МОТИВИ по НОХД 1064/15г.по описа на СпНС,15-ти
състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу П.Н.Т. за това, че: „За периода от месец януари 2011г.
до 03.07.2012г. на територията на РБ- в гр.С.,гр.В.Т., гр.Л. и гр.П.Т. ръководил организирана престъпна група с
участници К.Н.Д. и И.Е.С.,създадена с цел да върши престъпления по чл.255 НК и
с користна цел - престъпление по чл.321,ал.3,т.1;вр.ал.1 НК“ ; срещу И.Е.С. за
това, че: „За периода от месец януари 2011г. до 03.07.2012г. на територията на
РБ- в гр.С.,гр.В.Т., гр.Л. и гр.П.Т. участвал
в организирана престъпна група с ръководител П.Н.Т. и с участник К.Н.Д.,създадена с цел да върши
престъпления по чл.255 НК и с користна цел - престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК“, както и за това, че: „В периода от м.02.2012г. до 14.06.2012г. в гр.С., в
условията на продължавано престъпление, като управител и собственик на „***“ЕООД,
в съучастие като съизвършител с К.Н.Д. избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери- 532340,35лв. дължим данък върху
добавената стойност от „***“ЕООД, като при водене на счетоводството съставил
документи с невярно съдържание- дневници за покупките на „***“ЕООД, в които
отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит,издадени от
„***“ООД, „***“ООД и „***“ЕООД , без да са налице услуги по смисъла на чл.9 ЗДДС, като потвърдил неистина в подадени на 14.03.2012г., на 17.04.2012г., на
14.05.2012г. и на 14.06.2012г., по силата на чл.125 ЗДДС и чл.116 ППЗДДС декларации
пред НАП- ТД-гр.С., офис „Възраждане“ и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит- престъпление по чл.255,ал.3 ; вр.ал.1,т.2,т.6 и
т.7;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК“; срещу К.Н.Д. за това, че: „За периода от месец
януари 2011г. до 03.07.2012г. на територията на РБ- в гр.С.,гр.В.Т., гр.Л. и
гр.П.Т. участвала в организирана
престъпна група с ръководител П.Н.Т. и с
участник И.Е.С.,създадена с цел да върши престъпления по чл.255 НК и с
користна цел - престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК“, както и за това,
че: „В периода от м.02.2012г. до 14.06.2012г. в гр.С., в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с И.Е.С.- управител и
собственик на „***“ЕООД, избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери-
532340,35лв. дължим данък върху добавената стойност от „***“ЕООД, като при
водене на счетоводството съставила документи с невярно съдържание- дневници за
покупките на „***“ЕООД, в които отразила данъчни фактури по доставки с право на
пълен данъчен кредит,издадени от „***“ООД, „***“ООД и „***“ЕООД , без да са
налице услуги по смисъла на чл.9 ЗДДС, като потвърдила неистина в подадени на
14.03.2012г., на 17.04.2012г., на 14.05.2012г. и на 14.06.2012г., по силата на
чл.125 ЗДДС и чл.116 ППЗДДС декларации пред НАП- ТД-гр.С., офис „Възраждане и е
приспаднала неследващ се данъчен кредит- престъпление по чл.255,ал.3 ;
вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК“, а така също и за това,
че: „В периода от м.02.2012г. до
13.06.2012г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление, в съучастие
като помагач с П.И.П.- собственик на „***“ ЕООД,извършител умишлено го улеснила
да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери- 675493,14лв. дължим данък върху добавената стойност от „***“ ЕООД,
като при водене на счетоводството съставил документи с невярно съдържание-
дневници за покупките на „***“ ЕООД, в които отразил данъчни фактури по
доставки с право на пълен данъчен кредит,издадени от „***“ЕООД, без да са
налице доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС, като потвърдил неистина в подадени на
13.03.2012г., на 17.04.2012г., на 14.05.2012г. и на 13.06.2012г., по силата на
чл.125 ЗДДС и чл.116 ППЗДДС декларации
пред НАП- ТД-гр.С., офис „Люлин“ и е приспаднал неследващ се данъчен кредит-
престъпление по чл.255,ал.3 ; вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7; вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.4 НК“; срещу П.И.П. за това, че: „В периода от м.02.2012г. до 13.06.2012г. в гр.С.,
в условията на продължавано престъпление,като собственик на „***“ ЕООД, сам и в
съучастие като извършител с К.Н.Д.-помагач,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери- 778868,62лв. дължим данък върху добавената стойност от „***“
ЕООД, като при водене на счетоводството съставил документи с невярно
съдържание- дневници за покупките на „***“ ЕООД, в които отразил данъчни
фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит,издадени от „***“ЕООД и „***“ЕООД,
без да са налице доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС, като потвърдил неистина в
подадени на 13.03.2012г., на 17.04.2012г., на 14.05.2012г. и на 13.06.2012г.,
по силата на чл.125 ЗДДС и чл.116 ППЗДДС
декларации пред НАП- ТД-гр.С., офис „Люлин“ и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит- престъпление по чл.255,ал.3 ; вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7; вр. чл.26 , ал.1 ;
вр. чл.20,ал.2 НК“.
В съдебното заседание, проведено на 21.06.2018г.,
представителят на специализираната прокуратура поддържа повдигнатите спрямо П.Т.,
К.Д. и И.С. обвинения за престъпления по чл.321 НК, както и обвиненията спрямо К.Д.
и П.П. за извършено от тях в съучастие престъпление по
чл.255,ал.3;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 и ал.4/за Д./ от НК, имащо за
предмет дължим от „***“ ЕООД данък, като
счита, че същите са доказани по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства, закрепени в показанията на разпитаните свидетели, в заключенията
на приетите експертизи, в изготвените
ВДС и в приложените писмени
доказателства. Прокурорът моли съда да наложи наказание на всеки от подсъдимите като съобрази, че подсъдимите Д. и П. са с необременено съдебно минало,
докато подсъдимите С. и Т. са с обременено такова, както и значителния период на
осъществяване на Д.ията и проявената от подсъдимите престъпна упоритост, като
пледира да им бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в различен размер
спрямо всеки от подсъдимите, както и кумулативно предВ.ото в чл.255,ал.3 НК
наказание „конфискация“ спрямо подсъдимите Д. и П.. Наред с това прокурорът не
поддържа повдигнатото спрямо С. и Д. обвинение за извършено от тях в съучастие
престъпление по чл.255,ал.3;вр.ал.1;вр. чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК, имащо за
предмет дължим от „***“ЕООД данък, като смята, че въпросното дружество през
инкриминирания период не е осъществявало никаква търговска дейност, поради
което за същото не е възникнало задължение за плащане на данък добавена
стойност. Представителят на специализираната прокуратура предлага на съда
подсъдимите С. и Д. да бъда оправдани в тази част от повдигнатите им
обвинения.
Защитата на подсъдимите Т., Д., С. и П. пледира пред съда за постановяване на оправдателна
присъда, приемайки недоказаност на обвиненията срещу тях. На първо място, защитниците
на подсъдимите оспорват извода на прокурора, че събраните доказателства
обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт. На
второ място, защитата счита, че описаните в обвинителния акт дeяния не са били осъществени, тъй
като подсъдимите са осъществявали контакти помежду си през инкриминирания
период ,но между тях не е бил формиран сговор за осъществяване , на каквито и
да било престъпления.Наред с това твърдят, че при осъществяване на търговската
си дейност- за подсъдимите С. и П., и при осъществяване на счетоводната си
дейност- за подс.Д., тримата подсъдими са действували добросъвестно и при липса
на знание за достоверността на обстоятелствата, отразени в инкриминираните
данъчни фактури.
Подсъдимият
И.С. се възползва от предоставената му законова възможност и не дава обяснения
по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият
П.П. дава обяснения, като отрича своята съпричастност към претендираното с
обвинителния акт престъпно посегателство, отрича да е уговарял с подс.Д.
изготвянето и ползването на документи с невярно съдържание и твърди, че всички
процесни сделки са били реално осъществени, както това е отразено в
счетоводните документи на притежаваното от него търговско дружество.
Подсъдимата
К.Д. дава обяснения, като отрича своята съпричастност към описаното в
обвинителния акт престъпно сдружение, отрича да е уговаряла с подсъдимия П.
изготвянето и предоставянето на документи с невярно съдържание и твърди, че добросъвестно
е попълвала необходимите счетоводни документи за всички търговски дружества,
които същата е обслужвала.
Подсъдимият
П.Т. дава обяснения, като отрича своята съпричастност към описаното в
обвинителния акт престъпно сдружение, отрича да е давал указания или съвети на
подсъдимите С. и Д. за осъществяване на действия, насочени към извършване на
престъпления по чл.255 НК и твърди, че през по-голяма част от инкриминирания
период е пребивавал в затвора, където не е имал възможност да осъществява
контакти с другите подсъдими и да извършва твърдяната в обвинителния акт
ръководна функция на престъпна група.
При упражняване
на своето право на последна дума и четиримата подсъдими молят съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.Н.Т. е роден на ***г***,българин, български
гражданин,разведен,осъждан, със средно образование, ЕГН : **********.
Подсъдимият И.Е.С. е роден на ***г***,българин, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, ЕГН : **********.
Подсъдимата К.Н.Д. е родена на ***г. в
гр.Г.Т.,българка, български гражданин , вдовица, неосъждана, с висше образование,
ЕГН : **********.
Подсъдимият П.И.П. е роден на ***г. в гр.Т.,българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, ЕГН : **********.
Подсъдимите Т. и Д. били дългогодишни
познати, като в края на деветдесетте години на двадесети век направили опит за
развИ.е и на съвместен бизнес, който не се реализирал. Подсъдимата Д., която
имала висше икономическо образование започнала да извършва счетоводни услуги в
гр.С., където открила и офис на управлявана от нея счетоводна къща, като имала
за клиенти множество търговски дружества. В периода 2000-2001г. подсъдимият Т.,
който живеел в района на гр.В.Т., след няколко провалени самостоятелни бизнес
начинания започнал да намира необразовани , безработни или социално слаби лица
от района на В.Т., които убеждавал срещу минимално възнаграждение да придобият
търговски дружества, които имали натрупани и неразплатени данъчни задължения.
За тази си дейност подс.Т. получавал заплащане от лицата, явяващи се продавачи
на задлъжнелите към държавния бюджет фирми. В посочения период подсъдимия Т. се
запознал с подс.И.С.,***, но пребивавал често и в гр.В.Т., който бил безработен
и нямал източници на доходи. При срещите между двамата подсъдими Т. и С.,
първия предложил, а втория се съгласил на негово име да бъдат прехвърляни
търговски дружества, както и да подписва всякакви документи в качеството си управител
и собственик на същите, по указание на Т..
За тази си дейност подс.С. получавал определени парични суми от Т., като
заплащане. Осъществявайки тази дейност, подс.Т. установил, че може да си набавя
значително по-големи суми, ако улеснява и подпомага търговски дружества,
осъществяващи реална дейност да избегнат установяването и плащането на данъчни
задължения , като необосновано намаляват размера на дължими от тези дружества
данъчни задължения, като за целта ги снабдява със съответните данъчни документи,
издадени от други търговски фирми, които не извършвали търговска дейност, но
били под неговия контрол и в които документи били отразени неверни
обстоятелства- за осъществени търговски сделки между дружествата с реална
дейност и дружества без такава дейност, който сделки в действителност не били
осъществени. За да осъществи замисленото подс.Т. уговорил множество лица, след
които били подс.С. и св.В.Д., на тяхно
име да бъдат регистрирани и прехвърлени множество търговски дружества,които не
извършвали никаква търговска дейност, като тези лица, в качеството си на
представляващи тези дружества трябвало единствено да изпълняват указанията на подс.Т.
по подписване на предварително подготвени фирмени, счетоводни и банкови документи,
които създавали документална привидност за осъществяване на дейност от тези
дружества. За тази си дейност, осъществявана под контрола на Т., подс.С., св.Д.
и други лица, редовно получавали от Т., като заплащане различни неголеми парични
суми. Прехвърлянето или регистрирането на тези търговски дружества на името на
подставените лица, било заплащано и организирано от подс.Т., като било
осъществявано най-често , чрез нотариалните услуги на двама нотариуса с район
на действие РС-гр.В.Т.. За изготвянето на необходимите счетоводни документи,
които формално трябвало да отговарят на изискванията на ЗСч и на данъчните
закони, подс.Т. се нуждаел от лице, което да притежава необходимите познания и
опит в счетоводната област. За целта подс.Т., чрез обещания за заплащане на определено
от него възнаграждение, уговорил подс.К.Д. да извършва тази дейност и
последната се съгласила. Така, след регистриране или придобИ.е на търговско
дружество, лицето посочено като представляващ и осигурено от Т. било изпращано
или лично завеждано от подс.Т. в гр.С., в счетоводната къща на подс.Д., където
същото подписвало подготвените от Д. документи за регистрация на фирмата по
ЗДДС, за открИ.е на банкови сметки на дружеството, за издаване на електронен
подпис и много често за упълномощаване на подс.Д. или друго лице, работещо при
нея, да представлява това дружество. След като подс.Т. осъществявал контакт с
лице, представляващо дружество, извършващо реална стопанска дейност, което
желае да се снабди с необходими документи с невярно съдържание, чрез които да
укрие и не заплати дължими данъчни
задължения за това търговско дружество, той указвал на подс.Д. какви счетоводни
документи и с какво съдържание да изготви, като й разяснявал и преследваната конкретна
цел, т.е. на кое дружество и в какъв размер е данъчното задължение, което
трябва да бъде укрито от органите на НАП. След като подс.Д. подготви
необходимите документи, същите били подписвани от лицата-издатели или в офиса
на Д. ***, където лицата били изпращани от Т. ***, където подс.Д. изпращала
документите по куриер. Необходимите счетоводни документи- най-често данъчни
фактури, се предавали на лице от
дружеството-получател или от подс.Т. или от подс.Д. ***. За това свое
съдействие Т. получавал като възнаграждение от дружеството-получател на тези
документи, парична сума която била определяна за всеки конкретен случай и като
уговорен процент/най-често 30-35%/ от размера на укритите, чрез тези документи
с невярно съдържание, данъчни задължения. Така получената парична сума била
разпределяна от подс.Т., който решавал каква част от нея да даде на подс.Д. и
на контролираните от него лица, които били вписани като представляващи търговски
дружества без реална дейност. С присъда на ОС-гр.В.Т., влязла в сила на
27.11.2008г., подс.Т. бил осъден за извършено престъпление по чл.257;вр.чл.256 НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
Т. изтърпял това наказание ефективно в затвора-гр.Л. и ТПО към него, като бил
освободен с определение на СГС, на основание чл.70 НК, влязло в сила на
08.02.2013г. Изтърпяването на това наказание не попречило на подс.Т. да
продължи осъществяването на гореописаната дейност ,съвместно с подс.Д. и с
другите лица, които бил привлякъл към нея, сред които бил и подс.С.. Режимът,
при който подс.Т. изтърпявал своето наказание, неговото поведение и здравословните
проблеми, които имал, му позволявали многократно да напуска затворническото поделение
в гр.Л., възползвайки се от правото си на“домашен отпуск“ и на „прекъсване“ за
получаване на медицински грижи в специализирани медицински заведения. Това
време извън затвора, подс.Т. *** и околните населени места, където
необезпокоявано се срещал с подс.С. , с подс.Д. и с други лица, които по негово
искане били вписани, като представляващи търговски дружества, като им давал
необходимите указания и разяснения и им плащал съответни суми за изпълнението на
поставените им задачи. Наред с това при тези излизания извън затвора подс.Т. се
срещал и с други хора, които по познатата схема вербувал да регистрират фирми
на свои име и да ги поставят под неговия контрол. Неколкократно Т. се срещал и
с подс.Д.,*** или в офиса на нейната счетоводна къща, когато Т. посещавал гр.С.
под предлог за провеждане на лечение. При тези срещи подс.Д. уведомявала подс.Т.
за развитието на съвместната им престъпна дейност, както и за получените от нея
за тази дейност парични средства, които му предавала, след като задържала за
себе си частта, позволена й от Т.. Това било необходимо, тъй като в този
период, поради ограниченията, които подс.Т. търпял, изготвените счетоводни
документи с невярно съдържание били предавани на получателите им от подс.Д., в нейния офис или изпращани по куриер, и паричните
постъпления от тях били събирани от нея. Поради тази причина „поръчките“ от
търговците, искащи да се снабдят със счетоводни документи със съответното
невярно съдържание, били получавани от подс.Д., която уведомявала за това подс.Т.,
който вземал решението дали да бъдат
приети и при какви условия. След като дадена такава „поръчка“ бъде приета за
изпълнение Т. указвал на подс.Д. изготвянето на необходимите документи и
организирал подписването им от лицата, посочени като техни издатели, като им
указвал да отидат до гр.С. и да ги подпишат при подс.Д. или пренасянето на тези
документи от някое лице- най-често подс.С.,***, където пребивавали тези лица. За
да може своевременно и ефективно да осъществява тази си дейност, подс.Т. имал
нужда от осигурена ежедневна връзка с подс.Д., подс.С. и други лица, чиито действия
контролирал. За целта подс.Т. постоянно имал на разположение мобилен телефон,
който ползвал дори и в затворническото заведение, в което пребивавал. Там подс.Т.
укривал телефона от затворническите служители, разглобен или лично в своята кИ.,
или чрез съдействието на други лишени от свобода, които го съхранявали срещу
заплащане. По този начин подс.Т. в редовни, понякога ежедневни , телефонни
разговори с подс.Д., подс.С. и с други лица, ангажирани от него в осъществяване
на тази дейност, получавал необходимата му информация, която му позволявала да
взема решения, да дава указания и разяснения на тези хора за извършване на
конкретни действия, насочени към постигане на съответната цел и получаването на
исканите от тях парични средства, както и за тяхното разпределение. Търговските
дружества, извършващи реална стопанска дейност, изисквали от подсъдимите Т. и Д.
осигуряването предимно на счетоводни документи-данъчни фактури, които да им
послужат за реализиране на целения от тях и придобил общественост, като
„чистене на ДДС“, престъпен резултат. Когато
търговско дружество, при осъществяваната от него стопанска дейност, реализира
продажба на стока или услуга на друг търговец или на потребител, получава от
купувача наред с продажната цена и „начисления“ върху тази сума 20% „данък
добавена стойност“/ДДС/. За дружеството- продавач възниква задължението да
внесе в държавния бюджет така „събрания“ от него ДДС,т.н.“задължение за
внасяне“, а за дружеството-купувач, когато също е търговец, регистриран по
ЗДДС, възниква право така „заплатения“ от него, чрез продавача, ДДС да му бъде възстановен-
„върнат“ от държавния бюджет,т.н.“право на данъчен кредит“. Всеки търговец, при осъществяване на
търговската си дейност извършва множество сделки и от двата вида /покупка на
стоки/услуги и продажба на такива/, поради което за него възникват едновременно,
в рамките на всеки данъчен период, „право на данъчен кредит“ и „задължение за
внасяне на ДДС“. С оглед облекчаване на дейността на търговците, от една страна
и за улесняване установяването и събирането на ДДС от органите на НАП, от друга
страна, в ЗДДС е предВ.нарочен ред/механизъм/ за осъществяване на тази дейност.
Всеки търговец, регистриран по ДДС е длъжен да води регистър/книга за покупките
и продажбите/ на всички осъществени от него сделки за определен „данъчен период“, който е от един
месец, като описва вида и стойността на всяка сделка. След изтичане на
визирания „данъчен период“ този търговец е длъжен в определен срок да изготви и
депозира пред органите на НАП справка-декларация, в която да отрази тази
информация и съобразно крайния резултат от сделките му за описания период да
декларира възникналото за него „задължение за внасяне на ДДС“ в конкретно
определен размер, когато през данъчния период общата стойност на реализираните
от него продажби е по-голяма от общата стойност на осъществените от него
покупки, или „право на данъчен кредит“ в конкретно определен размер, в обратния
случай. Когато за дадения данъчен период стойността на покупките и продажбите е
еднаква за търговеца не възникват горните „право“ или „задължение“, т.н.“нулева
данъчна ставка“. Информацията за тези сделки, която се попълва във водения от
търговеца регистър и се посочва в подаваната справка-декларация се основава и
обосновава/доказва/ пред органите на НАП от търговеца, въз основа на съответни
данъчни фактури, издадени и получени за всяка от декларираните сделки. Когато
търговеца/лицето, което го представлява/,при осъществяване на тази
регламентирана дейност установи,че през текущия или изтеклия данъчен период, но
преди подаване на справката-декларация за него ще възникне или е възникнало
задължение за внасяне на ДДС в значителен размер, който той не желае да внесе
изцяло или в този му размер, същия насочва своите усИ.към снабдяването си с
необходимите му и валидно издадени от друг търговец, регистриран по ДДС,
данъчни фактури, в които да бъдат отразени неверни обстоятелства, относно
осъществяване на сделки на определена стойност, при които той се явява купувач
на стока или услуга, които сделки реално не са били осъществени, т.н.“фиктивни
сделки“. С получаването на такива данъчни фактури и с тяхното отразяване в
регистъра и в справката-декларация по ЗДДС, съобразно на стойностите посочени в
тях, този търговец необосновано намалява размера на дължимия от него за внасяне
ДДС или изцяло „изключва“-приспада възникналото си задължение, или декларира
възникнало за него право на данъчен кредит в определен размер и с постигането
на някой от тези резултати е успял неправомерно да „изчисти своето ДДС“. При
тази дейност по „чистене“ на ДДС за търговеца, издател на въпросните данъчни
фактури и посочен в тях, като продавач по неосъществените сделки, привидно възниква
задължение за внасяне на ДДС, съобразно стойността на тези фактурирани сделки. Тогава,
този търговец, който не извършва никаква стопанска дейност и не осъществява реално
никакви сделки, чрез които обективно и обосновано да може да намали размера на привидно
дължимия ДДС и не разполага с необходимите средства за неговото внасяне в
бюджета и реално не го внася,каквато е и целта му, за него възниква опасност да
стане обект на данъчни ревизии и разследване, при които дължимия ДДС да бъде
възложен за внасяне от търговеца, извършващ реална стопанска дейност и който е
действителния данъчно задължен субект. За да бъде избегнато или отложено във
времето реализирането на тази опасност, лицата осъществяващи такава дейност по
„чистене на ДДС, чрез такъв „неработещ“ търговец, на свой ред си служат със
същите такива данъчни фактури, но издадени от трети търговци, който също са под
реалния им контрол и не извършват никаква търговска дейност, удостоверяващи
също неосъществени сделки, които необосновано декларират пред органите на НАП.
За тази осъществена дейност по „чистене на ДДС“ търговеца, извършващ реална
стопанска дейност, заплаща на лицата, контролиращи търговците –издатели на описваните
фактури, предварително уговореното възнаграждение, възлизащо на определен
процент от размера на „изчистеното“ , на укритото ДДС.
Подобен
е и начина за „изчистване“ на ДДС при осъществяване от страна на търговец с
реална стопанска дейност на т.н.“вътреобщностно придобИ.е“ /ВОП/. При него
търговец, извършващ реална стопанска дейност и регистриран по ДДС в България купува/получава/
стока или услуга от търговец, регистриран по ДДС в друга държава- също член на
Европейския съюз, като заплаща единствено стойността на стоката или услугата,
но не и стойността на съответния ДДС, който търговеца-продавач не е
„начислил“-добавил към стойността на предлаганата от него стока или услуга. При
получаване на тази стока или услуга в България, чуждестранния търговец-продавач,
издава данъчна фактура, в която отразява стойността на стоката или услугата,
без да е начислил и ДДС, а българския търговец-получател, съставя нарочен
протокол за това- по чл.117 ЗДДС, в който отразява същата тази стойност по
фактурата на продавача. Такава сделка по ВОП се отбелязва във водения от
търговеца регистър по ЗДДС, като се вписва в дневник покупки стойността по получената
фактура, а в дневник продажби стойността по съставения протокол, които
стойности са едни и същи. По този начин за българския търговец-купувач ,от тази
сделка по ВОП , не възниква право на данъчен кредит, но при последваща сделка-продажба,
с получените стоки или услуги в България
този български търговец „начислява“-добавя към стойността на продаваната
от него стока и стойността на дължимия ДДС, като по този начин за него от тази
сделка възниква задължение за внасяне на ДДС. Законосъобразното изпълнение на
тези задължения от страна на българския търговец- получател по сделки от ВОП,
се отразява в негативен план върху конкурентноспособността на продаваните впоследствие
от него стоки и услуги, получени от ВОП, тъй като неминуемо води до повишаване
в цените, на които ги продава, поради необходимостта от „начисляване“ на ДДС
към тях и поради това, че за него не е възникнало право на данъчен кредит от
осъществения преди това ВОП. За да намалят тези негативни последици български
търговци-получатели на стоки и услуги по ВОП се уговарят с лица, предлагащи
услугата „чистене на ДДС“ на нерегламентирания пазар за тези услуги, които
срещу съответното заплащане, представляващо някакъв процент от това ДДС, да
създадат и предоставят на този търговец търговски и/или счетоводни документи,
които да създадат привидност в сделките по ВОП, която да прикрие реалните
получатели на стоките и услугите от този ВОП в България. За да бъде постигнат
този незаконосъобразен резултат, българския търговец, извършващ реална
стопанска дейност, чрез своите усИ.уговаря с чуждестранния търговец-продавач
параметрите по ВОП и със свои средства заплаща стойността на поръчаната стока, която
се доставя/получава в България на място, посочено от него и под негов контрол,
но в придружаващите тази сделка по ВОП търговски, транспортни и счетоводни
документи,както и в съставения при получаването протокол, като получател на
тази стока е посочен друг търговец,
регистриран по ДДС в България, който не извършва реална търговска дейност и
който е осигурен от лицата, приели да извършат „чистене на ДДС“. Непосредствено
,след получаване на стоката по ВОП на определеното място, посочения привидно за
получател български търговец , издава данъчна фактура на българския търговец,
който реално е осъществил и получил ВОП, в която фактура е отразено
осъществяването на последваща ВОП „продажба“ на тази стока между тях, но вече
на стойност, в която е включен и „начисления“ ДДС. Търговецът, който извършва
реална стопанска дейност отразява тази данъчна фактура във водения от него
дневник на покупките за съответния данъчен период и въз основа на нея формира
претенция в справката-декларация до НАП за възникнало в негова полза право на
данъчен кредит от тази сделка- покупка, която е симулативна- реално не е била
осъществена. От своя страна търговеца, посочен за приВ.получател по ВОП в
България, съставя необходимите счетоводни документи/протокол за получаване,
дневник за покупки и продажби и справка-декларация/ и декларира пред органите
на НАП тази сделка по ВОП,която той реално не е осъществил, както и неосъществената
от него последваща ВОП сделка –продажба на стоките на българския търговец,
който извършва стопанска дейност и който е действителния, но прикрит от
симулативните сделки, директен получател на стоките от ВОП, като по този начин
за него/за „нефункциониращия“ търговец/ от тези декларирани две привидни сделки
на „неработещия“ търговец/по ВОП и последваща „продажба“ на реално работещия
търговец/ се претендира да е възникнало задължение за внасяне на ДДС, което задължение
реално не е възникнало и не се внася в държавния бюджет, а наред с тези симулативни
сделки пред органите на НАП за същия данъчен период се декларират и други
неосъществени от този търговец сделки, но с трети български търговци, от които „фиктивни“
сделки се претендира да е възникнало право на данъчен кредит в същия или в
близък размер до размера на формирания при ВОП и последваща продажба ДДС, като
по този начин се предотвратява или отлага във времето възможността извършваната
от тези търговци незаконна дейност по „чистене на ДДС“ да бъде установена от
данъчните органи.
Подсъдимите Т. и Д., които предлагали и осъществявали
съвместна дейност по „чистене на ДДС“ по гореописаните начини осъзнавали, че за
безпрепятственото извършване на тези действия се нуждаят от упражняване на
контрол върху множество търговски дружества, регистрирани по ДДС в България,
както и от помощта на други лица, които да им помагат при създаването,
съхраняването,предаването и съгласуваното депозиране пред органите на НАП на
големия поток от документи, който съпътства извършването на гореописаната
незаконна дейност. Така към края на 2010г. подс.Т. натоварил подс.С. с
изпълнението и на други задачи, извън изпълняваните от него до този момент да
придобива и регистрира на свое име фирми. В изпълнение на тези указания, дадени
му от Т. по телефона и при личните им срещи във В.Т. или П.Т., подс.И.С. приел
и бил упълномощен да представлява при банки и пред НАП, наред с дружествата на
негово име, и други търговски дружества, регистрирани на името на други лица.
Подс.С. съобразно даваните му от подс.Т. конкретни указания пътувал до гр.С.,
където подписвал съответните данъчни, банкови и др. документи за тези дружества,
изготвени от подс.Д.; депозирал същите пред съответните органи; извършвал
указаните му от подсъдимите Т. и Д. банкови операции по сметките на тези
търговски дружества- извършвал указаните му банкови преводи, внасяния и
тегления, като необходимите конкретни банкови документи били изготвяни от
банковите служители по информацията ,която подс.Д. им давала по телефона, внасял
даваните му на ръка парични суми, теглил парични суми на ръка от банковите
сметки на дружествата, които представлявал и ги предавал на подс.Д. или на
подс.Т.; носел подготвените от подс.Д. документи за подпис от лицата, посочени
за издатели, които били в района на В.Т. и плащал на тези лица различни суми,
които са им били обещани за оказваното на подсъдимите Т. и Д. съдействие, като
регистрирали фирми на свое име и предоставяли контрола върху тях на Т. и Д.. Освен
това по нареждане на Т. и със съдействието на подс.Д., подс.С. придобил
собствеността върху търговското дружество „***“ЕООД, през месец юли на 2011г. и
бил вписан и като управител на това дружество. Конкретните указания до подс. С.,
подс.Т. давал при личните им срещи, когато бил извън затвора или по-често по
телефона, когато бил в затвора в гр.Л., където в периода от началото на 2011г.
до м.07.2012г. Т. ползвал мобилни телефони с номера ********** и **********. От
същите тези телефони Т. осъществявал комуникацията си и с подс.Д., както и с
множество други лица, от които получавал необходимата му информация за
изпълнението на поставените им от него задачи и на които давал съответните
разяснения и указания за постигане на общата им цел при извършване на
съответните действия по „чистене на ДДС“. Така подс.Т. направлявал действията и
на св.Л.Д., която към този период била в интимни отношения с него и живеела в
обитаваното от него жилище в гр.В.Т.. Св.Л.Д., която към този момент била
студентка във В.Т., където изучавала икономическа специалност, била запозната с
осъществяваната от подс.Т. дейност и изпълнявайки неговите указания го подпомагала,
като приемала и съхранявала в жилището множество документи за различни фирми,
контролирани от Т., осъществявала указаните й срещи и контакти с подс.Д. и
подс.С. по повод изготвянето и предаването на такива документи, както и предавала
указаните й от Т. парични суми на различните лица, на чиито имена били
регистрирани експлоатираните от подс.Т.,подс.С. и подс.Д. дружества. Такива
действия по указание на Т., в посочения по-горе период, осъществявала и св.В.Р.,
която била в приятелски отношения с подсъдимия Т. от много време. Така по настояване
на Т. , св.Р. се съгласила и било вписана, като собственик, съдружник и
управител на множество търговски дружества, след които: „***“ЕООД, „Проевро
консулт“ООД, „***“ООД и др., като предоставяйки и подписвайки необходимите
документи, ги поставила под контрола на подсъдимите Т., Д. и С.. Наред с това св.Р. изпълнявала и
други възложени й от Т. задачи, като намирала, подпомагала и заплащала на други
лица, да регистрират фирми на свое име и да упълномощават определени лица да
извършват дейност с тях. Други лица, поставили своите действия в услуга на подс.Т.
били свидетелите С.М. и М.С., които по искане на Т. били регистрирани сами и
съвместно, като собственици, съдружници и представляващи множество търговски
дружества, сред които:“***“ЕООД, „*** “ЕООД“, „***“ООД, „***“ООД, „***“ООД, „***.“ООД,“***“ЕООД
и др. и които също , подписвайки съответните документи упълномощавали
определени лица, посочени им от Т., да извършват дейност с тези фирми,
включително и подс.С. и подс.Д.. В
посочения период от началото/м.01./ на 2011г. до м.07.2012г. по искане на подс.Т.
търговското дружество“***“ЕООД било регистрирано на името на св.И.Т., който предоставил
необходимите документи, вкл.упълномощил и подс.С., за да могат подсъдимите Т., Д.
и С. да го използват за своите цели. За това свое съдействие, в което бил подпомогнат от св.Р., която го е водила и
придружавала при подписване на съответните документи, св.Т. периодично е
получавал дребни парични суми от подс.Т., който му ги предавал чрез
свидетелките Л.Д. и В.Р.. Други такива лица, предоставили личните си данни, за
да бъдат регистрирани на тяхно име търговски дружества, които по установената
процедура, чрез предаване на фирмени документи и упълномощаване на определени,
конкретно посочени им лица, били под реалния контрол на подсъдимите Т., Д. и С.
били св.А.П., на чието име била регистрирана „***“ЕООД, св.С. Й., на чието име
била регистрирана „***“ ЕООД, св.В.И., на чието име била регистрирана „***“ЕООД
и св.В.В., на чието име била регистрирана „***“ЕООД. От своя страна през ,този
период-м.01.2011г.-м.07.2012г., подс.Д. била подпомагана при осъществяване на възложените
й действия по „изчистване на ДДС“ от своя син Н.Д., от своя зет Д. Ц. и от св.А.З.,
които се съгласили и били упълномощени да представляват пред органите на НАП и
пред банкови институции множество търговски дружества, като Н.Д. бил
упълномощен от подс.С. да извършва и реално извършвал множество банкови
операции със сметките на „***“ЕООД. Наред с това всеки от посочените лица, по
указание на подс.Д. и по рядко на подс.Т., когото също познавали и комуникирали
с него, извършвал и много други дейности, изразяващи се в изготвяне на
счетоводни и банкови документи, депозиране на документи пред НАП- лично или
чрез електронните подписи за съответните дружества, които се съхранявали в
офиса на подс.Д. ***, пътували до района на гр.В.Т., където предавали пари и
документи и получавали необходите им документи от св.Л.Д., св.В.Р. и другите
лица, ангажирани от подс.Т.. Наред с това, по различно време през посочения
период, подс.Д. със съдействието на св.З.
и чрез съответни обяви, намерила и провела интервюта за работа със
свидетелките: С.В., М.П., К.Б.Д., Г.П., С.О. и Д.П., които след това назначила
на работа, като служителки-секретарки в различни търговски дружества, върху които
лично или чрез други лица-подс.С., св.З., сина си Н.Д., реално упражнявала
контрол и които били с регистрирано седалище в гр.С.. Така св.В. била назначена
в „***“ЕООД, св.М.П. в „***“ЕООД, св.Д. във „***“ЕООД, св.Д.П. във „***“ЕООД,
св.Г. П. в „***“ЕООД и св.О. в „***“ЕООД. Подс.Д. и св.З. разяснили на всяка от
тези свидетелки нейните задължения, които се изчерпвали единствено в това да
стоят в наетите от подс.Д. за офиси на тези фирми съседни помещения в гр.С., на
ул.“О.“ и ул.“Р.“, като приемат телефонни обаждания и кореспонденция единствено
с органите на НАП, като им било обяснено, че друга кореспонденция няма да има,
тъй като фирмите нямали никаква дейност, но било необходимо да стоят там и да вдигат
телефона, за да създават впечатление в данъчните органи при проверка, че
въпросната фирма е реално съществуваща, има назначен персонал и е действаща.
Освен това им било обяснено, че при получаване на такава кореспонденция и
обаждания от НАП, били длъжни незабавно да се обадят на конкретно посочени им
телефони на подс.Д., на подс.С. или на св.З.. На всяка от свидетелките подс.Д.
предоставила и пълномощно подписано, от името на лицето, вписано като управител
на съответното дружество, в което свидетелката била назначена на работа. Заплатите
на тези свидетелки били изплащани винаги на ръка от подс.Д. или от св.З.. Подс.Д.
и св.З. указали на всяка от свидетелките В. и П., че са длъжни да приемат обаждания
и кореспонденция от НАП и да ги уведомяват за това и за други дружества, които са регистрирани на
същите адреси, но за които не им предоставили пълномощно. Така св.В. приемала
обаждания и уведомявала за тях подс.Д. или св.З. и за „***“ЕООД, „***“ООД,“***“ООД
и „***“ООД, а св.П., освен за „***“ЕООД извършвала такава дейност и за „***“ЕООД
и „***“ООД.
Фирмените документи/за регистрация,
пълномощни, договори за банкови сметки, интернет банкиране, за електронен
подпис/ , издадени на и от името на множеството търговски дружества, които
подсъдимите Т., Д. и С. контролирали и от чието име създавали документация за
неосъществена дейност, както и направените за тях печати, бланки за фактури,
касови апарати били съхранявани от подсъдимите на различни места. За част от
тези дружества, основно регистрираните със седалище в С., и от чието име се
създава към съответния момент документален поток, съответните документи ,
печати, флашки, се съхранявали от подс.Д. ***. За част от другите търговски
дружества тези вещи били съхранявани от подс.И.С. ***. Значителна част от тези
фирмени документи и вещи били съхранявани от подс.Т. ***, в обитаваното от него
жилище на ул.“К. т.“ и в ползвано от него друго помещение в близост до жилището
му. При възникнала необходимост от ползването на тези документи или вещи- при
създаване на документи от името на определено дружество, при необходимост от
представянето им за проверки, или при отпаднала такава необходимост,
съответните необходими документи били осигурявани от някой от подсъдимите на
необходимото място. Това ставало, като по указание на подс.Т. и по искане на
подс.Д. необходимите документи й били доставяни в офиса й в гр.С., от подс.С.,
най-често, но и от св.Л.Д., които имали достъп до документите съхранявани от Т.,
лично или по куриер, а в някой случаи тази дейност се извършвала и от св.З. и
от подс.Д., които пътували за целта до района на В.Т.. В периода м.04.-м.05.2012г., при едно от поредните си
излизания в отпуск от затвора или в прекъсване изпълнението на наложеното му
наказание, подс.Т. извикал подс.С. *** и двамата подсъдими събрали фирмените
документи, печати и касови апарати, които Т. съхранявал в помещението до дома
си в чували, натоварили ги в лекия автомобил на подс.С. и ги закарали в
с.Климентово, общ.П.Т., където ги оставали в приземно помещение на къща,
намираща се на ул.“К.“ № *. Тази къща и прилежащите към нея двор и постройки
били ползвани и достъп до тях имали единствено св.М.П. и съпруга й К. Д.,които били
родители на св.Л.Д. и които живеели на същата улица в къща под № *. През месец
юни на 2012г. при извършване на насрещна проверка от данъчните органи на едно
от тези дружества, които подсъдимите контролирали, подс.Д. не могла да открие
необходимите й документи за това дружество, сред тези съхранявани от нея в гр.С.,
за да ги представи своевременно на ревизиращия екип, което наложило св.З. да
закара с лек автомобил подс.Д. ***, където ги чакал уведомения преди това подс.С.,
за да може тя лично да провери намиращите се там документи. Понеже точното
местонахождение на къщата в с.Климентово не било известно на подс.Д. и св.З. се
наложило те да бъдат придружени до там от св.Л.Д., която им показала къщата на
ул.“К.“ № *, където вече ги чакал подс.И.С.. Там подсъдимите Д. и С. проверили,
съхраняваните в чували документи, печати
и касови апарати, но не открили търсените от подс.Д. такива.
На
03.07.2012г. подсъдимите Д. и С. били задържани от органите на досъдебното
производство ,във връзка с воденото наказателно производство за престъпление по
чл.321 НК, с което престъпните взаимоотношение между подсъдимите Т., Д. и С.
били прекъснати.
Междувременно,
преди задържането на подсъдимите Д. и С. от органите на досъдебното
производство, на неустановена дата в края на 2011г., в гр.С. подсъдимия П.П.,
който бил едноличен собственик на „***“ЕООД, ЕИК ****- търговско дружество със
седалище в гр.С.,ж.к.“Л.“,***, регистрирано на 07.04.2011г. по ЗДДС в България
и извършващо реална стопанска дейност, изразяваща се в преработка и търговия с
млечни продукти се срещнал с подсъдимата Д. в офиса на нейната счетоводна къща в
гр.С. на ул.“Б.М.“ № **. Като управител на търговското дружество „***“ ЕООД , регистрирано
на 14.02.2011г., била вписана св.С.С., но същата осъществявала предимно
счетоводната дейност на дружеството, докато представителството и търговските
сделки на същото, реално били осъществявани от собственика му - подс.П.П.. При
тази среща подсъдимия П.П., който бил научил от неустановени лица, негови
познати за извършваната от подс.Д. незаконна дейност, поискал от подс.Д. да се
възползва срещу заплащане от предлаганите от нея услуги по „чистене на ДДС“ в
полза на неговото търговско дружество „***“ЕООД. Самото дружество „***“ЕООД от
самото си създаване осъществявало търговска дейност, изразяваща се в доставка, преработка,
производство и продажба на млечни продукти. При реализиране на тази дейност „***“ЕООД,
чрез собственика си подс.П., осъществявало ВОП/вътреобщностни придобИ.ия/, като
купувало и получавало млечни суровини и продукти /млечни протеини, мляко на
прах, палмово масло, моцарела и др./ от производители и търговци, регистрирани
в други страни-членки на ЕС, които стоки реално били доставяни и получавани в
производствена база в с.Б., обл.Разград, стопанисвана от дружеството „Маклер
Комерс “ЕООД с управител И. П.-баща на подс.П.П.. В тази производствена база, получаваните
от ВОП стоки били препакетирани от „Маклер Комерс “ЕООД, въз основата на договор за изработка /на
ишлеме/ с възложителя „***“ЕООД, след
което същите продукти били реализирани- продавани, от „***“ЕООД в България,
основно чрез магазини за хранителни стоки от големи търговски вериги, пицарии и
ресторанти. Цялата тази дейност на „***“ЕООД се организирала, осъществявала и
контролирала от подс.П.П., като едноличен собственик на капитала на
дружеството. Подс.П. осъществявал контактите с чуждестранните търговци и
производители на млечни продукти и суровини, уговарял с техните представители
всички условия и параметри по всяка конкретна сделка по ВОП, организирал
транспорта на стоките до България, тяхното получаване в производствената база в
Б., разпореждал на св.С. извършването на плащанията по тези сделки и
контролирал тяхното изпълнение. В тази своя дейност, при контактите си с
чуждестранните търговци, подс.П. неизменно
бил подпомаган от св.П.П., която владеела свободно няколко европейски езика,
след които английски, немски и италиански езици, и която работела в
туристическа агенция. Подс.П. имал нужда от услугите на св.Пл.П., тъй като бил
моноезичен и без нейна помощ не би могъл да осъществява търговската си дейност
в международен план. Така св.Пл.П., осъществявайки функции на преводач,
придружавала подс.П. при неговите участия в различни международни форуми /изложения/
на производители на млечни продукти от различни страни- членки на ЕС, където подс.П.
влизал в контакти със свои настоящи или бъдещи търговски партньори; извършвала
превод от и на български език на различните търговски документи, съпътстващи всяка
сделка и всяко ВОП; била посочвана, като лице за контакт с „***“ЕООД и реално
осъществявала такива с международните партньори на дружеството, кореспондирайки
си с тях по телефон или по електронната поща, като за целта ползвала електронния
адрес на „***“ЕООД. Всяка една от сделките по ВОП подс.П. осъществявал със
съдействието на св.Пл.П., която стриктно изпълнявала конкретните указания на П.,
при уточняване на конкретните параметри по всяка сделка- вид, количество,
качество на закупуваните стоки, цената им и начина на плащане; транспорта на
стоките до България; изискването, получаването и предаването на съпътстващите
ги документи- търговски, транспортни, банкови, данъчни. Така, реално всяка
комуникация между подс.П. и представителите на чуждестранните търговци, по
повод купуваните от „***“ЕООД от тях стоки по ВОП, минавала през св.П.,
включително и размяната на съответните документи в електронния им формат. Функциите
на св.С.С.- вписана като управител на „***“ЕООД, били сведени от подс.П., в
качеството му на собственик на дружеството, до тези на служител, извършващ
счетоводно и техническо обслужване на дейността и формално представителство
пред държавните органи. Така св.С. не вземала никакво участие в извършваните от
подс.П., от името на „***“ЕООД търговски сделки, като по указание на П. дори имала
задължение при получаване , на каквито и да било съобщения или документи от
чуждестранните търговски партньори, да ги препраща на св.Пл.П., която от своя
страна ги коментирала единствено с подс.П. и изпълнявала единствено неговите
указания по повод на същите. Св.С. осъществявала счетоводната дейност на „***“ЕООД,
като получавала съответните счетоводни документи/най-вече фактури и протоколи/
от подс.П., по пощата или по указание на подс.П. ходела до конкретно посочените
й от П. офиси на фирми, представени й като доставчици на дружеството, за да ги
получи лично. Като представляващ „***“ЕООД единствено св.С. можела да задължава
банковите сметки на дружеството и
извършвала съответните разплащания, но всяко плащане от сметките на
дружеството било предварително разпоредено или одобрено от подс.П..Св.С. водела
и попълвала съответните счетоводни книги на „***“ЕООД, включително и дневниците
за покупки и продажби, съгласно изискванията на ЗДДС, като същата редовно съставяла
и подавала, по електронен път-подписана с електронен подпис, и необходимата
справка-декларация по ЗДДС пред органите на НАП, по седалището на дружеството,
за всеки данъчен период. По разпореждане на подс.П., св.С. след като отрази в
регистъра/дневника за покупки и продажби/ по ДДС всички документирани през
съответния данъчен период сделки, съобразно получените от подс.П. данъчни
фактури и протоколи по ЗДДС, и изготви справката-декларация по ЗДДС, незабавно
уведомявала подс.П. за отразените сделки и получения резултат за съответния
период, като депозирала същите пред НАП , единствено след изричното съгласие на
подс.П. за това.
След като осъществил няколко ВОП, подс.П.
установил описаните по-горе обстоятелства, че коректното и законосъобразно
данъчно отразяване и отчитане на сделки по ВОП, поради посочените специфики при
облагането им с ДДС, не се отразява добре в икономически план на неговото
дружество „***“ЕООД, което трябвало да внася значителни суми от ДДС в
републиканския бюджет и това водело до намаляване в конкурентноспособността на
предлаганите от „***“ЕООД на пазара в България, стоки. Затова подс.П.
осъществил контакт с препоръчаната му от
други лица подс.Д. и потърсил нейното съдействие, за да може да осуети
установяването и плащането на част от възникналите
при тези сделки задължения на „***“ЕООД за внасяне на ДДС. При осъществената
среща между двамата, подс.Д. приела предложението на подс.П., като се уговорили
да направят и следваща среща, на която да уточнят в подробности бъдещите си съвместни
действия за постигане на приетата от тях обща цел. Подсъдимата Д. уведомила
подс.Т. за това предложение, като последния одобрил приемането му от страна на подс.Д.
и се уточнили при прилагане на гореописаната „схема“-начин на действие, за
„изчистване на ДДС“ в полза на „***“ЕООД
да използват ,като приВ.„фиктивен“ получател, а след това и приВ.„доставчик-продавач“
на стоките от ВОП търговското дружество
„***“ЕООД, ЕИК **, със седалище в гр.С., ул.“Опълченска“ № 112,регистрирано на
22.03.2007г. по ЗДДС в България, в което като собственик и управител бил вписан
подс.С. и което дружество не извършвало никаква търговска дейност, нямало
назначен персонал,материални активи и финансови средства. Подс.Т. разпоредил на
подс.С. ***, където да изпълнява указанията на подс.Д., което указание С.
изпълнил. Била проведена нова среща между подсъдимите Д. ***, в офиса на
счетоводната къща на Д., при която двамата уточнили начина на осъществяване на
съвместните си действия, при които подс.П. щял да продължи да извършва лично,
както и до този момент всички необходими действия за извършване на ВОП от името
на „***“ЕООД, по начина описан по-горе и с помощта на св.П., като уговаря
всички параметри по сделките с чуждестранните търговци,да осъществява цялата
кореспонденция с тях, да организира транспорта и получаването на стоките в с.Б.,
да приема същите в производствената база там, както и да осигури финансовите
средства за заплащане стойността на стоките и транспортните разходи за тяхната
доставка в България и поел ангажимент да уведоми своите доставчици в чужбина,
да посочват-отбелязват, в търговските, транспортни и данъчни документи/най-вече
в данъчната фактура/, като получател на стоките от ВОП в България , не „***“ЕООД
,което реално поръчва и заплаща и на което реално се доставя стоката, а „***“ЕООД.
Подс.П. поел ангажимент да носи лично или да изпраща по определени лица на
подс.Д. в нейния офис всички, съпътстващи конкретното ВОП документи /ЧМР,
фактури, протоколи за получения ВОП/, издадени за или от името на „***“ЕООД, а
подс.Д. се ангажирала да съставя и издава от името на „***“ЕООД данъчни фактури
с получател „***“ЕООД, в които да отразява неосъществени продажби на реално вече получените
от „***“ЕООД и придобити стоки по осъществения ВОП, да отразява тези документи /фактурите, издадени
от доставчиците, съставените протоколи за получените по ВОП стоки и фактурите,
отразяващи неосъществените продажби на същите тези стоки/ в книгата за покупки
и продажби на „***“ЕООД и в справката-декларация по ДДС за съответния период. Подсъдимите
Д. и П. се уговорили преди осъществяването на всяка от уговорените от П. сделки
по ВОП, той да осигурява необходимите средства, за да бъде заплатена стойността
на стоката на доставчика и за транспортните разходи, по сметките на „***“ЕООД,
което не разполагало с никакви финансови средства и нямало никакъв източник на
такива, а подс.Д. от своя страна да организира така получените пари да бъдат превалутирани
и преведени от б. сметка на „***“ЕООД по сметките на чуждестранните
търговци-доставчици, които не изпращали поръчаните стоки , преди да получат
цялостно заплащане на стойността им, а по-късно и на спедиторските и транспортните
фирми-също наети и осигурени от подс.П., които са осъществили превоза на
стоките от чужбина до с.Б..
Всеки от подсъдимите Д. и П. коректно
изпълнявал поетите от него ангажименти, насочени към постигане на общата им
цел. Така, подс.С. по указание на подс.Д. й предал електронния подпис с паролата
за него, издаден му като управител на „***“ЕООД, тъй като С. преимуществено
пребивавал в П.Т. и за да може подс.Д. да съставя и депозира в НАП съответните
данъчни документи. Подс.С. упълномощил избраната от подс.Д. свидетелка М.П.,
назначена като секретарка в дружеството да го представлява пред НАП. Освен
това, с нотариално заверено на 02.02.2012г. пълномощно, подс.С. упълномощил Н.Д.-синът
на подс.Д., да представлява „***“ЕООД пред НАП и други държавни органи, както и
да открива и оперира с банковите сметки на дружеството. Въз основа на това
пълномощно , Н.Д., на 07.02.2012г. открил в „Токуда банк“АД б. сметка в лева, а
на 09.07.2012г. друга б. сметка в евро, на името на „***“ЕООД, като получил и възможността
да ползва и услугата „интернет банкиране“ с тези сметки. На посочените дати Н.Д.
положил в банката и съответните спесимени от подписа си. Такъв спесимен в
„Токуда банк“АД подс.С., като управител на дружеството „***“ЕООД, положил на
06.03.2012г., след което също можел да извършва банкови операции с двете сметки
на неговото дружество. От своя страна подс.П. лично, с помощта на св.Пл. П., от
името на „***“ЕООД пращал заявки за
доставка на стоки до търговци, регистрирани в други страни-членки на ЕС ,
уговарял с тях количеството, качеството,спецификации, цените и транспорта на
заявените от него стоки,провеждал цялата кореспонденция с тях,чрез средствата
за кореспонденция/телефони и ел.поща/ на неговото дружество и със съдействието
на Пл.П., като след постигане на съгласие по всички параметри на съответната
доставка и след като е организирал транспортирането й ,уведомявал, по ел.поща,
съответния доставчик, че иска уговорената стока да бъде доставена в
производствената база на неговото дружество в с.Б., но в транспортните
документи за получател да бъде посочено „***“ЕООД,на чието име да бъде издадена
и съответната данъчна фактура, както и че платец по сделката ще бъде същото
това дружество. При отправени от страна на доставчиците запитвания за
причината, поради която стока поръчана от „***“ЕООД, доставена в неговата производствена база и цялата
кореспонденция по сделката е била осъществена със собственика на това дружество,
трябва да бъде „фактурирана“,т.е. посочена в съответните данъчни документи за
получена от друго дружество, св.Пл.П. по указание на подс.П. отговаряла, че „***“ЕООД е „фирма от техния търговски
холдинг“ или че „е търговска фирма, а „***“ЕООД е само производствена“, като
потвърждавала, че независимо от това, че документите се издават за друго
дружество, то контактите и поръчките за това дружество ще продължат да се
осъществяват отново от нея и от подс.П.П., на познатите им телефони и ел.адрес
на „***“ЕООД. Подс.П. се занимавал лично и с организиране на транспорта на
поръчаните от чужбина стоки до производствената база в с.Б.. За тази цел подс.П.
предимно използвал услугите на спедиторската фирма „БГ ЛОГ“ООД, като уговарял
всеки конкретен превоз с управителката на това дружество-св.Й.Х., която по
негово искане издавала съответните данъчни фактури за извършената услуга на
името на „***“ЕООД и получавала плащане от името на същото дружество. Наред с
това, след като подс.П. е уточнил параметрите по заявените доставки от чужбина
и след като е организирал транспорта на същите до с.Б., същия уведомявал подс.Д.
кога, на коя фирма, по коя сметка и каква сума в евро трябва да бъде преведена
от „***“ЕООД и разпореждал на св.С. да преведе от банковата сметка на „***“ЕООД
по банковата сметка в лева на „***“ЕООД
посочена от него сума пари в лева,която обикновено била достатъчна за покрИ.е
стойността на поръчаната стока и транспорта, като посочва в платежните
нареждания за основание „по фактури“.
След получаване на така преведената сума в левовата сметка на „***“ЕООД Н.Д.
или подс.С. закупували /обменяли левовете/ необходимото количество пари в евро, които
постъпвали в сметката в евро на дружеството в „Токуда банк“, от която нареждали
извършването на международен банков превод на необходимата сума по сметката на
чуждестранния търговец- доставчик, който след потвърждаване получаването на
парите освобождавал поръчаната стока от своите складове за товарене на
осигурения от подс.П. транспорт и доставянето й до складовата база в с.Б.,
където била получавана от „***“ЕООД,
като дори в съответните транспортни документи в графата за получил бил полаган
печат на „***“ЕООД , въпреки че формално в същите тези документи за получател
бил посочен „***“ЕООД. След извършване на банковия превод подс.Д. уведомявала
за това подс.П., който указвал на св.Пл.П. да уведоми по телефон или по ел.поща
съответния доставчик, че плащането от „***“ЕООД е било направено. Когато някой
от чуждестранните доставчици не получавал бързо потвърждение от банката си за
направеното плащане от „***“ЕООД, той
запитвал подс.П., чрез св.Пл.П. за направеното плащане, като в този случай
подс.П. получавал от подс.Д., издаденото от „Токуда банк“ известие за
международен банков превод, предавал го на св.П., която го сканирала и в
електронен формат, го изпращала по ел.поща на съответния доставчик. Наред с
поръчаната стока в с.Б. се получавали и съответните придружаващи я документи,
издадени на името на „***“ЕООД, които за получател били подписвани от лица от „***“ЕООД и подпечатвани с печата на това
дружество. Така получените документи за всяка доставка били предавани от подс.П.
лично или чрез други лица на подс.Д., която вписвала получените фактури и
протоколи в дневника за покупки и продажби на „***“ЕООД ,за съответния данъчен
период, след което съставяла от името на „***“ЕООД, като издател на „***“ЕООД,
като получател данъчни фактури, удостоверяващи „фиктивните“ продажби на същите
тези стоки, но с включен в стойността на стоките и размер на съответния ДДС.
Така издадените на „***“ЕООД данъчни фактури, подс.Д. също отбелязвала в
дневника за продажби на „***“ЕООД за
съответния данъчен период.Тези съставяни от подс.Д. фактури , удостоверяващи
неосъществени реално сделки между „***“ЕООД, като продавач и „***“ЕООД, като купувач били получавани от
св.С., която изпълнявайки указанията на подс.П. ходело лично до офиса на подс.Д.
и ги вземала лично единствено от нея. След като е взела дадените й от подс.Д.
фактури, св.С. ги вписвала в дневника за покупки на „***“ЕООД за съответния
данъчен период и ги отразявала и в съставяните от нея справки-декларации , като
за получения резултат уведомявала подс.П.. Св.С. подавала по електронен път
тези справки –декларации до НАП, след като получавала разрешението или
одобрението на подс.П. за това. Така с използването на тези съставяни от подс.Д.
фактури, удостоверяващи нереализирани сделки, с тяхното отразяване във водения от „***“ЕООД
регистър по ДДС и с тяхното деклариране в подаваните за всеки съответен данъчен
период справки-декларации по ДДС до съответното данъчно подразделение в гр.С.-
ТД НАП-С., офис „Люлин“, бил постигнат целения от подс.П. резултат- приспадане
на данъчен кредит за неговото дружество „***“ЕООД, който не се е следвал, тъй
като обективно за „***“ЕООД не е възникнало „право на данъчен кредит“ от тези
нереализирани сделки с „***“ЕООД, с което се реализирало исканото избягване
установяването и плащането на реално дължимите от „***“ЕООД данъчни задължения
от ДДС за съответния данъчен период, който са били възникнали от действително
осъществената от дружеството търговска дейност през този период.
По идентичен начин, използвайки същата
схема на действие, процедирал подс.П. за
постигане на горната цел, като сам се снабдявал и използвал фактури, издадени и
от други търговски дружества,които реално не са осъществявали никаква търговска
дейност и не са извършвали сделки с „***“ЕООД , наред и с фактурите,издавани от
„***“ЕООД и предавани му от подс.Д.. Такова търговско дружество било „***“ЕООД,
ЕИК ****, със седалище в гр.С. и адрес на управление гр.С., ул.“Б.М.“ № *,
регистрирано на 11.10.2011г. по ЗДДС в България, на което като управител бил вписан св.В.Ц.. Св.Ц. бил
безработен и наркозависим, като през 2011г. приел предложение от неустановени
лица да бъде вписан, като собственик и управител на търговско дружество, като
след регистрацията му, упълномощил неизвестни лица да управляват и
представляват това дружество и им предал всички фирмени документи и печати. „***“ЕООД
не осъществявало никаква стопанска дейност и не разполагало с назначен персонал
,материални активи и финансови средства. Така през месец февруари 2012г. подс.П.,
с помощта на св.Пл.П., уговорил, организирал транспорта, заплащането , доставката
и получаването на стоки по ВОП от неговото дружество „***“ЕООД в с.Б., като
изискал от чуждестранните търговци-доставчици, издаваните от тях необходими
търговски и данъчни документи, да бъдат на името на „***“ЕООД, което да бъде посочено
като получател. След, като тези стоки били получени от „***“ЕООД в с.Б., подс.П.
въз основа на получените заедно с тях документи се снабдил от неустановени лица
с фактури, издадени от името на „***“ЕООД
на „***“ЕООД, като получател , удостоверяващи нереализирани продажби на същите
тези стоки, но с включен в стойността на стоките и размер на съответния ДДС. Така
получените фактури, отразяващи неосъществени сделки между „***“ЕООД и „***“ЕООД,
подс.П. дал на св.С., която ги вписала в регистъра по ДДС на „***“ЕООД и ги
декларирала пред данъчните органи в съответната справка-декларация, но за
данъчен период м.03.2012г., която подавала по електронен път, след съгласуване
с подс.П..
Подсъдимата
Д., от своя страна след съставянето на цитираните по-горе фактури от името на „***“ЕООД и предаването им на св.С. за тяхното
отразяване в счетоводните регистри и справки-декларации на „***“ЕООД, ги отразявала /вписвала/ в
регистъра по ДДС и в справките-декларации за съответния данъчен период на „***“ЕООД.
Подсъдимата Д. съзнавала, че с декларирането на тези неосъществени сделки,
всяка от които на значителна стойност, ще създаде в данъчните органи необосновано
убеждение, че за „***“ЕООД ,от тези сделки, е възникнало „задължение за внасяне на ДДС“ ,
което няма да бъде внесено, тъй като дружеството, не само че не дължало това
„внасяне“, но и не разполагало с никакви средства за това,тъй като не
извършвало реална търговска дейност. Това създавало реална опасност , след
първия данъчен период , за който тези сделки бъдат декларирани, „***“ЕООД да
стане обект на данъчна ревизия, при която да бъдат установени гореописаните
обстоятелства относно симулативния характер на декларираните търговски взаимоотношенията
между ревизираното дружество и „***“ЕООД,
както и обстоятелството, че конкретните задължения
от ДДС са възникнали реално за и се дължат от „***“ЕООД. Поради това за всеки
от данъчните периоди, за които подс.Д.
вписвала фактурите за неосъществените сделки между „***“ ЕООД и „***“ЕООД, в книгата за
продажби и в справките-декларации на „***“ЕООД, създаващи привидното задължение
за внасяне на ДДС за всеки данъчен период, тя вписвала в тях и други, също
съставени от нея данъчни фактури, в които за издател посочвала трети търговски
дружества, също контролирани от нея и от подсъдимите Т. и С., с които
удостоверявала неосъществени сделки на значителна стойност между „***“ЕООД и
всяко от тези трети дружества, при които „***“ЕООД е посочвано като купувач на
тези стоки/услуги. С това се създавало привидно основание за възникване право
на данъчен кредит за „***“ЕООД за същия данъчен период, за който декларираните
сделки с „***“ЕООД са създали привидно задължение за внасяне на ДДС и при
извършване на съответното приспадане на привидния данъчен кредит от привидното
задължение за внасяне на ДДС, за съответния данъчен период, като краен резултат
със справките-декларации по ЗДДС за „***“ЕООД, подавани по електронен път от подс.С.,
от подс.Д. или по нейно указание от св.З. ***, офис „Възраждане“, било декларирано задължение за внасяне на ДДС,
но в незначителен размер, който се внасял своевременно, за да бъде отстранена
или отложена значително във времето опасността от извършване на данъчна ревизия
и установяването на реализираната от подсъдимите Д. и П. схема за осуетяване
установяването и заплащането на реално дължим от „***“ЕООД данък добавена
стойност.
Действайки по гореописания начин подсъдимия П. в периода от м.02.2012г.
до м.05.2012г. осъществил, от името и за сметка на собственото му търговско
дружество „***“ЕООД, множество сделки по ВОП с различни търговци,
регистрирани по ДДС в други страни-членки на ЕС, при които „***“ЕООД поръчало,
заплатило и реално получило в складовата база в с.Б. стоки от чуждестранните си
търговски партньори, за които в съответните придружаващи стоките търговски,
транспортни и данъчни документи за получатели били посочени други търговски
дружества, вместо действителния такъв- „***“ЕООД, както следва: През месец
февруари 2012г. , по сделки от ВОП , на „***“ ЕООД били доставени стоки /различни млечни
продукти/ от „Интернешънал деъри ингридиентс“ / “IDI SAS“/, търговец регистриран по ЗДДС във Франция,на
стойност 228362,71лева; от „Балтима“ООД /“Baltima Sp. zo.o“/, търговец регистриран по
ЗДДС в Полша, две доставки –една на стойност 100255,85лв.
и втора на стойност 91141,68лв., на обща стойност 191397,53лева и от „Интерфууд“ООД
/“Interfood BV“/, търговец регистриран по ЗДДС в Холандия, на
стойност 118708,77лева, като в съответните документи, издадени от доставчиците
за всички тези стоки, за получател бил посочен „***“ЕООД, както и четири
доставки на стоки от „Хохвалд фуудс“ /“Hochwald Foods-GmbH“/, търговец регистриран по ЗДДС в Германия, една на стойност
129316,95лв.,втора на стойност 129121,75лв.,трета на стойност 129121,75лв. и
четвърта на стойност 129316,95лв., на обща стойност 516877,40лева, за които в
съответните документи, издадени от доставчика за всички тези стоки, за
получател бил посочен „***" ЕООД. През месец март 2012г., по сделки от ВОП
, на „***“ ЕООД били доставени стоки
/различни млечни продукти/ от „Евросерум“ / “Euroserum SAS“/, търговец регистриран по ЗДДС във Франция,на
стойност 90359,35лева; от „Интерфууд“ООД /“Interfood BV“/, търговец регистриран по ЗДДС в Холандия, две доставки –една на стойност
145807,10лв. и втора на стойност 116440,80лв., на обща стойност 262247,90лева;
от „Унигра“ООД /“Unigra S.r.l.“/, търговец регистриран по ЗДДС в Италия, две доставки
–една на стойност 41401,01лв. и втора на стойност 41401,01лв., на обща стойност
82802,02лева и от „Камаридис“ /“Kamaridis
SA“/, търговец регистриран по ЗДДС в Гърция, на стойност
34027,04лева, за които в съответните документи, издадени от доставчиците за
всички тези стоки, за получател бил посочен „***“ЕООД. През месец април 2012г.,
по сделки от ВОП , на „***“ ЕООД били
доставени стоки /различни млечни продукти/ от „Интерфууд“ООД /“Interfood
BV“/, търговец регистриран по ЗДДС в Холандия, на стойност
144973,84лева; от „Евросерум“ / “Euroserum
SAS“/, търговец регистриран по ЗДДС във Франция,на стойност
84765,67лева; от „Мултитрейд Комерц“ / “Multitrade Commerz GmbH“/, търговец регистриран по
ЗДДС в Германия,на стойност 7823,32лева; от „Хоохвехт чийз“ООД /“Hoogwegt
Sheese BV“/, търговец регистриран по ЗДДС в Холандия, на стойност 119305,63лева,
както и четири доставки на стоки от
„Хохвалд фуудс“ /“Hochwald Foods-GmbH“/,
търговец регистриран по ЗДДС в Германия, една на стойност 120635,40лв.,втора на
стойност 121077,81лв.,трета на стойност 119915,10лв. и четвърта на стойност 120850,90лв.,
на обща стойност 482479,21лева, за които в съответните документи, издадени от
доставчиците за всички тези стоки, за получател бил посочен „***“ЕООД. През
месец май 2012г., по сделки от ВОП , на „***“ ЕООД били доставени стоки /различни млечни
продукти/ от „Интернешънал деъри ингридиентс“ / “IDI SAS“/, търговец регистриран по ЗДДС във Франция,на
стойност 282519,64лева; от „Евросерум“ / “Euroserum SAS“/, търговец регистриран по ЗДДС във Франция,на
стойност 84765,67лева; от „Балтима“ООД /“Baltima Sp. zo.o“/, търговец регистриран по
ЗДДС в Полша, на стойност 121163,67 лева, както и четири доставки на стоки от
„Хохвалд фуудс“ /“Hochwald Foods-GmbH“/,
търговец регистриран по ЗДДС в Германия, една на стойност 120394,34лв.,втора на
стойност 121106,17лв.,трета на стойност 119929,25лв. и четвърта на стойност 120533,30лв.,
на обща стойност 481963,06лева, за които в съответните документи, издадени от
доставчиците за всички тези стоки, за получател бил посочен „***“ЕООД.
Получаваните в с.Б., заедно с
доставяните по ВОП стоки, придружаващи ги документи, в които за получател бил
посочен „***“ЕООД, както и съставяните протоколи за получаване на доставките,
били периодично предавани на подс.Д. от подс.П. или от други изпратени от него
лица. Въз основа на тези документи подс.Д. съставяла фактури от името на „***“ЕООД,
в които отразявала неосъществени „фиктивни“ продажби на същите тези вече доставени
по ВОП стоки на „***“ЕООД, като към цената им добавяла и размера на съответния
„начислен“ ДДС. Тези фактури,съставени от подс.Д., съобразно указанията на
подс.П. били вземани от св.С., която ги вписвала в дневника за покупки на „***“ЕООД
и ги отразявала в справката-декларация по ЗДДС, която свидетелката, като
управител на „***“ ЕООД ежемесечно подавала по електронен път до съответните данъчни
органи в гр.С. - ТД НАП-С., офис „Люлин“.
Получаваните в с.Б., заедно с доставяните по ВОП стоки, придружаващи ги
документи, в които за получател бил посочен „***“ЕООД, както и съставяните
протоколи за получаване на доставките, подс.П. предал на неустановени по делото
лица, които въз основа на тези документи съставили фактури от името на „***“ЕООД,
в които отразили неосъществени продажби на същите тези вече доставени по ВОП
стоки на „***“ЕООД, като към цената им добавили и размера на съответния
„начислен“ ДДС. Тези фактури, съставени от неустановените лица с посочен
издател „***“ЕООД, били получени от подс.П.,който ги предал на св.С., която ги вписала в регистъра по ДДС на „***“ЕООД и ги отразила
в подадената от нея до ТД НАП-С., офис „Люлин“ справка-декларация по ЗДДС. Така с използването на тези
фактури, удостоверяващи нереализирани сделки,
с тяхното отразяване във водения от „***“ЕООД регистър по ЗДДС и с
тяхното деклариране в подаваните за всеки съответен данъчен период
справки-декларации по ЗДДС до съответното данъчно подразделение в гр.С.- ТД
НАП-С., офис „Люлин“, бил постигнат целения от подс.П. резултат- приспадане на
данъчен кредит за неговото дружество „***“ЕООД, който не се е следвал, тъй като
обективно за „***“ЕООД не е възникнало „право на данъчен кредит“ от тези
нереализирани сделки, с което било осуетено установяването и плащането на
дължими от „***“ЕООД данъчни задължения
от ДДС за периода от месец февруари 2012г. до 13.06.2012г., както следва: През месец февруари
2012г. в гр. С. в дневника за покупките на „М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ***, за данъчен период месец февруари 2012г., били отразени данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит без да са налице реални доставки , с доставчик „***" ЕООД, ЕИК *** и с номера: № 1/
08.02.2012г. с данъчна основа -101 200.00 лв. и ДДС в размер на 20 240.00 лв.; № 2/ 09.02.2012г. с данъчна
основа 129 150.00 лв. и ДДС в размер на 25 830.00 лв.; № 2/ 09.02.2012г. с данъчна основа 129 150.00 лв. и
ДДС в размер на 25 830.00 лв.; № 3/ 14.02.2012г.
с данъчна основа 440 000.00 лв. и
ДДС в размер на 88 000.00 лв., и в
справка-декларация от „***“ЕООД по ЗДДС с вх. № 22191048517/13.03.2012г.
за данъчен период месец февруари 2012г., подадена на 13.03.2012г. пред ТД на НАП- С., офис „Люлин" , в раздел „Б" от
декларацията относно размера на пълния данъчен кредит бил посочен такъв на стойност 348 985.50лв. , вместо
действително възникналия такъв на стойност
189085.50лв.,
с което бил променен резултата за периода, като в
раздел „В" бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 110 741.22 лв., вместо действително възникналото задължение за внасяне на ДДС в размер на
49 158.78 лв. и бил приспаднат данъчен кредит в размер на 159 900.00 лв., който не се е следвал.
През месец март 2012г. в гр.С. в дневника за покупките на „М. К.- Е." ЕООД, ЕИК ***, за данъчен период месец март 2012г., били отразени данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит без да са налице реални доставки , с посочен доставчик „***"
ЕООД, ЕИК *** с номера: № 5/ 05.03.2012г. с
данъчна основа - 241 500.00 лв. и ДДС в размер на 48
300.00 лв.; № 6/ 12.03.2012г. с данъчна основа - 155 400.00 лв. и ДДС в размер на 31 080.00 лв.; № 7/ 12.03.2012г. с данъчна основа 44 280.00 лв. и ДДС в размер на 8 856.00 лв.; № 8/ 12.03.2012г. с данъчна основа 44 280.00
лв. и ДДС в размер на 8 856.00 лв.; № 9/21.03.2012г. с данъчна
основа 119 468.70 лв. и ДДС в размер на 23 893.74 лв.;
№ 10/ 27.03.2012г. с данъчна основа - 101 200.00 лв. и ДДС в размер на 20 240.00 лв.; № 11/ 29.03.2012г. с данъчна основа 37 432.00 лв. и
ДДС в размер на 7 486.40 лв. и с посочен доставчик „***" ЕООД, ЕИК ********* с № 20/ 06.02.2012г. с данъчна
основа 129 316.95 лв. и ДДС в размер на 25 863.39 лв.;
№ 22/ 16.02.2012г. с данъчна
основа - 129 121.75 лв. и ДДС в размер на 25 824.35
лв. ; № 24/20.02.2012г. с данъчна
основа - 129 121.75 лв. и ДДС в размер на 25 824.35
лв. ; № 27/ 27.02.2012г. с
данъчна основа - 129 316.95 лв. и ДДС в размер на 25
863.39 лв.,
и в справка-декларация от „***“ЕООД по ЗДДС с вх. № 22191051912/17.04.2012г., за данъчен период месец март 2012г., подадена, на 17.04.2012г.
пред ТД на НАП- С., офис „Люлин", в раздел „Б" от декларацията относно размера на
пълния данъчен кредит бил посочен такъв на стойност 256
779.59 лв., вместо действително
възникналия
такъв на стойност 4691.97 лв., с което бил променен резултата за периода, като в раздел „В" бил деклариран ДДС за внасяне в
размер на 112 916.07 лв., вместо
действително възникналото задължение за внасяне на ДДС в размер на 365 003.69 лв. и
бил приспаднат данъчен кредит в
размер на 252 087.62 лв., който не се е следвал.
През месец април 2012г. в гр.С., в дневника за покупките на „М.К. - Е."
ЕООД, ЕИК ***, за данъчен период месец април 2012г.,
били отразени данъчни фактури
с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит без да са налице реални доставки , с доставчик „***"
ЕООД, ЕИК *** и с номера: № 12/
14.04.2012г. с данъчна основа - 254 712.00 лв. и ДДС в размер на 50 942.40 лв.; № 13/ 23.04.2012г. с данъчна основа -126 360.00
лв. и ДДС в размер на 25 272.00лв.; № 14/ 25.04.2012г. с данъчна
основа - 90 200.00 лв. и ДДС в размер на 18 040.00
лв.; № 15/ 27.04.2012г. с данъчна
основа 267 350.00 лв. и ДДС в размер на 53 470.00лв.; № 16/ 26.04.2012г. с данъчна
основа - 146 160.00 лв. и ДДС в размер на 29 232.00 лв., и в справка-декларация от „***“ЕООД по ЗДДС с вх. № 22191054452/ 14.05.2012г., за данъчен период месец април 2012г., подадена на
14.05.2012г. пред ТД на НАП- С., офис
„Люлин", в раздел „Б" от декларацията
относно размера на пълния данъчен кредит бил посочен такъв на стойност 381 123.69 лв., вместо
действително възникналия такъв на стойност 204
167.29 лв.,
с което бил променен резултата за
периода, като в раздел „В" бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 39 014.65 лв., вместо
действително възникналото задължение за внасяне на ДДС в размер на 137 941.75 лв. и бил приспаднат данъчен кредит в
размер на 176 956.40 лв., който не се е следвал.
През месец май 2012г. в гр.С., в дневник за покупките на „М.К. - Е."
ЕООД, ЕИК **, за данъчен период месец
май 2012г., били
отразени данъчни фактури с начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит без да са налице реални доставки ,с доставчик „***"
ЕООД, ЕИК ** и с номера: № 17/
02.05.2012г. с данъчна основа - 233 100.00лв. и ДДС в размер на 46 620.00 лв.; № 18/ 07.05.2012г. с данъчна основа -127 014.00 лв. и
ДДС в размер на 25 402.80 лв.; № 19/ 14.05.2012г. с
данъчна основа - 127 620.00 лв. и ДДС в размер на 25
524.00 лв. ; № 20/ 21.05.2012г. с
данъчна основа - 126 375.00 лв. и ДДС в размер на 25
275.00 лв.; № 21/ 22.05.2012г. с данъчна основа - 85
800.00 лв. и ДДС в размер на 17 160.00 лв.; № 22/
28.05.2012г. с данъчна основа - 126 864.00 лв. и ДДС в размер на 25 372.80 лв.; № 23/ 29.05.2012г. с данъчна основа 122 850.00 лв. и
ДДС в размер на 24 570.00 лв., и в справка-декларация от „М.К. - Е." ЕООД по ЗДДС с вх. № 22191056939/13.06.2012г., за данъчен период месец май 2012г.,
подадена на 13.06.2012г. пред ТД на НАП- С., офис „Люлин", в раздел „Б" от декларацията относно
размера на пълния данъчен кредит бил посочен такъв на стойност 374 985.11 лв., вместо действително възникналия такъв на
стойност 185 060.51 лв., с което бил
променен резултата за периода, като в раздел
„В" бил
деклариран ДДС за внасяне в размер на 19 472.76 лв., вместо действително възникналото задължение за внасяне на ДДС в
размер на 209 397.36 лв. и
бил приспаднат данъчен кредит в размер на 189 924.60лв., който не се е следвал.
Общият размер на възникнали по ЗДДС за „М.К. - Е." ЕООД данъчни задължения, за периода от месец февруари 2012г. до 13.06.2012г., чието установяване и плащане
било осуетено, чрез описаните по-горе действия на подс.П., извършени от него
сам и съвместно с подс.Д., възлизал на 778868,62лева, от които 675493,14лв.
били в резултат на използваните фактури, предоставени му от подс.Д. и с посочен
издател „***“ЕООД, а 103375,48лв. били в
резултат на използваните фактури, с посочен издател „***“ЕООД.
Същевременно подсъдимата
Д., след като съставяла и предавала на св.С. описаните фактури , с посочен
издател „***“ЕООД , ги вписвала в книгата
за продажби и ги декларирала в справките-декларации на „***“ЕООД по ЗДДС, за
съответния данъчен период. Наред с това за всеки от данъчните периоди, за които
подс.Д. вписвала фактурите за
неосъществените сделки между „***“ ЕООД
и „***“ЕООД в книгата за продажби и в
справките-декларации на „***“ЕООД , тя вписвала в книгата за покупки и в
справката-декларация и други, също съставяни от нея данъчни фактури, в които за
издател посочвала трети търговски дружества, също контролирани от нея и от подсъдимите
Т. и С., в които фактури удостоверявала неосъществени сделки на значителна
стойност между „***“ЕООД и всяко от тези трети дружества, при които „***“ЕООД е
посочено като купувач по тези сделки. Използваните от подс.Д. за тази цел трети
търговски дружества, от чието име като издател съставяла фактури, били „***“ЕООД,
ЕИК**, със седалище в гр.С.,ж.к.“О.к.“,бл.* регистрирано по ЗДДС на
11.04.2011г. и с вписан собственик и управител свидетелката В.Р.,
представлявано и от подс.С., който бил упълномощен от Р., „***“ООД, ЕИК **, със
седалище в гр.С., ж.к.“М. п.“ ,бл.*, регистрирано по ЗДДС на 01.07.2011г. и с
вписани собственици св.В.Р. и св.С.М. и с управител С.М. и „***“ООД, ЕИК **,
със седалище в гр.С.,ул.“О.“, № *, регистрирано по ЗДДС на 21.03.2011г. и с
вписани собственици св.М.С., св.В.Р. и св.С.М., която била и управител, като
дружеството било представлявано и от подс.С., който бил упълномощен от
управителя. Никое от тези три търговски дружества не извършвало стопанска
дейност, нямало назначен персонал и не разполагало с никакви финансови средства
и материални активи. Изготвените, в периода от месец февруари 2012г. до
14.06.2012г. , по този начин от подс.Д. регистър
по ЗДДС и справки -декларации по ЗДДС за „***“ЕООД , били своевременно подавани
от нея, от подс.С. и от св.З. пред съответните данъчни органи- ТД НАП-гр.С.,
офис „Възраждане“, както следва: През месец
февруари 2012г. в гр.С., в дневник за покупките на „***" ЕООД, ЕИК **
, за данъчен период месец февруари 2012г., били
отразени данъчни фактури с
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит без да са налице извършени услуги, с посочен
доставчик „***" ЕООД, ЕИК ** -фактура № 41/ 24.02.2012г. с данъчна основа - 90 000.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 18 000.00 лв. и фактура № 43/
27.02.2012г. с данъчна основа - 58 500.00 лв. и начислен ДДС в размер на 11 700.00 лв.; с посочен
доставчик „***" ООД, ЕИК **- фактура № 8/ 15.02.2012г. с
данъчна основа - 80 000.00 лв. и начислен ДДС в размер
на 16 000.00 лв. и фактура № 13/ 23.02.2012 год. с данъчна основа - 66 800.00 лв. и начислен
ДДС в размер на 13 360.00 лв.; с посочен доставчик „***"ООД, ЕИК **-
фактура № 7/ 17.02.2012г. с данъчна основа - 180
000.00 лв. и начислен ДДС в размер на 36 000.00 лв.;
фактура № 10/ 20.02.2012г. с данъчна основа - 95 000.00лв.
и начислен ДДС в размер на 19 000.00 лв. и фактура № 11/ 27.02.2012г. с
данъчна основа - 86 500.00 лв. и начислен ДДС в размер
17 300.00 лв., и в справка- декларация от „***“ЕООД по ЗДДС, вх. № 2203-1045752/14.03.2012г., за данъчен период месец февруари 2012г.,
подадена на 14.03.2012г. пред ТД на НАП- С., офис „Възраждане", в раздел
„Б" от декларацията относно размера на пълния данъчен кредит бил посочен такъв на стойност 240 205.38 лв., вместо 108 845,38лв. , като в раздел „В"
бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 1 558.42 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 132 918,42лв. и бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на
131 360.00 лв.
През месец март 2012г. в гр.С., в
дневник за покупките на „***" ЕООД, ЕИК **, за данъчен период месец март 2012г., били отразени данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит без да са налице извършени услуги
, с посочен доставчик „***"ООД, ЕИК **-
фактура № 15/ 05.03.2012г. с данъчна основа - 30
000.00 лв. и начислен ДДС в размер на 6 000.00 лв.;
фактура № 17/ 15.03.2012 г. с данъчна основа - 85 250.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 17 050.00 лв. и фактура № 19/
20.03.2012г. с данъчна основа - 11 551.00 лв. и начислен ДДС в размер на 2 310.20 лв.; с посочен доставчик
„***"ООД, ЕИК**- фактура № 13/ 19.03.2012г. с
данъчна основа - 75 200.00 лв. и начислен ДДС в размер
на 15 040.00 лв. и фактура № 14/ 28.03.2012г. с данъчна основа - 74 800.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 14 960.00 лв., и в справка- декларация от „***“ЕООД по ЗДДС, вх. №
2203-1048777/17.04.2012г. за данъчен период
месец март 2012г., подадена на
17.04.2012г. пред ТД на НАП- С.,
офис „Възраждане", в раздел „Б" от декларацията относно
размера на пълния данъчен кредит бил посочен такъв на стойност 153 602.83 лв., вместо 98 242.63 лв. , като в раздел „В" бил деклариран ДДС за
внасяне в размер на 996.58 лв. , вместо ДДС
за внасяне в размер на 56 356,78 лв. и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 55 360, 20
лв.
През
месец април 2012 г. в гр.С., в дневник за покупките на „***" ЕООД, ЕИК **, за данъчен период месец април 2012г., били отразени данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит без да са налице извършени услуги
, с посочен доставчик „***" ООД, ЕИК **-
фактура № 22/ 18.04.2012г. с данъчна основа- 1 199.75
лв. и начислен ДДС в размер на 239.95 лв.; с посочен
доставчик „***"ООД, ЕИК**- фактура № 16/ 19.04.2012г. с
данъчна основа - 379 840.00 лв. и начислен ДДС в
размер на 75 968.00 лв.; фактура № 15/ 03.04.2012г. с
данъчна основа - 102 550.00 лв. и начислен ДДС в
размер на 20 510.00 лв. и фактура № 17/ 26.04.2012г. с данъчна основа - 347 610.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 69 522.00 лв., и в справка- декларация от „***“ЕООД по
ЗДДС, вх. № 2203-1051581/14.05.2012г.,
за данъчен период месец април 2012г., подадена на 14.05.2012г. пред
ТД на НАП- С., офис „Възраждане", в раздел „Б" от декларацията относно
размера на пълния данъчен кредит бил посочен такъв на стойност 343 262.75лв., вместо 177 022.80 лв., като в раздел „В" бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 1 563.20 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 167 803.15 лв. и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 166 239.95
лв.
През месец май 2012г. в гр.С., в дневник за покупките на „***" ЕООД,
ЕИК **, за данъчен период месец май 2012г., били отразени данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит без да са налице извършени услуги
, с посочен доставчик „***" ООД, ЕИК **-
фактура №25/ 14.05.2012г. с данъчна основа - 89 730.00
лв. и ДДС в размер на 17 946.00 лв.; фактура № 28/
21.05.2012г. с данъчна основа - 91 490.00 лв. и ДДС в размер на 18 298.00 лв.; фактура № 29/ 23.05.2012г. с данъчна основа - 76 350.00 лв. и
ДДС в размер на 15 270.00 лв.; фактура № 30/ 28.05.2012г. с
данъчна основа - 82 940.00 лв. и ДДС в размер на 16
588.00 лв. и фактура № 31/ 29.05.2012г. с данъчна основа - 95 870.00 лв. и
ДДС в размер на 19 174.00 лв.; с посочен доставчик „***"ООД, ЕИК **-
фактура № 18/ 03.05.2012г. с данъчна основа - 98
841.00 лв. и ДДС в размер на 19 768. 20 лв.; фактура № 19/ 09.05.2012г. с
данъчна основа - 77 984.00 лв. и ДДС в размер на 15
596.80 лв.; фактура № 20/ 14.05.2012г. с данъчна
основа - 85 606.00 лв. и ДДС в размер на 17 121.20
лв., фактура № 22/ 28.05.2012г. с данъчна основа - 99
112.00 лв. и ДДС в размер на 19 822.40 лв. и фактура № 23/ 30.05.2012г. с
данъчна основа - 98 978.00 лв. и ДДС в размер на 19
795.60 лв., и в справка- декларация от „***“ЕООД по ЗДДС, вх. № 2203-1054506/14.06.2012 г., за
данъчен период месец май 2012г., подадена на 14.06.2012г. пред ТД на НАП- С.,
офис „Възраждане" , в раздел „Б" от
декларацията относно размера на пълния данъчен кредит бил посочен такъв на стойност 382 366.18лв., вместо 202 985.98 лв. , като в раздел „В" бил деклариран ДДС за
внасяне в размер на 1 640.82 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 181 021.02 лв. и бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 179 380.20 лева. Така през
посочения период-м.02.2012г. до 14.06.2012г., чрез използването на
горецитираните фактури, с посочени издатели „***“ЕООД,
„Про- евроконсулт“ООД и „***“ООД, и чрез тяхното отразяване в регистъра и
справките декларация по ЗДДС на „***“ЕООД, подсъдимите Д. и С. декларирали възникването
на право на данъчен кредит за „***“ЕООД ,в общ размер на 532 340,35 лева, който
реално не е възникнал, тъй като удостоверяваните с тези фактури сделки, по
които „***“ЕООД е посочен за купувач, реално не са били осъществени. Тези
действия, извършени от подсъдимите Д. и С., не са били насочени към осуетяване
установяването и плащането на данъчни задължения от „***“ЕООД, тъй като такива
обективно не са възникнали за това търговско дружество, което през този период
не е осъществявало никаква реална търговска дейност, която да ги породи,което
обстоятелство било известно на двамата подсъдими, а имали за цел да създадат последващ
документален поток, чрез който да бъдат създадени допълнителни затруднения пред
данъчните органи за установяване на търговеца- „***“ ЕООД, за когото реално са
били възникнали задължения за внасяне на ДДС, които данъчни задължения са били
укрити и незаплатени, чрез използването на фактурите с невярно съдържание,
издадени от „***“ЕООД на „***“ЕООД.
Изложената
фактическа обстановка се обосновава от обясненията на подсъдимите К.Д. и И.С.,
дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279,ал.1 и ал.2 НПК; от свидетелските показания на С.В., М.П., К.Б.Д., Д.Р., В.И., Г.П., С.О., С.М.,
В.Р., М.П., А.П., В.Д., А.З., С. Й., И.Т., М.С., Р.Г., Ц.К., Е.П., Л.Д., П.П., Х.Г.,
Л.П., В.Х., С.С., М.К., Г.Г., П.К., В. В., Т.С., В.С., Д.П., Х.Г., Л. С., М. Д.,
П. Т.К., П.Б.П., В.Ц., М.Г., Й.Х., Е.Т., Н.И., С.А.; от заключенията на
извършените и приети по делото тройни съдебно-счетоводни експертизи,
допълнителна тройна съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническите
експертизи; от писмените доказателства по делото, представляващи: справки за
съдимост, справки от ГДИН,от НАП, от предприятия, предоставящи
телекомуникационни услуги, от банки и банкови институции, от търговския
регистър,от Агенция по вписванията, от приложените в оригинал и заверени копия
договори,декларации, ЧМР-та, протоколи за получени стоки, регистри по ЗДДС,
справки-декларации по ЗДДС, фактури,пълномощни, платежни нареждания, разпечатки
от електронна кореспонденция; от писмените доказателствени средства: протоколи
за доброволно предаване, протоколи за претърсване и изземване на помещения и
лица, протоколи за оглед на ВД,от изготвените фотоалбуми; от иззетите
веществени доказателства; от изготвените ВДС в резултат на експлоатираните по
делото СРС.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата К.Д.,
депозирани от нея, като обвиняема в хода на ДП, по реда на чл.222 НПК, пред
съдия,приобщени по реда на чл.279,ал.1,т.3 НПК; обясненията на подсъдимия И.С.,
депозирани от него, като обвиняем в хода на ДП, по реда на чл.222 НПК ,пред
съдия, приобщени по реда на чл.279,ал.1,т.4 НПК, както и тези, дадени от него пред
разследващ орган на ДП и приобщени по реда на чл.279,ал.2;вр.ал.1,т.4 НПК,
както и показанията на свидетелите С.В., К.Б.Д., Д.Р., Г.П. и С.О., депозирани от тях в хода на съдебното
следствие, както и тези депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по
реда на чл.281,ал.4 и ал.5;вр.ал.1,т.2 НПК; частично показанията на
свидетелката М.П., депозирани в хода на съдебното следствие и изцяло
показанията й депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1
и 2 НПК; частично показанията на
свидетеля В.Д., депозирани в хода на съдебното следствие и тези депозирани на
ДП ,пред съдия по реда на чл.22 НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК,
както и изцяло тези депозирани от него, пред разследващ орган на ДП , приобщени
по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК; частично показанията на свидетеля
А.З., депозирани в хода на съдебното следствие и изцяло показанията му пред
разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК ;
показанията на свидетеля И. Т., депозирани пред разследващ орган на ДП,
приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК; показанията на свидетеля С. Й., депозирани пред
разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 НПК; показанията на свидетеля В. В.,
депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.5 НПК; показанията
на свидетеля Г.Г., депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на
чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК; частично показанията на свидетелката Р.Г.,
депозирани в хода на съдебното следствие и тези, депозирани от нея пред
разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК; частично
показанията на свидетелката С.М., депозирани в хода на съдебното следствие и
тези, депозирани от нея пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК; частично показанията на свидетелката В.Р.,
депозирани в хода на съдебното следствие; частично показанията на свидетелката М.П.,
депозирани в хода на съдебното следствие; частично показанията на свидетелката Л.Д.,
депозирани в хода на съдебното следствие; частично показанията на свидетеля М.С.,
депозирани в хода на съдебното следствие и тези, депозирани от него пред
разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК; частично
показанията на свидетеля А.П., депозирани от него пред разследващ орган на ДП,
приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК; частично показанията на
свидетеля В.И., депозирани в хода на
съдебното следствие; изцяло показанията на свидетелите Е.Т., Н.И. и С.А.,
депозирани от тях в хода на съдебното следствие.
Така депозираните обяснения и свидетелски
показания са логични , последователни, допълващи се и непротиворечиви помежду
си относно съществените факти и обстоятелства,включени в предмета на доказване
по делото и касаещи възприетите от подсъдимите Д. и С. и от
свидетелите действия, контакти и взаимообвързаности на подсъдимите Т., Д. и С.,
както и на други конкретни лица във връзка с осъществяваната от тях съвместна и
организирана престъпна дейност, като
същевременно посочените гласни доказателства са
в съответствие със съдържанието на ВДС, обективиращи резултатите от
експлоатираните по делото СРС, а така също се подкрепят и от приобщените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства,от приобщените по
делото веществени доказателства, както и от заключенията на извършените по
делото експертизи. От съвкупната
преценка на така посочените обяснения на двамата обвиняеми-Д. и С., на показанията
на посочените свидетели, на протоколите за изготвяне на ВДС, на писмените
доказателства и доказателствени средства, на приобщените веществени
доказателства и заключения на вещите лица безспорно се установява, че към месец
януари 2011г. в гр.С., гр.В.Т., гр.Л. и гр.П.Т. всеки от подсъдимите П.Т., К.Д.
и И.С. е приел да извършва систематизирана и съгласувана дейност по осигуряване
на необходимите условия, хора и средства за съставяне на съответни данъчни
документи /фактури, протоколи, регистри, справки декларации/, за тяхното
депозиране пред органите на НАП, с което да бъде осуетено установяването и
плащането на данъчни задължения за различни данъчни субекти , наред и съвместно
с другите двама подсъдими, а и с други установени лица, като се е съгласил да
осъществява определени функции в йерархически структурирано сдружение, като
подчинява своите действия на общите и конкретни указания на ръководителя на
сдружението и насочи усИ.та си към постигане на съгласуваните между членовете
на групата цели, а именно създаване , набавяне и представяне пред НАП на
необходимия документален поток, отразяващ неверни обстоятелства и осигуряване на
условия за неограничен кръг от данъчнозадължени лица и за продължителен период
от време да избягват установяването и плащането на възникнали за тях данъчни
задължения в големи и особено големи размери, като така да набавя за себе си и
за другите членове на сдружението имотна облага и до 03.07.2012г. реално е участвал
в извършването на такава координирана съвместна престъпна дейност. Наред с това
от възникването на това престъпно сдружение до преустановяване на неговото
съществуване ,между тримата подсъдими била установена конкретна йерархична и
функционална зависимост, при която подс.Т. изпълнявал ръководната роля, като определял
насоките на съвместната им дейност, уговарял всички условия с лицата, желаещи
да се ползват от предлаганите от сдружението престъпни услуги, направлявал
конкретните действия на другите двама подсъдими, както и на множеството други
лица, които били ангажирани с осъществяваната престъпна дейност, като им давал
указания, съвети , разяснения, лично
разпределял получаваните от престъпната дейност парични средства между членовете
на водената от него група, лично привличал или одобрявал привличането и на
други лица за извършване на конкретни действия, подпомагащи дейността на сдружението.
Специфична и важна за постигане целите на престъпната група била и
изпълняваната от подс.Д. роля, която била наложена от специалните знания и опит,
с които същата разполагала предвид висшето й икономическо образование и упражняваната
от нея счетоводна дейност за много търговски дружества, които знания и опит й
позволявали да изготвя и контролира изготвянето на необходимите за престъпната
дейност счетоводни документи, сама или чрез привлечени от нея сътрудници да ги
депозира пред НАП, да осъществява непосредствените контакти с лицата, които
ползват услугите на престъпното сдружение, да получава от тях уговореното възнаграждение и да го предава на подс.Т.,
както и да го подпомага чрез конкретни предложения за по-добра съгласуваност в
действията на членовете на престъпната група. Подсъдимият С., изпълнявайки
стриктно указанията на подс.Т. осъществявал дейност по придобИ.е или регистриране
на негово име на търговски дружества, представителство на такива, които не били
на негово име, подписване и предаване необходимите документи на различни лица,
пренасяне на предадените му от другите двама подсъдими документи и пари до
указаните му адресати, депозиране на изготвените от Д. и подписани от него
счетоводни документи с невярно съдържание пред НАП,по внасяне, теглене и
разпореждане с банкови сметки на контролираните от групата фирми, по съхраняване на фирмени документи и печати на различните
търговски дружества, от чийто имена били съставяни съответните документи с
невярно съдържание.
Съдът кредитира с доверие депозираните от
подсъдимите Д. и С. обяснения, дадени на ДП, пред разследващ орган /за С./ и по
реда на чл.222 НПК/за С. и Д./, приобщени към материалите от съдебното
производство по реда на чл.279,ал.1 и ал.2 НПК, в които същите описват конкретното
престъпно съдържание на взаимоотношенията помежду си, както и с подс.Т.,
конкретните роли, които всеки от тези трима подсъдими е изпълнявал в
съществуващото сдружение, установения ред за комуникация между тях, ръководната
функция, която подс.Т. е осъществявал при съгласуване на съвместните им
действия, конкретните действия извършвани и от други лица, вкл. и свидетели,
ангажирани с дейността на престъпното им сдружение, конкретно място, на което
били съхранявани част от фирмените документи, използвани от тях за
осъществяване на престъпления по чл.255 и сл НК, както и в частта в която подс.Д.
описва престъпните характер и цели на взаимоотношенията и контактите й с подс.П.П..
Така кредитираните обяснения на подсъдимите Д. и С. са логични, допълващи се и
непротиворечиви помежду си, като същевременно са в съответствие със
съдържанието на ВДС, обективиращи предмета на провежданите и записани, при
експлоатацията на СРС, телефонни разговори между подсъдимите Д., С. и Т., както
и множеството такива разговори, провеждани от всеки от тримата подсъдими с други
установени по делото лица, а така също се подкрепят и от приобщените по делото
писмени доказателства/фирмени документи, пълномощни, фактури, платежни
нареждания, справки/,от протоколите за претърсване и изземване , обективиращи
откритите и иззети от подсъдимите Д. и С., както и от св.Л. Д. в жилището
обитавано от нея и подс.Т., множество документи, печати, флашки, мобилни
телефони, както и от протокол за претърсване и изземване от къща в с.Климентово,ул.“К.“
№ *, от изготвения при това действие фотоалбум и от приобщените ВД- фирмени
документи, печати, касови апарати. Именно тези обяснения на подсъдимите Д. и С.
се подкрепят в значителна част и от кредитираните показания на свидетелите З., Д.,Т.
и Г.. Съдът не кредитира депозираните в хода на съдебното следствие обяснения
на подсъдимите Д. и Т., както и твърденията на подс.С., след прочитане на
обясненията му от ДП в съдебно заседание, в които същите отричат каквато и да е
съпричастност към осъществяването на престъпна дейност и сочат на друг характер
на съществуващите между тях взаимоотношения, тъй като същите са необосновани и
са в противоречие с цитираните по-горе доказателства и доказателствени средства-
ВДС, ВД, писмени доказателства, протоколи и свидетелски показания. Съдът не приема за достоверни и твърденията на
подсъдимите Д. и С., че техните обяснения от ДП, ценени от съда, са били
депозирани пред съдия/за Д. и С./ и пред разследващия орган/за С./, след
упражнен спрямо тях недопустим натиск, тъй като от една страна липсват ,
каквито и да било доказателства за осъществени спрямо тях действия от такъв
характер, а от друга именно тези техни обяснения са в съответствие и с другите
доказателства по делото. Освен това вторият разпит на подс.С., в качеството му
на обвиняем е бил извършен от разследващия орган , в значителен период след
първоначалното задържане на С. и в присъствието на упълномощен от самия С.
защитник, при който разпит подс.С. не само е подкрепил вече дадените пред съдия
обяснения, но и е допълнил същите с твърдения за нови конкретни обстоятелства.
Поради това съдът не кредитира депозираните от подсъдимите Д., Т. и С.
обяснения в хода на съдебното следствие като намира, че същите са насочени
единствено към изграждане на защитна
версия и с цел избягване на наказателната им отговорност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.В., К.Б.Д., Д.Р., Г.П. и С.О., депозирани от тях в хода на съдебното
следствие, както и тези депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по
реда на чл.281,ал.4 и ал.5;вр.ал.1,т.2 НПК, както и частично показанията на свидетелката М.П., депозирани
в хода на съдебното следствие и изцяло показанията й депозирани пред разследващ
орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, в които всяка
от свидетелките сочи за своята ангажираност към множество конкретни търговски
дружества, които не са осъществявали никаква стопанска дейност, за
съпричастността на подсъдимите Д. и С., както и на св.З. към тяхното
назначаване на работа , снабдяването им със съответни пълномощни и изплащане на
заплати, контрола, който са осъществявали върху техните действия и
разясненията, които са им дали за конкретните им функции и за целта на тяхното
назначаване, насочена единствено към създаването на погрешна представа пред
данъчните органи за реалното функциониране на тези дружества. Така депозираните
свидетелски показания са логични,последователни, допълващи се и еднопосочни,
като същевременно посочените гласни доказателства се подкрепят от приобщените по делото писмени и веществени
доказателства, представляващи компютри,фирмени документи и пълномощни, иззети
от служебните помещения, използвани от свидетелките за изпълнение на
възложените им функции. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.П.,
депозирани пред съдебния състав в съдебно заседание, в частта им, в която изнася
твърдения за получавани от нея фактури за дружеството „***“ЕООД, където е била
„секретар“, както и за осъществявана от нея дейност по комуникация- най-вече
електронна, с клиенти и във връзка с „внос-износ“ на млечни продукти. От една
страна св.П. изнася тези свои твърдения значителен период от време, след като на
ДП изрично е посочила, че единствената й функция е била да приема обаждания и
посещения от служители на НАП и да уведомява подс.С. или св.З. за това, както и
че не е запозната с дейността на дружеството, а от друга страна тези й
твърдения се опровергават от иззетите от ползваното от нея служебно помещение
документи и преносими компютри, от чието съдържание не се установява наличие на
твърдяната от нея търговска кореспонденция, въпреки изричното й изявление пред
съда, че такава не е била премахвана от паметта на иззетите електронни
устройства. Поради това съдът намира, че показанията на св.М.П. в тази им част са недостоверни и не следва да бъдат
кредитирани.
Съдът кредитира, като достоверни показанията
на свидетеля А.З., депозирани от него на ДП пред разследващ орган, приобщени по
реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, както и частично показанията му дадени
в хода на съдебното следствие, в които същия описва конкретната своя деятелност,
която е извършвал по указание и под контрола на подс.Д. и изразяваща се във
формалното представителство на посочените му търговски дружества, извършването
на указаните му от Д. банкови операции с банковите сметки на тези дружества,вкл.внасяне
и теглене на значителни суми в брой и предаването им на подс.Д., подаването по
електронен път на декларации по ДДС пред
НАП за различни фирми по указание на подс.Д. и чрез предоставените му от нея
електронни подписи за тези фирми, осъществяване на възложения му от подс.Д.
контрол върху „момичетата от офисите“ на различните фирми, извършването на
транспортни услуги за подс.Д., подс.Т. и подс.С., при които возел подсъдимите С.
и Д. до различни банкови и данъчни институции,а
подс.Д. *** Търновско“ за среща с подс.С. и св.Л.Д., при която да бъдат
открити документи за фирма, на която се извършвала данъчна проверка и които
били необходими на подс.Д., по заплащането на наемите за офисите в гр.С. на дружествата
„Лактония“, „Фладел“, Вендор“ и „Еко про трейд“ и подаването на „нулеви“
декларации за същите пред НАП, чрез електронните подписи на управителите,
предоставени му от подс.Д.. Наред с това съдът цени , като достоверни и
показанията на св.З., в които основавайки се на лично проведени разговори и на възприети от
него конкретни действия и разговори между подсъдимите Д., Т. и С.,както и със
свидетелите В.Р. и Л.Д., З. изнася твърдения за характера на взаимоотношенията
между подсъдимите Т. и Д. по „чистене на ДДС“, за ръководната роля на подс.Т. в
тази съвместна дейност, за паричните суми, които подсъдимите Т. и Д. си
разпределяли, за указанията, които подс.Д. е давала на подс.С., чрез
съдействието и на св.Л.Д., за помощта , която св.В.Р. е оказвала за постигане
на престъпните цели на сдружението, изразяваща се в предоставяне на необходимите
документи за регистрираните на нейно име дружества, за да бъдат същите реално
контролирани от подсъдимите Т. Д., както и в осигуряването на други лица-„момчета-4
от Т.“, „В. В., Г.Д.-който бил в Германия и В.-зет на В.Р.“ , които да
регистрират фирми /конкретно посочени от св. З./ на свое име и да ги
предоставят, чрез предаване на необходимите документи, печати, флашки с
ел.подписи, банкови инструменти за използване от подсъдимите Д., Т. и С. при
осъществяване на тяхната престъпна дейност, както и за реалното предназначение на тези четири
дружества,намиращи се във фактическото и юридическо разпореждане на подсъдимите
Т., Д. и С.. Тези кредитирани показания
на св.З. са логични, последователни и допълващи се , като едновременно с това
са и в пълно съответствие със съдържанието на ВДС, обективиращи предмета и
целите на провежданите и записани, при експлоатацията на СРС, телефонни
разговори между свидетеля З. и всеки от подсъдимите Д., С. и Т., както и с тези
на разговорите, провеждани от свидетеля и с други лица и свидетели по делото, а
така също коментираните показания се подкрепят и от показанията на свидетелите С.В., К.Б.Д., Д.Р., Г.П.,С.О., М.П., от
кредитираните обяснения на подсъдимите Д. и С., от приобщените по делото
писмени доказателства/пълномощни, банкови спесимени, платежни нареждания издадени
на или от името на свидетеля/, от справки от предприятията, предоставящи
електронни съобщителни услуги за регистрирани на името и на адреса на св.З.
електронни услуги и електронни адреси, от които са подавани справки до НАП за
различни търговски дружества,от протоколите за претърсване и изземване ,
обективиращи откритите и иззети от владението на св.З. множество фирмени документи /вкл. за „Вендор“
и св.В./,пълномощни и договори и мобилни телефони, както и от протокол за
претърсване и изземване от къща в с.Климентово ,ул.“К.“ № *, от изготвения при
това действие фотоалбум и от приобщените ВД- фирмени документи, печати, касови
апарати, тъй като посоченото село е в „Търновско“, както свидетелят е заявил в
разпита си на ДП, а и същото населено място е посочено и в обясненията на Д. и С.,
като място за съхранение на фирмените документи, което място подс.Д. твърди да
е посетила заедно със св.З. и със същата цел, посочена и от свидетеля. Съдът не
кредитира депозираните в хода на съдебното следствие показания на св.З., в
които същия отрича, каквато и да е съпричастност /дори несъзнателна такава/ към
осъществяваната от подсъдимите съвместна дейност по създаването и размяната на
множество търговски, счетоводни и фирмени документи, в които отрича да е теглил
от банкови сметки значителни суми пари и да ги е предавал на подс.Д., в които отрича
да е провеждал конкретни разговори с подсъдимите Д. и Т. по повод „чистене на
ДДС“ или предавани между тях парични суми, както и показанията му, в които сочи
на друго съдържание на съществуващите и възприети от него взаимоотношения между
тримата подсъдими, както и между тях и В.Р. и Л.Д., тъй като същите са в
противоречие с цитираните по-горе доказателства и доказателствени средства-
ВДС, ВД, писмени доказателства, протоколи и свидетелски показания. За да оспори
достоверността на тези показания на св.З. съдът се основава и на възприетата от
съдебния състав промяна в поведението и начина на депозиране на показания при З.,
настъпила след прочитане на показанията му от ДП и предявяването на приобщени
писмени доказателства и доказателствени средства по съответния процесуален ред.
Така в съдебното следствие, след извършване на горните процесуални действия, показанията
депозирани от св.З. придобиха уклончив характер /“Може и да…“/ и условно
наклонение /“ако, някой ми е или ако, някой е..“/, като свидетелят декларираше
липса на спомени за някои конкретни обстоятелства, за които е свидетелствал при
разпитите му на ДП, а за други такива изнесе твърдения, че са му били внушени,
подсказани или преиначени по незаконен начин от водещия разследването и от
неустановени полицейски служители. Съдът не приема за достоверни твърденията на
св.З., че неговите показания от ДП,приобщени и ценени от съда, са били
депозирани пред разследващите органи , след упражнен спрямо него недопустим
натиск и че същите са били манипулирани от тях, тъй като от една страна липсват
, каквито и да било доказателства за осъществени спрямо него действия от такъв
характер, а от друга именно тези негови показания са в съответствие и се
подкрепят изцяло от другите доказателства по делото. Освен това вторият разпит
на свидетеля З. на ДП е бил извършен от разследващия орган , в значителен
период от време /почти две години/, след първоначалния такъв, при който разпит З.
не само е потвърдил вече дадените от
него предходни показания, но и е допълнил същите с твърдения за конкретни свои
действия, които е извършвал по указание на подс.Д., за която е работел. Поради
това съдът не кредитира коментираните по-горе показания на свидетеля А.З.,
дадени от него в хода на съдебното следствие, като намира, че същите са недостоверни
и са били депозирани от него единствено с цел да защити себе си , а и подсъдимите
Т., Д. и С. от наказателно преследване, като
са били и допълнително мотивирани , от заявеното от самия свидетел
обстоятелство, че и към момента на разпита му в хода на съдебното следствие се
намира в съответна служебна и финансова зависимост от подс.Д., тъй като
продължава да работи за нейната и децата й счетоводна къща.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля В.Д., депозирани от него, пред разследващ
орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК, частично
показанията му депозирани на ДП ,пред
съдия по реда на чл.22 НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК, и
частично тези дадени от него пред съда в хода на съдебното следствие, в които
същия описва наличните между него и между всеки от подсъдимите Т., Д. и С.,
както и св.Л.Д., взаимоотношения, основани на установено между тях
сътрудничество, при което св.Д. изпълнявал указанията, дадени му от Т., да придобива или регистрира фирми на свое име,
като подписва всички предоставени му от подсъдимите Т., Д. и С. документи, като
по този начин постави тези дружества във фактическа зависимост от тяхната воля,
като в замяна получавал определени му от Т. парични средства, които му били
давани от подсъдимите лично или чрез св.Л.Д., както и в частта им описваща
конкретните съвместни действия и отделните функции,които тримата подсъдими
осъществявали при съвместния им „бизнес с купуването-продаването и
регистрацията на фирмите“, които свидетелят е възприел при личните си контакти
и разговори с всеки от тях.Тези показания на св.Д. са логични,последователни и
еднопосочни, като същевременно именно те се подкрепят от приобщените по делото писмени и веществени
доказателства, представляващи фирмени документи,печати, данъчни известия и
пълномощни, издадени от или на името на св.Д. и на търговски дружества,
регистрирани на него, от съответните доказателствени средства-протоколи, за изземване
на тези вещи от владението на св.Л.Д. от ползваните от нея и подс.Т. *** и лек
автомобил. Съдът не кредитира
депозираните в хода на съдебното следствие и на ДП, по реда на чл.223 НПК,
показания на св.Д., в които същия отрича, да е предоставял на подсъдимите Т., Д.
и С., както и на св.Л.Д. документи, свързани с дейността на множеството негови
търговски дружества, да е подписвал подготвени от подс.Д. и предадени му от нея
лично или чрез подс.С. документи, да е получавал парично възнаграждение от
подсъдимите за това, както и да е запознат с действителния характер на
осъществяваната от подсъдимите съвместна дейност, тъй като същите са в
противоречие с цитираните по-горе доказателства и доказателствени средства- ВД,
писмени доказателства, протоколи. Освен това коментираните показания на св.Д.,
дадени от него в хода на съдебното следствие се отличават с непоследователност,
нелогичност и вътрешна противоречивост, тогава когато касаят конкретни действия
на подсъдимите Т., Д. и С.. Така първоначално св.Д. отрече да е получавал пари
от подс.Т. за придобИ.е на фирми на негово име,като след прочитане на
показанията му от ДП, декларира липса на спомен за това обстоятелство, относно
обстоятелството дали е подписвал
предварително подготвени му от подс.Д. документи първоначално заяви липса на
спомени, а в последствие „допусна възможността“ и да го е правил, както допусна
и възможността да е бил придружаван от подс.Т. при тези му посещения в гр.С., в
офиса на счетоводната къща при подс.Д., също така св.Д. заяви, че е давал
документи от „данъчното“ на подс.С., като обясни причината за това свое
действие с аргумента ,че С. му казал да му ги даде. Поради това съдът намира, че показанията на
св.В.Д. в тази им част са недостоверни и
не следва да бъдат кредитирани.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Т.,
депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК, в които същия описва своите взаимоотношения с подс.Т., както и със
свидетелките Л.Д. и В.Р., при които св.Т. изпълнявал указанията, дадени му от Т., да регистрира фирма на свое име, като
подписва всички указани му от подс.Т., св.Л. Д. и св.В. Р. документи, като по
този начин постави това дружество във фактическа зависимост от тяхната воля,
като в замяна получавал периодично давани му от Т. парични средства, които му
били давани от него лично или чрез св.Л.Д. и св.В.Р.. Тези показания на св.Т.
са последователни и еднопосочни, като същевременно именно те се подкрепят от приобщените по делото писмени и веществени
доказателства, представляващи фирмени документи,печат и пълномощни, издадени от или на името на св.Т.
и на търговското дружество „Архиком ММ“, регистрирано на негово име, както и от
приобщените обяснения на подс.С., в които сочи, че бил пълномощник на това
дружество по указание на подс.Т., като всички документи от името на същото това
дружество/а и на други конкретно посочени от него/, които подписвал и депозирал
били изготвяни от подс.Д. в нейния офис. Съдът не кредитира депозираните в хода
на съдебното следствие показания на св.Т., в които същия отрича, да е
регистрирал фирма на свое име по искане на Т. и да е предоставял на подсъдимия Т.
, както и на св.Л.Д. св.В.Р. документи, свързани с дейността на неговото
търговско дружество, да е подписвал документи по искане или със съдействието на
тези лица, да е получавал парично възнаграждение от подс.Т. и от двете
свидетелки за това, както и относно това изобщо да познава и да е чувал имената
на Т., Л. Д. и В. Р.. Така депозираните от св.Т. показания в хода на съдебното
следствие са непоследователни, тъй като първоначално св.Т. потвърди
обстоятелството, че срещу заплащане на негово име са били регистрирани фирми,
но чрез усИ.та на лице „В.“, от което получавал обещаните му пари за тази
услуга, като отрече каквото и да участие на подс.Т. в това. При прочитане на
показанията му, дадени на ДП по съответния ред, пред съда св.Т. не отрече
достоверността на прочетеното му, но изнесе нелогичното твърдение, че „няма
спомен, дали прочетеното е вярно“, като след това заяви нова липса на спомени,
но този път за обстоятелството „дали прочетените му неща ги е казвал на някой“,
но отново без да отрече тяхната достоверност. Оценявайки показанията на св.Т.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени от него в хода на ДП, съдът
съобразява и обстоятелството, че и при двата си разпита св.Т. описва
еднопосочно твърдените действия на лицето „В.“ и „Владко“ във връзка с
регистрираните фирми на свидетеля и подписването на документи от тяхно име,
като в показанията си пред съда отрича единствено обстоятелствата, свързани с
твърдените от него при разпита му на ДП действия на подс.Т. и свидетелките Л.Д.
и В.Р.. Поради това съдът намира, че показанията на св.И. Т. в тази им част са недостоверни и не следва да бъдат
кредитирани.
Съдът кредитира частично показанията на
свидетелката С.М., депозирани в хода на съдебното следствие и тези, депозирани
от нея пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК; частично показанията на свидетелката В.Р.,
депозирани в хода на съдебното следствие и частично показанията на свидетеля М.С.,
депозирани в хода на съдебното следствие и тези, депозирани от него пред
разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК в
частта, в която същите сочат, че са подписвали документи, чрез които са
регистрирали и придобили самостоятелно и съвместно собствеността върху
конкретно посочените от тях търговски дружества, както и че са подписвали и
предавали документи, предоставящи фактическата и юридическа власт върху тези
дружества на трети лица, като те самите не са осъществявали никаква дейност с
тях. В посочената част тези свидетелски показания се подкрепят от приобщените по делото писмени
доказателства, представляващи фирмени документи, декларации, пълномощни,спесимени
на подпис, издадени от името на посочените свидетели и подписани от тях, което
обстоятелство е потвърдено от самите свидетели, при извършеното им в съдебно
заседание предявяване на тези писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите М., Р. и С. в частта им, в която отричат, каквато и
да е съпричастност на подсъдимите Т., Д. и С. към осъществените от свидетелите
действия по повод регистрацията на тези фирми, както и при предоставянето на
възможността за осъществяване на действия от името на тези дружества на трети
лица, които твърдят, че не познават и в частта , в която отричат да са
получавали финансови облаги от подсъдимите за тези си действия ,както и
показанията на св.Р., в които отрича своята съпричастност към осигуряване на
лица, които да се съгласят да регистрират фирми на свое име и да ги предоставят
за управление на лица, посочени им от Т. и подс.Д.. В тези им части показанията
на свидетелите се опровергават от кредитираните обяснения на подсъдимите Д. и С.,
както и от кредитираните показания на св.З., касаещи оказаната помощ от св.Р.
за намирането на „четирите момчета от Търново“. По несъмнен начин се установява
обстоятелството, че всички регистрирани на имената на свидетелите Р., М. и С.
през 2011г. търговски дружества са се намирали под фактическия и юридически
контрол на подсъдимите Д. и С., на св.З. и на Деян Ц.- зет на подс.Д. и също
работещ в нейната счетоводна къща, и че посочените лица реално са упражнявали
тази си власт. Това обстоятелство се аргументира от писмените доказателства по
делото- издадените от С., М. и Р. пълномощни на горните лица, счетоводни и
банкови документи, касаещи тези дружества, открити и иззети от владението на
подс.Д. ***, от иззетите „флашки“ с електронните подписи за тези дружества, от
показанията на св.З., че е извършвал банкови операции със сметки на тези
дружества и е подавал пред органите на НАП, по електронен път данъчни документи
за тези фирми и че е извършвал тези действия по указание на подс.Д.. Тези
обективно установени обстоятелства влизат в противоречие с неконкретизираните
твърдения на свидетелите Р., С. и М. за действия на някакви непознати за тях
лица, които са ги мотивирали да регистрират дружествата и да им предадат
контрола върху тях, въпреки че всеки от свидетелите потвърди личните си
контакти и познанства с подсъдимите Т. и С., а Р. и с подс.Д.. Така при разпита
им в хода на съдебното следствие никой от свидетелите М., С. и Р. не депозира
логични и житейски обосновани твърдения относно конкретните свои действия при подписването
на множеството документи, издадени от името на техните дружества и подписани от
тях. Показанията на свидетелите в тази връзка са непоследователни, нелогични и
вътрешно противоречиви. Така никой от свидетелите не можа да отговори на
въпросите, свързани с полагане на подписи от него в гр.В.Т. и гр.С. лично пред
съответните длъжностни лица- нотариус и банкови служители, като св.М. заяви, че
никога не е ходила до гр.С. да подписва документи, св.С. заяви, че не помни
дали е идвал в С. по този повод и че не помни да се явявал пред нотариус заедно
със св.М., въпреки познанството си с нея и твърдението му, че еднократно през
живота си е бил при нотариус и то за прехвърляне на лек автомобил, докато св.Р.
изнесе твърдение, че не е регистрирала фирми на свое име и за еднократно
действие на лице „Г.“, на което била предоставила личната си карта и му
подписала някакви документи за свои осигуровки, докато била в болница през м.01.2011г. , като не знае при какви обстоятелства е
подписвала документи пред нотариус през м.11.2011г. във връзка с тези
дружества. Поради това съдът не кредитира
показанията на свидетелите С.М., М.С. и В.Р., дадени от тях в хода на
съдебното следствие и на ДП, в коментираните части , като намира, че същите са недостоверни
и са били депозирани от тях единствено с цел да предпазят себе си , а и
подсъдимите Т., Д. и С. от наказателно преследване, като са били и допълнително мотивирани , от
заявеното от самите свидетели обстоятелство за продължаващи и в момента близки
и приятелски отношения между всеки от свидетелите и подс.Т..
Съдът кредитира частично показанията на
свидетеля С. Й., депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 НПК; частично показанията
на свидетеля В. В., депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда
на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.5 НПК, частично
показанията на свидетеля А.П., депозирани от него пред разследващ орган на ДП,
приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК и частично показанията на
свидетеля В.И., депозирани в хода на
съдебното следствие в частта, в която изнасят твърдения за регистриране на
конкретно посочени търговски дружества на тяхно име, както и за
обстоятелствата, свързани с предоставяне на фирмените документи, пълномощни,
електронни подписи и банкиране , издадени за тези дружества на трети лица за
осъществяване на фактически и юридически контрол върху тяхната дейност, тъй
като в тази им те се подкрепят от съответните писмени доказателства- документи
за регистрация на фирмите, пълномощни. Съдът не кредитира показанията на тези
свидетели в частта, в която сочат на действия на неизвестни за тях лица с имена
„И.“ и „А.“, които са ги убедили да извършат горните действия, тъй като те са в
противоречие с обясненията на подс.Д. и с показанията на св.З., които сочат, че
съдействието на тези свидетели е било осигурено, чрез активните действия на св.В.Р.
и нейния „зет“- св.В.И., което обстоятелство се потвърждава и от ВДС,
отразяващи провежданите по този повод телефонни разговори на св.З..
Съдът кредитира частично показанията на
свидетелката Р.Г., депозирани в хода на съдебното следствие и тези, депозирани
от нея пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на
чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК в частта им, в която свидетелката описва своите
и на подс.С. и на лицето Н.Д. действия по повод открИ.е на б. сметка на
представлявано от нея дружество, регистрирано на името на Г.Д., чрез
съдействието на св.Р. и контролирано от подсъдимите Д., Т. и С. и получаването
на тези банкови документи от Н.Д.-син на подс.Д., тъй като тези й показания се
подкрепят от съответните писмени доказателства- пълномощно, б. справка. Съдът
не кредитира показанията на св.Г. в частта им, в която същата отрича
осъществяването и поддържането на контакти с подс.Т., подс.Д. и подс.С. по
повод контролирани от тях търговски дружества и създаването и размяната на
множество търговски и счетоводни документи, тъй като тези нейни твърдения се
опровергават от кредитираните обяснения на подс.С., от писмените доказателства,
обосноваващи връзката й с фирми, чрез които подсъдимите са осъществявали
престъпната си дейност и от ВДС, отразяващи провежданите от свидетелката
телефонни разговори с подс.Т. и подс.С..
Съдът кредитира частично показанията на
свидетелката Л.Д., депозирани в хода на съдебното следствие в частта, в която
свидетелката описва осъществяваните и поддържани от нея контакти с подс.Т.,
подс.Д., подс.С. и свидетелите Д., З., Р., М., породени от интимната връзка,
която свидетелката е поддържала с подс.Т. и през инкриминирания период, тъй
като тези й показания се подкрепят от другите гласни доказателства, закрепени в
обясненията на подсъдимите и в показанията на цитираните свидетели. Наред с
това съдът не кредитира показанията на св.Л.Д. в частта им, в която същата
отрича да е била запозната с характера на осъществяваната от подсъдимите Т., Д.
и С. престъпна дейност, изразяваща се в създаването, съхраняването и
депозирането на множество търговски и счетоводни документи и насочена към
създаване на условия за избягване
установяването и плащането на данъчни задължения, да е поддържала връзка
с подсъдимите по повод на тази им дейност и сама да е осъществявала действия по
тяхно указание и под техен контрол, чрез които реално ги е подпомагала, като
намира, че в тази им част показанията на св.Л. Д. са недостоверни. Това е така,
тъй като в тази им част показанията на св.Л.Д. се опровергават по категоричен
начин от показанията на свидетелите З., Д. и Т., от съдържанието на ВДС ,
отразяващи провежданите от нея телефонни разговори с подс.Т., с подс.Д., с
подс.С., както и протоколите за претърсване и изземване от обитаваното от нея
жилище в гр.В.Т. и от ползвания от нея лек автомобил, които доказателства
недвусмислено обосновават ангажираността на Л.Д. към осъществяваната от
подсъдимите лица престъпна дейност, както и осъществяваните от свидетелката
функции по приемане, предаване, съхранение на изготвени при престъпната дейност
документи, по осъществяване на контакти с посочени й лица и предаването на указания
и парични суми на тези лица. Поради това съдът не кредитира показанията на свидетелката Л.Д., дадени от
нея в хода на съдебното следствие , в коментираните части , като намира, че
същите са недостоверни и са били депозирани от нея единствено с цел да предпази
себе си , а и подсъдимите Т., Д. и С. от наказателно преследване.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката М.П.,
депозирани в хода на съдебното следствие в частта им, в която сочи
обстоятелството за открити и иззети при проведеното претърсване в къща в
с.Климентово, ул.“К.“, № *, ползвана от нея,
фирмени документи, печати и касови апарати на множество търговски
дружества, тъй като в тази им част те се подкрепят от съставения при това
действие по разследването протокол и изготвения фотоалбум към него, както и от
показанията на свидетелите Т., И. и А.. Съдът не кредитира показанията на св.П.
в частта, в която същата изнася твърдения, че не е знаела за наличието на тези
вещи там и как същите са били оставени на това място. В тази им част
показанията на св.П. се опровергават от обстоятелството, че единствено тя е
имала достъп до тази къща и е разполагала с ключ за нея, че единствено тя е
ползвала къщата и постройките към нея за съхранение на свои вещи- мотопед, сено
и животни, като ежедневно я е посещавала, което обстоятелство се установява и
от показанията на свидетелите Е.Т., Н.И. и С.А., както и от показанията на св.З.
за оказаното им с подс.Д. съдействие от страна на св.Л.Д.- дъщеря на св.П., по
открИ.е на конкретното място, където се намира тази къща, за да проверят
съхраняваните там от Т. и С. документи.Не следва да бъдат възприемани с доверие
и показанията на св.П., касаещи твърденията й за недопустими действия спрямо
нея на органите на досъдебното производство при извършване на претърсването на
посочения адрес, а и преди това в
собствения дом на свидетелката, намиращ се на ул.“К.“, № * в същото село, тъй
като същите категорично се опровергават от показанията на свидетелите Т., И. и А.,
присъствали при извършването на тези действия, в качеството им на поемни лица.Поради
това съдът намира, че показанията на св.М.П. в тези им части са недостоверни и не следва да бъдат
кредитирани.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.Г.,
депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на
чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК, в които същия изнася твърденията си за лично възприетите
от него действия и разговори на подс.Т. при съвместното им пребиваване в
затвора-гр.Л., при които подс.Т. е разполагал и ползвал мобилен телефон в
мястото за лишаване от свобода, който срещу заплащане му е бил съхраняван от
други затворници и по който телефон Т. е поддържал редовна комуникация с подс.Д.
във връзка с осъществяваната от тях съвместна дейност по „чистене на ДДС“, при
която е получавал необходимата му информация и е давал своите нареждания на
подс.Д. за извършването на конкретни действия. Именно тези показания на св.Г.
се подкрепят от обясненията на подс.Д. ,а и от обясненията на подс.С., които
сочат на същите действия на подс.Т. от затвора и на същия начин на
осъществяване на комуникацията помежду им. Показанията на св.Г., касаят период
при инкриминирания по настоящото дело, но имат своето доказателствено значение
за неговия предмет, тъй като обосновават обстоятелства, свързани с техническите
възможности, с които е разполагал подс.Т. при изтърпяване на наказанието си в
затвора да комуникира по мобилен телефон
с подс.Д. и да продължи да осъществява контрол върху тяхната съвместна престъпна дейност, а от
друга страна тези показания на св.Г. подкрепят и депозираните от подс.Д. и
подс.С. обяснения за начина и предмета на комуникация между тях и Т.,
продължила по същия начин и през инкриминирания с обвинителния акт период.
Поради това съдът намира, че депозираните от св.Г. показания в хода на съдебното
следствие, в които отрича горните си твърдения, се явяват необосновани, тъй
като не са подкрепени от други доказателства , а и влизат в противоречие с
коментираните обяснения на подсъдимите Д. и С., и като такива тези показания на
св.Г. не следва да бъдат кредитирани.
Показанията на разпитаните в хода на ДП и в
хода на съдебното следствие свидетели Ц.К., Е.П., В.Х., М.К., П.К. и Т.С. не са
носители на релевантна за предмета на настоящото наказателно производство
доказателствена информация, която да е относима към инкриминираните действия на
подсъдимите лица, поради което и техния доказателствен анализ се явява
безпредметен.
Кредитираните
гласни доказателства, закрепени в анализираните обяснения на подсъдимите Д. и С.
и в показанията на посочените свидетели съответстват и на писмените доказателства
по делото- изискани справки и копия на документи от Търговския регистър и НАП,
справки от банки, копия от платежни нареждания, пълномощни, счетоводни
документи, справки от предприятията, предоставящи телекомуникационни услуги,
обективиращи факти, по които и самите страни не спорят и свързани с действията
на посочените лица по придобИ.е и регистриране на търговски дружества, издаване
на съответни пълномощни на установени лица за представителство на тези
дружества, открИ.е и действия с банковите им сметки, издаване, получаване и
депозиране пред НАП на съответните счетоводни документи за тези дружества, действия
сочещи на това, че тези дружества са били под непосредствения фактически и
юридически контрол на подсъдимите Т. и Д.- лично, и чрез направляваните от тяхя
действия на подс.С., на св.З., на св.Л. Д., на сина й Н.Д. и на нейния зет-
Деян Ц.. Последното обстоятелство се обосновава и от приобщените по делото като
веществени доказателства печати на тези дружества, касови апарати, флаш-памети ,съдържащи
електронните подписи на търговските дружества, използвани при осъществяваната
дейност по „чистене на ДДС“, които вещи са били иззети от владението на подс.Д.,
подс.С. и св.З.. В съответствие с посочените гласни доказателства е и
доказателствената информация, съдържаща се в приложената по делото справка от
ГДИН, относно периодите, през които подс.Т. е бил в „отпуск“ или в прекъсване
на търпяното от него наказание „лишаване от свобода“, през инкриминирания период, които са му
позволили да осъществява и лични срещи с подсъдимите Д. и С., както и със
свидетелите Л. Д., В. Д., В. Р. и др., както и съвместно с подс.С. да превози
съхраняваните от него документи, печати, касови апарати до къщата в
с.Климентово, от където са били иззети.
Съдът цени, като годни доказателствени
средства протоколите за извършените претърсвания и изземвания от помещения в
гр.С.- ул.“Е. Б.“ № *, ул.“О.“, №*, офиси **, **, от ул.“А. И. Г.“, сгр.*,офис **,
от ул.“Б.М.“ № **, ул.“Р.“ № **,офиси * и *, от ж.к.“М. “,бл.**, в гр.В.Т.- ул.“К.
Т.“ **, ул.“И. Д.“ № ***; в гр.Г. О.- ул.“К.“**; в гр.П.Т.- ул.“С. п.“ № *; в
с.К.- ул.“К.“, № * и № 8; от леки автомобили- „Фолксваген Фаетон“ с ДК №**,
„Опел Астра“ с ДК № **, „Крайслер“ с ДК № ***, „Форд Фиеста“ с ДК № **,
„Шевролет“ с ДК № **и „Хюндай“ с ДК № **; от лица- А.З., И.С., К.Д., М.П., В.Р.,
Л.Д., Н.Д. и Р.Г.; за изземване на кореспонденция от ползваните от подс.Д.
електронни пощенски кутии и съставените при тези действия фотоалбуми, отчитайки тяхното извършване по процесуалния
ред на чл.161-165 НПК, обосноваващи обстоятелството, че на посочените дати, на
посочените места и от посочените лица са били иззети подробно описаните вещи-
документи, компютри, печати, касови апарати, мобилни телефони, флаш-памети и
др.. Обстоятелството за законосъобразното извършване на тези действия по
разследването и тяхното коректно отразяване в съставените за целта протоколи и
фотоалбуми се обосновава и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Е.Т., Н.И. и С.А.,присъствали на тези действия в
с.Климентово в качеството на поемни лица.
Съдът цени заключенията на извършените по
делото съдебно технически експертизи,имащи за обект на изследване иззетите като
ВД- компютри, флаш-памети, мобилни телефони и СИМ карти, относно отразените в
тях обстоятелства,касаещи наличната в тях информация за създадени и съхранявани в ел.вариант документи,
валидността на ел.подписи и тяхното използване, осъществяваната телефонна и SMS комуникация от
иззетите мобилни устройства и информация за коресподиращите им такива,
отчитайки извършването на съответните технически изследвания по процесуалния
ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещото лице в съответната област и
обстоятелството, че е отговорил пълно, ясно и обосновано на поставените му
въпроси, включително и на въпросите поставени му от страните и съда, при
разпита на вещото лице в хода на съдебното следствие.
По делото в съответствие с разпоредбите на
ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и изготвени
веществени доказателствени средства и съответните протоколи за това процесуално
действие, като установената от съда законосъобразност при използването на този
процесуален способ за събиране на доказателства, го мотивират да приеме, че
същите са процесуално валидни и годни да обосноват фактическите положения,
изведени от съда въз основа и на другите доказателства по делото.
Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на съответните ВДС всякога
представлява гаранция за достоверност на събраните с този способ данни,освен
при наличието на обосновано с доказателства съмнение за нерегламентирана намеса
в тях. В конкретния случай по делото не са налице доказателства, обосноваващи отправянето на такова съмнение. На
следващо място достоверността на доказателствената информация, събрана чрез
използването на СРС се потвърждава и от кредитираните обяснения на подсъдимите Д.
и С., които сочат за провеждани с подс.Т. телефонни разговори и лични срещи с
такова съдържание и цел, каквито са и контролираните със СРС такива, а така
също и от показанията на св.З., който изнася същата информация. Така ВДС,
изготвени в резултат от прилагане на СРС спрямо подсъдимите П.Т., К.Д. и И.С.,
както и спрямо св.А.З., от една страна обективно обосновават ангажираността на
тези лица, а и на св.Л. Д., св.В. Р. и Н.Д. в организираната дейност по съставяне,
предаване и използване на счетоводни документи, предназначени да осигурят
възможност на неопределен кръг от търговци да осуетят установяването и
плащането на дължими от тях данъчни задължения в големи и особено големи
размери, както и установения ред за нейното осъществяване, ръководните функции,
които подс.Т. е осъществявал и специфичните задачи изпълнявани от подсъдимите Д.
и С., както и от другите лица при осъществяването на съвместната им престъпна
дейност, а от друга страна ВДС са в съответствие и подкрепят изцяло кредитираните
и конкретно посочени по-горе гласни доказателства.
Обстоятелствата, свързани с номерата на
мобилните телефони, ползвани през инкриминирания период от подсъдимите Т., Д. и
С. и от свидетелите А.З., Л.Д., В.Р., Р.Г., В.Д. , по които същите са
комуникирали помежду си и които са били записани при използването на СРС по
делото, се обосновават по несъмнен начин от показанията на свидетелите В.Д., Р.Г.,
В.Р.,които сочат номерата на ползваните от тях мобилни телефони в този период, от
приобщените по съответния процесуален ред веществени доказателства- мобилни
телефони и СИМ карти, иззети от владението на подсъдимите Д. и С., на св.З.,
св.Л. Д., св.В. Р., както и от заключенията на СТЕ, на които те са били обект,
а така също и от анализа на информацията, събрана при използването на СРС,
която освен конкретните уговорки между лицата за осъществяване на съвместни
действия за постигане на уговорената престъпна цел, съдържа и достатъчно
подробни данни от личен характер, индивидуализиращи в достатъчна степен
разговарящите лица- по имена,по обръщения, по обсъждани здравословни и/или
семейни обстоятелства, по уговорени и
проведени ,след конкретния разговор , телефонни обаждания и разговори с
други лица, индивидуализирани с имена или наименования. Релевантна
доказателствена информация, индивидуализираща лицата, ползващи конкретните
телефонни комуникатори, обект на контрол със СРС, се съдържа и в паметта на
иззетите по делото мобилни телефони и СИМ карти, където съответните телефонни
номера за комуникация са били записани под наименования, недвусмислено сочещи
на личността, която отговаря на тях, която информация се обосновава от
заключенията на приетите по делото СТЕ.
Съдът кредитира частично обясненията на подс.П.П.,
депозирани от него в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката П.П. дадени в хода
на съдебното следствие, както и тези, депозирани от нея в хода на ДП и
приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.2 НПК, показанията на св.Х.Г. дадени
в хода на съдебното следствие, показанията на св.С.С., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на св.Л.П. дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на св.Х.Г. дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на св.В.Ц. дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св.П.Б.П.
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св.М.Г., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на св.Й.Х. дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на св.Л.С. дадени в хода на ДП и приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК, показанията на св.Д.П. дадени в хода на ДП и
приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК, показанията на св.М. Д.
дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК,
показанията на св.П. Т.К. дадени в хода на ДП и приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК и показанията на св.В.С. дадени в хода на ДП
и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК.
Така депозираните свидетелски показания са
логични , последователни, допълващи се и непротиворечиви помежду си относно
съществените факти и обстоятелства,включени в предмета на доказване по делото и
касаещи извършените и възприетите от свидетелите действия, контакти, уговорки,
размяна на стоки и парични средства от подс.П.П., както и на други конкретни
лица във връзка с осъществяваната от него търговска дейност посредством
собственото му дружество „***“ЕООД и счетоводното отчитане на резултатите от
нея, извършено чрез предоставени му от подс.Д. и други лица данъчни фактури,
отразяващи неосъществени сделки, като
същевременно посочените гласни доказателства са
в съответствие с приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като се подкрепят от кредитираните обяснения на
подсъдимите Д. и С. и от заключенията на извършените по делото съдебно-счетоводни
експертизи. От съвкупната преценка на така посочените обяснения на двамата
обвиняеми-Д. и С., на показанията на посочените свидетели, на писмените доказателства- справки от
Търговския регистър, справки от НАП,търговски документи- договори, заявки,
транспортни документи- ЧМР, приемо-предавателни протоколи, счетоводни
документи- фактури, дневници, справки-декларации, банкови документи- платежни
нареждания, справки, известия, разпечатки от осъществявана електронна
кореспонденция,на доказателствените
средства, на веществените доказателства- компютри, флаш-памети и заключенията на вещите лица безспорно се
установява, че в периода от м.02.2012г. до 13.06.2012г. в гр.С. подсъдимия П.П.
получавал от подс.Д. съставени от нея фактури с издател „***“ЕООД, както и от
неустановени лица такива фактури с издател „***“ЕООД, които удостоверявали
неосъществени „фиктивни“ сделки между тези дружества, като продавачи и „***“ЕООД,
като купувач, разпореждал на св.С. тяхното своевременно отразяване във водените
от „***“ЕООД регистри по ЗДДС, както и ежемесечното им деклариране пред НАП в
съответната справка-декларация по ЗДДС, довело до приспадане на неследващ се
данъчен кредит и по този начин било избегнато установяването и плащането на
данъчни задължения от „***“ЕООД в особено големи размери- в общ размер на
778868,62лв., както следва: на 13.03.2012г.-159900лв. за данъчен период
м.02.2012г.; на 17.04.2012г.-252087,62лв. за данъчен период м.03.2012г.; на
14.05.2012г.-176956,40лв. за данъчен период м.04.2012г. и на
13.06.2012г.-189924,60лв. за данъчен период м.05.2012г.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката П.П. дадени в хода на съдебното следствие, както и тези,
депозирани от нея в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.2 НПК, в които същата логично, последователно и еднопосочно описва лично възприетата
от нея абсолютна ангажираност на подс.П. ,от името на „***“ЕООД , при
осъществяване на гореописаните ВОП, изразяваща се в установяване на контакти с
доставчиците в чужбина, обсъждане и уговаряне на всички параметри по сделките-
вид, количество, качество, спецификации,цена, начин на плащане и транспорт на
поръчаните стоки, поддържане на постоянен контакт с доставчиците за
отстраняване на възникналите неясноти и затруднения и за своевременното им
уведомяване за извършените плащания, за конкретния транспорт на стоките и за
тяхното реално получаване на указаното от самия него място в България- в
производствената база в с.Б., от служители на неговото дружество, както и за
изричните указания и настоявания от страна на подс.П. пред своите контрагенти в
чужбина, съпътстващите тези стоки търговски, транспортни и счетоводни документи
да бъдат издавани на името на „***“ЕООД и „***“ЕООД, въпреки че тези документи
, а и въпросните стоки са били поръчани, заплатени, доставени и реално получени
от „***“ЕООД. Наред с това св.Пл.П. правдиво описва и съдействието, което е
оказвала на подс.П. при извършване на тези негови действия, като изпълнявайки
неговите конкретни указания е осъществявала водената на чужд език електронна кореспонденция
между подс.П. и всеки от неговите доставчици в чужбина,чрез електронния адрес
на „***“ЕООД, получавала и
изпращала необходимите документи, съпътстващи тази кореспонденция, които
документи получавала от подс.П. или в по-редки случаи от св.С., отговаряла на
запитвания от доставчиците, като препредавала дадените от подс.П. отговори и
разяснения, контактувала и с наетите от подс.П. спедиторски фирми при
възникнали затруднения при организиране на транспорта и товаренето на
поръчаните стоки от чужбина. Така депозираните от св.Пл.П. показания са в пълно
съответствие с приложените по делото писмени доказателства, представляващи разпечатки
на цялата електронна кореспонденция, водена от свидетелката с чуждестранните
партньори на подс.П., както и копия на разменяните търговски, транспортни и
счетоводни документи, приложени на чужд език и преведени на български по
съответния процесуален ред. Показанията на св.Пл.П. се подкрепят изцяло и от
показанията на свидетелите С., Х.,Г., С., С., Г., Д. и Т.К..
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля Х.Г. дадени в хода на съдебното следствие, в които същия коректно и
последователно посочва, че при осъществяване на неговата дейност на лице
представляващо „Алба Плюс“ е осъществил посредническа дейност между „***“ЕООД и
„***“ЕООД, като купувачи и френското дружество „IDI SAS“, като производител и продавач на млечни суровини, довела до
осъществяване на ВОП на тези стоки от „***“ЕООД, като е контактувал и обсъждал
всички параметри по тези сделки единствено с подс.П.,когото познава като
собственик на „***“ЕООД и по негово указание и със св.Пл.П., и от който научил,
че „в тези сделки „***“ЕООД ще оперират с „***“ЕООД“, което му било неизвестно
до този момент на пазара на млечни продукти в България, като поръчаните от
подс.П. стоки на името на „***“ЕООД също са били получавани в с.Б. от„***“ЕООД.Показанията
на св.Г. са в съответствие с писмените доказателства по делото-
ел.кореспонденция между свидетеля и служители на френското дружество по този
повод, както и документи за представителство на това дружество в България от
„Алба плюс“, като се подкрепят и от показанията на св.Пл.П. и св.В.С..
Съдът кредитира показанията на свидетелката С.С.
дадени в хода на съдебното следствие, в които същата твърди, че единствено
формално осъществявала функциите на управител на „***“ЕООД, докато реалните й
задължения били сведени от подс.П. до водене на счетоводството на дружеството и
до неговото официално представителство пред държавните органи, като цялата
търговска и стопанска дейност била извършвана единствено от подс.П., който
реализирал всички сделки на дружеството, а св.С. била задължена да изпълнява
неговите конкретни указания, свързани с водене на счетоводните книги на
дружеството, подаването на съответните документи пред органите на НАП и
разплащането от сметките на дружеството, която дейност тя извършвала по
изричните указания и под непосредствения контрол на подс.П.. Св.С. изнася
твърдения и за това, че тя в качеството си на управител на „***“ЕООД не е
сключвала сделки от името на дружеството и не е организирала доставките на
млечни продукти от чужбина или от България, като по указание на подс.П. при
получаване на документи за такива доставки го е уведомявала и ги е изпращала на
св.Пл.П., като пак по изричното указание на подс.П. св.С. е ходила лично до
офиса на счетоводната къща на подс.Д., където е получавала лично от последната
фактурите с посочен издател „***“ЕООД, след което ги е отразявала в регистрите
и справките-декларации по ЗДДС, докато фактурите от други „доставчици“ вкл. и
от „***“ЕООД ги получавала от подс.П. или по пощата. Наред с това св.С. сочи,
че не познава лицата, представляващи „***“ЕООД и „***“ЕООД и никога не е
контактувала с такива лица, а счетоводната документация за сделки с тези
дружества е получавала от подс.П. и подс.Д.. В своите показания св.С. твърди и
това, че единствено тя е попълвала регистрите по ЗДДС и справките-декларации по
ЗДДС от името на „***“ЕООД и лично ги е депозирала в съответната данъчна служба
в гр.С., офис „Люлин“ на ТД НАП-С., по електронен път, чрез електронен подпис,
както и това, че единствено тя е осъществявала банкови операции със сметките на
дружеството „***“ЕООД, но е извършвала горните действия винаги по указание и
след предварителното разрешение на подс.П., с когото съгласувала всяко плащане
и конкретните данни от всяка една справка-декларация по ЗДДС, преди подаването
й пред НАП, включително и тези подавани от нея през инкриминирания период. Съдът
дава вяра на така депозираните от св.С. показания, тъй като същите са в
съответствие с приложените по делото писмени доказателства- справки от
Търговския регистър, от НАП,копия на използваните данъчни фактури, на водените
от нея регистри по ЗДДС на подаваните от нея справки-декларации по ЗДДС, копие
на представените от нея счетоводни документи при извършваните на „***“ЕООД
данъчни ревизии, банкови документи-платежни нареждания, спесимен, разпечатки за
банкови операции, разпечатки за ел.кореспонденция с П.П., като се подкрепят и от обясненията на подс.Д. и от показанията на
свидетелите П.П., Л.П., както и от тези на свидетелите Г., Х.,Г., Д., С., С. и Т.К.,
сочещи че са уговаряли всички доставки за „***“ЕООД единствено с подс.П., чрез П.П..
Съдът кредитира показанията на свидетелката Л.П.
дадени в хода на съдебното следствие, касаещи установените от нея фактически
данни при извършване на възложената й в качеството на служител на НАП данъчна
ревизия на „***“ЕООД включваща и инкриминирания период, но не е показанията й
представляващи нейна лична или професионална оценка на тези данни. Така съдът дава
вяра на заявеното от свидетелката Л.П., че при осъществяваната от нея проверка
е комуникирала със св.С., вписана на управител на ревизираното дружество, както
и че при извършените насрещни проверки на „***“ЕООД и „***“ЕООД не е установила
техни функциониращи офиси по адреса на регистрация, техни управители или
представители, на които да връчи съответните искания, като за тези
обстоятелства е уведомила ревизираното дружество, след което се явило лице,
упълномощено да представлява „***“ЕООД, на което било връчено искане за
представяне на документи, които реално не са били представени. Показанията на
св.Л. П. се подкрепят от показанията на св.С. и от тези на св.В.Ц., който бил
упълномощен да представлява „***“ЕООД пред органите на НАП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Ц.
и П.Б.П. дадени в хода на съдебното следствие, в които сочат, че по искане на
неустановени лица са регистрирали, респ.придобили „***“ЕООД на свое име, като
са подписали документи, даващи възможност на трети лица да упражняват контрол
върху това дружество, като те не са извършвали никаква дейност с него и не са
реализирали никакви сделки. Двамата свидетели сочат, че възползвайки се от
ниския им социален статут и от тяхната наркотична зависимост, тези трети лица са
им предоставяли за подпис подготвени документи от името на представляваното от
тях дружество, които те са подписвали. Съдът дава вяра на тези им показания,
тъй като те съответстват на писмените доказателства- фирмени документи,
пълномощни, справки от търговски регъстър и от НАП, както и на показанията на
св.Л. П..
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Г.
и Й.Х. дадени в хода на съдебното следствие , в които същите описват
осъществените от представляваното от тях дружество „БГ ЛОГ“ ООД спедиторски
услуги на „***“ЕООД, „***“ЕООД и „***“ЕООД, имащи за предмет транспортирането
на стоки-млечни продукти, от различни места и производители в чужбина до винаги
едно и също място в България- с.Б., като посочват, че всички поръчки- заявки за
тези услуги, всички изисквания и уточнения за осъществяване на транспорта на
тези стоки са били правени и уговаряни от подс.П. и всички контакти при
изпълнението им били осъществявани с подс.П. или по негово указание със св.Пл.П.,
независимо от това коя от посочените три фирми е била посочвана от подс.П. за
заявител, респ.получател на исканата услуга и на чие име се издава фактурата за
извършената спедиция. Съдът дава вяра на тези показания на свидетелката Х., потвърдени и от св.Г., като оценява
тяхното съответствие с приложените писмени доказателства- фактури, издадени от
„БГ ЛОГ“, заявки за услуги, както и това, че същите се подкрепят от показанията
на св.Пл.П..
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Х.Г.
дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на св.Л.С. дадени в
хода на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК,
показанията на св.Д.П. дадени в хода на ДП и приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК, показанията на св.М. Д. дадени в хода на ДП
и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК, показанията на св.П. Т.К.
дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК и
показанията на св.В.С. дадени в хода на ДП и приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3 и т.5 НПК. Всеки от посочените свидетели, в качеството
си търговски представител на съответното търговско дружество, регистрирано по
ЗДДС в друга страна-членка на ЕС, е осъществявал търговски контакти, уговарял и
изпълнявал доставки по ВОП на стоки-млечни продукти, в България с подс.П. и за
дружествата „***“ЕООД, „***“ЕООД и „***“ЕООД. В своите показания посочените
свидетели изнасят еднопосочна информация относно установения между всеки от тях
и подс.П. ред за осъществяване на тези ВОП, при който всички заявки, уточняване
на съответните параметри и спецификации на поръчаната стока, цени и начин на
плащане, организиране на транспорта за всяка конкретно поръчана стока и от
всеки един доставчик са били правени от подс.П., като представител на „***“ЕООД
, със съдействието на св.Пл.П., като посочваното място за получаване били
винаги едно и също- в с.Б. и съответните документи за получените стоки били
подписвани и подпечатвани винаги от „***“ЕООД, независимо от това кое от трите
горепосочени дружества е било посочено за получател, като изнасят и твърдения,
че не познават и никога не са осъществявали какъвто и да е контакт с лица,
представляващи „***“ЕООД и „***“ЕООД. Свидетелите сочат и това, че цялата
търговска кореспонденция относно всяка една доставка била осъществявана по
електронен път, чрез електронния адрес на „***“ЕООД и с подс.П. и св.Пл.П.,
като едва след уточняване на подробностите за конкретната доставка получавали
съобщение от подс.П., че желае търговските, транспортни и счетоводни документи
за тази доставка да бъдат издадени за получател на името на „***“ЕООД или „***“ЕООД,
но стоките да бъдат доставени отново в с.Б. в производствената база, ползвана
от „***“ЕООД, като при запитване от тяхна страна за причините за това
несъответствие, получавали отговор от подс.П. и св.Пл.П., че посочените две
различни дружества били от „техния холдинг“ или, че били„друга наша фирма“
или,че „те били търговски фирми, а „***“ЕООД била производствена фирма“, а така
също и това, че при възникнали забавяния в плащането на стока с посочен
получател „***“ЕООД и „***“ЕООД, те сигнализирали за това подс.П., който чрез
св.Пл.П., ги уведомявал за направените плащания и дори им изпращал в електронен
формат банковите известия за международен банков превод, издадени от
съответната банка на посочения платец- „***“ЕООД или „***“ЕООД. Съдът дава вяра
на тези показания на свидетелите Г., С., П., Д., Т.К. и С., тъй като те са в пълно
съответствие с представените от тях и приобщени, като писмени доказателства по
делото документи- копия от фактури, търговски договори, транспортни документи,банкови
документи, разпечатки от електронна кореспонденция, а така също се подкрепят
изцяло и от показанията на свидетелите П.П. и Х.Г..
Кредитираните гласни доказателства, закрепени
в анализираните показания на посочените
свидетели съответстват и на писмените доказателства приложени по делото и също
посочени по-горе- на изисканите и приложени справки и копия на документи от
Търговския регистър и от НАП относно „***“ЕООД , „***“ЕООД или „***“ЕООД,
справки от банките за техните банкови сметки и операции , копия от платежни
нареждания, пълномощни,справки от НОИ, счетоводни документи за тези дружества-
фактури, регистри по ЗДДС, справки-декларации по ЗДДС, търговски документи-
заявки, договори, протоколи, транспортни документи- ЧМР-та, приемо-предавателни
протоколи, разпечатки от провеждана електронна кореспонденция, обективиращи
факти, по които и самите страни не спорят и свързани с действията,
респ.бездействието на подс.П., подс.Д., подс.С. и другите посочени лица-
свидетели по делото, по осъществяване на
конкретните ВОП, по създаване, използване и депозиране пред НАП на съответните
счетоводни документи по ЗДДС за тези дружества и отразяващи тези ВОП, а така
също обосноваващи и обстоятелства, сочещи на това, че дружествата „***“ЕООД и „***“ЕООД
не са осъществявали никаква стопанска или търговска дейност, включително и
процесните сделки с „***“ЕООД, както и че не са имали назначен персонал,материални
активи и финансови средства, за да заплатят съответните стоки, както и с
материална база, за да получат и съхраняват същите.
Съдът цени заключенията на назначената в хода на ДП тройна съдебно-счетоводна
експертиза, както и на назначените в хода на съдебното следствие и извършени в
съдебното производство тройна съдебно счетоводна експертиза и допълнителна
такава, отчитайки извършването на съответното експертно изследване по
процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите лица в
съответната област и обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и обосновано
на поставените им въпроси, включително и на въпросите поставени им от страните
и съда, при разпита на вещите лица в хода на съдебното следствие. Така вещите
лица, използвайки специалните си знания, основавайки своето експретно становище
върху съответните писмени доказателства, приложени към делото депозират
заключения относно размера на приспаднатия от „***“ЕООД данъчен кредит в
резултат на декларираните пред НАП сделки с „***“ЕООД и „В.“ЕООД, респ. относно
размера на укритите данъчни задължения; проверявайки съответните отчети и
наличната информация от НАП , НОИ, от счетоводните книги и банковите извлечения
от сметките стигат до заключението, че „***“ЕООД и „В.“ЕООД не са осъществявали
търговска дейност и не са разполагали с необходимия човешки, материален и
финансов ресурс, за да осъществят претендираните ВОП, като същите са получавали
предварително финансиране от „***“ЕООД, за да могат да заплатят направените от
тяхно име поръчки за доставки на стоки по ВОП, при което по сметките на „***“ЕООД
и „В.“ЕООД са постъпвали суми, преведени от сметката на „***“ЕООД с посочено
основание за преводите „по фактури“, но представляващо захранване на сметката,
поради възникнала необходимост от нареждане на валутен превод по ВОП, а не за
погасяване на задължение по фактури. Аргументирано вещите лица от състава на
назначените в съдебното производство ССчЕ и ДССчЕ отговориха на въпросите на
страните защо горното тяхно заключение не се разколебава от установените
преведени по сметката на „***“ЕООД 439461,16лв.в повече от тези, които са били употребени за нареждане на валутни
преводи по ВОП, като се обосноваха с обстоятелството, че са налични фактури по
ВОП и парични преводи от м.06.2012г., но изследвания период , обхванат и от
предоставената от НАП данъчна информация е за данъчен период до м.06.2012г. Съдът
не кредитира заключението на назначената в съдебното производство ССчЕ
единствено в частта относно посочения общ размер-561663,14лв., на приспаднатия
от „***“ЕООД данъчен кредит в резултат на използване на фактурите, издадени от
„***“ЕООД през инкриминирания период, тъй като сторниране направено, през
следващ данъчен период не влияе на резултата формиран през предходния данъчен
период, когато съответната фактура- в случая за ДДС в размер на 25830лв., е
била използвана, а от друга страна от значение за наказателната отговорност е формирания
данъчен резултат, чрез използването на конкретни фактури през съответния
данъчен инкриминирани период, като е без значение дали така определения въз
основа на тези фактури за приспадане данъчен кредит ще бъде намален, чрез
сторниране на други фактури.Така се установява, че размерът на формирания за
приспадане данъчен кредит в полза на „***“ЕООД за данъчен период м.03.2012г.,от
използваните фактури с номера от 5 до 11вкл., издадени от „***“ЕООД, които не
са сторнирани, възлиза на 148712,14лв., а не на посочения в таблица, ред 5-13,
на л.93 от заключението размер от 34882,14лв.Поради това съдът приема, че общия
размер на приспаднатия от „***“ЕООД
данъчен кредит през инкриминипания период, в резултат на използваните фактури,
издадени от „***“ЕООД, възлиза на сумата от 675493,14лв.
Депозираните от подс.П.П. обяснения в хода на
съдебното следствие в голямата си част представляват негови изявления с декларативен характер, на
които съдът не дължи изричен отговор. Съдът кредитира обясненията на подс.П. в
частта им, в която същия депозира твърдения за конкретни обстоятелства свързани
с предмета на дейност на „***“ЕООД, с
установения ред за осъществяване на тази дейност, както и за водещата роля на
подс.П. при нейното организиране , осъществяване и контрол, а така също и че
всички контакти и уговорки с чуждестранните доставчици на „***“ЕООД и за „***“ЕООД
са били осъществявани от него и от негово име, като представляващ „***“ЕООД,
като използвал за това преводаческите услуги на св.Пл.П.. В тази им част
обясненията на подс.П. се подкрепят от анализираните по-горе доказателства-
показанията на свидетелите Пл.П.,Г., Х., Г., С., С., Д., П. и Т.К., както и от
приобщените писмени доказателства- фактури, договори, справки,
ел.кореспонденция. Съдът не кредитира обясненията на подс.П. в частта им, в
която твърди, че дружеството „***“ЕООД е имало ролята на финансов посредник или
на „дружество-платец“ при тези сделки по ВОП, тъй като „***“ЕООД не винаги е
разполагало с необходимите финансови средства, за да плати поръчаната от
чужбина стока и поради това била необходима фирма, като „***“ЕООД,препоръчана
му от подс.Д., която фирма да осигурява финансовите ресурси по сделките.Тези
обяснения на подс.П. се опровергават по категоричен начин от кредитираните обяснения на подс.Д., в които
същата сочи реалните характер и цели на постигнатите между тях уговорки, от
заключението на приетите ССчЕ и от приложените писмени доказателства- справки, фактури,
договори, платежни нареждания, разпечатки за банковите разплащания, от които се
установява, че „***“ЕООД не е разполагало с никакви финансови средства, като
единствения им „търговски партньор“, който захранвал банковите им сметки е бил
„***“ЕООД, при това винаги преди да бъде нареден съответния валутен превод към
доставчика от чужбина. Поради това съдът не кредитира депозираните от
подсъдимия П. обяснения в хода на съдебното следствие, в посочената част, като
намира, че същите са насочени единствено към изграждане на защитна версия с цел избягване на наказателната
му отговорност.
Установените от съда фактически положения го
мотивират да приеме, че подсъдимите К.Д. и И.С. със своите действия са
осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъпление по
чл.321,ал.3,т.2; вр. ал.2 НК,а подсъдимия П.Т. на престъпление по
чл.321,ал.3,т.1;вр.ал.1 НК, тъй като в периода от месец януари 2011г. до 03.07.2012г.
в гр.С., гр.В.Т., гр.Л. и гр.П.Т. подсъдимите Д. и С. са участвали в , а подс.Т.
е ръководил организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение
на три лица, с цел да вършат съгласувано
в страната престъпления по чл.255 НК, за които е предВ.о наказание „лишаване от
свобода“ повече от три години, ръководена от подс.П.Т. и с участници
подсъдимите К.Д. и И.С., като групата е създадена с користна цел.
За да бъде извършено престъплението по
чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , три лица да се сговорят /да
постигнат съгласие помежду си/ за предприемане на съвместни и съгласувани
действия посредством, които да извършват поне две престъпления наказуеми с
„лишаване от свобода“ за повече от три
години. По съществото си това „сговаряне“ и съгласуване на бъдещите им
престъпни действия представлява форма на
предварителна престъпна дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно
престъпление с формален характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените
между дейците престъпления да са били извършени.Освен формално по своя характер
престъплението по чл.321 НК е и такова на продължително извършване /продължено
престъпление/ , при което създаденото престъпно състояние, увреждащо
обществените отношения, обект на защита съществува известен /обикновено
значителен/ период от време, и което състояние изчезва по отношение на всеки
конкретен деец, с което престъплението е
довършено, едва при преустановяване на неговото участие в групата, обективирано
под формата на оттегляне на даденото преди това съгласие за осъществяване на
съвместна престъпна дейност или при настъпване на обективна пречка, която
реално и трайно препятства възможността му да поддържа установените с другите
членове на групата престъпни взаимоотношения. Освен това, за да бъде осъществен
състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо съществуващото
престъпно сдружение да е с висока степен на организираност- да е структурирано
и трайно, между неговите членове да са създадени стабилни и устойчиви престъпни
взаимоотношения, като не е достатъчно единствено субектите на престъплението да
постигнат общо съгласие за предприемане на съвместни действия за извършване
дори и на повече от едно престъпление от определен вид , а е необходимо
наличието на известна, при това значителна, „трайност и устойчивост“ в престъпните
взаимоотношения между дейците, които са постигнали съгласие за извършването на
поне две самостоятелни престъпления, като изключва инцидентното или
самостоятелното уговаряне на лицата при подготовката или извършването , на което
и да е от „вторичните“ престъпления. Друга характеристика от обективната страна
на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на другите „престъпни сдружавания“, е
обстоятелството,че за извършване на престъплението е необходимо наличието на
поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния, осъществени от поне три
отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане на една обща
престъпна цел.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото са събрани доказателства, които
му позволяват убедително да аргументира извод, че подсъдимите Т., Д. и С., са
осъществили тези съставомерни еднопосочни деяния, чрез които същите са
постигнали инкриминираното съгласие да извършват престъпления по чл.255 НК, като съвместно и
организирано осъществяват дейност по съставяне, предаване и депозиране на
счетоводни документи, с което срещу съответно заплащане създават условия
неограничен кръг от данъчно задължени субекти да осуетяват установяването и
плащането на данъчни задължения в големи и особено големи размери , чрез която дейност
си набавят имотна облага. Това е така, тъй като всеки от подсъдимите Т., Д. и С.,
в периода от месец януари 2011г. до 03.07.2012г. е установил и поддържал в
градовете С., В.Т., Л. и П.Т. взаимоотношения с другите двама членове на
сдружението, като е приел да извършва съгласувана с тях координирана дейност по съставяне и
използване на счетоводни документи с невярно съдържание, чрез които предоставят
възможност на различни лица да избегнат установяването и заплащането на техни
данъчни задължения в големи размери, като подчинява действията си на общите и
конкретни указания, давани от П.Т. и насочи усИ.та си за постигане на приетите и
от него общи престъпни цели. Установените между членовете на тази организация
взаимовръзки били дълготрайни, като били изградени на основата на взаимно
доверие между тях и се характеризирали със стабилност , последователност и конфеденциалност
, обусловени от необходимостта за запазване в тайна на осъществяваната
съвместна престъпна дейност, както и от различните функции, които те
изпълнявали в престъпното сдружение за дълги периоди от време. В така
съществуващото сдружение и с оглед неговото безпроблемно функциониране, били обособени
различни функции, осъществявани от членовете на престъпната група. Ръководните
функции в това престъпно сдружение били осъществявани от подс.Т., който бил
ангажиран с намирането на лица, които желаят да ползват предлаганите от групата
услуги по „чистене на ДДС“, с уговаряне на съответното възнаграждение, като
процент от размера на укрития с тяхна помощ данък, с разпределението на
конкретните задачи, които възлагал на подсъдимите Д. и С., както и на други
лица, привлечени от него и от подс.Д., към подпомагане на тяхната престъпна
дейност, като осъществявал и контрол при изпълнението им. Подсъдимият Т.
разпределял финансовите облаги, получени от тяхната съвместна престъпна дейност,
като определял конкретните възнаграждения ,освен на подсъдимите Д. и С. и на другите
лица, които е привлякъл към тяхната дейност. Наред с това подс.Т. осъществявал
и дейност по осигуряването на множество лица, които да регистрират търговски
дружества на свое име, като предоставят съответната възможност на подс.Т.,
подс.Д. и подс.С. лично или чрез други лица да осъществяват фактически и
юридически контрол върху тези дружества, което било необходимо условие за да
осъществяват замислените и планирани престъпления по чл.255 НК. Подсъдимита Д.
с оглед нейните познания и опит в счетоводната дейност и в контактите си с
данъчните органи била ангажирана с непосредственото съставяне-лично или чрез
лицата, работещи в нейния офис, предаването и депозирането на съответните
счетоводни документи с невярно съдържание, посредством които била осъществявана
планираната вторична престъпна дейност на групата. При тази си дейност подс.Д.
се съобразявала с указанията и разясненията на подс.Т. за всеки отделен случай
на осъществените „данъчни“ престъпления , съгласувала с него своите намерения и
изисквала неговото съдействие, при необходимост. Наред с това подс.Д. направлявала
действията и осъществявала контрол върху хората, които била привлякла със
съгласието на подс.Т. да я подпомагат в непосредствената дейност по създаване
на необходимите за престъпленията счетоводни документи и които работели в
счетоводната й къща , а също така получавала значителна част от уговорените от Т.
парични суми от лицата, възползвали се от престъпните им услуги, които
съобразно указанията на ръководителя й –подс.Т. му предавала, като задържала за
себе си разрешената й от него част от
тях.Подсъдимият И.С. осъществявал функции по представителство на множество
търговски дружества, контролирани от престъпното сдружение, изпълнявал
указанията на подс.Т., а в конкретни случаи и на подс.Д., като подписвал
съставените от подс.Д. на негово име документи, депозирал същите пред органите
на НАП, извършвал указаните му банкови операции по сметките на представляваните
от него дружества, осъществявал по искане на подс.Д. или по указание на подс.Т.
необходимата връзка с лица, на чието име били регистрирани дружества,
използвани от групата, като им предавал и получавал от тях документи и им
заплащал обещанато им от подс.Т. възнаграждение. Съобразно това разделение в осъществяваните
функции и в изпълнението на конкретните задачи , между членовете на сдружението
били провеждани постоянни, почти ежедневни телефонни разговори и периодични срещи за разрешаване на възникнали
проблеми, както и за обсъждане и вземане на решения , касаещи установения ред и
създадения механизъм за функциониране на организацията, както и за възлагане от
страна на подс.Т. на подсъдимите Д. и С., изпълнението на конкретни задачи по
планираната или извършвана към този момент вторична престъпна дейност . Уговорената между членовете на групата и
обективно осъществявана от тях за продължителен период от време престъпна
дейност се изразявала в съставянето, предоставянето на различни лица и
използването на значителен поток от счетоводни документи с невярно съдържание,
удостоверяващи неосъществени търговски сделки между контролирани от подсъдимите
Т., Д. и С. търговски дружества, които не извършвали стопанска дейност и
търговци, извършващи реална такава, посредством които документи последните
избягвали установяването и плащането на възнъкнали за тях данъчни задължения в
големи и особено големи размери. Така установените обстоятелства сочат, че са
налице обективните характеристики на „организирана престъпна група“, съобразно
законовите изисквания на чл.93,т.20 НК. Съществуващото сдружение е било
съставено от три лица, които изградили
помежду си трайни, стабилни и устойчиви взаимоотношения, които имали за предмет
осъществяването в страната на множество престъпления по чл.255 и сл. НК, за
които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за повече от три години
и което сдружение преследва користна
цел- набавянето на имотна облага. Престъпното сдружение е било структурирано, с
изявен ръководител-подс.Т. и установени функции на неговите членове-подсъдимите
Д. и С., и осъществявало престъпната си дейност за продължителен период от
време- през инкриминирания период от м.01.2011г. до 03.07.2012г./когато
подсъдимите Д. и С. са били задържани от органите на ДП/, под ръководството и контрола на неговия
ръководител подс.П.Т. и на територията на Република България- в гр.С., където
основно извършвала своята дейност по съставяне на инкриминираните документи подс.Д.
и където същата съхранявала част от фирмените документи, печати, касови
апарати, флаш-памети на изпълзваните фирми и където тримата подсъдими
провеждали част от своите срещи, в гр.В.Т.,от чийто район били повечето от
лица, на чието име били регистрирани използваните от подсъдимите търговски
дружества,където пребивавал подс.Т., когато бил извън условията на
затворническото общежитие,където също били провеждани срещи между подсъдимите
за съгласуване на действията им и където
Т. съхранявал друга част от използвания „документален“ архив, в гр.Л., където
подс.Т. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и от където същия, чрез
използваните от него мобилни телефони контролирал дейността на подсъдимите Д. и
С. и им давал необходими указания,
съвети и разяснения и в гр.П.Т., където пребивавал подс.С., където същия
приемал указанията и исканията на подсъдимите Т. и Д. и където съхранявал също част от документите и
вещите, използвани за престъпната дейност.
От субективна страна всеки от подсъдимите Т., Д. и С.
е извършил гореописаното деяние при
форма на вина пряк умисъл – всеки от подсъдимите е съзнавал, че със своите действия установява и
поддържа отношения с другите двама подсъдими, които отношения са изпълнени с
противоправно съдържание, съзнавал е това, че участва в сдружение и с тези
други лица и реално допринася с действията си за неговото продължително
престъпно функциониране, което нарушава установения в страната ред и
общественото спокойствие ,
като пряко е целял настъпването на този престъпен
резултат.Наред с това всеки от подсъдимите е съзнавал и обстоятелството, че
престъпната група, в която участва цели осъществяване на престъпна дейност ,
свързана със създаване на условия за избягване установяването и плащането на
данъчни задължения в големи и особено големи размери, чрез която дейност си набавят имотна облага и се е съгласил с
тези цели.Същевременно подсъдимия Т. е съзнавал, че осъществява ръководна
функция в престъпното сдрежуние, като направлява, координира и контролира
действията на подсъдимите Д. и С., при осъществяване на съвместната им дейност,
а последните двама от своя страна са съзнавали ръководната роля на подс.Т. в
организираната им група и са приели да подчиняват действията си на неговите
указания, съвети и разяснения.
За прецизност съдът намира за
необходимо да посочи и това, че събраните и анализирани по-горе доказателства
обосновават по несъмнен начин и обстоятелството, че процесното престъпно
сдружение, ръководено от подс.Т. и с участници подсъдимите Д. и С. е било
създадено и е функционирало и в период преди инкриминирания- от м.01.2011г. до
03.07.2012г., както и обстоятелството, че в това престъпно сдружение , под
ръководството на подс.Т. наред с подсъдимите Д. и С. са участвали и други лица-
свидетелите А.З., В.Р. и Л.Д., както и Н.Д., но предвид липсата на съответно
обвинение наказателната отговорност на подсъдимите Т., Д. и С. не може да бъде
ангажирана и за тези обстоятелства.
Установените от съда фактически положения го мотивират
да приеме, че подсъдимия П.П. със своите действия е осъществил обективните и
субективни признаци на състава на престъпление по чл.255,ал.3;вр.ал.1,т.2,т.6 и
т.7;вр.чл.26,ал.1;вр. чл.20 ,ал.2 НК,тъй като в периода от месец февруари 2012г. до
13.06.2012г. в гр.С. в условията на продължавана престъпна дейност, сам /за използваните данъчни фактури от „***" ЕООД с право на пълен
данъчен кредит с начислен ДДС в размер на 103 375.48лв./ и в съучастие, като извършител с К.Н.Д.- помагач, /за използваните данъчни фактури от „***" ЕООД с право на пълен
данъчен кредит с начислен ДДС в размер на 675 493.14лв./, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – в общ размер на 778 868.62 лв. /седемстотин
седемдесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ за „М.к.е."ЕООД, ЕИК **, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при
воденето на счетоводството съставил документи с
невярно съдържание отчетни регистри - дневници за покупките на „М.К. - Е."
ЕООД, съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1, т.3 от ППЗДДС, в които отразил данъчни фактури с начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит без да са налице доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и потвърдил
неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал.1 от ЗДДС
и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС пред ТД на НАП -гр.С., офис „Люлин" и така приспаднал неследващ се данъчен кредит за „М.К. - Е." ЕООД,
ЕИК **, както следва:
През месец февруари 2012г. в
гр. С., в съучастие, като извършител с К.Н.Д.- помагач, при водене
на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ** за данъчен
период месец февруари 2012г., в който отразил данъчни
фактури с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит без да са налице
доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик
„***" ЕООД, ЕИК ** и с номера: № 1/
08.02.2012г. с данъчна основа -101 200.00 лв. и ДДС в размер на 20 240.00 лв.; № 2/ 09.02.2012г. с данъчна
основа 129 150.00 лв. и ДДС в размер на 25 830.00 лв.; № 2/ 09.02.2012г. с данъчна основа 129 150.00 лв. и
ДДС в размер на 25 830.00 лв.; № 3/ 14.02.2012г.
с данъчна основа 440 000.00 лв. и
ДДС в размер на 88 000.00 лв., и на 13.03.2012г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 159
900.00 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 22191048517/13.03.2012г.
за данъчен период месец февруари 2012г., подадена пред
ТД на НАП- С., офис „Люлин" потвърдил неистина в раздел „Б" от декларацията относно
размера на пълния данъчен кредит на стойност 348 985.50лв. при действително установен 189085.50лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В"
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 110 741.22 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 49
158.78 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 159 900.00 лв.;
През месец март 2012г. в гр.С., сам
/за използваните данъчни фактури от „***"
ЕООД с право на пълен данъчен кредит с начислен ДДС в
размер на 103
375.48лв./ и в съучастие, като извършител с К.Н.Д.- помагач, /за използваните данъчни фактури от „***" ЕООД с право на пълен
данъчен кредит с начислен ДДС в размер на 148 712.14 лв./
при водене на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ** за
данъчен период месец март 2012г., в който отразил данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик „***" ЕООД, ЕИК ** с
номера: № 5/ 05.03.2012г. с данъчна основа - 241
500.00 лв. и ДДС в размер на 48 300.00 лв.; № 6/ 12.03.2012г. с данъчна основа - 155 400.00 лв. и
ДДС в размер на 31 080.00 лв.; № 7/ 12.03.2012г. с данъчна основа 44 280.00
лв. и ДДС в размер на 8
856.00 лв.; № 8/ 12.03.2012г. с данъчна
основа 44 280.00 лв. и ДДС в размер на 8 856.00 лв.; № 9/21.03.2012г. с данъчна
основа 119 468.70 лв. и ДДС в размер на 23 893.74 лв.;
№ 10/ 27.03.2012г. с данъчна основа - 101 200.00 лв. и ДДС в размер на 20 240.00 лв.; № 11/ 29.03.2012г. с данъчна основа 37 432.00 лв. и
ДДС в размер на 7 486.40 лв. и с доставчик „***" ЕООД, ЕИК ********* с № 20/ 06.02.2012г. с данъчна
основа 129 316.95 лв. и ДДС в размер на 25 863.39 лв.;
№ 22/ 16.02.2012г. с данъчна
основа - 129 121.75 лв. и ДДС в размер на 25 824.35
лв. ; № 24/20.02.2012г. с данъчна
основа - 129 121.75 лв. и ДДС в размер на 25 824.35
лв. ; № 27/ 27.02.2012г. с
данъчна основа - 129 316.95 лв. и ДДС в размер на 25
863.39 лв.,
и на 17.04.2012г. избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери - 252087.62 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 22191051912/17.04.2012г. за данъчен период месец март 2012г., подадена пред ТД на НАП- С., офис
„Люлин" потвърдил неистина в раздел „Б" от
декларацията относно размера на пълния данъчен кредит на стойност 256 779.59 лв.
при действително установен 4 691.97 лв. и променил резултата за
периода, като в раздел „В" декларирал ДДС за
внасяне в размер на 112 916.07 лв. при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 365 003.69 лв. и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 252 087.62
лв.
През месец април 2012г. в гр.С., в съучастие, като извършител с К.Н.Д.- помагач, при водене
на счетоводството съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ** за
данъчен период месец април 2012г., в който отразил данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик „***"
ЕООД, ЕИК ** с номера: № 12/ 14.04.2012г. с данъчна
основа - 254 712.00 лв. и ДДС в размер на 50 942.40
лв.; № 13/ 23.04.2012г. с данъчна
основа -126 360.00 лв. и ДДС в размер на 25 272.00лв.; № 14/ 25.04.2012г. с данъчна
основа - 90 200.00 лв. и ДДС в размер на 18 040.00
лв.; № 15/ 27.04.2012г. с данъчна
основа 267 350.00 лв. и ДДС в размер на 53 470.00лв.; № 16/ 26.04.2012г. с данъчна
основа - 146 160.00 лв.и ДДС в размер на 29 232.00 лв., и на 14.05.2012г. избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 176 956.40 лв. като
в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 22191054452/14.05.2012г.
за данъчен период месец април 2012г., подадена пред ТД
на НАП- С., офис „Люлин" потвърдил неистина
в раздел „Б" от декларацията относно размера на пълния данъчен кредит на
стойност 381 123.69 лв. при действително установен 204
167.29 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В" декларирал ДДС за възстановяване в размер на 39 014.65 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 137
941.75 лв. и приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 176 956.40 лв.
През
месец май 2012г. в гр.С., в съучастие, като извършител с К.Н.Д.-
помагач, при водене на
счетоводството съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
„М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ** за данъчен период месец май 2012г., в който
отразил данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит без да
са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик „***" ЕООД, ЕИК
** с номера: № 17/ 02.05.2012г. с данъчна основа - 233 100.00лв. и ДДС в размер
на 46 620.00 лв.; № 18/ 07.05.2012г. с данъчна основа -127 014.00 лв. и ДДС в
размер на 25 402.80 лв.; № 19/ 14.05.2012г. с данъчна основа - 127 620.00 лв. и
ДДС в размер на 25 524.00 лв. ; № 20/ 21.05.2012г. с данъчна основа - 126
375.00 лв. и ДДС в размер на 25 275.00 лв.; № 21/ 22.05.2012г. с данъчна основа
- 85 800.00 лв. и ДДС в размер на 17 160.00 лв.; № 22/ 28.05.2012г. с данъчна
основа - 126 864.00 лв. и ДДС в размер на 25 372.80 лв.; № 23/ 29.05.2012г. с
данъчна основа 122 850.00 лв. и ДДС в размер на 24 570.00 лв., и на
13.06.2012г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 189 924.60 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
22191056939/13.06.2012г. за данъчен период месец май 2012г., подадена пред ТД
на НАП- С., офис „Люлин" потвърдил неистина в раздел „Б" от
декларацията относно размера на пълния данъчен кредит на стойност 374 985.11
лв. при действително установен 185 060.51 лв. и променил резултата за периода,
като в раздел „В" декларирал ДДС за внасяне в размер на 19 472.76 лв. при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 209 397.36 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 189 924.60лв.,
а подсъдимата К.Д. е осъществила състава на
престъпление по чл.255,ал.3;вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7;вр.чл.26,ал.1;вр. чл.20 , ал.4 НК, тъй като в периода от месец февруари
2012г. до 13.06.2012г. в гр.С., в условията на продължавана престъпна дейност , в съучастие с извършителя П.И.П.
, като
помагач - предоставила му данъчни фактури
, издадени от „***" ЕООД, ЕИК ** с право на пълен данъчен кредит с начислен ДДС в общ размер на 675 493.14 лв. без
да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и така умишлено го улеснила да избегне установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – в общ размер на 675 493.14 лв. /шестстотин седемдесет и пет
хиляди четиристотин деветдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ за „М.к.е."ЕООД, ЕИК ** представляващи дължим данък върху
добавената стойност, като при воденето на счетоводството да бъдат съставени
документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „М.К.
- Е." ЕООД , съгласно чл. 124 ,ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1, т.3 от ППЗДДС, в които да бъдат
отразени данъчните фактури от „***" ЕООД с начислен ДДС по доставки с
право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл.
6 от ЗДДС и да бъде потвърдена неистина в подадени
декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116 ,ал.1
от ППЗДДС пред ТД на НАП - гр.С., офис „Люлин" и така да бъде приспаднат
неследващ се данъчен кредит за „М.К. - Е." ЕООД, както следва :
През
месец февруари 2012г. в гр. С. при
водене на счетоводството да бъде съставен документ с невярно съдържание -
дневник за покупките на „М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ** за данъчен период месец
февруари 2012г., в който да бъдат отразени данъчни
фактури с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит без да са налице
доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик
„***" ЕООД, ЕИК ** с номера: № 1/ 08.02.2012г. с
данъчна основа - 101 200.00 лв. и ДДС в размер на 20
240.00 лв.;№ 2/ 09.02.2012г. с данъчна
основа - 129 150.00 лв. и ДДС в размер на 25 830.00
лв.;№ 2/ 09.02.2012г. с данъчна основа -129 150.00 лв. и
ДДС в размер на 25 830.00 лв.; № 3/ 14.02.2012г.
с данъчна основа - 440 000.00 лв. и
ДДС в размер на 88 000.00 лв., и на 13.03.2012г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 159 900.00 лв. ,като в справка- декларация по ЗДДС с вх. № 22191048517/13.03.2012г. за
данъчен период месец февруари 2012г., подадена пред
ТД на НАП- С., офис „Люлин", да бъде потвърдена неистина в раздел „Б"
от декларацията относно размера на пълния данъчен кредит на стойност 348 985.50
лв. при действително установен 189 085.50 лв. и да бъде променен резултата за периода, като в раздел
„В" да бъде деклариран ДДС за възстановяване в размер на 110 741.22 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 49
158.78 лв. и да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 159 900.00 лв.
През
месец март 2012г. в гр. С. при
водене на счетоводството да бъде съставен документ с невярно съдържание -
дневник за покупките на „М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ** за данъчен период месец
март 2012г., в който да бъдат отразени данъчни фактури
с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик „***" ЕООД, ЕИК ** с
номера: № 5/ 05.03.2012г. с данъчна основа 241 500.00
лв. и ДДС в размер на 48 300.00 лв.; № 6/ 12.03.2012г. с данъчна основа 155 400.00 лв. и
ДДС в размер на 31 080.00 лв.; № 7/ 12.03.2012г. с данъчна основа 44 280.00
лв. и ДДС в размер на 8 856.00 лв.; № 8/ 12.03.2012г. с данъчна основа 44 280.00 лв. и
ДДС в размер на 8 856.00 лв.; № 9/ 21.03.2012г.
с данъчна основа - 119 468.70 лв. и
ДДС в размер на 23 893.74 лв.; № 10/ 27.03.2012г. с
данъчна основа - 101 200.00 лв. и ДДС в размер на 20
240.00 лв.; № 11/ 29.03.2012г. с данъчна основа 37
432.00 лв. и ДДС в размер на 7 486.40 лв., и на 17.04.2012г. да бъде
избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 148 712.14 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 2219-1051912/17.04.2012 за данъчен период месец март 2012г., подадена пред
ТД на НАП- С., офис „Люлин" , да бъде потвърдена неистина в раздел „Б" от декларацията относно
размера на пълния данъчен кредит за целия период на
стойност 256 779.59 лв. , в който е бил включен и данъчния кредит в размер на 148 712.14 лв. по предоставените от Д. фактури на „***"ЕООД, при действително
установен 4 691.97 лв. и да бъде променен резултата за целия данъчен период, като в раздел „В" да бъде деклариран ДДС
за внасяне в размер на 112 916.07 лв. при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 365 003.69 лв. и
да бъде приспаднат неследващ се
данъчен кредит за целия период в размер на 252
087.62лв., в който е бил включен
и данъчния кредит в размер на 148 712.14 лв. по
предоставените
от Д. фактури на „***"ЕООД.
През месец април 2012г. в гр.С.
при водене на счетоводството да бъде съставен документ
с невярно съдържание - дневник за покупките на „М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ** за
данъчен период месец април 2012г., в който да бъдат
отразени данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит без да
са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик
„***" ЕООД ЕИК ** с номера: № 12/ 14.04.2012г. с
данъчна основа - 254 712.00 лв. и ДДС в размер на 50
942.40 лв.; № 13/ 23.04.2012г. с
данъчна основа -126 360.00 лв. и ДДС в размер на 25
272.00 лв.;
№ 14/ 25.04.2012г. с
данъчна основа - 90 200.00 лв. и ДДС в размер на 18
040.00 лв. ; № 15/
27.04.2012г. с данъчна основа - 267 350.00 лв. и ДДС в размер на 53 470.00лв. и № 16/ 26.04.2012г. с данъчна
основа- 146 160.00 лв. и ДДС в размер на 29 232.00 лв., и на 14.05.2012г. да бъде
избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 176 956.40 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх. № 22191054452/14.05.12г.
за данъчен период месец април 2012г., подадена пред ТД
на НАП- С., офис „Люлин" да бъде потвърдена неистина в раздел „Б" от декларацията относно
размера на пълния данъчен кредит на стойност 381 123.69 лв. при
действително установен 204 167.29 лв. и да бъде променен резултата за
периода, като в раздел „В" да бъде декларирано ДДС за възстановяване в размер на 39 014.65 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 137
941.75 лв. и да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 176 956.40 лв.
През месец май 2012г. в гр.С. при водене на
счетоводството да бъде съставен документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „М.К. - Е." ЕООД, ЕИК ** за данъчен период месец май 2012г.,
в който да бъдат отразени данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик „***"
ЕООД, ЕИК ** с номера: № 17/ 02.05.2012г. с данъчна основа 233 100.00лв. и ДДС
в размер на 46 620.00 лв.; № 18/ 07.05.2012г. с данъчна основа 127 014.00 лв. и
ДДС в размер на 25 402.80 лв.; № 19/ 14.05.2012г. с данъчна основа - 127 620.00
лв. и ДДС в размер на 25 524.00 лв. ; № 20/ 21.05.2012г. с данъчна основа - 126
375.00 лв. и ДДС в размер на 25 275.00 лв.; № 21/ 22.05.2012г. с данъчна основа
- 85 800.00 лв. и ДДС в размер на 17 160.00 лв.; № 22/ 28.05.2012г. с данъчна
основа - 126 864.00 лв. и ДДС в размер на 25 372.80 лв.; № 23/ 29.05.2012г. с
данъчна основа - 122 850.00 лв. и ДДС в размер на 24 570.00 лв., и на
13.06.2012г. да бъде избегнато установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери - 189 924.60 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх. №
22191056939/13.06.2012г. за данъчен период месец май 2012г., подадена
пред ТД на НАП- С., офис „Люлин" да бъде потвърдена неистина в раздел
„Б" от декларацията относно размера на пълния данъчен кредит на стойност
374 985.11 лв. при действително установен 185 060.51 лв. и да бъде променен
резултата за периода, като в раздел „В" да бъде деклариран ДДС за внасяне
в размер на 19 472.76 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на
209 397.36 лв. и да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 189
924.60 лв.
Това е така, тъй като именно подсъдимия П.П. е
лицето, което фактически е организирал, осъществявал и контролирал търговската,
стопанска, финансова и счетоводна дейност на неговото дружество „***“ЕООД,
регистрирано по ЗДДС и представляващо данъчно задължено лице-търговец и в този
смисъл подс.П. се явява субект на престъплението по чл.255 НК. На следващо
място беспорно се установява от доказателствата по делото, че
сделките/доставките/ между „***“ЕООД и „***“ЕООД, като продавачи/доставчици и „***“ЕООД,
като купувач/получател, които се удостоверяват с инкриминираните фактури,
реално не са били осъществени. Така никое от двете дружества, явяващи се
издатели на процесните фактури, не е разполагало с необходимата кадрова,
материална и финансова обезпеченост, за да осъществява тази мащабна търговска
дейност, която удоставерява с издаването на съответната фактура,а именно самостоятелно
да поръча, организира, заплати и получи доставка на стоки по ВОП, които след
това да продаде на друг търговец в България, поради което цялата тази търговска дейност-
заявяване,договаряне, уточнаване на спецификации и условия, организиране на
транспорта, заплащане на стоките по ВОП и
на транспорта им, тяхното реално получаване от „***“ЕООД са били извършвани от
подс.П. и за сметка на неговото дружество, като единствено в съответните
придружаващи стоките документи за техни получатели са били посочвани „***“ЕООД
и „***“ЕООД, при това по изричното настояване на подс.П. пред доставчиците от
чужбина.Последното обосновава извода, че реалните сделки/доставки по ВОП са
били осъществявани между „***“ЕООД, чрез подс.П. и всеки от чуждестранните
търговци-доставчици, между които страни/контрагенти е бил и реалния стоков
поток, докато удоставеряваните с процесните фактури ,последващи ВОП-а и реалната
доставка, сделки между „***“ЕООД и „***“ЕООД, от една страна и „***“ЕООД, от друга, имащи за предмет същите
тези, вече получени от „***“ЕООД стоки, имат симулативен характер, целящ да
придаде единствено документално изражение на тези нереализирани сделки , което
да послужи за манипулиране на данните, необходими за установяване на данъчни
задължения,възникнали през съответните данъчни периоди за „***“ЕООД. Така
издадените от „***“ЕООД и „***“ЕООД данъчни фактури, носители на невярна
информация, били отразявани във водения от „***“ЕООД регистър по ЗДДС- дневник за
покупките, за всеки от инкриминираните данъчни периоди, като тези неосъществени
сделки били вписвани в него, а в последствие били и декларирани в изготвените и
подадени до НАП справки-декларации от „***“ЕООД по ЗДДС за съответния данъчен
период, като с декларирането на тези нереализирани сделки, по които „***“ЕООД е
посочван за получател, се формират завишени стойности на получените облагаеми
доставки , с което необосновано и привидно се увеличава размера на данъчния
кредит за съответния данъчен период. Така подсъдимия П. е осъществил и трите
форми на изпълнителното деяние по чл.255,ал.1 НК, които се поддържат и с
обвинителния акт, като вписвайки неосъществени събития- нереализираните сделки
с „***“ЕООД и „***“ЕООД, в дневниците за покупки по ЗДДС на „***“ЕООД за
съответните данъчни периоди, е съставил документи с невярно съдържание;
декларирайки същите тези неосъществени събития- сделки, в подаваните до НАП от
„***“ЕООД, за съответните данъчни периоди ,справки-декларации по ЗДДС е
потвърдил неистини в тези декларации и по този начин е променил резултата за
всеки от тези данъчни периоди, като необосновано завишил размера на данъчния
кредит, който приспада. Така бил постигнат целения от подс.П. престъпен
резултат, като със съставянето на документи с невярно съдържание, с декларирането
на същата тази невярна информация пред данъчните органи и с необоснованата
промяна в баланса между възникналото задължение за внасяне на ДДС и правото на
данъчен кредит, за всеки от инкриминираните данъчни периоди, се е стигало до
избягване на установяването и на плащането на дължимите, съобразно реално
осъществяваната икономическа дейност на дружеството, в посочените по-горе общ и
отделни размери данъчни задължения по ДДС, от страна на „***“ЕООД. Горните деяния по съставяне на дневниците, по
невярното деклариране и необоснованото приспадане на данъчен кредит са били
осъществени от подс.П., посредством контролираните от него действия на св.С.С.,
която не била запозната с пороците на предоставяните й счетоводни документи и
симулативността на сделките, които те удостоверяват и изпълнявайки указанията
на подс.П. вписвала неверните обстоятелства за неосъществените сделки в
дневниците за покупки на „***“ЕООД, потвърждавала тези неверни обстоятелства в
изготвяните от нея справки-декларации по ЗДДС и ги подавала по електронен път
пред съответната данъчна служба, в качеството си на формален управител на „***“ЕООД.
При извършване на своята престъпна дейност подс.П. е бил подпомаган за част от
деянията си от подс.К.Д., която съставяла и му предавала инкриминираните
фактури с невярно съдържание, издадени от името на „***“ЕООД. Така за всеки от
инкриминираните данъчни периоди, подс.Д. в изпълнение на постигнатите с подс.П.
предварителни уговорки, попълвала лично или, чрез контролираните от нея
действия на служители в счетоводната й къща, горепосочените данъчни фактури от
името на „***“ЕООД и в полза на „***“ЕООД , в които отразявала невярна информация
за стойността и предмета на неосъществени доставки и ги предавала на подс.П.
или на св.С. за да бъдат отразени в съответните регистър и справка-декларация
по ЗДДС, подавани от „***“ЕООД, като по този начин бъде приспаднат неследващ се
данъчен кредит и бъде избегнато установяването и плащането на данъчни
задължения по ДДС от страна на „***“ЕООД. С тези си действия подс.Д. реално
подпомагала и улеснявала в значителна степен престъпната дейност на подс.П.,
тъй като наличието на такива данъчни фактури с невярно съдържание, издадени от
съществуващи и регистрирани по ЗДДС търговски дружества, които не извършвали
никаква стопанска дейност, като „***“ЕООД, се явява задължително условие за
реализиране на целяното данъчно престъпление, тъй като те поставят началото и са
основа на извършваното лъжливо документиране, а и самостоятелно се явяват обект
на евентуална данъчна проверка.
Престъпната дейност на подсъдимите П. и Д. е
осъществена от тях в условията на продължавано престъпление, съгласно
чл.26,ал.1 НК. Това е така, тъй като всяко от инкриминираните деяния, извършени
съвместно от подсъдимите П. и Д., както и това извършено от П. самостоятелно/при
използване на инкриминираните фактури, издадени от „***“ЕООД/,през
инкриминирания период, са били осъществени през непродължителен период от време,при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, всяко от тях самостоятелно
осъществява признаците на състав на едно и също престъпление по чл.255 НК и
представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното. Наред
с това укритите данъчни задължения при всяко едно от деянията, включени в
продължаваната престъпна дейност, както и общия им размер надхвърлят многократно
сумата от 12000лева, което предвид разпоредбата на чл.93,т.14 НК, обуславя
наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.255,ал.3 НК-„особено големи
размери“.
От субективна страна всеки от подсъдимите П.П.
и К.Д. са осъществили инкриминираните деяния при пряк умисъл, като са съзнавали
общественоопасния характер на действията си, предвиждали са настъпването на
конкретните общественоопасни последици от своите действия и са искали тяхното
настъпване. Подсъдимите П. и Д. са съзнавали, че инкриминираните данъчни
фактури /подс.Д. за тези, издадени от „***“ЕООД, подс.П. и за тези от „***“ЕООД/
удостоверяват нереализирани сделки/доставки, съзнавали са , че с тяхното
отразяване в дневниците за покупки на „***“ЕООД се съставят документи с невярно
съдържание, съзнавали са, че с декларирането на тези неверни обстоятелства в
справките-декларации по ЗДДС на „***“ЕООД се потвърждават неистини пред
данъчните органи и се приспада неследващ се данъчен кредит и по този начин се
избягва установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери от „***“ЕООД, като са искали настъпването на този престъпен резултат. Същевременно
всеки от подсъдимите П. и Д. е съзнавал конкретното свое участие и участието на
другия подсъдим в извършването на задружната им престъпна дейност, насочена към
постигане на желаната им обща цел, като подс.Д. е разбирала, че снабдявайки
подс.П. с тези фактури с невярно съдържание го
улеснява и реално подпомага да извършва инкриминираните деяния, а от
своя страна подс.П. е осъзнавал конкретната помощ, която му оказва Д. в
извършване на престъпната му дейност, като и двамата подсъдими са се съгласили
с това, за да бъде реализирана общата им престъпна цел- да бъде избегнато
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери от „***“ЕООД.
Така подсъдимата Д., която подготвяла и съставяла целия документален поток от
името на „***“ЕООД е знаела, че дружеството не разполага с потенциал да
организира, заплати и получи стоки по ВОП, които след това да продаде и че със
съставянето на инкриминираните фактури се удостоверяват нереализирани сделки. Основавайки
се на своя дългогодишен опит в областта на счетоводството и данъчната
отчетност, подс.Д. е осъзнавала, че предавайки тези фактури на подс.П., те ще
бъдат използвани от него, за да поставят началото на гореописаната поредица от
престъпни действия, чрез които да бъде постигнат и съответния престъпен
резултат и е искала неговото настъпване. От своя страна подс.П. е знаел, че
дружествата „***“ЕООД и „***“ЕООД не са реални търговски субекти, развиващи
реална стопанска дейност, а съществуват само формално и не разполагат с
персонал, материални активи и финансови средства, както и че същите не са
осъществявали никакви реални доставки на неговото дружество „***“ЕООД. Това
обстоятелство се обосновава от обективно установените по делото действия на
подс.П., които не се и отричат от него, извършени във връзка с организиране и
осъществяване на процесните ВОП, с посочени получатели „***“ЕООД и „***“ЕООД. Както
бе посочено неколкократно по-горе, всяка една от тези доставки по ВОП е била поръчана, уточнена, уговорена,
организирана, заплатена, транспортирана и реално получена от „***“ЕООД, единствено
чрез изключителните усИ. на подс.П. и за сметка на неговото дружество „***“ЕООД,
но по настояване на П. в съответните търговски, транспортни и счетоводни
документи за получатели били посочвани „***“ЕООД или „***“ЕООД. На следващо
място подс.П. има дългогодишен търговски опит, натрупан в резултат на осъществяваната
от него стопанска дейност в определен търговски бранш, при която същия е успял
да изгради стабилни търговски взаимоотношения с множество реални търговски контрагенти
в България и в други страни-членки на ЕС, от които неговото дружество „***“ЕООД
се е снабдявало с необходимите му млечни продукти и суровини, като при всяка
търговска сделка подс.П., по негово изявление, е проверявал „търговската
надежност“ на своя контрагент, но въпреки това в конкретния случай той твърди,
че не е извършил съответното проучване на „***“ЕООД и „***“ЕООД, дори и чрез
достъпна справка в търговския регистър, която би му дала някаква представа за търговската
дейност и финансовото състояние на тези две дружества или по скоро за липсата на
такива. Най-сетне, въпреки твърдяната липса на конкретна информация за състоянието
на „***“ЕООД и „***“ЕООД и въпреки, че на подс.П. му било известно, че тези две
дружества не са познати в търговския отрасъл, в който същия има позиции и
осъществява дългогодишна търговска дейност,че тези дружества нямат изграден
делови и партньорски авторитет нито на пазара на млечни продукти, нито на финансовия
такъв, подс.П етров е разпореждал
периодичното превеждане на значителни парични суми от сметката на „***“ЕООД по сметките на тези две дружества,
при това преди нареждането на валутен
превод по вече уговорена от подс.П. конкретна доставка по ВОП, което сочи на
това, че на подс.П. му е било известно, че тези дружества не разполагат със
собствени финансови средства, още по-малко с достатъчно такива, че да
осъществят каквото и да е „финансиране“. Според съда тези действия на подс.П.
противоречат на всякаква нормална търговска, икономическа и житейска логика и
могат да бъдат обяснени единствено чрез гореописаните инкриминирани събития,
насочени към осигуряване на благоприятен в икономически план резултат за „***“ЕООД,
но постигнат по престъпен начин, чрез извършване на данъчни престъпления.Този
извод на съда се подкрепя категорично и от кредитираните обяснения на подс.Д.,
в които същата твърди наличието именно на такъв престъпен характер в
уговорените между нея и подс.П. „делови“ отношения. Поради това съдът намира за безспорно
установено, че подс.П. е съзнавал наличието на всички елементи от обективната
страна на инкриминираните деяния , като пряко е целял избягване установяването
и плащането на дължими от неговото дружество данъчни задължения в особено
големи размери.
Съдът призна подсъдимите К.Д. и И.С. за
невиновни по неподържаното от прокурора обвинение за престъпление по чл.255,ал.3;вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7;вр.чл.26,ал.1;вр. чл.20 , ал.2 НК и ги оправда за това, че: В периода от месец
февруари 2012г. до 14.06.2012г. в
гр.С. , в условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие помежду си, като съизвършители избегнали
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –в
общ размер на 532 340,35 лв. /петстотин тридесет и две хиляди триста и
четиридесет лева и тридесет и пет стотинки/ за „***" ЕООД, ЕИК **,
представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при воденето на
счетоводството са съставили документи с невярно съдържание - отчетни регистри -
дневници за покупките на „***" ЕООД, ЕИК ** ,
съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1,
т.3 от ППЗДДС, в които
отразили
данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит без да са налице
услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС като са потвърдили неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл.
125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС пред ТД на
НАП -гр.С., офис „Възраждане" и приспаднали неследващ се данъчен кредит, както следва: През месец
февруари 2012г. при водене на счетоводството съставили документ с невярно съдържание - дневник за покупките
на „***" ЕООД, ЕИК ** за данъчен период месец февруари 2012г., в който
отразили данъчни фактури с начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит без да са налице услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, а
именно: с посочен доставчик „***" ЕООД, ЕИК ** -фактура № 41/ 24.02.2012г.
с данъчна основа - 90 000.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 18 000.00 лв. и фактура № 43/
27.02.2012г. с данъчна основа - 58 500.00 лв. и начислен ДДС в размер на 11 700.00 лв.; с посочен
доставчик „***" ООД, ЕИК **- фактура № 8/ 15.02.2012г. с
данъчна основа - 80 000.00 лв. и начислен ДДС в размер
на 16 000.00 лв. и фактура № 13/ 23.02.2012 год. с данъчна основа - 66 800.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 13 360.00 лв.; с посочен доставчик „***"ООД, ЕИК **-
фактура № 7/ 17.02.2012г. с данъчна основа - 180
000.00 лв. и начислен ДДС в размер на 36 000.00 лв.;
фактура № 10/ 20.02.2012г. с данъчна основа - 95
000.00лв. и начислен ДДС в размер на 19 000.00 лв. и фактура № 11/ 27.02.2012г. с
данъчна основа - 86 500.00 лв. и начислен ДДС в размер
17 300.00 лв., и на 14.03.2012г. избегнали установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 131 360.00 лв. като
в справка- декларация по ЗДДС, вх. №
2203-1045752/14.03.2012г. за данъчен период месец февруари 2012г.,
подадена пред ТД на НАП- С., офис „Възраждане" потвърдили неистина в раздел „Б" от декларацията относно
размера на пълния данъчен кредит на стойност 240 205.38 лв. при
действително установен 108 845.38 лв. и променили резултата за периода, като в раздел „В" декларирали ДДС за внасяне в размер на 1 558.42 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 132
918.42 лв. и
приспаднали
неследващ се данъчен кредит в размер на 131 360.00 лв.
През месец март 2012г.
при водене на счетоводството съставили документ с невярно съдържание - дневник за покупките
на „***" ЕООД, ЕИК ** за данъчен период месец март 2012г., в който отразили данъчни фактури с начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит без да са налице услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, а именно: с
посочен доставчик „***"ООД, ЕИК **- фактура № 15/ 05.03.2012г. с данъчна основа - 30 000.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 6 000.00 лв.; фактура № 17/ 15.03.2012 г. с данъчна
основа - 85 250.00 лв. и начислен ДДС в размер на 17
050.00 лв. и фактура № 19/ 20.03.2012г. с данъчна основа - 11 551.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 2 310.20 лв.; с посочен доставчик „***"ООД, ЕИК**-
фактура № 13/ 19.03.2012г. с данъчна основа - 75
200.00 лв. и начислен ДДС в размер на 15 040.00 лв. и фактура № 14/ 28.03.2012г. с
данъчна основа - 74 800.00 лв. и начислен ДДС в размер
на 14 960.00 лв., и на 17.04.2012г. избегнали
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 55
360.20 лв. като в справка- декларация по ЗДДС, вх. № 2203-1048777/17.04.2012г. за данъчен период месец март
2012г., подадена пред ТД на НАП- С., офис „Възраждане" потвърдили неистина в раздел „Б" от декларацията относно
размера на пълния данъчен кредит на стойност 153 602.83 лв. при
действително установен 98 242.63 лв. и променили резултата за периода, като в раздел „В" декларирали ДДС за внасяне в размер на 996.58 лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 56
356,78 лв. и
приспаднали
неследващ се данъчен кредит в размер на 55 360, 20 лв.
През
месец април 2012 г. при водене на счетоводството съставили документ с невярно съдържание - дневник за покупките
на „***" ЕООД, ЕИК ** за данъчен период месец април 2012г.,
в който отразили данъчни фактури с
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит без да са налице услуги по чл. 9
от ЗДДС, а именно: с посочен доставчик „***" ООД, ЕИК **- фактура № 22/
18.04.2012г. с данъчна основа- 1 199.75 лв. и начислен ДДС в размер на 239.95 лв.; с посочен доставчик „***"ООД,
ЕИК**- фактура № 16/ 19.04.2012г. с данъчна основа -
379 840.00 лв. и начислен ДДС в размер на 75 968.00
лв.; фактура № 15/ 03.04.2012г. с данъчна основа - 102
550.00 лв. и начислен ДДС в размер на 20 510.00 лв. и фактура № 17/ 26.04.2012г. с
данъчна основа - 347 610.00 лв. и начислен ДДС в
размер на 69 522.00 лв., и на 14.05.2012г.
избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 166 239.95 лв. като
в справка- декларация по ЗДДС, вх. №
2203-1051581/14.05.2012г. за данъчен период месец април 2012г., подадена
пред ТД на НАП- С., офис „Възраждане"
потвърдили неистина в раздел
„Б" от декларацията относно размера на пълния данъчен кредит на стойност
343 262.75лв. при действително установен 177 022.80
лв. и променили резултата за периода, като
в раздел „В" декларирали ДДС за
внасяне в размер на 1 563.20 лв. при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 167 803.15 лв. и приспаднали неследващ се данъчен кредит в размер на 166 239.95 лв.
През месец май 2012г. при водене на счетоводството съставили документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***" ЕООД, ЕИК ** за данъчен
период месец май 2012г., в който отразили данъчни фактури с начислен ДДС с
право на пълен данъчен кредит без да са налице услуги по чл. 9 от ЗДДС, а
именно: с посочен доставчик „***" ООД, ЕИК **- фактура №25/ 14.05.2012г. с
данъчна основа - 89 730.00 лв. и ДДС в размер на 17 946.00 лв.; фактура № 28/
21.05.2012г. с данъчна основа - 91 490.00 лв. и ДДС в размер на 18 298.00 лв.;
фактура № 29/ 23.05.2012г. с данъчна основа - 76 350.00 лв. и ДДС в размер на
15 270.00 лв.; фактура № 30/ 28.05.2012г. с данъчна основа - 82 940.00 лв. и
ДДС в размер на 16 588.00 лв. и фактура № 31/ 29.05.2012г. с данъчна основа - 95
870.00 лв. и ДДС в размер на 19 174.00 лв.; с посочен доставчик „***"ООД,
ЕИК **- фактура № 18/ 03.05.2012г. с данъчна основа - 98 841.00 лв. и ДДС в
размер на 19 768. 20 лв.; фактура № 19/ 09.05.2012г. с данъчна основа - 77
984.00 лв. и ДДС в размер на 15 596.80 лв.; фактура № 20/ 14.05.2012г. с
данъчна основа - 85 606.00 лв. и ДДС в размер на 17 121.20 лв., фактура № 22/
28.05.2012г. с данъчна основа - 99 112.00 лв. и ДДС в размер на 19 822.40 лв. и
фактура № 23/ 30.05.2012г. с данъчна основа - 98 978.00 лв. и ДДС в размер на
19 795.60 лв., и на 14.06.2012г.
избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 179 380.20 лв. като в справка- декларация по ЗДДС, вх. №
2203-1054506/14.06.2012 г. за данъчен период месец май 2012г., подадена пред ТД
на НАП- С., офис „Възраждане"
потвърдили неистина в раздел „Б" от декларацията относно размера на
пълния данъчен кредит на стойност 382 366.18лв. при действително установен 202
985.98 лв. и променили резултата за
периода, като в раздел „В" декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 640.82
лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на 181 021.02 лв. и приспаднали неследващ се данъчен кредит в
размер на 179 380.20 лева.
От доказателствената съвкупност по делото,
анализирана подробно по-горе, се установява по несъмнен начин, че през
инкриминирания период от м.02.2012г. до 14.06.2012г., през съответните
обхванати от него данъчни периоди по ЗДДС-м.02.2012г.-м.05.2012г.вкл., „***"
ЕООД не е осъществявало никаква реална търговска и стопанска дейност и не е
реализирало декларираните облагаеми доставки на „***“ЕООД, нито каквито и да
било други такива, от които за дружеството да се породи задължение за внасяне
на ДДС, за всеки от данъчните периоди. Данъчните задължения, включително и тези
от ДДС, се пораждат от определени юридически факти, представляващи реално и
обективно настъпили събития и се дължат по силата на закона, в конкретния
случай ЗДДС. Обстоятелството , дали данъчно задължения субект ще изпълни или
дали ще изпълни коректно своето задължение да отрази правилно в своята
счетоводно- отчетна документация и в съответната подадена от него
декларация/справка-декларация/ настъпването на тези събития от обективната
действителност не се отразява /не е елемент от фактическия състав/ на вече
възникналото, с настъпването на това събитие, за него данъчно задължение. Поради
това и декларирането пред данъчните органи на такова фактическо събитие, без то
реално да е настъпило, не поражда съответно данъчно задължение за деклариращия
данъчно задължен субект. Така в конкретния случай, поради ненастъпване на
декларираните правопораждащи фактически събития- извършени облагаеми доставки
на „***“ЕООД, за „***" ЕООД през инкриминираните данъчни периоди не е
възникнало задължение за внасяне на ДДС. Наличието на валидно породено и
изискуемо задължение за внасяне на ДДС/както и на всяко друго данъчно
задължение/ е задължителен елемент от обективната страна на състава на
престъплението по чл.255 НК. Така установената от съда липса на реално
съществуващи и изискуеми данъчни задължения за „***" ЕООД, през
инкриминираните данъчни периоди, чието установяване и плащане се цели да бъде
избегнато, чрез инкриминираното съставяне и използване на документи с невярно
съдържание, невярно деклариране и необосновано приспадане на данъчен кредит
сочи, че осъществените от подсъдимите Д. и С. действия в тази насока са
несъставомерни по чл.255 НК, поради липса на елемент от обективната страна на
това престъпление.
Наред с това , тези обстоятелства, че „***"
ЕООД не е извършвало облагаеми доставки на „***“ЕООД, през инкриминирания
период и че за същото не са възникнали данъчни задължение по ДДС, са били известни на подсъдимите Д. и С.,
поради което и осъществените от тях инкриминирани действия по невярно
документиране и лъжливо деклариране не са били насочени към избягване
установяването и плащането на невъзникнали за „***" ЕООД данъчни задължения,
а реално представляват продължение на действията на подс.Д., с които същата
умишлено е подпомагала и улеснявала подс.П.П. да осъществи престъпление по
чл.255 НК, като избегне установяването и плащането на реално съществуващите данъчни
задължения за неговото дружество „***“ЕООД, като с този последващ документален
поток от документи с невярно съдържание подсъдимите Д. и С. са целели данъчните
органи да бъдат отклонени или максимално затруднени да установят данъчно
задълженото лице- „***“ЕООД, за което реално са възникнали данъчните задължения
при гореописаните инкриминирани събития.
Поради горните обстоятелства, съдът призна подсъдимите
Д. и С. за невиновни в извършване на това престъпление по чл.255,ал.3;вр.ал.1,т.2,т.6
и т.7;вр.чл.26,ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК ,за което им е било предявено обвинение.
В санкционната част на разпоредбата на
чл.321,ал.3,т.1;вр. ал.1 НК е предВ.о наказание "лишаване от свобода” от пет
до петнадесет години. При определяне
размера на наказанието спрямо подсъдимия П.Т. съдът отчете наличието на
смекчаващи и на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които са относими
към индивидуализиране на наказателната му отговорност. Като отегчаващи отговорността
му обстоятелства съдът цени значителната продължителност на функциониране на
ръководената от него организираната престъпна група, която е осъществявала
своята престъпна дейност и в период преди инкриминирания, демонстрираната от
подс.Т. последователност и упоритост при осъществяване на престъплението, към
което привличал и различни други лица.Като отегчаващо отговорността му
обстоятелство съдът цени и факта на обремененото съдебно минало на подс.Т.-
същия е бил осъждан за извършено престъпление по чл.257 НК, като изтърпял
ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подс.Т. съдът цени и това, че настоящото
инкриминирано деяние е било осъществено от П.Т., след като е бил осъден за
престъпление против данъчната система и през време на изтърпяване на наложеното
му наказание „лишаване от свобода“, което характеризира подс.Т. като лице с
трайно установени престъпни навици и висока степен на обществена опасност. Като
смекчаващо отговорността на подс.Т. обстоятелство съдът цени влошеното му
здравословно състояние. Поради това
съдът приема, че при определяне размера на наказанието на подс.П.Т. за
извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.1;вр.ал.1 НК, приложение следва да
намерят правилата на чл.54 НК. Съдът намира за съответно на установената
обществена опасност на подс.Т. и на извършеното от него деяние определянето на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет години, което се явява в
средата на пределите, очертани в разпоредбата на чл.321,ал.3,т.1;вр.ал.1 НК.
Така определеното на подсъдимия Т. наказание не само е съответно на извършеното
от него престъпление, но и се явява необходимо с оглед гарантиране постигането
на генералната и специална превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК, като цели на
всяко наказание.
Съобразявайки разпоредбата на
чл.57,ал.1,т.2,б.А и б.Б от ЗИНЗС, съдът
е определил подсъдимия П.Т. да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим.
В санкционната част на разпоредбата на
чл.321,ал.3,т.2;вр. ал.2 НК е предВ.о наказание "лишаване от свобода” от
три до десет години.
При определяне размера на наказанието спрямо
подсъдимия И.С. съдът отчете наличието на смекчаващи и на отегчаващи
отговорността му обстоятелства, които са относими към индивидуализиране на
наказателната му отговорност. Като отегчаващи отговорността му обстоятелства
съдът цени значителната продължителност на участието му в ръководената от подс.Т. организираната
престъпна група, което е започнало в период преди инкриминирания,
демонстрираната от подс.С. последователност, целенасоченост и упоритост при изпълнението
на поставените му от ръководителя на престъпното сдружение конкретни задачи. Като
смекчаващо отговорността му обстоятелство съдът цени факта на чистото съдебно
минало на подс.С.- същия е бил осъждан с две присъди за извършени престъпления
по чл.227Б НК, за две отделни деяния, за които е приложима разпоредбата на
чл.25;вр.чл.23 НК, но която не е била приложена с втората по време присъда.
Затова съдът приема, че подс.С. е бил реабилитиран по право с изтичане на
определения му с втората присъда изпитателен срок. Поради това съдът намира, че
при определяне размера на наказанието на подс.И.С. за извършеното от него
престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК, приложение следва да намерят
правилата на чл.54 НК. Съдът намира за съответно на установената обществена
опасност на подс.С. и на извършеното от него деяние определянето на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет години, което се явява под средата на
пределите, очертани в разпоредбата на чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК. Така
определеното на подсъдимия С. наказание е съответно на извършеното от него
престъпление,като се явява и необходимо с оглед гарантиране постигането на
генералната и специална превенции, посочени в чл.36,ал.1 НК.
Съобразявайки разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3
от ЗИНЗС, съдът е определил подсъдимия И.С.
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“
режим.
При определяне размера на наказанието спрямо
подсъдимата К.Д. за извършеното от нея престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК съдът отчете наличието на смекчаващи и на отегчаващи отговорността й
обстоятелства, които са относими към индивидуализиране на наказателната й
отговорност. Като отегчаващи отговорността й обстоятелства съдът цени
значителната продължителност на участието й в
ръководената от подс.Т. организираната престъпна група, което е
започнало в период доста преди инкриминирания, демонстрираните от подс.Д. неотстъпчивост
и упоритост при изпълнението на поставените й от ръководителя на престъпното
сдружение конкретни и специфични задачи, които същата последователно и
целеустремено изпълнявала благодарение на притежаваните от нея знания и опит в
областта на счетоводството. Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо
подс.Д. съдът цени и високата позиция в йерархически изградената престъпна
група, която тя е заемала, позволила й да замества ръководителя на сдружението
при необходимост , както и да участва при вземането на решения, определящи
насоките за развитие на осъществяваната престъпна дейност. Като смекчаващо
отговорността й обстоятелство съдът цени факта на необремененото съдебно минало
на подс.Д.. Поради това съдът приема, че при определяне размера на наказанието
на подс.К.Д. за извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК,
приложение следва да намерят правилата на чл.54 НК. Съдът намира за съответно
на установената обществена опасност на подс.Д. и на извършеното от нея деяние
определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което
се явява в средата на пределите, очертани в разпоредбата на чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК. Така определеното на подсъдимата Д. наказание не само е съответно на
извършеното от нея престъпление, но и се явява необходимо с оглед гарантиране
постигането на генералната и специална превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК,
като цели на всяко наказание.
В санкционната част на разпоредбата на
чл.255,ал.3;вр.ал.1 НК е предВ.о наказание "лишаване от свобода” от три до
осем години, както и наказание „конфискация на част или на цялото имущество на
виновния“. При определяне размера на
наказанието спрямо подсъдимата К.Д. за извършеното от нея престъпление по
чл.255 , ал.3;вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.4 НК съдът отчете
на първо място характера и степента на участието й в задружната престъпна дейност,
както и наличието на смекчаващи и на отегчаващи отговорността й обстоятелства,
които са относими към индивидуализиране на наказателната й отговорност за това
престъпление. Съдът определя характера на извършената от нея дейност като помагаческа
и съществено улеснила осъществяването на престъплението, а степента й на
участие намира за необходима и голяма с оглед
постигнатия с нейна помощ значителен престъпен резултат. Като отегчаващи
отговорността й обстоятелства съдът цени
демонстрираните от подс.Д. последователност и упоритост при осъществяване
на своята престъпна помагаческа дейност, изразяваща се в изготвянето на
значителен по обем документален поток от документи с невярно съдържание, която
дейност същата успешно изпълнявала
благодарение на притежаваните от нея знания и опит в областта на счетоводната
отчетност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подс.Д. съдът
цени и изключително високия размер на постигнатия с нейно участие престъпен
резултат, изразяващ се в“укрИ.е на данъчни задължения“ в размери, които
многократно надхвърлят установения от законодателя праг на „особено големите
размери“ . Като смекчаващо отговорността й обстоятелство съдът цени факта на
необремененото съдебно минало на подс.Д.. Поради това съдът приема, че при
определяне размера на наказанието на подс.К.Д. за извършено престъпление по чл.255,ал.3;
вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.4 НК, приложение следва да
намерят правилата на чл.54 НК. Съдът намира за съответно на установената
обществена опасност на подс.Д. и на извършеното от нея престъпление
определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което
се явява под средата на пределите, очертани в разпоредбата на чл. 255,ал.3;вр.ал.1 НК, както и налагането на кумулативно предВ.ото в тази разпоредба наказание
„конфискация“ на конкретно определени нейни имущества-подземен гараж 3/2, с
площ 18,190кв.м., намиращ се в гр.С.,ул.“Б.М.“, № 102, ет.С, стара имотна
партида 243689, представляващ самостоятелен обект в сграда, пл.№-6,парцел 21 и право на строеж
върху недвижим имот- офис А2, с площ 115,530кв.м., намиращ се в гр.С.,
ул.“Кирил и Методий“, № 153,ет.1, стара имотна партида 444172, представляващ
самостоятелен обект в сграда, пл.№-1314, парцел-. Така определените по вид и
размер кумулативно наложени наказания на подсъдимата Д. не само са съответни на
извършеното от нея престъпление, но и се явяват необходими с оглед гарантиране
постигането на генералната и специална превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК,
като цели на всяко наказание.
Съдът
установи, че по отношение престъпната дейност, извършена от подс.Д., която се
явява предмет на настоящото наказателно производство, са налице основанията на
чл.23,ал.1 НК. Това е така, тъй като подсъдимата К.Д. е осъществила в условията
на „реална“ съвкупност две отделни престъпления- по чл.321, ал.3,т.2;вр.ал.2 НК
и по чл. 255,ал.3;вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7;вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.4 НК,
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това и
съдът, след определяне на наказание за всяко от двете отделни престъпления,
извършени от подс.Д., на основание чл.23,ал.1 НК й е наложил най-тежкото от
тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, като на
основание чл.23,ал.3 НК е присъединил изцяло към него и кумулативно наложеното й
наказание „конфискация“ на посочените по-горе нейни имущества.
Съобразявайки разпоредбата на
чл.57,ал.1,т.2,б.А от ЗИНЗС, съдът е
определил подсъдимата К.Д. да изтърпи така наложеното й общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим.
При определяне размера на наказанието спрямо
подсъдимия П.П. за извършеното от него престъпление по чл.255 , ал.3 ;
вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК съдът отчете
обстоятелството, че същия е извършител и на съвместна /с подс.Д./ и на
самостоятелна еднородна престъпна дейност, включена в състава на продължаваното
престъпление, както и наличието на
смекчаващи и на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които са относими
към индивидуализиране на наказателната му отговорност за това престъпление.
Като отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът цени демонстрираните от подс.П. значителна активност,
последователност и упоритост при подготовката и осъществяването на престъпните деяния. Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подс.П.
съдът цени и изключително високия размер на настъпилите от неговата престъпна
дейност вредни последици, изразяващи се в “укрИ.е на данъчни задължения“ в
размери, които многократно надхвърлят установения от законодателя праг на
„особено големите размери“ . Като смекчаващо отговорността му обстоятелство
съдът цени факта на необремененото съдебно минало на подс.П.,
както и добрите му характеристични данни. Поради това съдът
приема, че при определяне размера на наказанието на подс.П.П. за извършено престъпление по чл.255,ал.3; вр.ал.1,т.2,т.6 и
т.7 ; вр. чл.26 , ал.1 ; вр. чл.20,ал.2 НК, приложение следва да намерят правилата на чл.54 НК. Съдът намира за съответно на установената обществена
опасност на подс.П. и на извършеното от него престъпление определянето на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от пет години, което се явява в средата на пределите, очертани
в разпоредбата на чл. 255,ал.3;вр.ал.1 НК, както и
налагането на кумулативно предВ.ото в тази разпоредба наказание „конфискация“
на конкретно определени негови имущества- поземлен имот пл.№ 079967- лозе с площ 0,523дка,
находящ се в землището на с.Лиляк, общ.Т.; поземлен
имот пл.№ 024006-нива с площ 9,688дка, находящ се в землището на с.Лиляк, общ.Т.; поземлен имот пл.№ 035035- лозе с площ 2,250дка, находящ се в землището
на с.Лиляк, общ.Т. и поземлен имот пл.№
037009- нива с площ 9,647дка, находящ се в землището на с.Лиляк, общ.Т.. Така определените по вид и размер
кумулативно наложени наказания на подсъдимия П.П. не само са съответни на
извършеното от него престъпление, но и се явяват необходими с оглед гарантиране
постигането на генералната /най-вече/, но и на специалната превенции,
обозначени в разпоредбата на чл.36,ал.1 НК, за цели
на наказанието.
Съобразявайки разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3
от ЗИНЗС, съдът е определил подсъдимия П.П.
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“
режим.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото веществени доказателства- мобилни телефони, касови
апарати, печати , фирмени документи , не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй
като не са предмет или средство на престъпление, не са придобити, чрез такова и
тяхното притежаване не е забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното
връщане във владение на правоимащите лица, от които са били иззети.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия П.Н.Т. да заплати по сметка на съда направените по делото
разноски в размер на 2758,75лева и държавна такса в размер на 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия И.Е.С. да заплати по сметка на съда направените по делото
разноски в размер на 2758,75лева и държавна такса в размер на 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимата К.Н.Д. да заплати по сметка на съда направените по делото
разноски в размер на 2758,75лева и държавна такса в размер на 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия П.И.П. да заплати по сметка на съда направените по делото
разноски в размер на 2758,75лева и държавна такса в размер на 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: