Р Е
Ш Е Н
И Е
No 16
гр. Б., 23.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично заседание на двадесет и
трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия С.
гражданско дело No 642 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът- Б.К.В. от гр. Б. твърди, че е работил при ответното дружество по Трудов договор No
***г. Със Заповед No ***г., след отправено му
предизвестие, трудовото им правоотношение е прекратено, като в заповедта е отбелязано
да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018
г. на основание чл. 224, ал. 1 от КТ /ако има такъв/. Твърди, че тъй като има
20 дни неползван отпуск за 2018 г., със заявление от 20.11.2018 г. поискал да
използва този отпуск, но това не му било позволено от ответника, като му било
казано, че ще му бъде изплатен като заплата. Поддържа, че впоследствие
обезщетението не му било изплатено, а му било казано, че всичко му е изплатено,
включително и отпускът, като парите са дадени на лицето, което им носи парите
от централата. Сочи, че парите ги получава от упълномощено лице – П.П., на което се обадил, но същият отрекъл да е получавал
тази сума. Поради това моли съда да постанови решение, с което осъди ответника
да му заплати сумата от 420.00 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 20 дни за 2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира заплащане и на направените по делото разноски.
Ответникът- “***” ООД, гр. С. в депозирания по реда на
чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи, че не спорят, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по сключен на 29.05.2017 г. трудов договор на длъжност
“охранител”, прекратен след предизвестие от 31.10.2018 г. със Заповед от
01.12.2018 г. Твърди, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е начислено по
ведомост за месец ноември 2018 г. и е изплатено на ищеца. Излага, че ищецът е
представил на работодателя пълномощно, с което е упълномощил П.П. да получава полагащите се на ищеца и дължими от
работодателя суми. Предвид това оспорва иска като неоснователен и недоказан по
размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не се спори
между страните, че са били в сочената от ищеца трудовоправна връзка,
както и че същата е прекратено със заповед No ***г. Безспорно
между страните е и обстоятелството, че ищецът е упълномощил лицето П.П. да получава полагащите му се суми, дължими от
работодателя по трудовото им правоотношение.
Видно и от заверено копие на Трудов договор No ***г., ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника, по което е заемал длъжността “Охранител”, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 460.00 лв., като договорът е сключен първоначално
със срок за изпитване до 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Съгласно
трудовия договор на страните, служителят има право да ползва платен годишен
отпуск в размер на двадесет работни дни.
Със Заповед No ***г. на
ответника трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10б от КТ, считано от 01.12.2018 г., като заповедта е връчена на
ищеца на 01.12.2018 г. Отбелязано е, че
на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неползван платен отпуск, ако има такъв.
Видно от
заверено копие на Заявление за ползване на отпуск от 20.11.2018 г., на
посочената дата ищецът е попълнил заявление до работодателя за разрешение за
ползване на 20 работни дни от полагаемия му се годишен платен отпуск, считано
от 29.11.2018 г. до 31.12.2018 г. От заявлението не се установява същото да е
представено пред работодателя.
От заверено
копие на фиш за работна заплата за месец ноември на ищеца е видно, че за
посочения месец наред със заплатата му е начислено и обезщетение по чл. 224,
ал. 1 за 19 дни в размер на 432.51 лв. Посочената общата сума за получаване
след направените удръжки е в размер на 796.89 лв.
Видно от заверено копие на Ведомост за заплати
на ***ООД за м. ноември 2018 г., същата съдържа списък на служителите,
начисленията, удръжките и сумата за всеки от тях, като за получаване на сумите
за всеки от служителите е положен подпис. От същата ведомост за заплати е
видно, че за ищеца Б.К.В. е посочена като начислена сумата от 957.82 лв.,
удръжки – 160.93 лв. и сума – 796.89 лв.
Представено е и
заверено копие на пълномощно с нотариална заверка на подписа от 14.06.2017 г.,
с което ищецът е упълномощил П.П.П. с право да получава трудовото му
възнаграждение от ***-СОД, гр. С..
Останалите представени
по делото писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, поради
което и не се обсъждат от съда.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.П.П.
се установява, че работи като охранител в дружеството, в което е работел и ищецът.
От показанията на свидетеля се установява, че той е получавал заплатите на
служителите, за което е упълномощен с нотариално заверено пълномощно. Твърди,
че ищецът не е ползвал годишен отпуск преди да напусне работата. Заявява, че не
е получавал сумата, отразена в процесната справка /ведомост заплати на л. 29 от
делото/, и конкретно - посочената сума за ищеца, а за него е получил само
сумата за заплатата му в размер на 403.03 лв. Сочи, че подписите за получател в
тази справка са негови, но не е получил посочената сума за Б.В.. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като непосредствени, обективни и
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност. С факта на прекратяването на трудовото правоотношение и
при наличие другата предпоставка-
неизползван платен годишен отпуск, за работника възниква право да получи
парично обезщетение за неизползвания до този момент и полагащ му се платен
годишен отпуск. В случая трудовото правоотношение на страните е прекратено,
считано от 01.12.2018 г., като до този
момент полагаемият се на ищеца и неизползван от него платен годишен отпуск е 19
дни, което се установява от представения по делото фиш за работна заплата за м.
ноември 2018 г. От същото доказателство се установява, че размерът на
обезщетението на ищеца за неизползван платен годишен отпуск за 19 дни възлиза
на 432.51 лв.
Съдът намира, че в производството по делото не беше доказано
от ответника, че така предвиденото и начислено от него обезщетение при
прекратяване на трудовия договор е изплатено на ищеца. От събраните по делото
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля П.П., упълномощен от ищеца да получава трудовите му
възнаграждения от ответното дружество – работодател, се установява, че не е
получил посочената във ведомостта заплати сума, дължима на ищеца, а за него е
получил само сумата за заплатата му в размер на 403.03 лв. При това съдът
приема, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, което остава дължимо на ищеца.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 224, ал.
1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен за предявения му размер от
420.00 лв.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед
направеното искане от ищеца за присъждане на деловодните му разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
такива в размер на 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50.00
лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. “***”, ул. “***” No 2,
представлявано от управителя Т.Т.Т., на основание чл.
224, ал. 1 от КТ да заплати на Б.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 420.00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ за
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА “***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. “***”, ул. “***” No 2,
представлявано от управителя Т.Т.Т., на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд – Б. сумата от 50.00 лв. /петдесет
лева/ за държавна такса за производството, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :