МОТИВИ по НОХД № 3287/2016г. по описа на СГС - НК, 2 състав
В
Софийски Градски съд е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу П.С.Б. за
това, че на 13.05.2014г., около 21.00 ч. в гр.С. при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка ”Мерцедес” модел „C 220” с рег. № 8-*****
по бул. „С.“ с посока на движение от бул. „*****” към ул. „Г.”, на около 104 м.
след кръстовището с ул. „*****“ нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.21, ал.1, от ЗДвП, като се движел с 76 км/ч, по непредпазливост причинил
смъртта на пътника в автомобила – А.В. К. на 06.01.2015 г., която е в
причинно-следствена връзка с настъпилите травматични увреждания /фрактури на
гръдните прешлени 5, 7, 8 и 10-ти, свръхостър епидурален хематом на ниво
Тх4-тх7, довело до развитието на пиелонефрит и уросепсис/ – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
По искане на подсъдимия Б. и неговия
защитник, делото е разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението, като
описва фактическа обстановка, идентична с отразената в обвинителния акт. В
своята пледоария прокурорът акцентира на събрания доказателствен материал (по-специално
върху протокола за оглед на местопроизшествието, експертните становища на
постсмърталната съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и комплексната медико-автотехническа
експертиза), даващ му основание да подкрепя тезата, че обвинението спрямо подс.
Б. е доказано по един безспорен начин, още повече, предвид факта, че съдебното
следствие се е провело по реда на диференцираната процедура, визиран в глава 27
НПК – с признаване на всички факти от страна на подсъдимия, описани в
обвинителния акт. Относно повдигнатия въпрос от страна на процесуалния
представител на частните обвинители за наличие на данни за съпричиняване на смъртта
на пострадалия – А. К. от страна на лекарите по време на извършената медицинска
интервенция в УМБАЛСМ
„Н.Й.Пирогов“ (по поставяне на импланти), прокурорът счита, че дори и такова в
действителност да е налице, лекарите са действали като независими съпричинители под форма на
вината непредпазливост. Според държавния обвинител доказването на евентуално независимо
съпричиняване от страна на лекарите на смъртта на пострадалото лице, няма да
повлияе на наказателната отговорност на подсъдимия Б., предвид факта, че той е
извършил своето съпричиняване още на 13.05.2014 г. – датата на пътно-транспортно
произшествие, като именно от момента на катастрофата са започнали
здравословните проблеми на пострадалия и по-късно починал пътник – А. К.. Държавният
обвинител счита, че е налице доказано основание, съгласно което подсъдимият Б.,
следва да понесе наказание за причиненото по непредпазливост пътно-транспортно
произшествие, вследствие на което са настъпили телесните увреждания на
пострадалия пътник, които по-късно непосредствено са довели и до смъртта му. Прокурорът
намира, че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено наказание в размер на три
години „лишаване от свобода”, което да бъде редуцирано след прилагане на
чл.58а, ал.1 НК, като бъде лишен и от право да управлява моторно превозно
средство за максималния срок, предвиден в общата част на НК. Намира, че с оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия условно осъждане при условията на чл.66 от НК, което да бъде отложено за срок от четири години, би постигнало целите на
генералната и специалната превенция. Прави искане да се присъдят на подсъдимия
деловодните разноски, както и да се отмени постановената спрямо подсъдимия Б.
мярка за неотклонение „Подписка“.
Според процесуалния представител на частния обвинител П.К.
– адв. С., от събраната по делото доказателствена съвкупност се доказва по един
категоричен и непротиворечив начин изложената от прокуратурата фактическа
обстановка. Счита, че вината на подс. Б. за причиненото от него по
непредпазливост пътно- транспортно произшествие, вследствие на което е пострадало
лицето А. К., а по-късно и починало от получените наранявания, е доказана по
категоричен начин, както от свидетелските показания, така и от експертизите,
събрани в хода на делото. Намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено
ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, както и да му
бъде отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство за
максимално предвидения в закона срок.
Процесуалния представител на частния обвинител В.К. –
адв. С. намира, че подсъдимият Б. има вина за настъпването на пътно-транспортно
произшествие и съответно за последващото развитие на фактите, като счита обаче,
че при навременно и адекватно лечение, изходът за пострадалото лице би бил
различен.
Частният обвинител – В.К. намира вината на подс. Б. по
повод причиненото от него пътно транспортно произшествие, което в крайна сметка
е довело до тежко увреждане на здравословното състояние на сина ѝ с много
тежки фрактури, за категорична, счита,
че дори да е налице и съпричиняване от страна на лекарите, същото е извън предмета
на обвинението.
Частния обвинител – П.К. поддържа казаното от адвоката
си и от другия частен обвинител – В.К..
Защитникът на подс. Б. – адв. Ж. поддържа направеното
искане от СГП, като счита делото за изяснено от фактическа страна. Намира, че
са налице всички основания да бъде наложено наказание на подзащитния му в
размера, посочен от СГП, както и че изпълнението на същото с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия следва да бъде отложено за изпитателен срок в
рамките на предвидения от закона минимум. Прави искане лишаването на подсъдимия
от свидетелство за самоуправление на МПС да бъде в срок под определения в
закона максимум с оглед на изминалия дълъг период от време от извършване на
деянието и с оглед на дейността, с която професионално се занимава подсъдимия.
Подсъдимият П.Б. се ползва от правото си съгласно чл.
371, т. 2 от НПК да признае фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се придържа към казаното от адвоката си.
В правото си на реплика представителят на СГП заявява,
че не е съгласен със защитата, че следва да се намали размера на наказанието по
чл. 49 от НК „лишаване от права“ за срок от три години. Счита, че чл. 58а, ал.1
от НК визира намаляването на наказанието „лишаване от свобода“, поради факта,
че наказанията, които не са свързани с „лишаване от свобода“ са извън предмета
на чл.58а НК и не следва да бъдат намалявани от съда.
При дадената възможност на подс. Б. за последна дума,
същият изразява съжалението си за случилото се.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК доказателства,
както и доводите на страните в процеса, установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.С.Б. е роден на *** ***, български
гражданин, разведен, със средно специално образование, неосъждан, ЕГН **********.
На 13.05.2014г. вечерта св. С.П. предоставила на
бившия си съпруг – подс. Б. собствения си л.а. марка „Мерцедес”, модел „С 220”,
с холандски рег. номер № 8-*****, за да вземе лицето А.В. К. (племенник на П.)
от кв. „Орландовци”. Подс. Б. бил правоспособен
водач, като притежавал свидетелство за
управление на МПС № *********, категория „С“, валидно до 02.07.2018 г. Същият
се водил на отчет в ОПП - СДВР.
На връщане от кв. „Орландовци” подсъдимият Б. шофирал
автомобила, а К. се возел на предна дясна седалка до водача, без поставен обезопасителен
колан (страдал от затлъстяване III ст.). Около 21,00 ч. л.а. „Мерцедес“
С 220, управляван от подсъдимия, се движел по бул. „С.” в посока от
кръстовището с бул. „*****” към кръстовището с ул. „Г.”. Дясното полуплатно на бул. „С.” било с ширина 10,5 м., с три попътни ленти
на лекия автомобил на подсъдимия, като всяка лента била с ширина 3,5 м.
Настилката била мокра, от дребнозърнест асфалт, без неравности, с лек наклон на
изкачване по посока на лекия автомобил. Поради късния час имало улично
осветление, което осигурявало сравнително добра видимост за шофиране при нощни
условия.
На 104м. след края на кръстовището с ул. „*****”, през
което предстояло да премине лекия автомобил, управляван от подс. Б. и на разстояние 0,70 м. от десния бордюр върху десния тротоар на бул. „С.” имало дърво. На 113,5 м. след края на кръстовището с ул. „*****” и на разстояние 0,70 м. от десния бордюр върху десния тротоар на бул.
„С.” бил монтиран метален стълб с осветително тяло. Стълбът бил разположен на
9,5 м. след дървото, върху десния тротоар, гледано в посоката на движение на
приближаващия лек автомобил. Подсъдимият Б. преминал с
автомобила си през кръстовището между бул. „С.“ и ул. „*****“ и продължил по
дясното полуплатно на булеварда, като се движел със скорост около и не по-малко
от 76 км/ч, която превишавала поне с 26 км/ч допустимата за градски условия скорост
от 50 км/ч. На 5,5 м. преди дървото, респ. на 15 м. преди металния стълб поради
превишената си скорост върху мокрия път и поради силният проливен дъжд,
управляваният от подсъдимия автомобил загубил напречна устойчивост. Водачът на
автомобила направил опит да възстанови управляваемостта върху колата чрез завъртане
на волана надясно, но не успял. Последвал удар на колата в бордюра, вследствие
на който автомобилът се качил с предните колела на тротоара, като въртейки
около масовия си център по посока на часовниковата стрелка се блъснал в дърво,
което се счупило и паднало върху десния тротоар. Ударът с дървото отнело около
18 км/ч от скоростта на колата, като същият не довел до сериозни деформации по
автомобила, с оглед габаритите на дървото. Автомобилът продължил да се движи
неуправляемо, като с лявата си странична част напред върху десния тротоар изминал
още 9,5 м. и се блъснал с областта на предна лява колонка /тази откъм страната
на водача/ в металния стълб на улично осветление с остатъчна скорост от около 58
км/ч. От удара стьлбът се изкривил, а осветителното му тяло се счупило.
Вследствие на удара в стълба, тъй като директрисата на същия бил пред масовия
център на автомобила, се получил допълнителен въртящ момент в същата посока като
тази, в която дотогава е ротирал автомобилът /по посока на часовниковата
стрелка/.След вторичния удар в стълба л.а. „Мерцедес“ С 220 направил почти
пълен оборот отляво-надясно, изминавайки още 6,3м. и излязъл отново върху
най-дясната лента на пътното платно в
посока към ул. „Г.”.
След удара автомобилът на подсъдимия се установил окончателно с преден
габарит, насочен към ул. „Г.“, със задно дясно колело на 116 м. след края на
кръстовището между бул. „С.” и ул. „*****”, а по ширина на булеварда – на 1,5
м. вляво от десния бордюр, с преден габарит леко диагонално върху единичната
прекъсната линия М 3 по чл.63, ал.2, т.3 ППЗДвП, очертана между дясната и
средната ленти на дясното полуплатно – с предно ляво колело отляво на разделителната
линия и предно дясно колело отдясно на разделителната линия, като надлъжната ос
на автомобила сключвала остър ъгъл с линията М 3.
След инцидента бил подаден сигнал на телефонен номер 112 за настъпилото
ПТП. При пристигане на медицинския екип пострадалият пътник в
автомобила– А. К. бил жив, но имал силни болки в кръста. Същият бил откаран в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където претърпял две операции.
С оглед механизма на движение на тялото отляво-надясно и вертикално
отдолу-нагоре, и обратно в купето на автомобила (при последвалите удари в
тротоара дървото и стълба), пътникът К.
претърпял 4 фрактури на гръдни прешлени /пети, седми, осми и десети/, както и
свръхостър епидурален хематом на ниво Тх4-тХ7. Травматичните увреждания довели
до развитието на пиелонефрит и уросепсис, вследствие на което пострадалото лице – А. К.
починало на 06.01.2015г. в 08,10 ч. в дома си в гр.С., ж.к.”*****”, бл.* **, вх.
*, ет.*, ап.*, в присъствието на майка
си /св. В.К./.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанията, направени от подсъдимия П.Б. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от показанията на
свидетелите С.П., Б.П., В.К., П.К., заключенията на съдебно-медицинските
експертизи /л. 78 и л.79 и л.81 – л.83 от ДП/, заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза /л.102-113 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с албум и скица на местопроизшествие /л.16-21 от ДП/,
както и от писмените доказателства – констативен протокол /л.15 от ДП/, писмо –
справка от Дирекция „Национална система“ 112, Районен център 112 – С. от
26.05.2014 г. /л.28 от ДП/, епикриза на
пострадалия А. К. от клиника по интензивна терапия към ВМА – МБАЛ С. /л.59 – л.62 от ДП/, удостоверение
за наследници на А. К. /л.76 от ДП/, съобщение за смърт /л.74 от ДП/, препис –
извлечение от акт за смърт /л. 75 от ДП/ и справка за съдимост на подсъдимия.
Основните си фактически изводи съдът изгражда въз
основа на самопризнанията на подсъдимия, които намира за съответни на събрания
в досъдебното производство доказателствен материал.
Самопризнанията на подсъдимия Б. се подкрепят в една
част от показанията на св. Б.П., който макар и непряк очевидец на инцидента свидетелства
за факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото.
Показанията му хвърлят светлина върху приблизителното време и място на случилото
се пътно-транспортно произшествие и участващите в него лица, както и относно
състоянието на автомобила след осъществения сблъсък с метален стълб и дърво.
Свидетелят, в казаното пред органите на разследването, описва и физическото
състояние на участвалите в инцидента лица като за водача на автомобила посочва,
че видимо нямал наранявания, а относно спътникът, които се возил на предната
дясна седалка на автомобила съобщава, че се е оплаквал от болки в кръста.
Показанията на посочения свидетел настоящият състав кредитира като обективни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи с останалия, събран по делото, доказателствен
материал.
От показанията на св. С.П. (бивша съпруга на
подсъдимия) също неочевидец на деянието, се изясняват обстоятелства около
собствеността на катастрофиралия автомобил и причината св. П. да предостави
автомобила си на подс. Б.. Същите допринасят за изясняване на цялостната фактическа
обстановка по случая, като съдът намира за обективни и достоверни, подкрепени
от останалите събрани по делото доказателства.
Относно показанията на св. В.К. (майка на пострадалото
и впоследствие починало лице) и св. П. К. (съпруга на пострадалото и
впоследствие починалото лице) същите, макар и неочевидци на деянието носят пряка доказателствена
информация относно физическото състоянието на пострадалия К. след катастрофата
и проведеното оперативно лечение до настъпването на смъртта му няколко месеца
по-късно. Описаните свидетелски показания са подробни, еднопосочни,
взаимнодопълващи се, като съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
Изнесената информация в тях съответства на изготвените заключения на двете съдебно-медицински
експертизи, както и на заключението на комплексна медико-автотехническа
експертиза в частта относно причината за смъртта на пострадалото лице.
Механизмът на осъществяване на пътно-транспортното
произшествие е изведен от специалистите–автотехници в заключението на
изготвената от тях комплексна медико-автотехническа експертиза (взимайки
предвид получените травматични увреждания на пострадалия пътник, конкретната
пътна обстановка в района на произшествието, регистрираните щети по
катастрофиралия автомобил, фотоалбума от
района на произшествието и техническите характеристики на автомобила, с който
се е движел подсъдимия). Така изведения механизъм на произшествието съдът
възприе изцяло като прецени заключението на експертите в тази му част, като
обективно, компетентно, пълно и ясно, относимо към предмета на доказване в
настоящото производство и подкрепено от останалите доказателства по делото.
От изготвената комплексна експертиза се установява също
мястото на удара – на около 0.7 метра вдясно от десния бордюр на платното за
движение и на 113.5 м. след линията на ориентира, скоростта, с която се движел
подсъдимият преди загубата на напречната устойчивост на автомобила – не по -
ниска от 76 км/ч, както и тази в момента на удара в металния стълб – от около
58 км/ч. При изграждане на изводите си по фактите досежно
скоростта на движение на процесния лек автомобил в района на произшествието, за
съда не възникна съмнение, че вещите лица, изготвили експертизата, са направили
изчисленията си добросъвестно и компетентно.
В комплексната експертиза е изчислена и опасната зона
за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил за конкретните пътни условия
и скорост на движение от 76 км/ч, а именно 66 м., която при разрешената по
закон от 50 км/ч би била 35 м. Информация за метеорологичните и пътни условия,
експертите са получили от протокола за оглед на местопроизшествие, в който са
констатирани наличие на улично осветление на мястото и в момента на
пътно-транспортното произшествие, мокър асфалт и дъждовно време, както и от
показанията на св. Б. П., според които към момента на инцидента вече е било
тъмно и е валяло проливен дъжд.
Експертите са заключили още, че при шофиране със
скорост, близка до разрешената в населено място, а именно от 48 км/ч, дори и
при загуба на напречна устойчивост на автомобила (каквато е настъпила при
инцидента) при конкретните пътни условия, не би имало удар в металния стълб.
Освен това, според заключението на вещите лица, за конкретната пътна обстановка
с пороен дъжд, при избрана подходяща скорост и правилно въздействие на органите
за управление на автомобила, е било възможно да бъде предотвратен ударът в
металния стълб и вредоносните резултати. Настоящият съдебен състав възприема
изцяло установените от експертизата обстоятелства като оценява заключението като обективно и компетентно
изготвено и в тази му част.
