О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер260140 Година 2022,16.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На шестнадесети
февруари Година
две хиляди и двадесет и втора
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:………………………………………
Съдебни
заседатели:..……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
търговско дело номер 446 по описа за 2017 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ответниците по настоящото дело „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, „Веле груп“ ЕАД, ЕИК *********, „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК *********, и „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* в подадени чрез пощата,а ответникът „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* и по електронен път чрез ССЕВ,в четири отделни молби в срока за изпълнение на указания по разпореждания съответно №262116 от 19.10.2021 год.,№ 262113 от 19.10.2021 год.,№ 262109 от 19.10.2021 год. и № 262106 от 19.10.2021 год. , са поискали от съда да бъдат освободени от задължението да заплатят държавни такси за въззивно обжалване на постановеното по настоящото дело решение.Твърдят, че не разполагат с финансови средства за заплащането им.Ответникът „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* представя към молбата си и доказателства.
Исканията са с правни основания в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителите , данните по делото и представените от ответника „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* доказателства,намира следното:
По отношение на релевантния правен въпрос е налице постоянна
практика на ВКС, съгласно която с разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е регламентирана възможност за
освобождаване от внасяне на такси и разноски по производството единствено на
физически лица, като посочената норма има социален характер и е своеобразна
гаранция за реален достъп до правосъдие на физическите лица, които не
разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите такси и разноски.Липсата
на средства от страна на търговци за погасяване на текущи задължения,
включително за държавна такса, е основание за депозиране на искане за откриване
на производство по несъстоятелност.
Гарантираното на
страните по граждански спор с нормите на чл. 6 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на
държавите свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на
юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и
разноски в общия исков процес не е гарантирано с императивна разпоредба от
правото на Европейския съюз, а подобни гаранции са предвидени единствено при
спор за нарушаване на правото на Европейския съюз, като в случаите, при които
предявеният иск от или срещу търговец няма за предмет спор за нарушаване на
правото на Европейския съюз или претенцията и/или самото юридическо лице не
попада в някое от изключенията по чл. 83, ал. 1, точка 4; чл. 84 от ГПК или по
особена разпоредба на друг нормативен акт (например чл. 620, ал. 1 и ал. 5; чл.
649, ал. 6; чл. 694, ал. 7 от Търговския закон), се дължи предварително внасяне
на държавна такса с оглед общото правило на чл. 71, ал. 1, изречение първо, във
връзка с чл. 73, ал. 3 от ГПК.
В практиката на
Европейския съд по правата на човека е признато право на юридическите лица да
бъдат освободени изцяло или частично от заплащане на държавна такса, като
достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това
число и финансови, когато се касае за изискване да се плати на гражданските
съдилища държавна такса, но само по себе си това ограничение на правото на
достъп не е несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи при преследване на законна цел и наличие на разумно
съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел,
така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В същия смисъл
е и практиката на Съда на Европейския съюз – принципът на ефективна правна
защита, визиран в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може
да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноски във връзка с
производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по
такава жалба, като националният съд следва да провери дали условията за
предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до
съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигането
на легитимна цел, съществува ли разумно съотношение на пропорционалност между
използваните средства и поставената цел. Също така при формиране на
заключението националният съд може да вземе предвид предмета на спора; има ли
основания да се очаква, че молителят ще спечели делото; значимостта на неговия
интерес; сложността на приложимото право и производство; възможността му
ефективно да защитава позицията си по делото, а при извършване на преценката за
пропорционалност националният съд може да съобрази размера на разноските във
връзка с производството, които трябва да се платят предварително; дали те
представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; в случай, че
се касае за юридически лица, националният съд може да отчете тяхното положение
– правно-организационна форма; дали съответното юридическо лице преследва
стопанска цел; финансовите възможности на неговите съдружници или акционери,
изгледите да си набавят необходимите средства за предявяване на иска или
подаване на жалбата.
В производството по настоящото
дело е уважен изцяло предявен от три физически лица,бивши
съдружници в едно от ответните търговски
дружества , срещу четиримата
ответници-търговски дружества установителен
иск с правна квалификация чл.26, ал.2,предл.4 от ГПК, за недействителност на договор за учредяване на ипотека ,обективиран
в нотариален акт № 106 от 07.02.2014
год. ,издаден от нотариус Мария Бакърджиева поради липса на основание за нейното
учредяване, следователно не се касае за спор за нарушаване на правото на Европейския
съюз.
Юридическите лица-жалбоподатели
са търговски дружества-трите еднолични дружества с ограничена отговорност,а
четвъртото -еднолично акционерно дружество, търговци по смисъла на
чл.1, ал.2, т. 1 от ТЗ – създадени за участие в търговски оборот и за реализиране на печалба
от упражняване на вписан предмет на дейност.В търговския
регистър по партидата на нито едно от дружествата не е вписано прекратяване на
дейността ,поради което тя може да бъде
източник на средства за заплащане на държавната такса, дължима за
производството. По партидата на нито едно от дружествата не е публикувана за предходната 2020 год. ,а не е и представена за
публикуване за 2020 год. декларация по
чл.38,ал.9,т.2 от ЗСч. И четирите
дружества са еднолични,като на основание
чл.147,ал.2 от ТЗ и чл.219,ал.2 от ТЗ с
оглед различната им правно организационна форма ,въпросите от компетентността
на общо събрание на съответния вид дружество
се решават от едноличния собственик на капитала.С оглед на това от
дейността на всяко едно дружество и печалбите,които то реализира , се ползва
само едно лице,поради което при вземане на решения относно финансирането на
дружеството било със собствени ,било с привлечени средства,то отчита само своя
собствен интерес,не е необходимо да се съобразява и да съгласува интересите си с тези на други участници-съдружници или
акционери, и в този смисъл решаването на тези въпроси може да се извърши експедитивно и
оперативно.
Ответникът „Райдър 777“ ЕООД заявява,че не разполага с
никакви финансови средства,като няма как да внесе определената му държавна
такса за въззивно обжалване,тъй като няма налични средства и няма как да набави
такива.Фактът,обаче , че действащо търговско дружество не разполага с налични средства за заплащане на държавна такса, сам
по себе си не е достатъчен, за да обуслови освобождаването му от задължението
за внасяне на такса-активите на юридическо лице-търговец , не се изчерпват с
налични парични средства.От служебна справка в електронния търговски регистър
по партидата на дружеството /извършена с оглед на обстоятелството,че произнасянето по искане за освобождаване от
държавна такса е охранително и приложение намира чл.533 от ГПК/ се установи,че
със заявление Г2,което се обработва към
момента, дружеството е подало за
обявяване ГФО за 2020 год. ,в което
сумата на текущите му активи надвишава сумата на задълженията му-съотношение
301 към 254,такова е положението и с ГФО за 2019 год.,който също е представен
за обявяване със заявление Г2,което се обработва. Следователно,от представените за обявяване отчети за
дружеството, подписани от вписания му в
търговския регистър управител и от счетоводител, не е видно
финансовото му състояние да е
лошо или затруднено,напротив-дружеството е в добро финансово състояние,тъй като
с текущите си активи напълно покрива задълженията си.Това е
достатъчно,за да се приеме ,че може да заплати дължимата от него държавна
такса.
Ответникът „ТРТ Инвест“ ЕООД заявява,че не разполага с финансови средства,на загуба е,срещу него са
заведени множество търговски и изпълнителни дела.По отношение и на това
дружество важи изтъкнатото по-горе: фактът,
че действащо търговско дружество не разполага с налични средства за заплащане на държавна такса, сам
по себе си не е достатъчен, за да обуслови освобождаването му от задължението
за внасяне на такса-активите на юридическо лице-търговец , не се изчерпват с
налични парични средства.От служебна справка в електронния търговски регистър
по партидата на дружеството /извършена с оглед на обстоятелството,че произнасянето по искане за освобождаване от
държавна такса е охранително и приложение намира чл.533 от ГПК/ се установи,че
със заявление Г2,което се обработва към
момента, дружеството е подало за
обявяване ГФО за 2020 год. ,в което действително сумата на текущите му активи е неколкократно по-малка от сумата на
задълженията му-съотношение 56 към 2174,такова
е положението и с ГФО за 2019 год.,който също е представен за
обявяване със заявление Г2,което се обработва.Такова е било положението и през 2018 год. От една страна от отчетите не
е видно вписаната сума на задълженията
дали се отнася само за краткосрочните задължения или е сбор от всички
задължения,независимо от вида им,а от значение за доброто финансово състояние
на търговец е съотношението текущи
активи/краткосрочни задължения;в отчетите и преди всичко в този за 2020 год. не
е видна твърдяната загуба;независимо от големия си размер спрямо краткотрайните
активи задълженията пред годините постепенно намаляват:от 2226 хил. лв. през 2018 год.,на 2195 хил. през 2019 год. ,на 2174 хил. през 2020
год.Същевременно, дружеството е отразило в
балансите си за същите години суми на дълготрайните активи,надвишаващи сумите
на задълженията му за съответните години, собственият му капитал не е
отрицателна величина,т.е. дружеството не е свръхзадължено,обслужва задълженията
си с краткотрайните си активи,въпреки,че
последните са на многократно по-малка стойност,задълженията му
с годините намаляват.От горното може да се направи
извод,че минимална част от дълготрайните му активи могат да послужат като
гаранция за привличане на чужди
средства,включително под формата на заем,за осигуряване на сумата дължима за
държавна такса за въззивно обжалване.Сумата за държавна такса би могла да бъде
осигурена и от едноличния собственик на капитала по различните приложими в дружественото право способи за финансиране на търговско дружество от
участниците в него. След справка в електронния търговски регистър е видно,че
едноличния собственик на капитала на дружеството и управител Минка Димитрова е съдружник
,едноличен собственик на капитала и управител
в множество други търговски дружества,а е вписана и като действителен
собственик на капитала-физическо лице участващо пряко или косвено в „Пловдив
Грийн сити“ ЕООД,ЕИК ********* и "СПС Имоти" ЕООД,
ЕИК/ПИК *********.Следователно и самата тя е в състояние да финансира
дружеството със сумата за дължима държавна такса.От всички изложени по-горе и служебно установени данни не може да се
направи извод,че твърденията на дружеството,че не разполага с финансови
средства да внесе указаната такса ,са състоятелни. Твърденията,че срещу дружеството
са заведени множество търговски и изпълнителни дела,остават недоказани,но дори
и да бяха представени доказателства за тях,те не биха могли да опровергаят
крайният изводунаправен въз основа на
горните данни,че дружеството,включително чрез финансиране от своя едноличен собственик на капитала и
управител Минка Димитрова, не е в
състояние да внесе дължимата от него държавна такса за въззивно обжалване.
Ответникът „Веле груп“ ЕАД заявява,че е материално затруднен и няма никакви банкови
сметки или имоти,поради което няма как да плати таксата.Както и по-горе бе посочено фактът, че действащо търговско
дружество не разполага с налични средства за заплащане на държавна такса, сам
по себе си не е достатъчен, за да обуслови освобождаването му от задължението
за внасяне на такса-активите на юридическо лице-търговец , не се изчерпват с
налични парични средства.От служебна справка в електронния търговски регистър
по партидата на дружеството /извършена с оглед на обстоятелството,че произнасянето по искане за освобождаване от
държавна такса е охранително и приложение намира чл.533 от ГПК/ се установи,че
със заявление Г3,което се обработва към
момента, дружеството е подало декларация за 2019 год. по чл.38,ал.9,т.2 от
ЗСч.,не е подало за публикуване
счетоводни книжа за 2020 год.При това положение следва да се приеме,че
финансовото му състояние в периода 2019-2021 год. е такова каквото е било и
през 2018 год. От представения за обявяване ГФО за 2018 год.,който в момента се
обработва, е видно,че дружеството действително е отчело загуба,но тя е
формирана като разлика от балансовата стойност на продадени активи/дълготрайни/
,която е била в размер на 447 хил. лв. и приходите от продажбата на тези активи
в размер от 160 хил. лв./видно от отчета за приходи и разходи /.След продажбата
на дълготрайни активи с балансова стойност 447 хил. лв. дружеството продължава
да разполага с дълготрайни материални активи –земи, на сума 238 хил. лв./685 хил. лв. минус 447 хил. лв./и парични средства по
разплащателни сметки в размер на 160 хил. лв.,катоосвен това няма никакви задължения.Следователно и към момента в разплащателните сметки на дружеството следва да има 160 хил. лв.,сума която е напълно
достатъчна да покрие определената в негова тежест държавна такса в размер на
26738,67 лв. Освен това, дълготрайните материални активи с балансова стойност 238 хил. лв. също могат да
послужат за привличане на средства –заем или кредит срещу реално
обезпечение. Същевременно ,едноличния собственик на капитала на дружеството МАРГАРЯН СУСАННА е управител и/или едноличен собственик на капитала на още три
търговски дружества, следователно и самата тя е в състояние да финансира
дружеството със сумата за дължима държавна такса.
Ответникът „Старт инвест“ ЕООД заявява,че няма достатъчно средства да заплати определената му такса.Както и по-горе бе посочено фактът, че действащо търговско
дружество не разполага с налични средства за заплащане на държавна такса, сам
по себе си не е достатъчен, за да обуслови освобождаването му от задължението
за внасяне на такса-активите на юридическо лице-търговец , не се изчерпват с
налични парични средства.От служебна справка в електронния търговски регистър
по партидата на дружеството /извършена с оглед на обстоятелството,че произнасянето по искане за освобождаване от
държавна такса е охранително и приложение намира чл.533 от ГПК/ се установи,че
със заявление Г2,което се обработва към
момента, дружеството е подало обявяване ГФО за 2020 год.,като са обявени ГФО
за 2019 и 2018 год. От представения за обявяване ГФО за 2020 год. и обявените
такива за 2019 и 2018 год. е видно,че с текущите си активи дружеството е в
състояние да покрие задълженията си: през 2020 год. съотношението е 8574 хил.
лв. към 6742 хил.лв. ; през 2019 год. съотношението е 8565 хил. лв. към 6687
хил. лв. ,а през 2018 год. съотношението е 8643 хил. лв. към 6826 хил. лв.,като
от балансите не е видно сумата на задълженията как е формирана,само от
краткосрочни задължения или и от дългосрочни такива.Следователно, не е видно от
публично оповестените от самото дружество счетоводни данни то да е в лошо
финансово състояние в последните три години.Въпреки твърденията на този
ответник и представените доказателства
за образувани и висящи изпълнителни дела-едното образувано през 2015 год.,а
другото през 2018 год. ,те не са се
отразили негативно върху финансовото състояние на търговеца,видно от съставените от
самия него и обявени в търговския регистър по партидата му ГФО.Този извод се
потвърждава и от част от изложената
фактология в молбата на дружеството за
освобождаване от държавна такса,както и от данните по настоящото дело.В молбата
се твърди,че бивш управител на дружеството му е нанесъл имуществена вреда в
размер на 2194050 лв. като е изтеглил от
банковите му сметки към началото на 2014
год. парични средства възлизащи на тази
обща сума и не ги е ползвал по
предназначение за търговска дейност,както и не ги
е отчел като разход в касата на
дружеството.Въпреки това,дружеството не твърди,че е потърсило отговорност или е предприело каквито и да било действия
за търсене на отговорност на основание чл.145 от ТЗ от управителя си от 2014
год. и до момента.Следователно, самото то счита,че твърдяното вземане от 2194050 лв.
,за което не заявява,че е потърсило ,включително
по съдебен ред ,от 2014 год. до сега,не се отразява негативно върху финансовото
му състояние.Действително сборът от задълженията по двете изпълнителни дела е 13140050,69
лв. ,но това положение е към дата 25.04.2019 год.Както бе посочено и по-горе
задълженията в ГФО за 2019 год.,т.е. към 31.12.2019 год. и за 2020 год.,т.е. към 21.12.2020 год.,съставени
и обявени в търговския регистър от самото дружество, са многократно по-малки:съответно
6687 хил. лв. в края на 2019 год. и 6742
хил.лв. в края на 2020 год.При това
положение,сравнението на горните данни
сочи на погасяване на поне около 6500000 лв. парични задължения в периода 25.04.2019
год. до 31.12.2019 год. /13140050,69 лв. задължения само по двете изпълнителни
дела към 25.04.2019 год. и отразени в баланса задължения към 31.12.2019 год. в размер на 6687 хил.
лв./.
Същевременно ,едноличния собственик на капитала на
дружествотоЮ. Б.също би могла да финансира
дружеството със сумата за дължима държавна такса.
От всичко изложено по-горе не може да се формира извод, че
ответниците-търговци изпитват материални затруднения и заплащането на такса в размер на по 26738,67 лв. от всеки от тях ще съставлява непреодолимо препятствие за
постигане на признатата от закона легитимна цел да защитят правата си в исковия процес.
Производството по настоящото дело е на етап приключило първоинстанционно
производство,като в хода му четирите търговски дружества са били ответници.Именно
с оглед на обстоятелството,че до момента дружествата са били ответници, производството
по делото от гледна точка на направените в хода му
разноски за държавна такса се е развило на разноски на ищците -физически лица.Разноски за събиране
на доказателства не са направени от нито едно от
дружествата-ответници,тъй като спорът от гледна точна на доказването се е
развил на база събрани писмени
доказателства и допуснати гласни доказателства на ищците.Следователно в
производството по настоящото дело за първи път на този етап възниква за ответниците задължение за
заплащане на държавна такса.
При това положение с оглед на всичко изложено по-горе съдът намира,че не са налице основания за освобождаване на ответниците търговски дружества от задълженията да заплатят държавни такси за въззивно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ исканията на ответниците по настоящото дело „Старт Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, „Веле груп“ ЕАД, ЕИК *********, „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК *********, и „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* да бъдат освободени от задълженията да заплатят държавни такси в размер на по 26738,67 лв. всеки един от тях по сметка на Апелативен съд Бургас за въззивно обжалване на постановеното по настоящото дело първоинстанционно решение.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от него на всеки от ответниците.
Съдия: