Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260096 07.12.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 17 ноември……………..…………………………….…2020
година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ……Павлина Георгиева……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…3263….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „М.М.И.“ ЕАД против решение №
260000 от 31.08.2020 г., постановено по гр.д. № 222/2020 г. на Радневския районен съд, с което е уважен предявеният от Е.Д.И.
иск по чл.222, ал.3 КТ.
Въззивникът изразява несъгласие
с извода на първоинстанционния съд, че предявеният иск е основателен. Твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбата на
чл.83, ал.1 от Колективния трудов договор от 2018 г. Твърди, че последните
години от трудовия стаж на ищеца, през който е работил без прекъсване при един
и същ работодател, са в периода от 06.11.2007 г. до 16.01.2020 г. Считано от
01.12.2003 г. ищецът (сега въззиваем) бил в неплатен отпуск, тъй като бил
избран за кмет на ***. Непратеният отпуск над 30 работни дни се признавал за
трудов стаж, само ако това е предвидено в КТ или в друг закон или в акт на МС.
Ищецът не бил работил паралелно по друг трудов договор и не се касаело до
допълнителен доход по допълнително трудово правоотношение, тъй като не бил
получавал трудово възнаграждение от Рудник „Т.-*“. След като е работил без
прекъсване за периода от 07.11.2007 г. до 16.01.2020 г., му се полагали 6
брутни работни заплати. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
изцяло първоинстанционното и да отхвърли предявения иск.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемият оспорва въззивната жалба и
излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Пред районния съд е бил предявен иск по
чл.222, ал.3 КТ. Ищецът Е.Д.И., сега вззиваем, е твърдял, че е работил в
Рудник Т.-*, клон на ответното дружество, в периода от 12.05.1988 г. до
16.01.2020 г. На 15.01.2020 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а със заповед №
5/15.01.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено на същото основание -
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същата
заповед било разпоредено изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Ищецът е твърдял, че ответникът му
дължи 15, а не 6 брутни трудови възнаграждения. С чл. 83, ал. 1 от КТД от
Ответникът
(сега вззивник) е оспорил иска. Не е оспорил обстоятелството, че с ищеца и клона
на Рудник Т.-*съществува трудово правоотношение по безсрочен трудов договор от
12.05.1988 г. за длъжността „ел.лок.машинист“. Твърдял е, че с молба от
01.12.2003 г. ищецът е поискал да ползва неплатен отпуск за времето от
01.12.2003 г. поради избирането му за кмет на ***. Ползването на такъв отпуск
му бил разрешен за периода от 03.02.2004 г. до 06.11.2007 г. Твърдял е, че чл.
83 КТД изисква ищецът да е работил през последните години от трудовия си стаж в
ответното дружество, за да придобие увеличен размер на обезщетението по чл.
222, ал. 3 КТ. Ищецът е бил избран на изборна длъжност като кмет на ***, поради
което е работил на нея и след приключването ѝ се е върнал на работа на
07.11.2007 г. до 16.01.2020 г. Поради това считал, че ищецът е работил през
последните между 10 и 20 години от трудовия си стаж в ответното дружество и
съгласно КТД от
Първоинстанционният съд е приел за
безспорно от фактическа страна, че между ищеца и ответника е възникнало трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор от 12.05.1988 г., прекратено със
заповед № 5/15.01.2020 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобито право на пенсия. На ищеца било
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения. Приел е, че спрямо ищеца е приложим КТД от
От
правна страна районният съд е приел, че съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на БТВ за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на БТВ за
срок от 6 месеца. Приел е, че в настоящия случай всички елементи от фактическия
състав на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са налице, като на основание чл.
83, ал. 1 КТД’2018 г. работникът, който е работил в ответното дружество по
трудов договор от 12.05.1988 г. до 16.01.2020 г. и има трудов стаж общо 28
години, 3 месеца, 10 дни, следва да получи обезщетение в увеличен размер.По
отношение на спорния въпрос за тълкуване на чл. 222, ал. 3 КТ в частта „ако е
работил при същия работодател“ и чл. 83, ал. 1 КТД’2018 г. в частта „ако през
последните години от трудовия си стаж е работил при един и същ работодател“,
първоинстанционният съд е приел, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е
гратификацоинно плащане, възмездяване на лоялността на работника или служителя
към работодателя, проявявана в дълъг период от време. Увеличеният размер на
гратификацията е обусловено от един допълнителен критерий - работникът или
служителят да е придобил последните години трудов стаж при един и същ
работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Законът визира
като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ само
„трудовия стаж“, а дали работникът е работил или не, е ирелевантно.
Първоинстанционното решение е
правилно.
По делото не е спорно, че
страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор от 12.05.1988 г., което е било
прекратено, считано от 16.01.2020 г., на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ –
поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или общо
28 г., 3 месеца и 10 дни. Не е било спорно и обстоятелството, че за времето от
01.12.2003 г. до 30.11.2007 г. въззиваемият е бил в неплатен отпуск. През това
време той е бил кмет на ***, избран на тази длъжност съгласно решение на
Избирателната комисия.
Разпоредбата
на чл. 222, ал. 3 КТ урежда право на работника или служителя при прекратяване
на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, да
получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В
конкретния случай обезщетението е уговорено с колективен трудов договор (чл.83,
ал.1) – 6 брутни трудови възнаграждения за трудов стаж от 10 до 20 години; 10
брутни трудови възнаграждения за трудов стаж от 20 до 25 години; 15 брутни
трудови възнаграждения за трудов стаж от 25 до 35 години, , а над 35 години 16
брутни трудови възнаграждения. Въззиваемият е претендирал обезщетение в
увеличения размер от 15 брутни трудови възнаграждения, като е основал исковата
си претенция на твърдения, че е работил при ответника повече от 25 години към
датата на прекратяване на трудовия му договор след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Настоящият съдебен състав намира, че законовото изискване ищецът да е
работил през последните над 25 години от трудовия си стаж при ответника,
обуславящо възникване на предявеното от него вземане, се явява изпълнено
независимо от обстоятелството, че през процесния период е имал друго трудово
правоотношение, възникнало въз основа на избор. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, а и тази на чл.83, ал.1 КТД въвежда
като елемент от правопораждащия фактически състав условие за минимална
продължителност на трудовия стаж при същия работодател, при преценката за което
единствено релевантно е наличието на трудово правоотношение между страните,
съществувало без прекъсване в рамките на периода, покриващ изискуемия трудов
стаж. Законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл.
222, ал. 3 КТ само трудовия стаж, а дали работникът е работил или не, е
ирелевантно (Р-720 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 191/2010 г. на ВКС, ГО, ІV
г.о.), както е и ирелевантно дали този трудов стаж е прекъснат или не. Освен
това посочената законова норма не поставя като изискване прекратеният трудов
договор да е бил единствен източник на трудови доходи за служителя, поради
което полагането на труд по други правоотношения по време на действие на
основното трудово правоотношение не изключва признатото му вземане на
обезщетение в по-голям размер. При определяне продължителността на необходимия
период без правно значение е и евентуалното прекъсване на времето, което се зачита
за трудов стаж, щом като се запазва непрекъснатото съществуване на това
правоотношение (Р- 18410/20.11.2014 г. на СГС по в.гр.д. № 9284/2014 г. и
определение № 561/24.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1497/2015 г. IV г.о., с което посоченото въззивно решение не е
допуснато до касационно обжалване;
О-1042/26.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 224/2011 г., IV г.о.; О- 959/01.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 522/2010
г., III
г.о.). В процесния случай се установи, че
ищецът е бил в непрекъснато трудово правоотношение с ответника по трудов
договор от 12.05.1988 г. до 16.01.2020
г., за който период е придобил повече от 25 години трудов стаж към датата на
прекратяване на трудовия договор. Трудовото правоотношение на ищеца, възникнало
от избора му за кмет на ***, е
съществувало паралелно с правоотношението му с ответника, без последното да
бъде прекратявано или да се изменя характера му на основно, доколкото страните
са запазили изцяло договорените условия по него и през време на ползвания от
служителя неплатен отпуск. В този смисъл не може да се сподели доводът на
въззиваемия за настъпило прекъсване на трудовия стаж, макар в периода на
неплатения отпуск страните да не са изпълнявали ефективно трудовите си
задължения по трудовия договор. Ползването на неплатен отпуск от ищеца само е
довело до намаляване на времето, зачетено му за трудов стаж по договора с
ответника, но не и до прекъсване на трудовоправната връзка с последния, предвид
доказаното непрекъснато съществуване на трудово правоотношение между страните, по
което придобитият общ трудов стаж на ищеца покрива изискуемия.
Всъщност,
видно от доказателствата по делото, целият трудов стаж на вззиваемия е бил
придобит при работодателя-въззивник. Той е работил преди избора му за кмет, а
след изтичането на мандата се е върнал отново на работа. Работодателят не е
предприел действия за прекратяване на трудовото правоотношение, което е от
значение за оценката, която има за този работник. Той също не е предприел
действия за прекратяване на трудовоправната връзка и се е върнал на работа след
края на мандата, което е израз на неговата лоялност към работадателя. Затова и
като се има предвид правната същност на обезщетението като благодарствено
плащане, не може да се приеме, че не следва да му се заплати по-високия размер
на обезщетение. Обстоятелството се той е осъществил конституционното си право
да бъде избран за кмет не следва да води до негативни за него правни последици.
Предвид на
изложените съображения съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за възнаграждение за един адвокат в размер на
1 400 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260000 от 31.08.2020 г., постановено по гр.д. № 222/2020 г. по описа на
Радневския районен съд.
ОСЪЖДА „М.М. – и.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща направените от него разноски за един
адвокат пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: