Протокол по дело №135/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 191
Дата: 19 юни 2024 г. (в сила от 19 юни 2024 г.)
Съдия: Виктор Богданов Георгиев
Дело: 20241700600135
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 191
гр. Перник, 17.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. Г.

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.ОВА
и прокурора Б. Игн. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ВИКТОР Б. Г. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241700600135 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Подсъдимият лично и с адв. Г..
Вместо частния обвинител адв. В..
Окръжна прокуратура изпраща представител прокурор К..
Прокурор К. – Да се даде ход на делото.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Адв. Г. – Да не се дава ход на делото, поради обстоятелството Вие като
Председател на съдебния състав участвате в предишно дело между същите страни,
гр.дело №168 между същите страни и очакваме съдебно решение, както и един от
членовете на съдебния състав.
Прокурор К. – Не съм сигурен дали става въпрос за това решение, което
частният обвинител искаше да представи по делото като доказателствен материал, но
не мисля, че има връзка и че води участието в гражданското дело за отвод.
Адв. В. – Подкрепям становището на прокурора.
Адв. Г. – Има връзка затова, защото се претендира за имот собственост на моя
подзащитен, а в същност той притежава нотариален акт, който към настоящия момент
не е отменен.
След тайно съвещание по направеното искане за отвод, съдът намери същото за
неоснователно. Основанията за отвеждане на съдиите са посочени в Разпоредбата на
чл. 29 от НПК. Очевидно в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките
1
на ал.1 на посочения текст, а що се касае до общата хипотетична предпоставка по ал.2
на чл.29 от НПК, съдът намери, че макар част от съдиите в настоящия наказателен
състав да участват в разрешаването на правен спор по гражданско дело между
подсъдимия и частния обвинител, това обстоятелство не може автоматично да
определи тези членове на съдебния състав като предубедени или заинтересувани пряко
или косвено от изхода на настоящото дело. Гражданските дела се решават въз основа
на събраните по тях доказателства, както и въз основа на разбирането на съдебния
състав за приложение на закона. Същото се отнася и за настоящия наказателно правен
спор.
Водим от горното
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането за отвод на Председателя на съдебния състав и
мл. съдията.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Прокурор К. – Няма да соча доказателства.
Адв. В. – Представям съдебно решение на РС Радомир, което не е влязло в сила.
Други доказателства няма да соча.
Адв. Г. – Ще представя протокол от 05.04.2014 г., с който протокол за трасиране
моят подзащитен още тогава трасира процесния имот, за който се твърди, че е
извършил самоправни действия, както и скици от плана за земеразделяне, както и
трасировъчен кларнет, както и със съответните му координатни точки. Представям и
плана за новообразуваните имоти, които моля да бъдат приети. Да не се приема
решението, не е влязло в сила.
Прокурор К. – Не следва да се приемат, ако се примат следва да се назначи
експертиза и вещото лице да ни запознае със съответните точки и как биха могли да
бъдат тълкувани. Да се приеме решението въпреки, че не е влязло в сила.
Адв. В. – Считам, че не следва да се приемат тези доказателства, неотносими са
към правния спор, съществуват достатъчно доказателства.
Адв. Г. /реплика/ – Тези доказателства са относими към разглеждането на
правния спор, на фаза досъдебно производство бяха представени всички доказателства
по отношение приемането на плана за земеразделяне, включително и заповедта на
Областния управител на гр.Перник.
След съвещание съдът намери представените от защитата на подсъдимия
доказателства за годни и относими, поради което следва да се приемат по настоящето
дело.
2
Соченото от повереника на частния обвинител решение не е влязло в сила,
поради което не може да бъде приобщено към доказателствения материал.
Водим от горното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочитан и прилага представените в днешното съдебно заседание документи от
защитата на подсъдимия.
Оставя без уважение искането за приемане като писмено доказателство решение
№ 247/21.12.2023 г. на РРС.
Приключва съдебното следствие.
Дава ход на съдебните прения.
Прокурор К. – Считам, че постановената първоинстанционна присъда е
правилна и законообоснована, съдът подробно се е запознал със събраните по делото
доказателствен материал, като правилно е приел, че с действията си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на самоуправството по смисъла
на чл.323 от НК, поради което Ви предлагам да я потвърдите тази присъда.
Адв. В. – Моля да оставите жалбата без уважение като неоснователна, не се
излагат съображения различни от тези посочени пред първоинстанционния съд, който
в мотивите е отговорил на всички пост въпроси защо подсъдимият е автор на деянието,
за което е осъден. Присъдата е правилна и законосъобразна, при недопуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, мотивите са изложени достатъчно
обстоятелствено защо е приета фактическа обстановка, която от обективна страна
покрива състава на престъплението, изложени са съображения защо деянието е
умишлено, поради което считаме присъдата за законосъобразна и правилна,
мотивирана и моля да я потвърдите. Подкрепям становището на прокуратурата.
Адв. Г. – Моят подзащитен С. Б. е привлечен в качеството на обвиняем с
Постановление на ТО на Прокуратурата в Радомир от 30.05.2022 г. затова, че от
07.11.2020 г. до 07.11.2022 г., в местността „Ц.р. с. Л. е извършил престъпление по
чл.323, ал.1 от НК. На базата на това привличане в качеството на обвиняем се е
развило и съдебно производство пред РРС по същия текст от НК, за което С. Б. е
получил условно наказание една година с три години изпитателен срок. Подадохме
въззивна жалба срещу тази присъда и мотиви на РРС, защото считаме тези мотиви и
присъда за незаконосъобразни, затова защото, ако вземете предвид указанията дадени
във фазата на ДП на бившата собственичка на този имот М.П., тя в нейните сведения
от 10.12.2020 г., казва, че знае, че този имот е общински. Не са коментирани нито в
мотивите, нито в самото производство показанията на И. Д., Е. Г., който казва, че не
знае, че има спор между тях и на М.П. не са коментирани показанията, или ако са
3
коментирани са, в абсолютно погрешна посока от съдията. Пред настоящият съдебен
състав искам да отбележа още няколко думи във връзка с престъплението
самоуправство. Самоуправството се извършва само и единствено с оглед на възникнал
правен спор, а кога е възникнал правния спор между двете стани, значително по-късно
20.12.2020 г., или за някакво други имуществено право, като спора е налице когато
насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или начин на
неговото осъществяване. С. Б. притежава нотариален акт за право на собственост
върху процесния имот, който е закупил от вече обявен на търг и продаден от Община
К. имот ХХV. Т. Й., кога е закупила този имот и го закупува като 600 кв.м. по
параграф 4, каква е била разпоредбата на параграф 4, не да закупи 1000 кв.м. и да се
отдаде за лично ползване имот 1000 кв.м., а 600 кв. м. и поради тази причина е
придобила право на собственост. В подкрепа на казаното е самият план на
новообразувани терени и там е отразено ясно и точно имот ХХV къде съществува, като
граница от една страна Т. Й. от друга страна С. Б.. От обективна страна
престъплението по чл.323, ал.1 от НК се изисква преди започване на самоуправните
действия да е съществувал правен спор, такъв не е имало, С. Б. е информирал Т. Й., че
на 06.11. ще извърши трасиране на имота, след което частния обвинител отказва да се
яви. Той несамоволно слага ограда, а вика геодезист трасировчик, за да няма никакъв
спор със своите съседи. Самоуправството се извършва с пряк умисъл, като за неговото
наличие е необходимо деецът да знае, че правото му се оспорва. Въз основа на
събраните в хода на ДП доказателствен материал не се установяват действия
извършени от наказателно отговорно лице, с които бе осъществено оспорването от
другиго субективно материално право. Описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка е видно, че не са налице данни за възникнал
спор между подзащитния ми и пострадалата Т. Й.. На следващо място самоуправството
е престъпление против законовия ред и в този смисъл не могат да се възприемат като
нарушение осъществяващ признаците на обективна страна на престъпление
извършени и неоспорвани от самия него действия на управление на ползвания
собствен имот ХХV, от кадастрален район 52. За да е налице престъплението
самоуправство, в случая трябва да е немаловажно, да е налице сериозна обществена
опасност и да са нанесени значителни материални вреди. В съдебното производство
пред РРС и на фаза ДП не бяха установени такива, изненадващо е как съдът достигна
до този правен извод. Според държавното обвинение престъплението се изразява в
това, че е завладял неправомерно 430 кв. м. от дворно място собственост на частната
обвинителка Т. Й.. Според обвинението С. Б. е съборил оградата представляваща
метални колове с прозирана мрежа, като е осъществил едно свое „предполагаемо“
право на собственост оспорвано от частната обвинителка. Също така искам да
отбележа пред Вас, че противоречиви са показанията на свидетелите в частта, в която
някои от тях твърдят без лично да са възприели такова действие, без никой от тях да е
4
видял С. Б. на въпросната дата 06.11. да е извършил тези самоуправни действия.
Всичките свидетели твърдят само едно, явно намирайки се в гражданско
съдопроизводство, че именно Т. Й. и нейният съпруг Е.Й. са владели това място имот
№ VІ в тези граници от около 1000 кв. метра, което е абсурдно за доказването на едно
такова престъпление. Именно свидетелят е този, който трябва да даде достоверни
данни, че именно на тази дата Б. е извършил тези самоуправни действия. Предвид на
установените по делото факти и с оглед начина, по който е формулирано обвинението
намирам, че описаното деяние се явява несъставомерно по чл.323, ал.1 от НК. В
подкрепа на казаното от мен мога да посоча Решение І1068/20.03.2006 г. по НОХД №
568/2005 г. на ІІІ НО на ВКС, именно за това считам, че действията на С. Б. не
съставляват престъплението описано в чл. 323, ал.1 и поради изложеното до тук моля
почитаемият съд да отмени присъдата на РРС и да постанови оправдателна такава.
Последна дума на подсъдимия - Желая да бъде отменена присъдата като
несправедлива, такъв спор не е имало, имаше след това едни заплахи и подадена
жалба, но как беше подадена жалбата, прокуратурата не обърна внимание на това, но за
мен е важно. В жалбата бяха подадени документи, които с експертиза бяха отхвърлени
като неистински, т.е. няма издадени такива документи. Желая да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Съдът обяви на страните диспозитива на присъдата си, като им разясни правото
на жалба и протест пред Върховен касационен съд в петнадесетдневен срок, считано от
днес.
Заседанието завърши в 11.10 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5