Комплексната медико-автотехническа експертиза дава отговор
и на въпроса за причината за смъртта на пострадалото от катастрофата лице – А. К..
Експертите са стигнали до извода, че причината за смъртта на лицето е
гръбначно-мозъчната травма, получена при процесния пътен инцидент, с оглед
развилото се усложнение – епидурален хематом и долна параплегия, довели
по-късно до пиелонефрит и уросепсис. Според вещите лица смъртта на А. К. е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Така направения извод на експертите се подкрепя и от заключенията на назначените
и изготвените по делото съдебно-медицински експертизи /л. 78 и л.79 от ДП и
л.81 – л. 83 от ДП/ - първата, имаща за задача да определи медико-биологичната
характеристика на телесните увреждания на А. К., пострадал като пътник в
управлявания от подсъдимия автомобил при процесното пътно-транспортно
произшествие, а втората - със задача да определи причината за смъртта на
пострадалото лице и дали смъртта на лицето е в причинно-следствена връзка с
претърпяното от него ПТП. Двете медицински експертизи са еднопосочни относно
констатираната характеристика на телесните увреждания на А. К., като
изготвената постсмъртална експертиза по писмени данни категорично установява,
че между получените травматични увреждания при процесния инцидент, а именно
гръбначна травма със счупване на гръдни прешлени 5, 7, 8 и 10-ти, развилия се
впоследствие свръхостър епидуарелен хематом на ниво Тх4-Тх7, настъпилото
усложнение – пиелонефрит и уросепсис и смъртта на А. К., е налице пряка
причинно-следствена връзка. Така изготвените заключения настоящата инстанция
намира за обективни, компетентни, пълни и ясни, относими към предмета на
доказване в настоящото производство, поради което ги кредитира изцяло.
С оглед заключенията на изготвените по делото и
кредитирани от съда експертизи се установява, че отклоняване на автомобила на
подс. Б. надясно и последвалия удар на колата в метален стълб се дължат на
субективното поведение на водача на автомобила, а именно изгубен контрол над колата
при управлението му за конкретната пътна обстановка с неподходяща скорост от около
76 км/ч – над разрешената за населено място от 50 км/ч, както и предприетите от
него действия или бездействия с органите на управление. Именно последвалото пътно-транспортно
произшествие е довело до смъртта на А. К., с оглед установената пряка причинно-следствена
връзка между леталния изход и получената при инцидента гръбначна травма със счупване на
гръдни прешлени 5, 7, 8 и 10-ти, развилия се впоследствие свръхостър
епидуарелен хематом на ниво Тх4-Тх7 и настъпилото усложнение – пиелонефрит и
уросепсис, съобразно заключението на експертите – медици.
Останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани по досъдебно производство № 11229/2014г. по описа на СРТП – „ОДП“ – СДВР
и приети в хода на съдебното следствие (сред които са протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с албум и скица на местопроизшествие, констативен
протокол, епикриза на пострадалия А. К. от клиника по интензивна терапия към ВМА – МБАЛ С., удостоверение за
наследници на А. К., съобщение за смърт, препис – извлечение от акт за смърт на
А. К. и справка за съдимост на подсъдимия), съдът кредитира изцяло като
прецени, че същите кореспондират по категоричен начин с останалите
доказателства по делото и ги оценява като подкрепящи повдигнатото обвинение и
направеното от подсъдимия самопризнание.
Въз основа на изследваните доказателствени източници
настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият П.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъплението, за което СГП му е повдигнала настоящото
обвинение, а именно – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 13.05.2014г., около
21.00 ч. в гр.С. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мерцедес” модел „C 220” с рег. №
8-***** по бул. „С.“ с посока на движение от бул. „*****” към ул. „Г.”, на
около104 м. след кръстовището с ул. „*****“, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.21, ал.1, от ЗДвП, съгласно която: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности: за категория В – в населено място - 50 км/ч“.
Настоящият състав намира, че на
процесното място позволената скорост за движение е 50 км/ч, като взе предвид,
че при огледа на местопроизшествието не са намерени пътни ограничителни знаци,
които да ограничават същата или да допускат по-висока от разрешената за градски
условия при липса на други ограничения, а именно 50 км/ч. Съгласно заключението
на комплексна
медико-автотехническа експертиза, на която съдът изцяло се доверява, като
обективно и компетентно изготвена, автомобилът, управляван от подсъдимия, преди
загубата на напречната устойчивост, се е движел със скорост не по-ниска от 76
км/ч, а в момента на удара в металния стълб скоростта е била около порядъка на
58 км/ч. На следващо място съдът намира, че безспорно е доказана и връзката
между превишената скорост на движение на автомобила на подсъдимия и последвалия
удар в металния стълб. Според заключението на вещите лица отклоняването на
автомобила надясно и последвалия удар на колата в метален стълб се дължат на субективното
поведение на водача, а именно изгубен контрол над автомобила при управлението
му за конкретната пътна обстановка и скоростта, с която се е движел, както и
предприетите от него действия или бездействия с органите на управление. От
друга страна, от заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза
се установява, че при движение със скорост близка да позволената от 48 км/ч
дори и при загуба на напречна устойчивост на автомобила, при конкретните пътни
условия, не би имало удар в металния стълб.
С оглед горните констатации категорично се доказва, че
неправомерните действия на подсъдимия Б. са довели до реализираното пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което на пострадалия са били причинени травматични
увреждания, които заедно с настъпилите впоследствие усложнения, са довели до
смъртта му на 06.01.2015г.
От субективна страна подсъдимият П.Б. е извършил деянието
при форма на вината непредпазливост. Деецът не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да
го стори. Вината представлява отношението на дееца към деянието, както и към
предизвиканите чрез него общественоопасни последици. Подсъдимият при извършване
на деянието си не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
в конкретната обстановка (лоши метеорологични условия, шофиране с превишена
скорост и предвид обстоятелството, че същият е притежавал свидетелство за
управление на МПС – категория „С“ е
разполагал с достатъчно шофьорски опит и умения, е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че те ще настъпят, поради което е налице проявена от него престъпна
небрежност.
В санкционната част на разпоредбата
на чл. 343, ал. 1, б.”в” НК е визирано наказание “лишаване от свобода” от три
до десет години. Следва да бъде съобразена и процедурата, по която протече
съдебното следствие пред настоящата инстанция, при която, съобразно правилата
на чл.58а, ал.1 НК, съдът е длъжен да намали с 1/3 определения размер на
наказанието на подсъдим, направил самопризнание по реда на чл.371, т.2 НПК.
При определяне размера на
наказанието съдът прецени наличието на чисто съдебно минало на подсъдимия Б.,
критичното отношение на последния към извършеното от него, обстоятелството, че
същият е изразил искрено съжаление за случилото се при предоставената му от
съда възможност по време на съдебните прения, като смекчаващи вината
обстоятелства, които биха могли да мотивират налагане на наказание около
минималния размер, визиран в приложимата правна норма.
С оглед наличните смекчаващи вината
обстоятелства и липсата на отегчаващи съдът определи размер на наказанието именно
в предвидения от закона минимум от три години „лишаване от свобода”, който след
приложението на чл.58а, ал.1 НК и редуцирането му с 1/3 бе рамкиран на две
години „лишаване от свобода”.
Съдът намери,
че за подсъдимият Б. не се налага изтърпяване на посоченото наказание ефективно,
като в същото време отчете, че са налице формалните предпоставки за приложение на
чл. 66 ал. 1 от НК. Подсъдимият не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е в рамките на
лимитативно определения срок на лишаване от свобода и с оглед изпълнение на
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на
наказанието може да се постигне и без ефективното му изпълнение. С оглед на
горните обстоятелства съдът определи изпитателен срок от 4 / четири / години.
При определяне на наказанието съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 343г от НК,
която предвижда кумулативно наказание по отношение на извършители на
престъпления чл. 343 от НК „лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК“,
като наложи на подс. Б. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 (две) години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че така наложеното
наказание ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието, а
именно – спрямо подсъдимия да бъде оказано необходимото възпиращо и
превъзпитателно въздействие, насочено към спазване на установения в страната
правов ред.
При този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия П.С.Б. (със снета по делото
самоличност), да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
СГС, направените по делото разноски в съдебно производство в размер на 40 лева,
както и направените разноски по досъдебното производство в размер на 598.26
/петстотин деветдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/лева в полза на
Държавата по сметка на МВР, както и 10 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителни
листи.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: