№ 596
гр. В., 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20231320102046 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от „АПС Б.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, против С. П.
В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.К.“ бл. 10, вх. Д, ап. 102, с която е предявен иск
с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с 79,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 138 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че между „К.“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и ответника
С. П. В., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит
№ 898906 на 28.06.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. Посочва се, че при сключването на процесния договор на
ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че по силата
на горецитирания договор за кредит, сключен с „К.“ ЕАД ответникът е получил сумата от
1000.00 лева, срещу което се съгласила да върне 13 броя вноски по 96.67 лева в срок до
31.07.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ
Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран
лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50
%.
Излага се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „К.“ ЕАД да
уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
1
Поддържа се, че ответникът С. П. В. е сключила на 28.06.2017 година Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Т.“ ЕООД. По силата на Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице – „К.“ ЕАД и да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно със С. П. В. за всички
задължения по Договора за кредит с „К.“ ЕАД така, както те са установени в Договора за
кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство
дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“
ЕАД.
Твърди се, че на 28.06.2017 година „Ай Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД са сключили договор за
поръчителство, по силата на който „Ай Т.“ ЕООД се е задължило спрямо „К.“ ЕАД за всички
задължения на С. П. В. по Договора за кредит. Така „Ай Т.“ ЕООД е изпълнило
задълженията си към С. П. В. по Договора за предоставяне поръчителство.
Сочи се, че ответникът С. П. В. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора
за кредит.
Излага се, че „К.“ ЕАД е поканило „Ай Т.“ ЕООД да плати всички изискуеми
задължения на ответника по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай
Т.“ ЕООД е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Т.“ ЕООД.
Поддържа се, че на 23.02.2021 г. „Ай Т.“ ЕООД е погасило дължимите от С. П. В. на
„К.“ ЕАД суми, както следва: 937.68 лева /главница/ по Договор за кредит; 222.36
лева/договорна лихва/ за период 31.07.2017 г до 31.07.2018година и 349.47 лева
/обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/, във връзка с уведомяване и
извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.
Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Т.“ ЕООД е уведомило по електронна поща
ответника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Т.“ ЕООД в правата на кредитора
„К.“ ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 714.34 лева, ведно със сумата от 215.19 лева,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство.
Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „Ай Т.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна
поща с имейл от 30.03.2021 г.
Посочено е, че с Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД и „Ай Т.“
ЕООД са прехвърлили на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД вземанията от настоящия ответник.
Поддържа се, че ответникът С. П. В. не е изпълнила в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и че към
настоящия момент задължението все още не е погасено.
Иска се от съда да признае за установено, че ответникът С. П. В. дължи на „АПС
Б.Б.“ ЕООД сумата в общ размер от 2439.04 лв., формирана както следва:
1. главница в размер на 937.68 лв.;
2. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 714.34 лв.,
3. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 222.36 лв. за периода
от 31.07.2017 г до 31.07.2018г.
4. законна лихва за забава върху главницата в размер на 349.47 лв. за период от
31.07.2018 г. до 23.02.2021 г.,
2
5. законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
215.19 лв.,
6. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията.
Посочено е, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по
силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска
Посочено е също, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за
забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Претендират се и направените в настоящото производство и в заповедното
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба като неверни. Оспорва се
облигационната връзка между ответника и „К.“ ЕАД, сключването на договор за кредит,
сключването на договори за поръчителство между ответника и „Ай Т.“ ЕООД и между „К.“
ЕАД и „Ай Т.“ ЕООД. Оспорва се усвояването на сумата по кредита от ответника. Оспорва
се заплащането на процесните суми от поръчителя „Ай Т.“ ЕООД на „К.“ ЕАД. Оспорва се
договора за цесия, както и уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията.
Навеждат се възражения, че не е бил сключен договор за кредит между ответника и „К.“
ЕАД, тъй като не са били спазени императивните разпоредби за сключване на договори от
разстояние. На ответника не е била предоставена предварителна информация съгласно
императивните разпоредби на глава трета „Предоставяне на информация на потребителите“
от ЗПФУР. Навеждат се възражения, че ответникът не е получил сумата по кредита.
Алтернативно се твърди, че ответникът се е възползвал от правото на отказ от договора,
както и от правото на прекратяване на договора при условията на глава четвърта „Право на
отказ от договора. Право на прекратяване на договора“ от ЗПФУР. Оспорва се истинността
на всички електронни документи. Направено е възражение за погасяване по давност на
процесните суми. Направено е възражение, че договорът за кредит и договорите за
предоставяне на поръчителство са нищожни поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Направено е възражение, че договорът за кредит и приложенията към него са нищожни
/недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Направено е
възражение, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 146 във връзка с чл. 143 от
Закона за защита на потребителите. Направено е възражение за нищожност
/недействителност/ на всички точки /клаузи/ на договора за потребителски кредит и
приложенията към него, както и на договорите за предоставяне на поръчителство на
основание чл. 143, във връзка с чл. 146 и чл. 147 от Закона за защита на потребителите,
както и на основание чл. 20 и чл. 21 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 11
и чл. 12 от ЗЗП. Посочено е, че всички клаузи на тези договори са неравноправни, тъй като
всяка една от тях е уговорена във вреда на ответника и не отговаря на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
3
кредитора и кредитополучателя. Направено е възражение за нищожност на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на закона и добрите нрави и недействителност на
основание чл. 22 от ЗПК на точка 7 от Приложение № 1 към договора за потребителски
кредит от 28.06.2017 г., определяща, че лихвения процент е в размер на 41.24 %, както и на
точка 8, определяща ГПР в размер на 50.00 %. Посочено е, че клаузите противоречат на чл.
10, чл. 11 и чл. 19 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречащи на закона и добрите
нрави. Направено е възражение за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство
от 28.06.2017 г. между „Ай Т.“ ЕООД и С. П. В. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като
противоречащ на закона, като заобикалящ императивни разпоредби на закона и като
противоречащ на добрите нрави. Твърди се, че този договор противоречи и заобикаля
разпоредбите на чл. 21, чл. 10, ал. 2, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК и на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Посочено е, че дружеството „Ай Т.“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала „К.“ ЕАД и
съгласно § 1 от ДР на ТЗ двете дружества представляват свързани лица. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Събрани са писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 890/2023 г. по описа на
Районен съд - В..
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът констатира от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.03.2021 г., че същият е сключен между „К.“ ЕАД като Цедент 1, дружеството
поръчител „Ай Т.“ ЕООД като Цедент 2 и ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД като Цесионер. От
гореизложеното следва, че ищецът „АПС Б.Б.“ ЕООД черпи правата си от договор за цесия,
който е сключен освен с кредитодателя „К.“ ЕАД, също така и с поръчителя „Ай Т.“ ЕООД,
за който се твърди, че е изплатил задължението на ответника на кредитодателя „К.“ ЕАД.
Ищецът обаче не сочи доказателства, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „Ай Т.“ ЕООД като цедент са прехвърлили на цесионера
„АПС Б.Б.“ ЕООД именно вземанията на ответника С. П. В. /по делото липсва описаното в
исковата молба Приложение 1 към горецитирания договор/.
Няма доказателства също, че между страните е бил сключен сочения в исковата молба
договор за потребителски кредит № 898906/28.06.2017 г., с посочените в него параметри, по
реда на ЗПФУР. Според чл. 6 от ЗПФУР „Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.“. Нито
разпоредбите на посочения закон, нито други от позитивното право, имащи отношение към
съвременните средства за комуникация, изключват приложението на чл. 14 от ЗЗД –
„Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.“
Така чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР постановява, че „…при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е …. получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор.“. За електроните изявления, каквито се твърдят, приложение намира ЗЕДЕП. По
делото са приложени само такива изхождащи от ищеца. Няма каквито и да е доказателства
ответникът, да е изпращал електронни изявления до ищцовото дружество, още по малко
такива изразяващи съгласие за сключване на предложен договор за кредит. При условие, че
те ако съществуваха, щяха да се считат изпратени съобразно чл. 9 ЗЕДЕП, при постъпване в
електронната система на ищеца, доказателствената му пасивност за установяването им, е
обяснима единствено с несъществуването им.
4
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК - За уважаване на предявените, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните
(валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и
в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната й дата, от
която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените не са налице, в настоящия случай – няма доказателства за сключване на
приложения договор за потребителски кредит. По силата на споменатите разпоредби от
ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на изявлението-съгласие, въвеждане на номера на
договора от ответника по електронен път, в създаден именно от него профил на сайт
поддържан от ищеца, съответно да докаже извършването му със самия запис. При липсата
му, не може да се приеме за установено, че ответникът е изразил съгласие за сключване на
договор. Така, липсва валидно правоотношение между страните и предявените искове за
изпълнение на задължения, произтичащи от него, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед гореизложените мотиви за отхвърляне на исковете не следва са се обсъждат
останалите възражения, наведени от ответника в отговора на исковата молба.
Съдът констатира, че в издадената заповед по ч.гр.д. № 890/2023 г. е присъдена
сумата от 561.60 лева – законна лихва за забава върху главницата, а в настоящото
производство е предявен иск в размер на 349.47 лв. – законна лихва за забава върху
главницата. В издадената заповед по ч.гр.д. № 890/2023 г. също така е присъдена сумата от
372.93 лева – законна лихва за забава върху договора за предоставяне на поръчителство, а в
настоящото производство е предявен иск в размер на 215.19 лева – законна лихва за забава
върху договора за предоставяне на поръчителство.
С оглед гореизложеното Заповед № 502 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 19.05.2023 г. по ч.гр.д. № 890/2023 г. следва да бъде обезсилена в частта за
сумата над 561.60 лева – законна лихва за забава върху главницата до сумата от 349.47 лева и
в частта за сумата над 372.93 лева – законна лихва за забава върху договора за предоставяне
на поръчителство до сумата от 215.19 лева, поради непредявен иск.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски нито по исковото, нито по
заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б.Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С. – 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, искове с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
138 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, да се признае за установено, че в
полза на „АПС Б.Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. –
1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, срещу С. П. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„П.К.“ бл. 10, вх. Д, ап. 102 съществува вземане за сумата в общ размер от 2439.04 лева,
формирана както следва:
1) главница в размер на 937.68 лв.;
2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
5
714.34 лв.,
3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 222.36 лв. за
периода от 31.07.2017 г до 31.07.2018г.
4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 349.47 лв. за период от
31.07.2018 г. до 23.02.2021 г.,
5) законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в
размер на 215.19 лв.,
6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.05.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 502 от 19.05.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 890/2023 г. по
описа на Районен съд – В., в частта за сумата над 561.60 лева – законна лихва за забава
върху главницата до сумата от 349.47 лева и в частта за сумата над 372.93 лева – законна
лихва за забава върху договора за предоставяне на поръчителство до сумата от 215.19 лева,
поради непредявен иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
890/2023 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6