Р Е Ш Е
Н И Е
№ 15.01.2021
год. град
Стара Загора
Старозагорският административен
съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №568 по описа за 2020
год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано по молба вх.№6880/14.12.2020 год. на Зам. министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на управляващият орган по оперативна програма
„Региони в растеж 2014 -2020“, с която е направено искане за поправка на явна
фактическа грешка и допълване на решение №472/17.11.2020 год., постановено по
адм. дело №568/2020 год. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Ответната
страна в лицето на Кмета на Община Казанлък, не изразява становище по
подадената молба.
В молбата са направени две искания както следва:
1.
Да се допълни решението, като
си отхвърли жалбата на Община Казанлък, в частта в която се явява
неоснователна.
Съгласно нормата на чл.176, ал.1 от АПК, когато не
се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на
страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително
решение. От цитираната разпоредба следва, че постановяване на допълнително
решение е възможно тогава, когато съдът е пропуснал да обективира
част от формираната воля относно предмета на делото. В разглеждания случай са
налице необходимите предпоставките за постановяване на допълнително решение.
Според правната теория непълно е решението, когато
липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от
предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен
предмет. В настоящия случай съдът е разгледал целия предмет на спора и се е
произнесъл по пълния, очертан от жалбоподателя предмет и съгласно разпоредбата
на чл.160, ал.1 от ДОПК.
При непълното решение законът има предвид
абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда
относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в
основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право. За да е
налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по
цялото направено искане с което е бил сезиран. Постановяването на допълнително
решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се
променя постановения вече правен резултат. Не е налице непълно решение, когато
съдът е отразил напълно формираната своя воля.
В конкретния случай, съдът е приел, че жалбата на
Община Казанлък е частично основателна, но е пропуснал да постанови диспозитив
за отхвърлянето й в частта, в която същата е неоснователна. Доколкото в
настоящето производство се установи безспорно, че сумата на допустимите,
съответно верифицирани разходи, не е този, който е посочен в оспореният акт, то
същото предполага и намаляване на размера на наложената санкция. Това е
мотивирало съдът да измени оспореното решение, като намали размера на
наложената финансова корекция. Така формулираният диспозитив не предполага
постановяването на друг, с който да се отхвърли жалбата до размера на
финансовата корекция посочена в решението на съда.
2.
Да се допълни решението в
частта за разноски, тъй като такива са присъдени в полза на Община Казанлък,
без да са претендирани, а не са присъдени никакви такива в полза на МРРБ, макар
и такива да са поискани още в производството по адм. дело №114/2018 год. по
описа на Административен съд Бургас.
Действително в съдебно заседание, от страна на жалбоподателят
не се претендират разноски, но въпреки това съдът се е произнесъл за такива
разноски. Така постановеният диспозитив не може да се отмени от настоящият
съдебен състав, а следва да се отмени от касационната инстанция. Не са налице
нито предпоставките за допълване на решението /напротив съдът се е произнесъл в
повече от това, с което е бил сезиран/, нито е налице явна фактическа грешка.
Такава обаче е допусната, в мотивите, на страница 20 от решението, абзац
четвърти, като вместо „в полза на ответната страна“ съдът е имал в предвид „в
полза на жалбоподателят“.
Що се отнася обаче до искане за допълване на
решението за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на МРРБ и
изложените съображения за това, съдът намира, че съображенията са неоснователни
и не следва да се присъждат разноски. На първо място в настоящето съдебно
производство такова искане не е заявено своевременно, а от друга страна, не са
налице доказателства за реалното им осъществяване. Съображенията, че такива са
сторени още в производството по адм. дело №114/2018 год. по описа на
Административен съд Бургас, в което е направено искане и за присъждането им, то
същите са неоснователни. Касае се на първо място за две различни съдебни
производства, а от друга страна е невъзможно да се присъдят разноски за двете
инстанции /пред Административен съд Бургас и ВАС/, тъй като същите веднъж вече
са присъдени, за което е издаден изпълнителен лист в полза на МРРБ, който е и
получен /според съдържащите се данни в делото на Административен съд Бургас/.
Повторното присъждане на вече присъдени разходи, респективно на такива за които
е издаден и изпълнителен лист е процесуално недопустимо. Не на последно място,
в настоящето производство ако и да се присъдят разноски, то такива могат да
бъдат присъдени единствено и само за настоящата инстанция, но не и за такива
сторени пред ВАС /такива към настоящия момент няма данни да са налице/, поради
факта, че все още не е налице произнасяне на ВАС по настоящия казус. Цитираното
в молбата решение на ВАС не е относимо към настоящия казус,
тъй като касае дело, което е върнато за повторно разглеждане, а не за дело
отменено по реда на извънредните способи.
Водим от горните мотиви и на основание чл.175 и
чл.176 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Зам. министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващият орган
по оперативна програма „Региони в растеж 2014 -2020“, за поправка на явна
фактическа грешка и допълване на решение №472/17.11.2020 год., постановено по
адм. дело №568/2020 год. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: