Р Е Ш Е Н И Е
№ 260124, 28.01.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на четиринадесети
януари две хиляди и двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня
Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2815 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „Дивет-ИТ“ ЕООД против Решение №
260358/14.09.2020г., пост. по гр.д.№ 11195/2019, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Кимекс“
ЕООД сумата в размер на 13 920лв., представляваща неплатена цена за доставени стоки
– арматурна заготовка във връзка с ремонта на стадион „Спартак“ в гр. Варна, за
която е издадена фактура № **********/30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.07.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на
1100лв. - разноски в производството.
Жалбоподателят
„Дивет-ИТ“ ЕООД поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Развива
доводите си за извършено извънсъдебно прихващане с насрещно свое вземане. Счита
изводите на съда за това, че прихващането не е произвело действие, за неправилни
и незаконосъобрзани. Моли за отмяна на постановеното
решение и за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Кимекс“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа правилност
и законосъобразност на постановеното решение. Счита, че правилно съдът е приел,
че не е налице извънсъдебно прихващане, т.к. не са налице две изискуеми, ликвидни
и насрещни вземания. Поддържа и че липсва валидно направено изявление за прихващане
от страна на жалбоподателя. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
В подадената въззивна жалба
от страна на „Дивет-ИТ” ЕООД са наведени оплаквания единствено относно изводите
на съда, че материално-правното им изявление за прихващане не е произвело
действие, поради което и е уважил исковите претенции за дължимост на сумите по
фактура № 10000043081/30.10.2018. Изложено е, че при зачитане на направеното
прихващане, вземането по процесния иск
би било погасено, т.к. последното е в по-малък размер. Доколкото въззивната
инстанция, съгл. нормата на чл.269, предл. последно от ГПК е обвързана в
произнасянето си само с оплакванията във въззивната жалба, то и предмет на
настоящето производство не може да бъде съществуването на процесното вземане
срещу жалбоподателя, а единствено сочените процесуални нарушения.
Производството пред
първостепенния съд е образувано по искова молба на „Кимекс“ ЕООД против
„Дивет-ИТ“ ЕООД за заплащане на сумата от 13 920лв. по фактура№
**********/30.10.2018г. за доставена арматурна заготовка. В отговора на исковата молба ответникът „
Дивет-ЕТ“ ЕООД е навел твърдения, че претендираното вземане е погасено чрез
прихващане с насрещно задължение за връщане на сумата от 18 374,40лв. по
фактура № 20000000017/06.11.2018г.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че макар жалбоподателят „Дивет –ИТ“
ЕООД да е направил изявление за прихващане на свое претендирано вземане с
процесното такова, то липсват доказателства ищецът „Кимекс“ ЕООД да се е
съгласил с това. При това положение приема, че това изявление не е произвело
действие, поради което и исковата претенция не е погасена чрез прихващане.
От фактическа страна по
делото се установява, че жалбоподателят „Дивет-ИТ“ ЕООД е направил изявление до
„Кимекс“ ЕООД, че е платил по проформа фактура №20000000017/06.11.2018, сумата
от извършва прихващане на сумата, която претендира да е платил – 18920лв., за
поръчана арматурна заготовка от 13 200кг. и която не му е доставена, с претендираната за
плащане сума от 13 920лв. по фактура № **********/30.10.2018г.. Това
изявление е направено с пощенска пратка, получена от „Кимекс“ ЕООД на
14.02.2019г. , като по делото е приложено копие от същото и от разписката за
получаване. По делото е представен и отговора на дружеството –продавач, изпратен
по Телепоща, в който се отрича неизпълнение на задължението за доставка на
арматурна заготовка, заплатена по горепосочената проформа фактура. Посочва се,
че на два пъти /на 06.11 и на 09.11.2018г./ е извършена доставка на заявеното
количество арматура със съответните експедиционни бележки, като дори е останала
сума за доплащане. В същия отговор се настоява, че е извършена друга доставка
на стойност 13 920лв., за която е издадена фактура № **********/30.10.2018г.
Безспорно е, че процесната фактура е осчетоводена и от двете дружества.
При тази фактическа
обстановка се установява, че вземането, претендирано от „Дивет-ИТ“ ЕООД не е признато и е оспорвано от ищцовата
страна. Съгл. чл.103, ал.1 от ЗЗД когато между две лица има насрещни парични
вземания или се дължат взаимно еднородни и заместими вещи, може да се извърши
прихващане до размера на по-малкото вземане, ако вземането на извършващият
прихващането е изискуемо и ликвидно. Изискуемостта настъпва в момента на падежа
на вземането, а ликвидността предполага вземането да е установено по основание
и размер и да е безспорно между страните. Ако съществува спор, то ликвидността
настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което същото се установява. Така,
при материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни,
ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент
двете вземания се считат за погасени.
Ако вземането не е ликвидно, за страната съществува възможност да го
предяви по исков път или чрез възражение за прихващане, заявено в хода на висящия
исков процес. Следователно, в настоящия случай , претендираното от жалбоподателя
вземане не е било ликвидно, т.к. дружеството продавач е претендирало изпълнение
на задължението за доставка на стоката, т.е. съществувал е спор относно
съществуването на задължението за връщане на платената сума. При това положение
направеното материалноправно изявление за прихващане с друго задължение /
претендираното такова в настоящето производство/ не е породило действие и съдът
не може да приеме, че същото е погасено.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че искът се явява доказан по основание и размер,
доколкото не се доказа защитното твърдение на ответника, сега жалбоподател, че
е извършил извънсъдебно прихващане.
До същите фактически и
правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което постановеното
решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски в
настоящето производство в размер на 1000лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260358/14.09.2020г., пост. по гр.д.№ 11195/2019, ПРС.
ОСЪЖДА „ Дивет-ИТ“ ЕООД , ЕИК
*********, да заплати на „Кимекс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1000лв.
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :