Р Е Ш Е Н И Е
02.07.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
02.07. 2021
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 106 2021
дело № по описа за година.
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.В.В. ***, с ЕГН ********** против Наказателно постановление №20-0332-000358/03.07.2020 г. издадено от Йордан Тасев - Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител - адв. Р., който поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление по съображения изложени в жалбата и в пледоарията по същество.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо към жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Ако съдът приема жалбата за основателна и жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.06.2020 г. в 10.50 ч. В.В. управлявал двуколесно МПС – мотопед с марка ,,МБК“ черен на цвят с рама № 4EF-016060 в с. Смочево по ул. ,,Инженер Сотиров“ № 56 с посока на движение към центъра на с. Смочево. Водачът бил спрян за проверка от Д.А. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Рила в присъствието на свидетеля И.И.. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен, след което бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабр. номер ARNG-00593А, но същият отказал да му бъде извършена такава проверка.
Издаден е талон за изследване № 0017468, който водачът отказал да получи, което обстоятелство е удостоверено от свидетеля И.И.. За така установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 229658 от 14.06.2020 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаните в акта фактически обстоятелства, като е допълнил, че водачът ,,отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя Д.А. и свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта – И.И., които изцяло потвърждават констатациите изложени в АУАН. Същите са категорични, че движейки се посока центъра на с. Смочево, срещу тях се задало двуколесно превозно средство, управлявано от В. зад който седяло момиче. Виждайки полицейския автомобил, жалбоподателят сменил посоката на движение – към центъра на селото. Полицейските служители го настигнали и с подаване на звуков и светлинен сигнал спрели водача. В момента, в който му казали, че ще бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, водачът започнал да се държи агресивно, извикал сви приятели и категорично отказал да бъде тестван. Извикали за съдействие колегите им от РУ-Дупница, които да извършат проверка за употреба на наркотични вещества. По делото са разпитани като свидетели и полицейските служители С.Н. и А.Г., които били изпратени на място за оказване на съдействие на колегите си за извършване на проверка на водача за употреба на наркотични вещества. Двамата служители Н. и Г. пристигнали 10-15 минути след обаждането от оперативния дежурен в РУ-Дупница. При отиването им на място, водачът на мотопеда не бил там, пристигнал пеша малко след тяхното идване, бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, но лицето отказало да бъде подложено на такава. Съдът изцяло кредитира показанията на горепосочените свидетели – полицейски служители като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Янко Георгиев, който твърди, че жалбоподателят не е управлявал мотопеда, тъй като са изцяло изолирани и в пълно противоречие с останалите гласни доказателства, на които съдът даде вяра в горното изложение.
Съгласно така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно постановление – Началник РУ Рила е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. (приложена по делото), да издава НП по ЗДвП.
След цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление съдът не установи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.
В случая не е допуснато процесуално
нарушение, като не е налице и неспазване на правилото по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН.
Видно от самия АУАН същият е бил връчен при отказ, който е бил редовно оформен
според правилата на процесуалния закон. Жалбоподателят в качеството му на лице,
срещу което е съставен актът, е отказал да подпише както самия АУАН, така и
разписката за връчване на препис от същия. Отказът му е удостоверен с подписа
на един свидетел, чиито три имена и служебен адрес са отбелязани в акта,
съобразно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Връчването на АУАН при отказ представлява
редовно връчване, щом са налице законовите предпоставки за това и е спазена
процедурата по удостоверяване на отказа – каквато е и процесната хипотеза.
Съгласно нормата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП (изм.
ДВ, бр. 77/17 г., в сила от 26.09.2017г.) “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“
Съдът намира, че нарушението е доказано съгласно приобщените показания на свидетелите и необорената в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила на АУАН. Посочените доказателства установяват, че на описаните в НП дата, час и място нарушителят е управлявал МПС и е отказал да му бъде извършена проверка от контролните органи с описаното техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Свидетелите А. и И. са възприели управлението на мотопеда от жалбоподателя, поради което последният притежава качеството ,,водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
В нормата на 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Самата проверка може да бъде извършена по посочените по-горе алтернативни начини поради, което и в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с техническо средство за употреба на алкохол, но е отказал медицинско изследване, употребата на наркотични вещества или техни аналози ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретния случай, жалбоподателят е отказал да бъде проверен по един от посочените начини - с техническо средство в резултат, на което е осуетил проверката, т.е. изобщо не се е стигнало до такава. В този смисъл, както в АУАН, така и в НП е предявено обвинение за отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, което представлява административно нарушение. Вярно е, че в НП е цитиран дословно и текста на цялата законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която е приета за нарушена, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото при описанието на фактите, срещу които се защитава санкционираното лице, точно и непротиворечиво е описано неговото поведение, а именно отказът да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, т.е. отправеното му обвинение е индивидуализирано в степен, позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Само това негово поведение е съставомерно за отговорността по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Извън обективните предели на обвинението е липсата на проведено лабораторно изследване по издадения талон за медицинско изследване.
Наложеното наказание е съобразно с предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Последното е във фиксиран размер - лишаване от право да управлявал МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева, и правилно е определено от административно-наказващия орган.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази.
Нарушението е формално, като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дадените в хода на съдебното следствие показания от четиримата полицейски служители са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от правоуправление по чл. 174, ал. 3 от ЗДП за извършеното нарушение административно-наказващият орган е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. В този смисъл правилно наказанията по чл. 174, ал. 3 от ЗДП са наложени в абсолютно установения от закона размер. По така изложените съображения постановлението следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№20-0332-000358/03.07.2020 г. издадено от Йордан Тасев - Началник група към
ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на В.В.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са
наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: