РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Сливница, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Б. Р., подадена чрез адв. Г., с която на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********/09.04.2020 г., издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.
139, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е закупил винетка за лек
автомобил и неправилно е бил издаден процесният електронен фиш.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явава лично и с адв. К.. Поддържат жалбата.
Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 29.02.2020 г. жалбоподателят заплатил годишна винетна такса в
размер на 97 лв. със срок на валидност от 29.02.2020 г. до 27.02.2021 г.,
категория 3 за собствения си лек автомобил марка „************“, модел
„*********“ с рег. № *************, като погрешно била посочена в
системата на АПИ държава на регистрация САЩ.
1
На 09.04.2020 г. в 08:29 часа, с устройство № 40672, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път I-8 км. 41+234, е установено движение по път I-8 км. 41+234 с пътно
превозно средство – лек автомобил марка „************“, модел
„*********“ с рег. № *************, с две оси, допустима максимална маса
от 1710 кг., за което не е заплатена пътна такса ППС по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗП според категорията на пътното средство.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя в
качеството на водач с обжалвания електронен фиш е наложено наказание
глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а
именно: разписка за плащане на винетна такса, извлечение от електронната
система на АПИ, 2 броя снимки, извлечение от интернет спраницата
https://web.bgtoll.bg и свидетелство за регистрация част I.
Писмените доказателства са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказания нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца
на електронен фиш, приет с протокол № 28765/21 от заседание на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни
норми).
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Допуснато е обаче неправилно приложение на материалния закон.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
2
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съобразно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП - водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал.
7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз
на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
В случая жалбоподателят е заплатил годишна винетна такса за лек
автомобил марка „************“, модел „*********“ с рег. № *************
със срок на валидност от 29.02.2020 г. до 27.02.2021 г., категория 3, видно от
представената по делото квитанция, но погрешно е посочена дата на
регистрация САЩ.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП - винетната такса се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране
на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗП, условията, редът и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Директива 2004/52/ЕО. В изпълнение на законовата
делегация е приета Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
3
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (приета
с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от
14.12.2018 г.) – Наредбата. Детайлно условията и редът за заплащане на
процесната такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, са уредени в чл. 5 от Наредбата.
Според алинея 2 от цитираната разпоредба при заплащане на винетната такса
собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса
съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2. Изричната норма на чл. 5, ал. 3 от
Наредбата гласи, че отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията
му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика
или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита,
че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. В
тази връзка, по силата на законовата делегация на чл. 10, ал. 7 от ЗП, с
Наредбата са предвидени конкретните задължения на собственика/ползвателя
на пътно превозно средство да декларира вярно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на
винетната такса. Тоест, това са обстоятелствата, които са от значение за
индивидуализиране на пътното превозно средство и за определяне размера на
дължимата такса. Това са задълженията свързани с установяване на размера и
заплащане на съответната такса, които разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП
задължава собствениците на ППС надлежно да изпълнят, като
неизпълнението им е скрепено със санкцията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
Неточно посочване на националността на превозното средство – какъвто е
процесният случай, не е основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на собственика на посочените в
електронния фиш основания. В порцесния случай, релевантните
обстоятелства са декларирани коректно – регистрационният номер на
автомобила; категорията му - лек автомобил с маса до 3,5 тона и периодът на
валидност на винетната такса, поради което и собственикът е изпълнил
задълженията си по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, приложими на основание
чл. 10, ал. 7 от ЗП. В тази връзка и не е налице извършено административно
нарушение, за което да му се налага наказание по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
Дори и към датата на заплащане на електронната винетка и деклариране
на данните, декларирането на националността на автомобила да беше вменено
като задължение за собственика, то съгласно новата разпоредба на чл. 10а, ал.
3б от Закон за пътищата (обн. ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.),
когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка
при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата
категория, може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни
лица, ако след заявление за промяна на грешно декларирани данни от
собственика или ползвателя, безспорно се установи, че в Република България
не съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на
първоначално декларираните във винетката регистрационен номер, държава
на регистрация или категория. Промяната в данните на електронната винетка
4
има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на
валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.
Следователно, преди да се приеме че е налице административно нарушение,
следва да се извърши проверка дали се касае за техническа грешка. Тази
разпоредба е приложима на основание чл.3, ал.2 ЗАНН, като по-благоприятен
закон обнародван преди влизане в сила на ЕФ /така решение № 92 от
26.01.2022 г. по к.н.а.д. № 740/2021 г. по описа на Административен съд –
София-област/.
За пълнота следва се посочи, че вмененото нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което е самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК. В случая не е ощетен държавният бюджет. Внесена е в пълен размер
дължимата пътна такса за съответната категория МПС. Същевременно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на
различните категории превозни средства на база време и на база изминато
разстояние не може да обоснове наличие на административнонаказателна
отговорност. Всичко това сочи, че деянието разкрива само формално
признаците на административно нарушение, но е лишено от обществена
опасност. Това сочи на маловажност, доколкото не разкрива типичната за
предвиденото административно нарушение тежест и целта на закона е
постигната – събрана е дължимата винетна такса.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна като
обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 400 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с
оглед изхода на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП № **********/09.04.2020 г., издаден от Агенция „Пътна
5
инфраструктура“, с което на жалбоподателя М. Б. Р., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М.“ № * да заплати на М. Б. Р., ЕГН **********,
сумата от 400 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6