Решение по дело №1029/2011 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 09.04.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

при секретаря Д.З. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1029 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от П.К.Б. срещу Е.И.П. за заплащане сумата 25512 лв., представляваща обезщетение за неоснователното му обогатяване чрез спестяване на половината от разходите за:

1. Поставяне на дограма:

Прозорци дървени – 21 кв. м х 107.60 лв. = 2260 лв

Врати дървени – 21.60 кв. м х 145 лв = 3132 лв

Врата входна метална – 1000 лв, всички през 1988 г.

Врата гаражна метална – 928 лв през 1993 г.

2. Направа на:

Метални решетки на прозорците – 22.10 кв. м х 43.20 лв = 955 лв – 1993-1994 г.

Шпакловка гипсова по стени и тавани – 330 кв. м х 17 лв = 5610 лв. – 1991-1992 г.

Мазилка вътрешна по стени и тавани – 596.40 кв. м х 13.30 лв = 7926.80 лв – 1989-1991 г.

Мазилка външна гладка – 127 кв. м х 13.65 лв = 1737.60 лв – 1990-1991 г.

Мазилка декоративна сив цвят – 127.28 кв. м – 5620 лв. – 1990-1991 г.

Окачен таван в мокри помещения – 6.4 кв. м х 67.80 лв. = 433.92 лв – 1991-1992 г.

Подова настилка с теракот – 14 кв. м – 475 лв. – 1991-1992 г.

Подова настилка с мозайка – 50 кв. м – 1667 лв. – 1992-1993 г.

Подова настилка с паркет – 42.50 кв. м – 2095 лв. – 1995-1996 г.

Подова настилка с балатум – 28 кв. м – 250 лв. – 1989-1990 г.

Замазка изравнителна – 166 кв. м – 1200 лв. – 1989-1990 г.

Облицовка с фаянс – 67 кв. м – 2702 лв. – 1990-1992 г.,

увеличение стойността:

Гипсови корнизи – 17 м – 402 лв. – 1995 г.

Розетка гипсова в спалнята и в хола – 2 бр. – 293 лв. –1995 г.

Остъклена тераса с винкел – 4.50 кв. м – 608 лв. – 1995-1996 г.,

спестяване на половината от разходите за:

Метален парапет на терасата към детска стая и към хола – общо 14.25 кв. м – 650 лв – 1991-1992 г.

Електрическа инсталация с ел. табло; ключове, контакти, конзоли, разклонителни кутии, проводници, кабели, тръба гофрирана, ПХВ тръба, телефонен контакт и гумиран кабел общо на стойност 3873 лв. – 1988-1989 г.

Водопроводна инсталация с обзавеждане на баня, тоалет и пералня – 3515 лв. – 1988-1989 г., всички работи извършени в жилище, което е било семейно на страните, находящо се в гр. Варна, ул. "Сава Доброплодни" № 22, ет. 2

и спестяване на половината от разходите за:

Мазилка вътрешна по стени и тавани – 68 кв. м – 909 лв.

Мазилка външна гладка – 5 кв. м – 69 лв.

Замазка изравнителна – 20 кв. м – 144 лв., всички работи извършени в гараж на същия адрес, откъм съседа Н. Недев – 1990-1992 г.

и спестяване на половината от разходите за:

Мазилка вътрешна по стени и тавани – 74 кв. м – 980 лв.

Замазка изравнителна – 22 кв. м – 158 лв., всички работи извършени в избеното помещение – 1992-1993 г.

и спестяване на половината от разходите за:

Мазилка вътрешна по стени и тавани 84 кв. м – 1113 лв.

Мазилка външна гладка – 10 кв. м – 137 лв.

Замазка изравнителна – 27 кв. м – 195 лв., всички работи извършени в таванското помещение – 1993-1994 г. по чл. 59 ЗЗД с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че работите, посочени от ищцата, са били извършени от родителите му или за тяхна сметка или със средства от негов личен влог отпреди брака и дарени от родителите му. Не оспорва, че бащата на ищцата е помогнал за поставянето на ел. инсталацията в жилището и само за монтажа на дограмата и металните решетки, но решетките са поставени през 1996 г. Сочи, че преди 11.12.1991 г. работите са били извършени в имот, съсобствен с трети лица.

Предявява възражение за прихващане с обезщетение за ползването на имота от ищцата в периода от 08.02.2008 г. до 09.06.2010 г.

По същество страните поддържат становищата.

Ищцата намира, че обогатяването на ответника следва да се определи като увеличената стойност към настоящия момент.

Ответникът претендира разноски. Ищцата представя бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета и допустимостта:

Твърдението за неоснователно обогатяване е за абстрактен факт и на него не може да се основе иск.

лист втори от решение от 09.04.2012 г. по гр. д. № 1029/11 ВОС

Твърденията за хипотези на неоснователно обогатяване: увеличаване на актив, спестяване на разходи и други също са за абстрактни факти. Поради това неправилно твърденията на ищцата са били възприети в доклада като твърдения за спестяване на разноски.

Твърдения за конкретни факти са твърденията за извършване на необходими работи и подобрения в личен имот на ответника. Те са необходимо и достатъчно съдържание на исковата молба.

Дали обогатяването до размера на обедняването ще е равно на разноските или на увеличената стойност е въпрос по същество на спора.

Съществено е и твърдението на ищцата, че подобренията са извършени отчасти и с нейни лични средства в размер 1500 лв. – вноска отпреди брака за закупуване на автомобил.

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По извършването на твърдяните работи:

Съдът приема, че през м. октомври 1986 г. е била отлята третата плоча над втория жилищен етаж, поради което разноски след този момент могат да са сторени за жилището на ответника и за жилището на третия етаж.

От документите, представени от третото лице И.П. – баща на ответника, ценени в съвкупност с показанията му, се установява, че същото трето лице е закупило материали, както следва: дограма (фактура № 298435 от 29.07.1987 г. за прозорци и врата; фактура № 017911 от 06.11.1987 г. за прозорци; фактура № 181959 от 28.01.1988 г. за прозорци и врати; фактура № 253546 от 09.02.1988 г. за врата; фактура № 306978 от 13.04.1988 г. за прозорци; фактура № 161406 от 15.07.1988 г. за прозорци; фактура № 13100 от 02.07.1988 г. за врата; фактура № 187190 от 08.03.1988 г. за врати; фактура № 187187 от 07.06.1988 г. за врати; фактура № 187186 от 07.06.1988 г. за врати), по-скъпа врата, която може да е гаражна (фактура № 197056 от 23-24.05.1987 г.), входна врата (фактура № 6242 от 21.08.1989 г.), мозайка (фактура № 10778 от 26.04.1988 г.), варов разтвор и цимент.

Поставянето на дограма, замазки и настилки е необходима, а не полезна работа, т.к. без тези работи жилището не може да бъде ползвано по предназначение.

Извършването на разноските само от бащата на ответника е обусловено от една страна от желание да помогне на сина си, а от друга – от обстоятелството, че се е строяла фамилна сграда на Попови.

Показанията на свид. Байкушев, в частта, в която сочи, че вътрешните мазилки са били изпълнени след като страните са се нанесли в жилището, не могат да бъдат кредитирани.

Не би могло да се приеме, че страните са извършили с общи средства работите по т. 1 от исковата молба, както и мозайката по т. 2, с изключение на венецианската мозайка, водопроводната и електрическа инсталации, всички мазилки, теракота и фаянса. Балатумът е движима вещ. Само от показанията не би могло да се приеме за установена твърдяната вноска на ищцата преди брака.

Съдът приема, че страните са извършили за своя сметка следните работи, оценени по заключението на вещото лице Ц. (л. 115 от делото) в стари лева: поставили са метални решетки на прозорците – 331 лв., окачен таван в мокри помещения – 58 лв., венецианска мозайка – 301 лв., подова настилка с паркет – 455 лв., гипсови корнизи – 19 лв. и розетки – 22 лв., остъклили са терасата – 21 лв., поставили са метален парапет на терасата към детска стая и към хола – 71 лв.

Съдът приема, че гореописаните работи са налични и представляват нововъведения, които увеличават стойността на имота и не могат да бъдат отделени т.е. подобрения.

По собствеността на ответника:

Някои от работите са извършени преди прекратяване на съсобствеността върху сградата т.е. върху съсобствено жилище. Участието на несъсобственик не опорочава делбата – така т. 7 Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум ВС, Венедиков, П. Съсобственост. Правни въпроси. С.: Сиби, 1994, с. 170.

Ответникът е в положението на приобретател от останалите съсобственици чрез безвъзмездно основание и е знаел, че в имота са били извършени подобрения със средства и на ищцата – Таджер, В. Владение. С.: Софи-Р, 1991, с. 152.

Поради това следва да се приеме, че в полза на ищцата са възникнали вземания за неоснователно обогатяване и вследствие подобренията, извършени преди 11.12.1991 г. – сключването на договора за доброволна делба.

Силата на пресъдено нещо за изключителната собственост на ответника, придобита чрез договора за доброволна делба следва да бъде зачетена.

По размера на вземанията:

След деноминацията (виж решение № 59 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., IV г. о., ГК) и съобразно принципа на номинализма (Марков, М. Облигационно право. Помагало. С.: Сиби, 2004, с. 37) разноските, сторени от ищцата възлизат на 6.39 лв. (половината от стойността на разноските за подобренията). Увеличената стойност вследствие подобренията и в трите варианта (таблица към заключение на в.л. на л. 117) значително надхвърля разноските.

Ищцата има право на по-малката стойност.

По възражението за прихващане с обезщетение за ползването на имота от ищцата в периода 08.02.2008 г. – 09.06.2010 г.:

В исковата молба ищцата е заявила, че е напуснала имота през м. юни 2010 г. С молба от 26.05.2010 г. ищцата е поискала отлагането на въвода. От тези изявления, ценени в съвкупност с показанията на свид. И.П., се установява, че ищцата е ползвала жилището в процесния период.

С решение № 447, постановено на 08.02.2008 г. по гр. д. № 4230/2007 г. на ВРС, ХХХІІІ-ти състав ползването на жилището е предоставено на ищцата, но решението е обжалвано и отменено.

лист трети от решение от 09.04.2012 г. по гр. д. № 1029/11 ВОС

Въззивната жалба има суспензивен ефект т.е. невлязлото в сила решение за предоставяне не създава основание за ползване. От друга страна имотът е личен на ответника.

Съдът приема, че ищцата не е имала основание да ползва имота в периода след влизане в сила на решението в частта за прекратяване на брака т.е. след 05.03.2008 г.

Обезщетението за ползване следва да се определи като средната пазарна наемна цена за периода от 05.03.2008 г. до 09.06.2010 г., посочена в заключението на в. л. (л. 114).

Ответникът притежава твърдяното вземане за обезщетение в размер 520 лв. за м. март 2008 г.

Възражението за прихващане до размера на вземането на ищцата – 6.39 лв. е основателно. Възражението в останалата част не следва да бъде разглеждано.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноските, сторени от ответника в размер 1990 лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.К.Б. ЕГН ********** *** срещу Е.И.П. ЕГН ********** *** за заплащане сумата 25512 /двадесет и пет хиляди и петстотин и дванадесет/ лв., представляваща обезщетение за неоснователното му обогатяване вследствие извършването на необходими работи и подобрения, както следва: