Р Е Ш Е Н И
Е
№………./14.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1896 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 58169/08.08.2019г. ЧСИ ****, рег. № 807 от гр.****, чрез
процесуалния си представител адв. Д.П., срещу решение
№ 3274 от 16.07.2019г., постановено по гр.дело № 15724/2018г. на Варненския
районен съд, ХLVІ-ти състав, в
частта, с което въззивницата е осъдена да заплати на К.А.С., ЕГН **********
*** сумата от 400 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - емоционални страдания от
незаконосъобразно наложени изпълнителни способи – запори по изп.
дела 532/2011 и 534/2011 по описа на съдебния изпълнител, и сумата от 51.88 лева - мораторно
обезщетение върху главницата от 400 лева за периода 10.07.2017г. до
19.10.2018г.
В жалбата е
изложено становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Въззивникът сочи, че отговорността на частния съдебен
изпълнител по реда на чл.441, ал.1 ГПК и чл.74, ал.1 ЗЧСИ може да бъде
ангажирана само доколкото са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД. Счита, че в
хода на производството ищецът не е провел пълно и главно доказване на
правнорелевантните факти, на които основава исковата си претенция. Намира за
недоказано наличието на причинна – следствена връзка между вредата и
незаконосъобразните действия на ответника. Оценява събраните гласни
доказателства като противоречиви и нелогични, както и и неправилно анализирани
от първоинстанционния съд. Сочи, че въззиваемият е подписал споразумение на
17.10.2017г., с което е поел ангажимент да заплати на въззивника дължимите
пропорционални такси по воденото срещу него изпълнително производство и е бил
уведомен, че едва след това последното ще бъде прекратено.Отправеното искане е
да се отмени обжалваното решение в осъдителната му част.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по искова молба на К.А.С. срещу ЧСИ **** за заплащане на сумата
от 2000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи емоционални страдания от незаконосъобразно наложени изпълнителни
способи - запори по изп. дела 532/2011 и 534/2011 по
описа на съдебния изпълнител, заедно с обезщетение за забавено изпълнение в
размер на 259 лева за периода 10.07.2017г. до 19.10.2018г.
В исковата молба се излагат твърдения,
че ищецът е длъжник по изп. дела 532/2011 и 534/2011
по описа на ответния съдебния изпълнител с взискател
„Райфайзенбанк /България/". Твърди се, че длъжникът е заплатил
задълженията по двете изпълнителни дела директно на взискателя, за което
страните са сключили споразумение. По силата на последното взискателят
с нарочни изявления през 2013г. е поискал от съдебния изпълнител прекратяване
на изпълнителните производства, на осн. чл. 433,
ал.1, т.2 ГПК. Въпреки изявлението на взискателя в този смисъл ответният
съдебен изпълнител не е постановил нарочен акт за прекратяване на изп. производство. Вместо това, на 10.07.2017г. е изпратила
до Банка ДСК ЕАД запорно съобщение, по силата на
което е запорирала всички вземанията на ищеца към
банката. Ищецът се позовава, че изпълнителното производство следва да се счита
прекратено и на друго основание, а именно поради настъпила перемпция,
тъй като по делата не са извършвани изпълнителни действия повече от 2 години.
Позовава се, че причината ответникът да поддържа висящността
на изпълнителния процес е наличието на неудовлетворени вземания за разноски по
изпълнението. В тази връзка оспорва наличието на основание за поддържане висящността на производството, като счита, че сумите са
дължими от взискателя. Излага се, че към датата на налагането на запора ищецът е
работил извън страната и по запорираната сметка е изпращал
на семейството си средствата за издръжка. Съпругата на ищеца е била в
майчинство за отглеждане на новороденото им дете и семейството е разчитало на
парите по сметката, с които съпругата му е имала пълномощия да се разпорежда.
Наложеният запор е причинил материални затруднения на ищеца и семейството му.
Позовава се още, че притеснението за сигурността и здравето на близките му го
подложило на продължителен стрес, като състоянието му се е характеризирало със
силно нервно напрежение, съпроводено със слаба концентрация, гняв и песимизъм.
Физическите симптоми на стреса се проявили в силни болки в корема и гърдите,
чувство на постоянна умора, гадене и световъртеж. Усещането за извършената
спрямо него несправедливост и безнаказаността на извършителя го е уязвило и му
е причинило страдания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор. Преди първото съдебно заседание ответникът е депозирал становище, с
което изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че взискателят „Райфайзенбанк /България/" й е възложил за
събиране вземания спрямо ответника, за което са образувани изп.
дела 532/2011г. и 534/2011г. Не оспорва, че с молба от 22.05.2013г. взискателят е поискал прекратяване на изп.
дело 532/2011г. след заплащане на дължимите пропорционални такси на съдебния
изпълнител, като е поискал след прекратяване на производството да бъдат
вдигнати наложените по делото изпълнителни мерки. Тъй като длъжникът не е
заплатил сторените по изп. дело разноски, съдебният
изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца при Банка ДСК на
30.06.2017г. Поддържа, че отказал да прекрати изп.
производство с нарочно разпореждане от 19.10.2017г. По–късно с постановление за
прекратяване от 8.02.2019г. производството е било прекратено. По отношение на изп. дело 534/2011г. сочи, че съгласно уведомление от
17.10.2017г. от взискателя „Райфайзенбанк /България/" ЕАД задълженията са
погасени изцяло, като длъжникът е насочен за заплащане на пропорционални такси
за изпълнение. Понастоящем изпълнителните производства са прекратени. Поддържа,
че ответникът, в качеството му на длъжник по изпълнението не е внесъл
необходимите разноски, въпреки изричното споразумението, което е постигнал в
този смисъл с взискателя. Оспорва дължимите пропорционални такси да са платими
от взискателя. На следващо място счита, че макар процесните запори да са
наложени след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие
по двете дела, тези действия не са довели до емоционален стрес за ищеца.
Последният сам се е поставил в положението на неизправен длъжник, поради което
не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
С
обжалваното решение предявеният иск е уважен за сумата от 400 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди и за 51,88 лева,
обезщетение за забавено плащане на главницата от 400 лв. за периода
10.07.2017г. до 19.10.2018г., като за горницата над уважените суми, исковете са
отхвърлени, като неоснователни.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните по делото липсва спор относно следните факти: че ищецът е длъжник по изп. дела 532/2011г. и 534/2011г. по описа на ЧСИ ****; че
по двете цитирани изпълнителни дела са наложени запори върху вземания на ищеца
по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, като това е станало след изтичане на 2
години от последното валидно изпълнително действие по двете дела, както и че
изпълнителните производства са прекратени.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на св. ****. Свидетелят излага, че преди две години
през лятото ищецът работел като капитан на яхта в Гърция. Докато бил в чужбина
ищецът се обадил по телефона на свидетеля, за да му сподели, че са му блокирали
банковата сметка, по която му превеждали заплатата. Заради наложения запор,
ищецът не могъл да заплаща и разходите по яхтата, а оттам и да напуска
пристанището. Трябвало да се ходи в София, за да се плаща в брой. Пращал пари в
брой по приятели, които пътували от Гърция. Наложило се свидетелят да носи на
съпругата на ищеца по 300 лева в продължение на 2-3 месеца. Освен това за ищеца
започнали проблеми със съня. Наложило се свидетелят да изпраща на ищеца
лекарства за лекуване на депресия. Заедно с лекарствата му изпратил и пари.
Ищецът станал избухлив, раздразнителен, вдигал скандали, отношенията му в
семейството били обтегнати.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
При иск с правно основание чл. 74,
ал. 1 ЗЧСИ отговорността е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ,
настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна
връзка. Съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността,
която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение. Следва да се
отчете, че в настоящия случай горните елементи на правопораждащия
фактически състав са налице: Безспорно между страните е, че образуваните срещу
въззиваемия изпълнителни дела са прекратени по силата на закона, поради
неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. След
прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция,
взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да
предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Въпреки
това, ЧСИ Денчева е наложила процесните запори на сметките на въззиваемия. От
събраните гласни доказателства се установява, че поради блокиране на банковата
сметка, по която е превеждана заплатата на въззиваемия, се е наложило
последният да изпраща средства на семейството си по свидетеля. Съпругата на
въззиваемият е била в майчински и с малко дете, което обстоятелство е
достатъчно да се приеме от житейска гледна точка, че въззиваемият е бил
разтревожен и обезпокоен за финансовата обезпеченост на семейството си. Тези
негативни емоции не биха преживени от въззиваемия ако не беше извършеното
незаконосъобразно действие на частния изпълнител. Налице е причинната връзка,
тъй като вредите са пряка последица от неправомерното действие на ЧСИ.
Уважаването на главния иск обуславя уважаването
и на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на главницата от 400 лв. за периода
10.07.2017г. до 19.10.2018г. в размер на 51,88 лева.
Като е достигнал до идентични правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата
страна е поискала присъждане на направени разноски във възивното
производство, но не е ангажирала доказателства за действително сторени такива,
поради което искането не следва да се уважава.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3274 от 16.07.2019г.,
постановено по гр.дело № 15724/2018г. на Варненския районен съд, ХLVІ-ти състав, в частта, с
което ЧСИ ****, рег. № 807 от гр.**** е осъдена да заплати на К.А.С., ЕГН ********** *** сумата от 400 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - емоционални страдания от незаконосъобразно наложени
изпълнителни способи – запори по изп. дела 532/2011 и
534/2011 по описа на съдебния изпълнител, и сумата от 51.88 лева, обезщетение за забавено плащане на главницата от 400
лева за периода 10.07.2017г. до 19.10.2018г., на осн.
чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не присъжда разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: