Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII
въззивен състав, в публично заседание
на тридесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Красимира
Динева и в присъствието на
прокурор Радка Стоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНОХД № 3356 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 06.07.2018 г. по НОХД № 22915/2014 г., СРС, НО, 2- ри състав,
подсъдимият Е.Е.Д. е признат за невиновен в това, че за периода 04.10.2005г. –
14.10.2005г. в гр.София, в условията на продължавано престъпление /с две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото/, с цел да набави за себе си
имотна облага – 14 829,01 лева /четиринадесет хиляди осемстотин двадесет и
девет лева и една стотинки/, възбудил и поддържал заблуждение у лицето и
кандидат – купувач С.З.В., че е собственик на и има право да се разпорежда с
имот, представляващ жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“*********и именно като
такъв ще й прехвърли правновалидно собствеността върху имота и с това причинил
имотна вреда в размер на 14 829,01 лева на В., като причинената с второто
деяние вреда е в големи размери:
1.
На 04.10.2005г. в гр.Софи, ул.“*********, при
сключване на предварителен договор за покупко – продажба на жилище, с цел да
набави за себе си имотна облага – сума от 2 060,00 евро, с равностойност в
лева 4 029,01 лева, дадени като капаро, възбудил и поддържал заблуждение у
лицето и кандидат – купувач С.З.В., че е собственик на и има право да се
разпорежда с имот, представляващ жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“*********и
именно като такъв ще й прехвърли правновалидно собствеността върху имота и с
това причинил имотна вреда в размер на 4 029,01 лева на С.З.В.,***, в
кантората на нотариус Й.Л., с район на действие РС – София, вписан в регистъра
на нотариалната камата под № 263, при сключване на договор за покупко –
продажна на недвижим имот /с нотариален акт № 37, том 7, рег.№ 5358, д.№
115/2005г. на нотариус Й.Л., рег.№ 263 на Нотариалната камара с район на
действие СРС/, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на
10 800,00 лева, платени като цена на имота, поддържал заблуждение у лицето
и кандидат – купувач С.З.В., че е собственик на и има право да се разпорежда с
имот, представляващ жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“*********и именно като
такъв ще й прехвърли правновалидно собствеността върху имота и с това причинил
имотна вреда в размер на 10 800,00 лева на С.З.В., като причинената вреда
е в големи размери /72 пъти МРЗ към датата на деянието, поради което и на
основание чл.304 е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил
сторените по делото разноски да останат така, както са направени – за сметка на
държавата, а разноските, сторени от частния обвинител за участието на повереник
в процеса – в негова тежест.
Недоволство
от присъдата е изразил представителят на Софийска районна прокуратура, който в
срочно подаден протест и в допълнение към него я атакува като неправилна и
необоснована. В протеста се твърди, че събраният в хода на производството
доказателствен материал установява по несъмнен начин признаците от състава на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд.
Въз
основа на гореизложеното е и отправеното до въззивната съдебна инстанция искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, а Софийски градски съд да издаде
нова, осъдителна по характер, по отношение на подсъдимия Д..
Недоволство
от присъдата е изразил и частният обвинител С.З.В., чрез повереник адв. И.Ю.,
който в срочно подадена жалба я атакува като неправилна, постановена в
нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи, че присъдата не съответства на събрания по делото доказателствен
материал, който по категоричен и несъмнен начин установява извършване на
деянието, за което подсъдимият Д. е привлечен към наказателна отговорност. Иска
се от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да върне делото за
разглеждане от друг състав на първата инстанция, а в случай, че са налице
основание по чл.336, ал.1, т.2 от НПК да постанови нова присъда, с която да
признае подсъдимия Д. за виновен по повдигнатото му обвинение.
С протеста
и с жалбата не е поискано събиране на нови доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура моли протестираният съдебен акт да бъде отменен, като вместо него
бъде постановен осъдителен такъв. Счита, че с постановяване на присъдата и с
мотивите към нея, районният съд изцяло е игнорирал събраните доказателства и на
част от тях е дал оценка, каквато не съответства на доказателствения материал,
като е приел за напълно достоверна версията на извършителя на деянието.
Поддържа, че процесният случай е азбучен пример на т.нар.“имотна мафия“, която
се занимава с това да препродава почти веднага след смъртта на лица, които
нямат преки наследници или които живеят сами, имотите им, за което излага
пространни съображения. Сочи, че мотивите на съда повтарят обясненията на
подсъдимото лице, като в нито един момент не отчитат събраните доказателства,
нито пък са коментирани тези от тях, които оборват защитната теза.
Пред
въззивния съд повереникът на конституирания по делото частен обвинител – адв.Ю.,
се присъединява изцяло към изложеното от представителя на СГП. Сочи, че
въпросът за умисъла и знанието на подсъдимото лице, съдът е следвало да прецени
не от неговата защитна версия, а от комплекса от действия и доказани по делото
обстоятелства, които еднопосочно установят знанието на подсъдимия за извършване
на конкретното престъпление. Въз основа на изложеното моли въззивният съд да
постанови нова присъда, с която да признае за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия Д., като му бъде наложено
съответното наказание.
В
съдебното заседание пред СГС защитникът на подсъдимия адв. Г., моли присъдата
да бъде потвърдена изцяло. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че подсъдимият е закупил апартамент, тази сделка е
провалена от български съд, като не е доказана вина нито на подсъдимото лице,
нито на изповядалия я нотариус. Сочи, че за сключване на самата сделка са
спазени всички нормативи изисквания – изповядана е от нотариус, вписана е в
служба по вписванията, като липсват събрани доказателства подсъдимият да е
изготвил документ с невярно съдържание, при това след изповядване на процесната
сделка е закупил друг недвижим имот, за които са представени доказателства.
При
последната си дума подсъдимият поддържа тезата, изложена от процесуалния му
представител. Моли да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция, с която е
признат за невиновен и оправдан.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство показания на свидетелите С.З.В. /включително и приобщените по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК/, А.Д.И./включително приобщени чрез частичен
прочит по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Г.Б.И./включително и
приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК/, О.П..С.и К.Б.К., Р.В.
Д., Н.К.И./приобщени чрез разпит по делегация/, Н.Щ.М., Е.И.Ч./включително
приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4 от НПК/; обясненията на
подсъдимия; писмени доказателства и доказателствени средства - отговор от СО-Район
„Надежда", изх.№ РНД16-ДИ11-8/08.01.2016г., с приложения заверени копия от
акт за смърт и свидетелство за смърт, отговор от Дирекция „Общински
приходи" - Отдел „Надежда/Връбница", изх.№
ДНД16-ДИ11-17/13.01.2016г., с приложения копие на удостоверение за данъчна
оценка по чл.226 от ДГГК, отговор от СО-ОП „Гробищни паркове", с
изх.№ПГП16-ДИ11- 1/22.04.2016г., копия от анекс към контралетр от 04.10.2005г.,
анекс № 2 към контралетр от 04.10.2005г., контралетр от 04.10.2005г., саморъчни
завещания, договор от 14.10.2005г., решение №41/05.04.2007г., по
гр.д.№2840/2006г., решение №1-8-36/15.12.2008г., по гр.д.№18378/2007г. по описа
на 42-ри с-в на СРС - ГК, решение №193 от 08.01.2007г. по гр.д.№2503/2006г. по
описа на 24-ти състав, ГК, справка от Агенция по вписванията, с вх.№45583,
справка от „БТК"ЕАД, писмен отговор от нотариус Р.Д. с
вх.№49472/22.06.2016г., с приложение копие на нотариален акт за покупко -
продажба №138, том VI, рег.116997, дело №1027 от 2005г., писмо от СО - район
„Студентски", с вх.№72967/03.10.2016г., с приложение удостоверение за
наследници на Г.М., справка за съдимост, копия от обвинителен акт по пр.пр.№
НСН397/10г. на СРП, присъда по НОХД №11668/2011г. и мотиви към нея,
разпореждане и заверени копия от протоколи по НОХД № 11668/2011г. по описа на
102 състав, СРС - НО, копие на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 41, том I, рег.№ 364, н.д.№39/08г., материали по гр.д.№49192/2010г. по
описа на 27 състав, I ГО - искова молба от К.К.и З.К.по чл.225, ал.1 от ГПК,
протоколи от съдебни заседания по гр.д.№49192/2010г. по описа на 27 състав, ГО
- СРС, копие от искова молба по гр.д.№49192/2010г., договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот от 04.10.2005г., нотариален кат
за покупко - продажба на недвижим имот от 25.08.2005г., № 138, том VI, рег.№ 16997,
дело № 1027 от 2005г., нотариален акт № 37, том VII, рег.№ 5358, дело №
1151/2005г., запис на заповед без протест от 14.10.2005г., разписка от
28.10.2005г. за сумата от 2600.00 евро, удостоверение изх.№130019-
940/19.05.2010г. за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ,
удостоверение за наследници от 26.02.2007г., удостоверение за семейно положение
и членове на семейството, копие на страници от вестник „София днес",
издание от 29 септември 2005г., удостоверение за тежести, фискални бонове за
заплатени битови сметки, оригинал на молба за издаване на удостоверение за
данъчна оценка на имот - ап.126, в ж.к."********от 15.08.2005г., оригинал
на молба -декларация за наследници от 10.08.2005г., декларации по чл.226, ал.1
от ДПК от 25.08.2005г., декларации по чл.25, ал.7 от ЗННД (приложени към
протокол за графическа експертиза в ДП), отговор от СО- Дирекция „Приходи и
администриране на местни данъци и такси", удостоверение за данъчна оценка
по чл.226 от ДПК, декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, удостоверение за
наследници от 10.08.2005г., препис - извлечение от акт за смърт, писмен отговор
от СО - район „Надежда", с приложения, експертиза - съдебно- графическа
експертиза, както и всички писмени доказателства, събрани на досъдебното
производство и приети по реда на чл. 283 от НПК.
Към
дейността по събиране на доказателства районният съд е подходил отговорно и
професионално. Разпитани са всички свидетели, които са възприели факти от
значение за главния факт, предмет на доказване в производството. По искане на
страните и по почин на съда е използвана и процесуалната техника на прочитане
на показанията от досъдебното производство, по отношение на които е имало
законно основание за това. Обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите са обследвани внимателно в контекста на собствената им логическа
последователност и при съпоставката им едни с други.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция не
бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като не са
налице основания за промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд,
нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въз основа на ангажираните в производството доказателства и
доказателствени средства, районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а именно:
Подсъдимият
Е.Е.Д. е роден на *** год. в гр.София, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, неосъждан, с адрес в гр.Нови Искър, ул."********ЕГН
**********.
На
27.09.1994г. П.К.Е.закупил по реда на Наредба за държавните имоти (НДИ-отм.),
от ТОА „Надежда", чрез кметския наместник, недвижим имот, а именно –
апартамент под № 126, находящ се на етаж 8, вх.Г, в жилищна сграда - бл.********",
гр. София.
На
22.07.2005г. П.Е.починал. Погребението му било организирано от общински
служители, а негови близки - свидетел Н.Щ.М. и съпругът й Г.С.М., оказали
необходимото съдействие, включително и във връзка с изготвянето на акт за смърт.
Наследници на починалияЕ.по закон се явявали неговата сестра – свидетел Н.К.И.и
синът на починалия му брат Д.К.И.- свидетелят А.Д.И., но доколкото същите не
поддържали контакт със своя починал роднина, не били известени за неговата
смърт.
На
неустановена дата след 22.07.2005г. и до 10.08.2005г., неустановено по делото
лице, посочено с имена Д.Д.- познат на подсъдимия Д., се свързал с него и му
предложил да закупи на изгодна цена жилището на П.Е., находящо се на
горепосочения адрес, като обяснил, че собственикът на визирания имот бил починал, а
наследниците му желаят да се разпоредят с последния. Подсъдимият Д. изразил
съгласие да сключи сделката. С оглед изявеното съгласие и по молба на своя
познат, Д. придружил жена, представила му се като наследник на починалияЕ.с
имена Н.И., до общинска служба към район „Надежда", с цел подаване на
молба - декларация с оглед издаване на удостоверение за наследници. В
действителност лицето, представило се за Н.К. И., присвоило самоличността на
последната, но подсъдимият не съзнавал това обстоятелство. По настояване на
жената, Д. изпълнил писмения текст в заявителния документ. След това представилата
се за Н.И. депозирала изготвената декларация пред главен специалист ЕСГРАОН ИГС
в район „Надежда", Столична община - свидетел Е.И.Ч.. Съобразно установеният
за това ред, мнимият наследник се
легитимирала с лична карта. Същата положила и подписа си под декларацията лично
и пред служителя Ч.. След като последната се уверила в идентичността на
декларатора и жената, явила се пред нея, приела подадената декларация, въз
основа на която било издадено удостоверение за наследници № 000586 от
10.08.2005г. Документът бил получен лично от мнимия наследник.
На
25.08.2005г. подсъдимият Д. и лицата, представящи се за наследници на покойния П.Е.с
имена Н.К.И.и А.Д.И., се явили в кантората на нотариус Р.Д., вписан под № 274 в
регистъра на Нотариалната камара, находяща се на адрес в гр. София, бул."********.
Нито подсъдимият, нито нотариусът към този момент съзнавали, че двамата
продавачи не са тези, за които се представят, още повече предвид
обстоятелството, че същите се легитимирали с лични документи за самоличност. Последните
представили на нотариуса и необходимите за изповядване на сделката документи -
удостоверение за наследници, препис - извлечение от акт за смърт № 486 от
01.08.2005г. на Район „Надежда", декларации по чл.25, ал.7 от ЗННД и
чл.226, ал.1 от ДПК, квитанции за платени такси и оригинал на договор от
27.09.1994г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на ТОА
„Надежда" гр.София. След като нотариусът се запознал с представените
документи и след като се уверил в
идентичността на лицата по предвидения за това ред – лично явяване на лицата,
страни по сделката, и сравняване на идентичността им по представени документи
за самоличност, същият изповядал сделката, а именно: покупко- продажба на
процесния недвижим имот, като удостоверил подписите, положени в нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот № 138, том VI, рег.№16997, дело № 1027 от
2005г., вписан в общия му регистър, с продавачи Н.К. И., ЕГН **********, л.к. №
********, изд. на 23.10.2001г. от МВР - София, и А.Д.И., ЕГН **********, л.к.№********,
изд. на 09.01.2003г. от МВР - София.
След финализиране
на сделката и придобиване собствеността върху процесния имот, подсъдимият Д.
решил да го обяви за продажба, като за тази цел осъществил контакт с брокерска
къща „Т.", представлявана от свидетел Т.Г.А.– Р., която се ангажирала с продажбата.
С оглед изложеното на 29.09.2005г. била публикувана обява във вестник „София
днес" за покупко – продажба на жилището - апартамент под № 126, находящ се
на етаж 8, вх.Г, в жилищна сграда - бл.********", гр. София.
През
втората половина на 2005г. свидетел К.Б.К. и съпругът й З.Г.К., проявявали
интерес към предлаганите на пазара продажби на недвижими имоти, като възложили
търсенето на своята дъщеря и частен обвинител в производството - С.З.В., която
следвало да намери подходящ обект, при осигуряване на парични средства за
закупуването му от страна на семействоК.. Изрично било постигнато съгласие помежду
им, при сключване на сделката да се създаде привидно впечатлението, че купувач е
С.В., а в действителност купувачите били нейните родители. За установяване на
всички уговорки, предаването на сумите и предназначението им, било осигурено
трето лице - сестрата на К.К., а именно свидетел Г.Б.И.. В изпълнение на
взетото решение за покупка на апартамент и при преглед на вестник „София
днес", свидетел В. попаднала на обявата, публикувана от брокера А. като
посредник при сделки с недвижими имоти, досежно жилището, предлагано от подсъдимия
Д.. Свидетел В., след като се свързала със свидетел А. по посочения в обява
телефонен номер и след предварителна уговорка, посетила жилището и заедно със
свидетел Г. И. извършили оглед на същото. Първоначално и доколкото апартаментът
се нуждаел от множество подобрения, В. не взела решение за покупката му, но впоследствие,
с оглед липсата на изгодни предложения в сферата на покупко – продажбата на
недвижими имоти и след изричното съгласие на родителите си, същата уговорила среща с продавача на жилището
- Д., осъществена посредством посредничеството на ангажирания брокер А.. На 04.10.2005г.,
в офиса на посредническата фирма, находящ се на адрес в гр.София, ул."**********,
свидетелите В. и Г. И., се срещнали с подсъдимия. При проведения разговор Д. се
легитимирал като собственик на процесното жилище, представяйки надлежно оформен
норатиален акт за същото, като посочил, че жилището било закупено за неговата
дъщеря, но последната не го одобрила и поискала закупуването на друго,
поради което и същото било обявено за
продажба.
По време
на проведените преговори между подсъдимия и свидетел В. били уговорени всички съществени
условията по предстоящата сделка - цена, срок за сключване на окончателна
сделка и предаване владението върху имота. Между страните било постигнато
съгласие за заплащане на капаро в размер на 2 060,00 евро, равняващи се на
сумата от 4 029,01 лева, като всички договорености между страните били
материализирани в предварителен договор от 04.10.2005г., оформен върху стандартна
бланка, подготвена и предоставена от брокера на недвижими имоти. По силата на
постигнатото съглашение продавачът се задължавал да прехвърли правото на
собственост на недвижимия имот- ап.126, находящ се в гр.София, район „**********,
състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 50,16
кв.м, заедно с принадлежащо избено помещение № 18, с полезна площ от 2,67 кв.м,
заедно с 0,653% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото - държавна земя, попадащо в III зона, като сключи с
купувача договор за покупко - продажба под формата на нотариален акт, което
следвало да стане в срок до 03.11.2005г., при уговорена цена от 20 600 евро,
която следва да бъде изплатена на два пъти, съответно: при подписване на
предварителния договор – 2 060 евро, /представляваща задатък/ и остатък в
размер на 18 540,00 евро /при нотариалното прехвърляне на собствеността/. Вследствие
уговореното, свидетел В. предала на подсъдимия сумата от 2 060,00 евро,
равняващи се на 4 029,01 лева, като задатък. Посочената сума била предоставена
на частната обвинителка от родителите й, за което бил надлежно оформен документ
- контралетр /обратно писмо/ от същата дата.
На
14.10.2005г. в офиса на брокерска къща „Т." се осъществила среща между
свидетел В. и подсъдимия Д. за изповядване на окончателната сделка по
прехвърляне правото на собственост върху процесното жилище, при представяне от
страна на подсъдимия на оригинал на нотариален акт от 25.08.2005г. и договор,
предаден му от лицата, от които го е придобил, удостоверение №
130019/1750/16.09.2005г. на ДП „Надежда", ТДД София - град, решение по
бракоразводно дело № 3329/1997г на СРС - брачна колегия, декларации по чл.226,
ал.1 от ДПК и по чл.25, ал.7 от ЗННД. Същият представил на бъдещия купувач и квитанции
за платени сметки за режийни разходи по жилището – за ток, вода и телефон. Тъй
като подсъдимият поискал сключване на окончателен договор, а свидетел В. била в
невъзможност да заплати една част от окончателно дължимата сума, равняваща се на
2 600 евро, между двамата била постигната и уговорка за подписване на запис на
заповед, с оглед издължаване на остатъка от сумата.
На
14.10.2005г., в изпълнение на уговореното, подсъдимият и свидетел В. се явили в
кантората на нотариус Й.Л. - находяща се на адрес в гр.София, бул."**********,
последният избран от брокера на недвижимия имот – свидетел А.. След представяне
на необходимите и изброени по - горе документи и проверка на легитимацията на
страните, нотариусът изповядал сделката, като оформил същата в нотариален акт №
37, том VII, рег.№ 5358, дело № 115. В изпълнение на договорните клаузи, В.
заплатила остатък от покупната цена, в размер на 15 940,00 евро, въпреки че в
нотариалния акт била записана сумата от 10 800,00 лева. Тази сума частната
обвинителка получила на 13.10.2005г. отново от своите родители при условията,
установени в анекс от тази дата към контралетр от 04.10.2005. Подписала и запис
на заповед за остатък от сумата в размер на 2 600,00 евро, равняващи се на 5 070,00
лева, които не достигали до пълния уговорен размер на покупната цена.
На
28.10.2005г. сумата от 5 070,00 лева била предадена от свидетел В. на свидетел А.
срещу разписка, за да бъде пренасочена към подсъдимия, доколкото В. не
успяла да осъществи личен контакт с последния. Впоследствие Д. се свързал с
купувача и потвърдил, че е получил сумата.
След финализиране на сделката по покупко –
продажба на процесния имот и след извършен подобрителен ремонт в него, по
силата на сключен договор за наем от 14.10.2005г. между И. и родителите на свидетел
В. - К.Б.К. и
З.Г.К., свидетел И. се нанесла в жилището.
Междувременно
през 2006г. свидетелите Н.К.И.и А.Д.И.узнали за извършените разпоредителни
сделки с жилището на своя роднина и наследодател, което станало причина за предявяване
по надлежния за това ред на претенции за прогласяване нищожността на
изповядания първи договор за покупко- продажба в полза на подсъдимия Д. от
лица, представили се за наследници на починалия Е., съответно претендирайки
правата си по отношение на всеки от наследствените си дялове. Искът на свидетел
И. бил уважен с решение № 1-8-36/15.12.2008г. по гр.д.№ 18378/2007г. по описа
на СРС, 42 състав, ГО, в сила от 06.02.2009г. По повод предявената претенция от
страна на свидетел И. било образувано гр.д.№ 2503/2006г. по описа на 24-ти
състав, ГО. С решение № 193 от 08.01.2007г., влязло в сила на 24.03.2007г.,
била прогласена нищожността на сключения от подсъдимия и неустановените по
делото лица договор за покупко- продажба на недвижимия имот на П.Е.и в частта
на наследствения дял на И.. След влизането в сила на решенията, наследниците на
починалияЕ.посетили жилището, обитавано от Г. И., като я осведомили за
създалата се ситуация и че ще предприемат действия за обявяването
недействителността и на последващата сделка между Д. и В., респективно за предаване
владението на имота. В тази връзка било заведено и гр.д.№ 49192/2010г. по описа
на СРС.
Във връзка с гореизложеното били сигнализирани
органите на реда.
От
съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, се установява по безспорен начин времето и мястото на инкриминираното
с обвинителния акт деяние. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия,
настоящата съдебна инстанция счита, че са събрани необходимите от гледна точка разпоредбата
на чл.102 от НПК доказателства, подробно описани и в мотивите на първоинстанционната присъда.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти
са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие
с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от
тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд
да промени направените в контролирания съдебен акт фактически констатации, тъй
като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и
не е допуснато превратното им тълкуване.
Първоинстанционният
съд е извършил изключително подробен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, като е анализирал същите както
поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и е извел правилни фактически изводи,
споделени от настоящия съдебен състав.
Спорно в
производството се явява наличието, респективно липсата на съставомерност от
обективна страна на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, за което подсъдимият Д. е предаден на съд, а именно – въвеждането и
поддържането на заблуждение от страна на подсъдимото лице на частния
обвинител В.. Относно тази част от
процесните събития районният съд, правилно според въззивния такъв, е анализирал
доказателствената съвкупност, с която СГС изразява съгласие по следните
съображения:
Настоящият
въззивен съдебен състав, също както и първостепенния такъв, констатира
недостатъчност в приобщения по делото доказателствен материал, с оглед
обосноваване изначална недобросъвестност и липса на намерение у подсъдимия да
изпълни постигнатите между него и частния обвинител уговорки при сключване на
предварителния договор, респективно и отсъствие на намерение за прехвърлянето правото на
собственост върху процесния имот след изповядване на окончателна
сделка. Липсват и доказателства за формирано у подсъдимия Д. знание, че
документът, с който същият се е легитимирал като титуляр на правото на
собственост върху процесния имот, е издаден въз основа на неистински такъв -
нотариален акт, в частта на подписите на продавачите. В тази връзка следва да
бъде посочено, че депозираните по делото свидетелски показания от лицата В., И.,
Н.И., А.И., К.К., носят единствено характер на предположение относно
субективните измерения на поведението на подсъдимия. Не са събрани по делото каквито
и да било данни, че подсъдимият е имал знание, че преговаря, а впоследствие и
сключва договор за покупко - продажба с лица, които не могат правновалидно да
изразят воля за вещно – прехвърлителен ефект, доколкото самите те не са
разполагали с право да се разпореждат с процесното жилище. В тази насока не са
събрани нито гласни, нито писмени материални източници, които да послужат като
основа за доказателствени изводи. Такива аргументи не биха могли да бъдат
изведени и от влезлите в сила решения на гражданския съд, с които е прогласена
нищожността на сключения договор за покупко- продажба между Д. и лицата, подписали
се като законни наследници на П.Е., доколкото те не установяват факт на
недобросъвестност в смисъла на манипулативен подход в действията на самия
подсъдим. На следващо място, установеното посредством графическата експертиза
обстоятелство, че текстовото оформление на бланката на заявление за издаване на
удостоверение за наследници, подписано от лицето, представило се за свидетеля Н.И.,
е изпълнено от Д., същото не е достатъчно, за да позволи обосноваването на
положителен извод за изначален умисъл за измама в неговото поведение, какъвто
довод излага представителят на прокуратурата.
В тази
насока, в обясненията си подсъдимият е изложил конкретни твърдения за
стечението на обстоятелствата, които остават необорени в производството. Настоящата
съдебна инстанция, подобно и на първоинстанционната такава, е на мнение, че самостоятелното изпълване на
текст в бланката на заявлението, неадресирано като авторство и подпис, не може
да се тълкува като достатъчно доказателство за вина, още повече когато не
съществува формална легална пречка за попълване на такъв документ от трето
лице, без същото да полага подписа си и без лично да се ползва от документа. В
тази връзка са събрани и свидетелски показания от общинския служител, пред
когото е депозирано заявлението, от които е видно, че документът е подписан
пред нея лично от лице, представило се за свидетел И., лично положило подписа
си, при това едва след като свидетелят в качеството си на длъжностно лице е
изпълнила задълженията си да провери самоличността на явилото се лице, в
действителността на която очевидно не е имала основание да се усъмни. Видно и
от положения подпис, не подсъдимият Д. е получил удостоверението за наследници.
От друга страна, и според показанията на нотариус Д., документите, сред които и
така обсъжданият, са представени пред него от продавачите, а не от купувача Д..
Подложените на анализ изявления няма основание да останат извън фактическите и
доказателствени констатации на съда, доколкото не са събрани доказателства за
вина у нотариуса за изповядване на недействителната сделка, обавена за такава
впоследствие по надлежния гражданскоправен ред. Така установеното опровергава
напълно твърденията на прокуратурата за механизма на измамата, очертан в
обстоятелствената част на внесения в СРС обвинителния акт, а оттук и наличието
на пряк умисъл в действията на подсъдимия за увреждане на правната сфера на
частния обвинител. Същото внася съмнение и относно това неверните
обстоятелства, инкриминирани в обвинението, а именно че Д. е титуляр на и има
право да се разпорежда с процесния имот, респективно да прехвърли правновалидно
собствеността върху него, да са били възбудени и поддържани в инкриминирания период
с цел формирането и утвърждаването им в съзнанието на В..
Отделно
от това, не се открива в събраната по делото доказателствена съвкупност, съзнание
у подсъдимия за изначално липсващата възможност за изпълнение на поетите от
последния задължения за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия
имот, предмет на процесната сделка. Липсват доказателства, от които да може да
бъде изведено заключение, че подсъдимият умишлено е създал невярна представа у В.
за действителното правно положение на предлагания от него за продажба недвижим
имот, което да е мотивирало частния обвинител да се разпореди с предоставените
й от нейните родители парични средства. Отсъства индиция за формирано у него
знание, че сключването на тази сделка не би могло да породи вещноправен ефект, респективно ще бъде
причинена вреда. Следва да се посочи, че няма основание да се тълкува във вреда
на подсъдимия и обстоятелството, че в кратък период от време след
първоначалното придобиване на имота, същият се е разпоредил с него, доколкото за
подобно решение не съществува правно или друго ограничение. В този аспект
обясненията на подсъдимия са последователни, непротиворечиви и житейски
логични.
С оглед гореизложеното
и предвид позоваването на обясненията на подсъдимото лице, следва да се посочи,
че последните са освен доказателствено средство, и средство за защита. Поначало
неспорно е, че заради качеството си на главна страна в процеса, подсъдимият е
заинтересован делото да завърши по начин, който не го уврежда. Като ясно
проявление на правото на защита, чл. 55, ал. 1 от НПК дава право на подсъдимия
да депозира обяснения, каквито намери за нужно, без да държи сметка за тяхната
истинност. Двойствената природа на обясненията задължава решаващия орган да
обсъди това доказателствено средство в контекста на показанията на останалите
свидетели, на другите обективни доказателства по делото, на собствената им
логичност и вътрешна убедителност и едва след това да прецени дали да ги
отхвърли или възприеме - изцяло или в отделни техни части.
Съобразявайки
изтъкнатите критерии и предвид изложения
вече анализ на свидетелските показания, Софийски градски съд прие, че версията
на подсъдимия за случилото се е убедителна и неразколебана от другите проверени
доказателствени източници. Житейски правдива остава
изложената от подсъдимия хронология на събитията, същата неопровергана от проверения
по делото доказателствен материал. Свидетелските показания на лицата,
ангажирани с отделни действия в рамките на развилите се процедури по издаване
на документите и тяхното оформяне в легални основания за прехвърляне правото на
собственост, респ. от самите документи, не може да се почерпят убедителни
изводи за това, че Д. е попълнил процесното заявление със съзнанието, че
действа неправомерно, още по – малко, че самият той го е ползвал за своя облага
и реализация на престъпни намерения. Установено е безспорно, че не подсъдимият,
а неустановени по делото трети лица са боравили с процесния документ при своята
лична легитимация. Не са налице доказателства, които да подкрепят тезата, че подсъдимият
Д. е имал възможността и е узнал за параметрите на поведението на двете лица,
които заедно с него са се явили пред нотариус Д., както и че лицето, споменато
от подсъдимия като осъществило връзката му с тях, е споделило с него
параметрите на цялостната престъпна схема. Липсват и други обективни
доказателствени източници, които да свързват подсъдимия с предварителната
подготовка на първото по реда си прехвърляне собствеността на процесното жилище,
собственост преди това на П.Е., и които да повлияват пряко върху възможността
да се формира знание и за противоправността на изповяданата като последваща
между подсъдимия и В. сделка.
Анализът
на доказателствата, поотделно и в съвкупност, дава основание и на настоящата
инстанция да приеме липса на категорични данни относно измамливо поведение от
страна на подсъдимия, изначално формирано и обективно насочено към обедняване
на правната сфера на частния обвинител в инкриминирания с обвинението период и
по описания механизъм, от което следва и недоказаност на съществени елементи от
състава на престъплението, за което Д. е преден на съд.
За съставомерността
на деянието по чл.209, ал.1 от НК от обективна страна е необходимо деецът с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у
някого заблуждение за определени обстоятелства. Основна характеристика на
измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено
значение за вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е
налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна
представа и има определен принос за заблуждението, а поддържането на
заблуждение се изразява в такива действия от страна на извършителя, с които
същият затвърждава вече формираната невярна представа у пострадалото лице.
Липсата
на доказателства, които да подкрепят тезата на прокуратурата, че подсъдимият с
цел да набави за себе си имотна облага – 14 829,01 лева, е възбудил и поддържал
заблуждение у лицето и кандидат – купувач С.З.В., че е собственик на и има
право да се разпорежда с имот, представляващ жилище, находящо се в гр.София,
ж.к.“*********и именно като такъв ще й прехвърли правновалидно собствеността
върху имота означава, че подобно фактическо положение не може да бъде изведено
по начина, изискуем от разпоредбата на чл.303 от НПК. Липсата на каквито и да е
убедителни доказателства за формирането и поддържането на неверни представи в
съзнанието на свидетел В., именно поради които същата да извърши акт на
имуществено разпореждане, означава също така, че въззивният съд няма основание
да промени решаващия извод на първата инстанция. Крайният извод на районния
съд, че събраните доказателства не могат да обосноват осъдителна присъда, е
резонен. В случая не се доказа елемент от изпълнителното деяние на
престъплението по възведената в обвинителния акт правна квалификация, за което Е.Д.
е предаден на съд, а именно – въвеждане във и поддържане на заблуждение.
Изводите
на първата инстанция, че доказателствата по делото не установяват с
необходимата категоричност подсъдимият да е извършил от обективна страна
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, са обосновани, поради което и наведените
възражения в протеста на СРП и жалбата на частния обвинител в този смисъл,
настоящата инстанция намира за неоснователни. За да бъде постановена осъдителна
присъда следва да е достигнато до единствения възможен и законосъобразен правен
извод, че инкриминираната от държавния обвинител деятелност се субсумира както
от обективна, така и от субективна страна под престъпния състав, визиран в
обвинението, а също така и че деянието е извършено по несъмнен начин от
подсъдимия. Когато не са налице горните обстоятелства съдът е длъжен да признае
подсъдимия за невиновен с оглед разпоредбата на чл. 304 от НПК, тъй като
присъдата не може да почива на предположения за съпричасността на подсъдимия
към деянието. Правните изводи на съда, постановил контролирания съдебен акт, са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона. В протеста не се излагат други доводи, извън вече обсъдените при
излагането на фактическата и правната страна, поради което съдът не обсъжда
такива.
С оглед
изложеното и след като служебната проверка на присъдата не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, СГС прие, че обжалваният пред него съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 06.07.2018 г. по н.о.х.д. № 22915/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.