Р Е Ш Е Н И Е
***, 18.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ
-ри гр.състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 4064
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***
против *** ***, в която се твърди, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по която е образувано ч. гр.д.№ 2575/2016 г. и е издадена заповед за
изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода 01.02.2011г-29.02.2016г.
топлинна енергия в размер на 1622,02лв, от която 1290,85 лв. представляваща
главница и сумата 331,17 лв лихва за забава за периода 04.04.2011г.- 30.03.2016г.
и не е погасил задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето
лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 870,89лв, от която 755,16 лв. представляваща
главница за периода 01.02.2013г-29.02.2016г. и сумата 115,73 лв лихва за забава
за периода 02.04.2013г.- 30.03.2016г. ,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който признава иска. С допълнителна молба е
представил доказателство, че сумата е платена.Прави искане на осн. чл. 78 ал.2
от ГПК да не бъдат присъждани разноски на ищеца.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 2575/16 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в ***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между ***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество .
Ответникът не оспорва
сумите, а признава иска. Представени са доказателства, че на 10.09.2016г. сумите
са заплатени напълно от ответника.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на *** към
ответника до момента на
подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от
абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не се спори, че след
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и след образуване на исковото
производство дължимите от ответника суми са заплатени изцяло. С оглед на
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, но поради това че следва да
се съобрази направеното плащане в хода на делото следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
По
разноските
Ищецът
е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е представен списък на
разноските, от който е видно че ищецът е направил разноски в размер на 50 лв за
държавна такса и 300 лв за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Съгласно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възнаграждението на един
адвокат при материален интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. В случаите на
чл. 78 ал.5 от ГПК възнаграждението на процесуалния представител не може да
бъде по-малко от минималното предвидено в Наредбата. Ето защо ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение и 50 лв за държавна такса
Съгласно
дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Прието е , че
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сумата 114,01 лв представляваща направени
разноски в заповедното производство съобразно
претендираната сума в исковото производство.
Следва
да бъде обезсилена издадената заповед по ч.гр.д.№ 2575/2016г. за разликата от 755,16 лв
до 1290,85 лв представляваща
главница за периода 01.11.2009г.-01.02.2013
, както и за разликата от115,73 лв до 331,17 лв представляваща лихва за забава
за периода 5.01.2010г.-02.04. 2013г..
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***, със седалище и адрес на управление ***, *** *** против ***И.
ЕГН ********** *** иск с петитум да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, че дължи на кредитора ***, със
седалище и адрес на управление ***, *** ***
сумата 870,89лв, от която 755,16 лв. представляваща главница за периода
01.02.2013г-29.02.2016г. и сумата 115,73 лв лихва за забава за периода
02.04.2013г.- 30.03.2016г. , ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2575/2016г
по описа на ПлРС КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ***И. ЕГН ********** *** да заплати на *** ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от законен представител ***
сумата 114,01 лв представляваща
деловодни разноски направени в заповедното производство съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ***И. ЕГН ********** *** да заплати на *** ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от законен представител ***
сумата 300 лв представляваща
юрисконсултско възнаграждение и 50 лв за държавна такса представляваща
деловодни разноски направени в исковото производство
ОБЕЗСИЛВА
издадената заповед № 1638/12.04.2016г. по ч. гр.д.№ 2575/2016г. по описа на
ПлРС за разликата от 755,16 лв до
1290,85 лв представляваща главница
за периода 01.11.2009г.-01.02.2013 , както и за разликата от115,73 лв до
331,17 лв представляваща лихва за забава за периода 5.01.2010г.-02.04. 2013г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: