О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 07.10.2020г.
Русенски
районен съд, единадесети граждански състав в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател : Тихомира Казасова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7091 по описа за 2019 г.,
констатира следното :
Б.Г.Н. заявява, че с Н.Е.Б. са страни по висящ съдебен
процес – ВГД №322/2019г. по описа на АС – Велико Търново, по иск за
установяване право на собственост върху имот с идентификатор 63427.2.5688.2.
Пояснява, че в първоинстанционното решение, постановено на 14.06.2019г. по ГД
№790/2018г., Окръжен съд – Русе приел за недоказано, че спорния имот не е
собственост на държавата, предвид съставения АДС. Документът не бил представен
в хода на производството, но съдът констатирал, че в кадастралните регистри
понастоящем държавата фигурира като собственик на имота.
Въз основа определение от 11.10.2019г. по ВГД
№322/2019г., с което ВТАС изискал акта за държавна собственост, с който е
актуван имот с идентификатор 63427.2.5688.2, Областен управител на Област Русе
предоставил заверени копия на: АДС №2060/17.12.2002г.; АДС №4664/10.08.2009г. и
АДС №5471/28.04.2014г.
Молителят счита, че трита акта са неверни
свидетелстващи документи, тъй като удостовереното в тях не отговаря на
фактическото положение, във връзка с което излага следните доводи:
В АДС №5471/28.04.2014г. било удостоверено, че сграда
с идентификатор 63427.2.5688.2 е публична държавна собственост и бивш
собственик на имота е държавата, на посочените в акта правни основания, но
приложените към документа доказателства се отнасяли за друга сграда – различна
по предназначение, квадратура и собственик. Със съставянето на АДС №5471, в АДС
№4664/10.08.2009г. била добавена като публична държавна собственост, сграда с
идентификатор 63427.2.5668.2 със застроена площ 516 кв.м. Тази промяна била
инициирана през м.март 2014г., от Мирослав Петров - директор на ДП „Пристанищна
инфраструктура“, който твърдял, че спорната постройка (сграда с идентификатор
63427.2.5688.2) е склад №6, за който е съставен АДС №3225/20.05.1966г.
Въпросният склад бил описан под т.2 в АДС №3225/20.05.1966г. като работилница с
площ 318 кв.м. В хода на предварителна проверка по пр.преписка №327/2013г. по
описа на РОП, Мирослав Петров обяснил, че е допуснал грешка и двете сгради не
са идентични. Ищецът пояснява, че склад №6 е с площ 318 кв.м., масивна
конструкция, а процесната сграда – с площ 516 кв.м., дървена конструкция.
Развива доводи досежно липсата на основания за записване на сграда с
идентификатор 63427.2.5688.2 като публична държавна собственост.
По отношение АДС №4667/10.08.2009г. и АДС
№2060/17.12.2002г. заявява, че вписванията: „Крайбрежна ивица на р.Дунав, с
граници и съседи – от изток: оста на пешеходен мост срещу ул.“Омуртаг“; от
запад: оградата на „Русенска корабостроителница“ АД; от север: р.Дунав; от юг:
железопътен коловоз, е публична държавна собственост на правно основание: чл.68
от ЗДС, Заповед №РД-14-05/25.07.2002г. на МТС, приемо – предавателен протокол
от 12.08.2002г., скица и чл.107 от ЗМПВВППРБ“ не отговарят на фактическото
положение. Твърди, че бивш собственик на имота не е „Пристанищен комплекс –
Русе“ ЕАД.
Счита, че посочените правни основания не могат да
бъдат причина за записване на поземления имот като публична държавна
собственост. Заявява, че АДС №2060/17.12.2002г. е съставен по молба от
22.11.2002г. но ИА „Пристанищна администрация“, към която са приложени Заповед
№РД-14-05/25.07.2002г. на МТС, Протокол за предаване и приемане на обектите по
чл.107 от ЗМПВВППРБ“, опис на
предадените активи и счетоводни справки. В посочените документи, поземления
имот визиран в т.1.2 от Заповед №РД-14-05/25.07.2002г. не съществувал.
Поддържа, че този имот не е бил в имуществото на „Пристанищен комплекс – Русе“
ЕООД, респективно не е изваден оттам и не е предаден на ИА „Пристанищна
администрация“. Твърди, че чл.107 от ЗМПВВППРБ не може да бъде самостоятелно
основание за записването на терена като публична държавна собственост без
доказателства, че е част от вече съществуващо пристанище за обществен
транспорт.
По изложените съображения ищецът моли съда да
постанови решение, с което:
Да признае за установено, че АДС №5471/28.04.2014г.
представлява неистински, в частност неверен документ по отношение на записаното
в него, че имот с идентификатор 63427.2.5688.2 е публична държавна собственост
и бивш собственик на имота е държавата;
Да признае за установено, че АДС №4664/10.08.2009г.
