Мотиви към присъда по НОХД 2581/2018 г. по описа на СГС-НО, 24 ти с-в
НОХД
№ 2581/2018 г. е образувано в Софийски градски съд (СГС) по внесен от
Софийска градска прокуратура (СГП) обвинителен акт по досъдебно
производство № 15554/2014 г. по описа на
01 РУ - СДВР, пр. пр. № 8312/2013 г. по
описа на СГП, срещу Н.Б.М. за това, че:
На 18.10.2013 г. в гр. София, на ул. „*******,
в „М.И.Д.“ ЕООД, за да получи кредит в размер на 5000 лв., по договор за кредит
№ 333.08.2013 г. от дата 19.08.2013 г., сключен между „М.И.Д.“ ЕАД и „М.-И.“
ЕООД и анекс към него от 19.08.2013 г. е представил пред И.Л.Д. – служител на „М.И.Д.“
ЕАД неверни сведения – неистинско извлечение по сметка на „М.-И.“ ЕООД с IBAN № ******** към дата
15.10.2013 г., в което били отразени неверни обстоятелства, а именно – че по
сметка на Н.Б.М. с IBAN № ******** в „Р.“ АД към дата 15.10.2013 г. има
налична сума по сметката в размер на 3040.00 лв. и извлечението не е подписано
от Ц.Г.Х., служител на „Р.“ АД, а положения печат е фотоелектрическо копие на
отпечатък от правоъгълен печат - престъпление по чл. 248а, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В разпоредително заседание, при
обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, съдът прецени, че делото следва да
бъде разгледано по общия ред на Глава двадесета от НПК и е протекло по реда на
тази глава.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението така, както е формулирано с обвинителния акт. Счита, че от
събраните доказателства обвинението срещу подс. М. в извършването на
престъпления по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е доказано по безспорен начин.
Пледира съдът да го признае за виновен. Пледира за налагане на наказание на
подсъдимия в размер около минимума, предвиден в санкционната част на
наказателно–правната норма на чл.248а, ал.3 от НК, предвид чистото му съдебно
минало и сравнително ниската обществена опасност на деянието. По отношение на
приложението на разпоредбата на чл.66 от НК не изразява становище.
Упълномощеният защитник на подс. М. –
адв. Н., заявява, че подзащитния й признава вината си и изразява съжаление за
стореното. Моли съда да му наложи по-леко наказание, чието изпълнение да бъде
отложено за съответен изпитателен срок по реда на чл.66 от НК.
Доколкото производството е протекло без
участието на подсъдимото лице при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК, същото не е упражнило правата си на лична защита и последна дума в съдебната
фаза на процеса.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, доказателствени средства и способ за доказване,
съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при
спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за
установено следното :
От
фактическа страна
На 25.06.2013 г. е създадено търговско дружество „М.-И.“
ЕООД с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж.к. ********,
с управител и едноличен собственик на капитала Н.Б.М..
На 19.08.2013 г. в гр.София между дружествата „М.-И.“
ЕООД – кредитополучател, представлявано от Н.Б.М. и М.И. „Д.“ ЕАД - кредитор,
представлявано от М.Е.Г.е сключен договор за кредит № 333 по силата, на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лева
за закупуване на оборудване за заведение и финансиране на разходи по пускане на
обекта в експлоатация.
На 11.10.2013 г. между същите дружества е сключен
Анекс № 1 към договор за кредит № 333, съгласно който към чл.3 от Договора се
добавя нова буква „ж“ както следва: „Кредитополучателят представи документ,
доказващ разполагаемостта с 3000 лв., представляващи декларирано собствено
участие в проекта“, за да усвои остатъка от 5000 лева.
На 17.10.2013 г. Н.М. посетил офис на „Е.Е.“-гр.
Кърджали и от там е изпратил до „М.И.Д.“ ЕАД извлечение по сметка на „М.-И.“
ЕООД с IBAN № ******** към дата
15.10.2013 г., в което било отразено, че по сметка на Н.Б.М. с IBAN № ******** в „Р.“ АД
към дата 15.10.2013 г. има налична сума в размер на 3040.00 лв. Служителката на
„Е.Е.“ – св. С.Н., която изпълнявала служебните си задължения към този момент в
конкретния офис на дружеството, оформила товарителница № *********, като
вписала М. в качеството на подател, който от своя страна подписал като такъв
товарителницата.
Пратката е получена в офиса на „М.И.Д.“
ЕАД на 18.10.2013 г. от служителката И.Л.Д., заемаща длъжността експерт в отдел
„Администрация и ИТ“ в дружеството.
От заключението на изготвената по
делото експертиза става ясно, че предоставеното от Н.М. пред „М.И.Д.“ ЕАД
извлечение № 4 по сметка на Р., офис Д. с IBAN № ******** от дата 15.10.2013 г. не е
оригинален документ и същият представлява цветно ксерокопие. Подписа и печата
представляват цветно ксерокопие, изготвени са посредством електрофотографски
способ и не са положени в оригинал. Подписа върху товарителница № *********,
след текста „Н.М.“ е положен от лицето Н.Б.М..
Н.Б.М. с ЕГН: **********, е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, със средно специално образование,
неженен, с адрес: гр. Кърджали, ж.к. ********.
Същият е неосъждан.
По
доказателствата
Описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и
способ за доказване, а именно : показанията
на свидетелите И.Л.Д., Х.Г.Х., В.М.В., включително приобщените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания на свидетелите Ц.Г.Х. – л. 102 от
ДП, Н.Б.М. – л.107-108 от ДП и С.Д.Н. – л.130 от ДП; писмени доказателства и доказателствени средства - справка съдимост
на Н.Б.М. – л.9 от съдебното производство, извлечение по сметка на „М.-И.“ ЕООД
– Райфайзен банк – л.145 от ДП; товарителница № ********* – „Е.Е.“ – л.147 от
ДП; ксерокопие от Договор за кредит № 333 от 19.08.2013 г. – л.57-66 от ДП;
Анекс № 1 към договор за кредит № 333/19.08.2013 г. – л.66 от ДП; писмо от
Райфайзен банк до ОД-МВР гр.Кърджали с вх.№ 10071 от 20.06.2014 г. – л.72 от ДП;
писмо от „М.И.Д.“ до СДВР-МВР с вх.№ 225000-4742 от 04.06.2015 г. – л.137 от
ДП; разпечатка на товарителница за изпращане на документи и разпечатка за
получаване на пратката от лицето И.Д., като представител на „М.И.Д.“ ЕАД –
л.132-133 от ДП; способ за доказване
- комплексна съдебно – почеркова графическа и техническа експертиза № 957/2015
г. - л.141 – л.143 от ДП.
Събраните и проверени в хода на
съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, включително и приобщените по
предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и
способ за доказване - експертиза, подкрепят безспорно изложената фактическа
обстановка.
Всички събрани по делото доказателства
са еднопосочни и безпротиворечиви, като в своята съвкупност образуват приетата
за установена по делото фактическа обстановка. Нито едно от изброените
доказателства не се явява в противоречие, както с обвинителната теза, така и с
установената от съда фактическа обстановка.
Към обективните фактически положения,
безспорно доказани в хода на съдебното следствие, съдът отнася фактите,
обуславящи неистинността и неверността на инкриминираното по делото извлечение
по сметка на „М.-И.“ ЕООД, находящо се на л.145 от ДП. Безспорно доказан се
явява и факта, че именно подс. М. е предоставил инкриминирания документ –
извлечение по сметка на дружеството „М.И.Д.“ ЕАД, като го изпратил лично по
куриер чрез „Е.Е.“ на дата17.10.2013 г. в 16:57 часа от офис на куриерската
фирма в гр.Кърджали. Факта на педоставянето в наказателноправен смисъл е
настъпил на инкриминираната дата 18.10.2013 г., когато документа е пристигнал в
офис на „М.И.Д.“ ЕАД. Сред безспорно доказаните обстоятелства се явява и фактът
на сключване на Договор за кредит №333 от 19.08.2013 г. и анекс към същия
сключен на 11.10.2013 г. между дружествата „М.И.Д.“ ЕАД, представлявано от М.Е.Г.и
„М.-И.“ ЕООД, представлявано от Н.Б.М. в качеството му на управител. По
безспорен начин е доказан и правния статус на подсъдимото лице, като законен
представител на юридическото лице „М.-И.“
ЕООД и като съдебно минало.
Показанията на свидетелката Ц.Х., дадени в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по
съответния процесуален ред, съдът възприе с доверие като последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви, както и напълно кореспондиращи с останалата
доказателствена съвкупност по делото и в частност заключението на изготвената
по делото експертиза. От същите става ясно, че Х. не е издавала банковото
извлечение, както и, че не го е подписвала и подпечатвала.
Изцяло в подкрепа на твърденията на св.Х.
се явява и експертното заключение на изготвената в хода на досъдебното
производство и приобщена чрез прочитане комплексна съдебно–почеркова графическа
и техническа експертиза № 957/2015 г. Същата съдът кредитира, доколкото е
изготвена от незаинтересовано от изхода на делото лице, специалист в
съответната област на науката и не са налице основания за подлагане на съмнение
дадените заключения. Разпитан в хода на съдебното следствие, вещото лице В.
заявява, че подкрепя заключението си, направено с изготвената от него
експертиза.
От показанията на св.Д. става ясно, че
от 2011 г. до края на 2015 г., както и към инкриминираната дата 18.10.2013 г.
тя е работила в дружеството „М.И.Д.“, като служебните й задължения се
изразявали в това да получава писма и да им поставя входящи номера. Макар
същата да заявява, че няма конкретен спомен относно получаването на процесния
инкриминиран документ, става ясно, че именно тя към инкриминираната дата е
изпълнявала такива служебни задължения. Твърденията й в тази насока се
подкрепят и от приобщеното като писмено доказателство писмо от „М.И.Д.“ до
СДВР-МВР с вх.№ 225000-4742 от 04.06.2015 г., находящо се на л.137 от ДП, от
което става ясно, че лицето приело извлечение № 4, издадено от „Р.“ ЕАД по
сметка на „М.-И.“ ЕООД е именно св. И.Д., заемаща към инкриминираната дата
длъжността експерт отдел „Администрация и ИТ“. Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката като житейски логични, непротиворечиви и
кореспондиращи си с останалите доказателства по делото.
Съдът възприе с доверие и показанията
на св.Х.Х., дадени в хода на съдебното следствие, от които стават ясни
възникването и хронологията на развитието на отношенията между двете дружества,
както и констатираното несъответствие в извлечението от банковата сметка на
представляваното от подсъдимия дружество. Същите изцяло се подкрепят и от
приобщените като писмени доказателства по делото копия от Договор за кредит №
333 от 19.08.2013 г., находящ се на л.57-66 от ДП и Анекс № 1 към договор за
кредит № 333/19.08.2013 г., находящ се на л.66 от ДП. Освен посочените писмени
доказателства, в подкрепа на изнесеното от св.Х. се явяват и показанията на св.
Н.М.-сестра на подсъдимия, която също потвърждава, че последния е изтеглил
кредит от 10000 лева през месец август на 2013 г. от „М.И.Д.“, както и, че
фирмата, чийто управител е брат й има открита сметка в Р..
От показанията на св.С.Н., дадени в
хода на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред, от
правнозначимите обстоятелства се установява единствено, че същата към
18.10.2013 г. е била служител на куриерска фирма „Е.Е.“, както и, че с протокол
за доброволно предаване е предоставила за целите на разследването разпечатка на
товарителница за изпращане на документи и разпечатка за получаване на пратката
от лицето И.Д., като представител на „М.И.Д.“ ЕАД. Съдът подходи с доверие към изнесеното
от св.Н., доколкото показанията й намират подкрепа и в писмените доказателства
по делото, а именно в предоставените от същата с протокол за доброволно
предаване от 08.07.2015 г. и приобщени по съответния процесуален ред към
доказателствената маса.
При изграждане на фактическите и правни
изводи съдът взе предвид и заключението на изготвената по делото експертиза №
957/2015 г., съгласно което извлечение № 4 по сметка на „Р.“, офис Д. с IBAN № ******** от дата
15.10.2013 г. не е оригинален документ, а цветно ксерокопие. Подписа и печата
представляват цветно ксерокопие, изготвени са посредством електрофотографски
способ и не са положени в оригинал, като част от щрихите на подписа са
повторени със синя химикална паста. Съгласно експертното заключение, в
документа с логото на „Е.Е.“ от Кърджали до София с подател Н.М., подписа след
текста „Н.М.“ е положен именно от подсъдимия. Това обстоятелство по безспорен
начин доказва авторството на деянието и факта, че именно той е предоставил неверните
сведения на дружеството кредитор, с цел да получи кредит. Съдът кредитира
напълно заключението на изготвената по делото експертиза , тъй като същата се
явява обоснована, отговаряща в пълнота на поставените й въпроси, изготвени са
от компетентно в съответната област на науката лице – експерт и бе защитена в
съдебната фаза от изготвилото я вещо лице.
Съдът кредитира като достоверни и
относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, и останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства по
делото, изрично посочени от него в началото на доказателствения му анализ като
такива, върху които основава фактическите си изводи.
В обобщение на дотук извършения
цялостен доказателствен анализ, съдът намери, че от събраните и проверени по
делото доказателства, изчерпателно посочени и задълбочено обсъдени, описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка е доказана, както по отношение на
неверността на инкриминирания по делото документ – извлечение №4 по смета на „Р.“,
офис Д. с IBAN № ******** от дата
15.10.2013 г., а така също и по отношение на факта, че именно подсъдимото лице
е предоставил неверите сведения пред служител на дружеството кредитор – св.Д.,
с цел да усвои останалата парична сума по отпуснатия му кредит.
По изложените аргументи и съображения,
съдът прие за установена така изложената фактическа обстановка.
От
правна страна
Съдът намира, че при така установената
фактическа обстановка, подс. Н.Б.М. е осъществил от обективна и субективна
страна, състава на престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК така,
както е формулирано от прокуратурата в обвинителния акт.
За да е налице състава на вмененото във
вина на подсъдимото лице обвинение, от обективна страна същото следва да има
качеството търговец и/или да има представителна власт спрямо юридическо лице и
именно в това си качество да е предоставило неверни сведения на финансова И.,
оправомощена да извършва банкова дейност, в частност кредитиране, при
кандидатстване за получаване на кредит. Тези неверни сведения следва да касаят
обстоятелствата, които се преценяват от съответната финансова И. при
формирането на решението й за отпускането или не на кредита. В конкретния
случай безспорно доказано е наличието именно на това особено качество на
субекта на престъплението, доколкото подс.М. е осъществил изпълнителното деяние
на процесното престъпление в качеството си на управител и представляващ
дружеството „М.-И.“ ЕООД. От друга страна той е представил неверните сведения
пред дружество, което представлява финансова И., оправомощена да извършва
банкова дейност – кредитиране.
От обективна страна по достатъчно
несъмнен и категоричен начин бе доказано, че подсъдимото лице е представило
пред св. И.Д. неверните сведения съдържащи се в извлечение № 4 по сметка на Р.,
офис Д. с IBAN № ******** от дата
15.10.2013 г., като по този начин е представило пред финансова И. неверни
сведения във връзка с усвояването на остатък от отпуснатия му кредит, в
качеството си на представляващ юридическо лице – „М.-И.” ЕООД. Доказано бе и че
това е сторено на инкриминираната в обвинителния акт дата 18.10.2013 г., на
която св. И.Д. е получила в офиса на дружеството кредитор, изпратения по
куриерска фирма документ, съдържащ неверните сведения.
От субективна страна, това трябва да е
направено с пряк умисъл, при съзнаване на общественоопасните последици и
прякото им целене. Именно с пряк умисъл е действал и М., съзнавайки
общественоопасния характер на деянието, предвиждайки общественоопасните му последици,
като пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимия е бил наясно с неистинността
на сведенията дадени в извлечение № 4 от „Р.“, съзнавал е също така, че с
действията си предоставя тези неверни сведения на финансова И., оправомощена да
извършва кредитиране, като целта му е била да усвои остатъка от отпуснатия му
кредит. Престъплението е формално, на т. нар. „просто извършване”, като за
съставомерността на консумираното инкриминирано деяние е без значение дали е
постигнат целения съставомерен престъпен резултат, а именно дали е отпуснат или
не съответния кредит.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото и съгласно резултата от извършените в хода на съдебното
следствие процесуално – следствени действия, съдът направи единствено възможен,
категоричен, еднопосочен, непораждащ съмнение и обоснован правен извод за авторството
и вината на подс. М. към инкриминираното от прокуратурата деяние по чл. 248а,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
По наказанието
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест
години и „глоба“ от две до десет хиляди лева.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът отчете наличието на множество смекчаващи вината
обстоятелства за подс. М.. В настоящият случай, съдът намери, че спрямо
подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на
чл. 55 от НК, обуславящи приложението на тази материално-правна разпоредба, с
оглед и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете необремененото съдебно минало на подсъдимия,
изразеното искрено съжаление за извършеното, липсата на каквито и да е
негативни за личността му данни и липсата на настъпили макар и несъставомерни
вреди от осъщественото инкриминирано деяние.
При така установените смекчаващи и
липса на отегчаващи обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че са
налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, в случая, поради
предвидения минимум на наказанието за конкретната престъпна проява, на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК.
Смекчаващите обстоятелства
характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност
в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки
наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в
най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е
отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в
борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда
специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение
на всички видове престъпления — както на визираните в общите състави, така и
при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите,
когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко
като реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под
най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или
неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с
наказанието „лишаване от свобода“.
В конкретиката на настоящия случай, при
анализа на всички горепосочени обстоятелства може да се направи обоснования
извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността, което и обуславя
приложението на чл. 55 от НК.
В настоящия казус, като се съобразят
всички обстоятелства по делото – наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на каквито и да било отегчаващи такива, генералната
и индивидуалната превенция, наказание от една година „лишаване от свобода“,
предвиден като минимум за извършеното престъпление, действително се явява
несъразмерно тежко наказание. Това може и следва да се компенсира, чрез
законовата възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК.
Прилагайки посочената разпоредба,
наложеното наказание като вид следва да бъде „лишаване от свобода“, а като
размер – под минималния предвиден за конкретното престъплението, а именно три месеца,
с което ще бъде възможно постигането на индивидуалната и генералната превенция.
Съдът прецени, че в конкретния случай са налице и материално-правните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото
съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три
години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма.
За поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да
бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на
така определеното наказание „лишаване от свобода“, предвид изтъкнати по-горе
обстоятелства. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция
в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип,
чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода, което би се
явило решение, несъобразено с личността му и небалансирано с интересите му и
тези на обществото. Това, заедно с изложеното по-горе, обосновава извод, че за
постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото
лице не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което
обуславя прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и
справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното
наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в
противен случай не биха се постигнали целите на наказанието.
Воден от изложените до тук съображения,
съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, съдът
съобрази преимуществено личностовите данни на подсъдимия, като едновременно с
това отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на
условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия,
като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок, а именно
максималния, ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху
подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
По
разноските
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен, същия е осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
направените по делото разноски, в размер на 108.85 лева (сто и осев лева и
осемдесет и пет стотинки), от които 50 (петдесет) лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС и 58.85 (петдесет и осем лева и осемдесет и
пет стотинки) лева в полза на републиканския бюджет по сметка на МВР. Също
така, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимия е осъден да заплати и по
пет лева за служебно издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка
на Софийски градски съд, в случай на липса на доброволно изпълнение и
необходимост от образуване на принудително такова.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: