба. Претенцията им се насочва изцяло към наказанието лишаване от
права с два основни аргумента – първо, заявява се, че налагането на този вид
наказание за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК е обвързано с разширително
тълкуване на наказателния закон, което е недопустимо, и второ, претендира се, че
наказанието е наложено формално от районния съд и срокът му не е определен на база
на предишни нарушения на подсъдимия.
При извършената проверка на присъдата в частта за наказанията и след
4
собствен анализ на обстоятелствата по делото въззивният съд счита, че не са налице
основания за корекцията им. Правилно първоинстанционният съд е отчел за
смекчаващи обстоятелства самопризнанията на подсъдимия и изразеното съжаление, а
като отегчаващи е взел под внимание данните за извършени от подсъдимия редица
нарушения по ЗДвП. Правилно наказанието глоба е индивидуализирано при отчитане
превеса на смекчаващите обстоятелства – а именно 2000 лева, който размер
кореспондира на целите на наказанието.
По отношение наказанието лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
въззивният съд следва да посочи, че му е известно образуваното тълкувателно дело №
2/2023 г. по описа на ОСНК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса:
„Разпоредбата на чл. 343г от НК относно предвиденото кумулативно наказание
лишаване от право да се управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК приложима ли е в
случаите на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК?“. Към датата на
постановяване на настоящото решение липсва произнасяне на върховната съдебна
инстанция. При това полоЖ.е настоящият съдебен състав не намира причина да се
отклони от разбирането си, че наказанието лишаване от право да се управлява МПС е
част от комплексната санкция както за престъплението по чл. 343в, ал. 1, така и за
престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. В случая преценката на районния
съд да наложи това наказание наред с определеното по реда на чл. 78а от НК
наказание глоба се обуславя от данните от представената от МВР справка картон на
водача. От нея се установява, че от началото на 2020 г., т.е. за период от почти пет
години преди инкриминираното деяние, подсъдимият П. Ц. е наказван общо девет
пъти по фишове за различни нарушения на правилата за движ. по пътищата (предимно
за управление на МПС с превишена скорост) – два пъти през 2020 г., два пъти през
2021 г., едно нарушение през 2022 г., три пъти през 2023 г. и последно за нарушение от
21.08.2024 г. Тези обстоятелства сочат на системни прояви на подсъдимия, свързани с
нарушаване на установените правила за двиЖ.е по пътищата, което обуславя
необходимостта от корекция на поведението чрез налагането и на този вид наказание
за обсъжданото престъпление. В случая контролираният съд е лишил подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от седем месеца. Този срок се доближава до
законовия минимум. При наличните данни за извършени административни нарушения
въззивният съд счита, че не са налице основания за намаляване на размера на
обсъжданото наказание.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната й.
По излоЖ.те съобраЖ.я въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
5
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 72 от 20.11.2024 г. по НОХД № 840/2024 г. по
описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6