РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 22.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 7879 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Т.С.”ЕАД срещу Решение 62063 от 09.03.2020г., постановено по гр.д. №
43997/2019г. на СРС, ГО, 153 състав, с
което са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу „Е.п.“ООД по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 59 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ишщеца сумата 258,95 лв.,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 34,48 лв., представляваща такса за
услуга дялово разпределение за същия период, сумата 42,76 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за
периода 01.07.2016 г. - 09.05.2019 г. и сумата 6,66 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение за
същия период, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед - 16.05.2019 г. до плащането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 27 084/2019
г. на СРС, 153 състав.
Направени са оплаквания за неправилни изводи на СРС,
че е налице договорно отношение между страните за продажба на ТЕ и съответно
исковете е следвало да се предявят на договорно основание, а не по реда на чл.
59 ЗЗД.
Навежда подробни
доводи, че ответникът е ползвал топлинна енергия
за стопански нужди без да имал сключен
изискуемия писмен договор по чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ и за дружеството ищец
няма друга възможност освен чрез иска по чл. 59 ЗЗД да събере вземанията си.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите и от
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните
и направените с жалбата оплаквания с оглед на събраните доказателства СГС
намира жалбата за основателна по следните съображения:
Няма спор между страните, а и се доказва от писмените
доказателства (два броя нотариални актове), че за процесния период ответното
дружество е било собственик на имота в който се твърди да е доставяне ТЕ.
Няма спор и че имота е със стопанско предназначение -
магазин.
Няма спор и че за процесния период няма подписан между
страните писмен договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Установява се, че през 2009г. е бил подписан между
страните договор за продажба на ТЕ за стопански нужди със срок от пет години.
От неоспорената пред СРС СТЕ се установява
количеството и стойността на ползваната в имота ТЕ, както и че количеството е
определено въз основа на реален отчет извършен в имота.
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е собственик на процесния
имот, чието предназначение е за извършване на търговска дейност, че е сключен
писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и че като подписал посочения договор
и вписвайки аб. № 412429 за имота и продължавайки да доставя топлинна енергия
до процесния магазин и за исковия период, който е след изтичане срока на
договора, ищецът не оспорва действителността на изявлението на ответника.
Позовал се на разпоредбата на чл. 318, ал. 2 ТЗ, че процесната продажбата на
топлинна енергия е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 то ТЗ и съгласно
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ ищецът не може да се позове на нищожността й
поради липсата на форма,. Счел за приложим чл. 293 от ТЗ и отхвърлил иска.
Решението е частично неправилно.
Няма никакво изявление на ответника, което да касае сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния период и спрямо
което да се извършва преценка била ли е оспорена неговата действителност с
оглед на поведението на ищеца. Сключения предходен договор не съставлява такова
изявление. Съгласието постигнато в него между страните е със срок не действие и
с изтичане на срока се прекратява автоматично.
Няма данни след изтичане на срока да има поведение на страните, което да се
квалифицира като сключване на договор с конклудентни действия и да се прилага
чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Следователно изводът на СРС е абсолютно необоснован, още
повече че и ответника твърди, че няма договор.
Решението ще следва да се отмени и искът за главницата за ТЕ да се уважи,
като бъде потвърдено решението в частта по исковете за главница за цена на
„дялово разпределение“, както и по исковете за изтекли лихви, тъй като липсва
покана до ответника, каквато се изисква за изпадане в забава при задълженията
възникващи от неоснователно обогатяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи –
1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи
факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец.
В
конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и
количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на
ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни. Следователно, основателността на предявения иск
се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. реално доставена
топлоенергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално ползване, в смисъл
на обитаване на имота от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна
енергия.
Имуществените облаги се
изразяват в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /решение №
587/01.11.2010г. по гр.д. № 941/2009г. на ВКС, ГО, ІV ГО/. В настоящия случай
ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от
него топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик. Доколкото е доказана собствеността следва да се
приеме за доказано и ползването на имота и съответно на енергията от
жалбоподателя, тъй като фактическото ползване е правомощие на собственика, а
липсват твърдения и данни друго лице да е ползвало имота на облигационно или
вещно основание.
Когато топлинната енергия се продава на клиент за небитови
нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г., е този, който купува топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това
да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. Регламентираната
в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за сключване на
договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на
сделката
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването
От СТЕ и представените от третото лице
помагач писмени доказателства се
установява, че в имота има реално потребление на ТЕ за процесния период.
От представеното постановление за възлагане
на имота след проведена публична продан се установява, че правото на
собственост върху имота за ответника е прекратено на 20.04.2018г, когато е
влязло в сила постановлението за възлагане (чл. 496, ал. 2 ГПК), а не както е
приел СРС 23.03.2018г, което е датата на издаване на постановлението.
Следователно ответника отговаря за
задълженията от началото на процесния период 01.05.2016г. до 20.04.2018г.
От неоспорената справка на л. 12-1ч3 от делото
и от СТЕ се установява, че енергията за м. 04.2018г. е на стойност от 3,56
лева. ответника отговаря до 20.04.2018г. или за 2/3 от периода, съответно за
сумата от 2,37 лева за м. 04.2018г.. Общото задължение за процесния период за
ТЕ е установено от СТЕ на 258,36 лева, като от него следва да се извади сумата от 1,19 лева,
която е за десетте дни от м.04.2018г., за които ответника не отговаря, защото е
загубил собствеността и не е доказано реално да е ползвал имота за този период.
Или задължението на ответника към ищеца за заплащане на сумата за ползваната
без основание ТЕ е в размер на 257,17 лева, з а която сума искът е основателен.
По отношение на претенцията за
стойността за услугата дялово разпределение:
С договор № 32/14.03.2012г. между "П.И." ООД - трето
лице помагач е договорено ТЛП да извършва дялово разпределение в сградите
описани в приложение към договора, което не е представено по делото. Договора е
със срок една година, тоест до 14.03.2013г. и няма клауза за автоматично
подновяване. В него не се съдържа цена за тази услуга. По делото няма
доказателства ищецът да е плащал по този договор на ТЛП за дяловото разпределение.
Следователно не е доказано обедняване на ищеца със сумите които се претендират
за дялово разпределение по делото. Представения договор от 2011г. между ТЛП и етажната
собственост на сградата, в която се намира процесният магазин не установява
друго. В него отново няма цена, като се предвижда тя да се плаща на ищеца. Това
означава, че трябва да се докаже от ищеца, че е заплатил на ТЛП сумата за
дялово разпределение за конкретния имот, при което има право да търси по реда
на чл. 59 ЗЗД нейното възстановяване, но такива доказателства няма.
Лихви за забава преди заявлението по чл. 410 ГПК не се дължат. Както се посочи по-горе няма отправена покана. Представеното
писмо от ищеца до ответника няма данни да му е връчено, а и не съдържа периоди
за които се отнасят посочените него суми не може да се направи извод, че са за
процесния период.
Възраженията на ответника в отговора на въззивната
жалба са неоснователни. Наредбата за топлоснабдяването и методиката за дялово
разпределение не са обявявани за нищожни, а са отменени като незаконосъобразни
и на основание чл. 195 АПК отмяната действа само занапред. Съответните
нормативни актове продължават да уреждат отношения възникнали преди отмяната
им, каквито са процесните.
По
разноските:
При
този изход на делото въззивника има право на разноски за заповедното дело, за
исковото дело и за въззивното дело, съобразно уважената част от исковете. Уважават
се 85 % от исковете и ищецът има право на същият процент от разноските. За
заповедното дело има право на 63,75 лева, за първата инстанция на 382,50 лева.
За въззивното дело СГС определя 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивника има право на разноски за
въззивното дело общо в размер на 63,75 лева за държавна такса и възнаграждение
на юрисконсулт.
Ответника не е претендирал разноски за въззивното
дело.
За заповедното не е сторил разноски, а за първа
инстанция по принцип има право на 15 % от доказаните такива от 300,00 лева за
адвокат или на сумата от 45,00 лева. В решението си СРС е приел, че ответника
не е сторил разноски и не му е присъдил такива и поради липса на проведено
производство по чл. 248 ГПК и липса на искане във въззивното дело да му се
присъждат такива за първа инстанция и предвид забраната за влошаване на
положението на обжалващият то и СГС няма да му присъди такива.
Водим от горното СГС, II-А с-в
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение 62063 от 09.03.2020г., постановено по гр.д. № 43997/2019г.
на СРС, ГО, 153 състав, В ЧАСТТА С КОЯТО
е отхвърлен, предявеният от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******срещу „Е.п.“ ООД, ЕИК *******иск с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че „Е.п.“ ООД дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата от 257,17 лева- стойност на доставена топлинна
енергия в Магазин 1, находящ се в жилищна сграда на адрес в гр. София, р-н
Надежда, ул. „*******за периода
01.05.2016г.-20.04.2018г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че „Е.п.“ ООД с ЕИК *******и
седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ
НА „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******сумата от 257,17
лева - стойност на доставена топлинна енергия в Магазин 1, находящ се в
жилищна сграда на адрес в гр. София, р-н Надежда, ул. „*******за периода
01.05.2016г.-20.04.2018г., за която сума е издадена заповед з аизпълнение по
ч.гр.д. 27084/2019г., ВЕДНО СЪС законна лихва, считано от 16.05.2019г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е.п.“ ООД с ЕИК *******ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******СУМАТА ОТ 510,00 лева- разноски за заповедното,
първоинстанционното и въззивното дело - за държавни такси, вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части
Настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.