представлява неистински, в частност неверен документ по отношение на записаното
в него, че „Крайбрежна ивица на р.Дунав, с граници и съседи – от изток: оста на
пешеходен мост срещу ул.“Омуртаг“; от запад: оградата на „Русенска
корабостроителница“ АД (ККЗ „Иван Димитров“); от север: р.Дунав; от юг:
железопътен коловоз, е публична държавна собственост на правно основание: чл.68
от ЗДС, Заповед №РД-14-05/25.07.2002г. на МТС, приемо – предавателен протокол
от 12.08.2002г., скица и чл.107 от ЗМПВВППРБ“;
Да признае за установено, че АДС №2060/17.12.2002г.
представлява неистински, в частност неверен документ по отношение на записаното
в него, че „Крайбрежна ивица на р.Дунав, с граници и съседи – от изток: оста на
пешеходен мост срещу ул.“Омуртаг“; от запад: оградата на „Русенска
корабостроителница“ АД (ККЗ „Иван Димитров“); от север: р.Дунав; от юг:
железопътен коловоз, е публична държавна собственост на правно основание: чл.68
от ЗДС, Заповед №РД-14-05/25.07.2002г. на МТС, приемо – предавателен протокол
от 12.08.2002г., скица и чл.107 от ЗМПВВППРБ“, както и че бивш собственик е
„Пристанищен комплекс – Русе“ ЕАД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.Е.Б. е депозирал
отговор на исковата молба, според който претенциите са неоснователни.
В законоустановения срок Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции.
Съдът намира претенцията за недопустима
по следните съображения:
АДС удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото на собственост на Държавата върху недвижими имоти, като
се съставя от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, въз основа
на други документи – писмени доказателства, удостоверяващи придобивното,
респективно правоизменящо или правопогасяващо основание за Държавата. По своята
функция и предназначение АДС е почти идентичен, а относно реда за съставянето
му – сходен с констативния нотариален акт за собственост по чл.587, ал.1 ГПК,
поради което задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№11/21.03.2013г. по тълкувателно дело №11/2012г. на ОСКГ на ВКС са приложими и
относно АДС, а именно: АДС се ползва с материална доказателствена сила по
чл.179, ал.1 ГПК само относно извършените от и пред актосъставителя действия –
АДС е издаден от посочения в него актосъставител, на посочените дата и място и
са представени описаните в него документи, удостоверяващи придобивното
основание за Държавата. Само по отношение на тези обстоятелства е
допустимо оспорване истиността на АДС с иск по реда на чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК – Решение №125/02.07.2019г., постановено по гражданско дело №3576/2018г.
на ВКС, ІV г.о.
На практика ищецът оспорва юридическите факти,
съставляващи придобивното основание за Държавата, удостоверени с АДС. Както е
разяснено в посоченото тълкувателно решение, оспорващата страна, за която е
тежестта за доказване да обори легитимиращото действие на акта за собственост,
следва в рамките на самото исково производство да докаже факти, които изключват
правото на собственост на Държавата, удостоверени с АДС.
В случая оспорването не е на истинността на процесните
АДС, а на легитимиращото им действие относно правото на собственост на
Държавата и на придобивното основание за нея.
С оглед изложеното, съдът намира така предявените
искове за недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Мотивиран така и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
процесуално недопустими, предявените от Б.Г.Н., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване установено, че:
- АДС №5471/28.04.2014г. представлява неистински, в
частност неверен документ по отношение на записаното в него, че имот с
идентификатор 63427.2.5688.2 е публична държавна собственост и че бивш
собственик на имота е Държавата;
- АДС №4664/10.08.2009г. представлява неистински, в
частност неверен документ по отношение на записаното в него, че „Крайбрежна
ивица на р.Дунав, с граници и съседи – от изток: оста на пешеходен мост срещу
ул.“Омуртаг“; от запад: оградата на „Русенска корабостроителница“ АД (ККЗ „Иван
Димитров“); от север: р.Дунав; от юг: железопътен коловоз, е публична държавна
собственост на правно основание: чл.68 от ЗДС, Заповед №РД-14-05/25.07.2002г.
на МТС, приемо – предавателен протокол от 12.08.2002г., скица и чл.107 от
ЗМПВВППРБ“;
- АДС №2060/17.12.2002г. представлява неистински, в
частност неверен документ по отношение на записаното в него, че „Крайбрежна
ивица на р.Дунав, с граници и съседи – от изток: оста на пешеходен мост срещу
ул.“Омуртаг“; от запад: оградата на „Русенска корабостроителница“ АД (ККЗ „Иван
Димитров“); от север: р.Дунав; от юг: железопътен коловоз, е публична държавна
собственост на правно основание: чл.68 от ЗДС, Заповед №РД-14-05/25.07.2002г.
на МТС, приемо – предавателен протокол от 12.08.2002г., скица и чл.107 от ЗМПВВППРБ“,
както и че бивш собственик е „Пристанищен комплекс – Русе“ ЕАД.
ВРЪЩА исковата молба на Б.Г.Н., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №7091/2019г.
по описа на РРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
РОС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
гр.Русе, 07.10.2020г. Районен съдия: