Р Е Ш Е Н И Е  № 260092

 

гр. Сливен, 20.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 851 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „С.П.” ООД – гр. Сливен, представлявано от В.С.В., против НП № F518782 от 29.11.2019 год., издадено от Директора на Офис – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено издаденото НП, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.10.2019 год. бил съставен АУАН № F518782 от същата дата срещу дружеството за това, че на 04.10.2019 год. по електронен път е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 год. с вх. № 2000И0132878/03.07.2019 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й - до 01.04.2019 год. (31.03.2019 год. е почивен ден). В акта било отразено, че е декларирана данъчна печалба 116811,43 лева и корпоративен данък за внасяне 11681,14 лева.; че била изготвена покана с изх. № 0-953/18.10.2019 год. за явяване за съставяне на АУАН, връчена на 22.10.2019 год.; както и че в указания срок представляващият дружеството се явил и АУАН бил съставен в негово присъствие. В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Актът бил връчен на 24.10.2019 год. (л. 9 от делото).

На 25.10.2019 год. в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен с вх. № 13769 постъпило възражение от управителя на дружеството, в което дава обяснения относно причината за закъснението за подаване на декларацията, като твърди, че е техническа грешка, не е умишлена и е допусната неволно (л. 8 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № F518782/29.11.2019 год. от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. В НП било отразено, че в законоустановения срок е постъпило възражение срещу АУАН, като се счита, че обстоятелствата, които се сочат в него не изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя. НП било връчено на 26.06.2020 год. (л. 7 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, обаче жалбата се явява неоснователна.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата му, тъй като намира че същите са неоснователни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че „С.П.” ООД – гр. Сливен, представлявано от В.С.В. не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2018 год. в законоустановения срок до 01.04.2019 год. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложеното административно наказание. Деянието правилно е квалифицирано, като такова по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

В настоящия случай, съдът намира, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, е извършено за първи път (което обстоятелство е съобразено при определяне на минимален размер на имуществената санкция), но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая бездействието изразяващо се в неизпълнение на задължение да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е продължило повече от шест месеца (в този смисъл Решение № 28/27.02.2019 год. по КАНД № 290/2018 год. по описа на СлАС). Освен това въведеното задължение с разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО е с цел изчисляване на дължимия корпоративен данък и законодателят е предвидил по – тежки санкции за тези нарушения, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено. Следва да се отбележи, че в акта е посочено, че годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2018 год. била подадена с входящ номер на 03.07.2019 год., вместо правилната дата – 04.10.2019 год. (л. 10 от делото), но това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение, тъй като не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай административнонаказващият орган в издаденото в НП е посочил правилно - 04.10.2019 год., датата на подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2018 год., с оглед дадените му правомощия в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Още повече, че в настоящия случай не е налице съмнение относно самоличността на нарушителя и извършеното нарушение. Жалбоподателят е получил лично акта и НП, и е обжалвал НП в законоустановения срок, т. е. по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че от констатациите в АУАН не се доказала вина. Неоснователно е възражението за липса на вина. Съгласно чл. 83 от ЗАНН, на юридическите лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като не се изследва въпросът за вината, тъй като тази отговорност е обективна и безвиновна. Действително чл. 6 от ЗАНН предвижда, че административно нарушение е онова деяние, което е извършено виновно, но в случая е констатирано нарушение, извършено от юридическо лице, където въпроса за вината не се поставя изобщо, доколкото това понятие касае единствено и само физическите лица.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F518782 от 29.11.2019 год., издадено от Директора на Офис – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което на „С.П.” ООД – гр. Сливен, представлявано от В.С.В., е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „С.П.” ООД – гр. Сливен с ЕИК *****, с адрес на управление гр. *****, представлявано от В.С.В., да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: