Решение по дело №443/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 266
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 25 януари 2020 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20191810200443
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №266

 

гр. Ботевград, 18.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НО, 6-и състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДКО ПЕТРОВ

                                                          

            при участието на секретар Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 443 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на В.Л.М. срещу Наказателно постановление № **-****-****** от 01.11.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР София А. З. И., с което за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, на основание чл. 53 от Закона за административните наказания /ЗАНН/ и чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят заявява, че от обжалваното наказателно постановление не й ставало ясно какво е нарушението, което е извършила. Освен това се твърди, че наказателното постановление не кореспондира с доказателствата събрани в хода на административното производство. Поради това се иска съдът да отмени Наказателното постановление.

В съдебно заседание пред РС-Ботевград, жалбоподателят В.М. не се явява. Същата се представлява от адв. И.Ж. от САК, който в съдебно заседание на 17.12.2019г. заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да отмени процесното Наказателно постановление на основанията, изложени в жалбата, а също и поради това, че не отговаря на изискванията по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН /неправилно посочване на нарушената разпоредба/.

Въззиваемата страна, началник група към ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

            Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.06.2018г., в гр. Ботевград свид. Д.Г. - актосъставител и К. О. (и двамата полицаи от ОПП-СДВР) спрели за проверка жалбоподателката В.М., която управлявала лек автомобил „Рено-19” с рег. № *******, собственост на З. Г. К. по ул. С. с посока на движение от ул. П. Е. към ул. К. А. Б.. При проверката водачът на МПС не представил на проверяващите го полицаи застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Поради това св. Д.Г., в присъствието на св. К. О., съставил срещу В.Л.М. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия Д, (бланков № ******) за това, че на 27.06.2018г. около 00.30 часа в гр. Ботевград, по улица С., с посока на движение от ул. П. Е. към ул. К. А. Б. не представила документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, с което нарушила чл.638, ал.3 от КЗ.

Актът е връчен на В.Л. срещу подпис и без възражения на 27.06.2018г.

            Въз основа на този АУАН срещу Л. било издадено обжалваното Наказателно постановление № **-****-****** от 01.11.2018г., за това, че същата управлявала на 27.06.2018г. МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към часа и датата на проверката. С това Наказателно постановление на основание чл.638, ал.3 от КЗ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката срещу подпис на 01.08.2019 г., след което тя го обжалвала с жалба, депозирана в деловодството на АНО на 08.08.2019 година.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства (АУАН, Заповед № 517з-189 от 15.01.2016 на директора на ОДМВР София), както и от показанията на разпитаните свидетели Г. и О.. Показанията им са непредубедени, последователни, житейски логични, възпроизвеждат данни от които съдът прави изводи за осъществилите се действия на процесната дата и час. Информацията от разпитите им се подкрепя от АУАН, а и не се оспорва от санкционираното лице. Ето защо съдът ги приема за достоверни. От тях, а и от приложения по делото АУАН, се установява, че са очевидци на нарушението и са участвали при съставянето на АУАН Серия Д, (бланков № ******) на М.. Свидетелите имат ясен спомен за основния релевантен факт - водачът на МПС не им е представил застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност”. Ето защо съдът след цялостна преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал по делото, прави извод, че по несъмнен начин написаното в акта се е осъществило.

            От приложената по делото Заповед на директора на ОДМВР се установява, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени лица.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:  

Обжалваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок  и изхожда от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна поради  следните съображения :

В АУАН и в НП се съдържат законоустановените реквизити. Актовете са издадени от оправомощени лица и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Въпреки това, обаче при ангажиране на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството и до недоказаност на административно – наказателното обвинение като цяло. Макар в АУАН и в НП да е налице тъждество на правната квалификация на деянието, налице е противоречие по отношение словесното описание на нарушението. Така се е стигнало до несъответствие между Акта и Наказателното постановление, което неминуемо води и до ограничаване правото на защита на наказаното лице, доколкото то не знае срещу какво точно нарушение следва да се защитава – дали срещу това, че не е представил застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за управляваното от него МПС или срещу това, че за конкретния автомобил няма сключена такава застраховка.

В случая с думи в АУАН е посочено, че М. не е представила документ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, но това не е квалифицирано по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, а като нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Тази норма, обаче, се отнася до лицето, което управлява МПС и до липсата на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а не до неносенето и непредставянето й. Поради това съдът приема, че е налице разминаване и между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН.

Доколкото в АУАН е описана една фактическа обстановка, която не кореспондира на зададената за нея правна квалификация в АУАН, а същевременно се различава от фактологията, посочена в Наказателното постановление, въззивната инстанция приема, че е нарушено правото на наказаното лице на защита, доколкото на него едва за първи път с НП му се предявяват факти и обстоятелства, въз основа на които административно-наказателната му отговорност се ангажира за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ - за първи път в НП се твърди, че М. е управлявала МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, а не че не е носила в себе си и не е представила този документ. Така жалбоподателят е изпаднал в невъзможност да разбере какво нарушение се твърди той да е осъществил и срещу което да организира адекватна защита.

Горепосочените нарушения са съществени, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на М.. За жалбоподателя е невъзможно да се защитава по неконкретизирано обвинение за извършване на административно нарушение. Нарушаването на правото на защита на жалбоподателя във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, което винаги съставлява формална предпоставка за отмяна на процесното наказателно постановление, тъй като производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е изцяло опорочено.

Съдът като прецени, че при съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, намира, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН в случая е неприложима и Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло без да е необходимо обсъждането на спора по същество.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-****-****** от 01.11.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР София А. З. И., с което за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ на В.Л. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ :