РЕШЕНИЕ
гр.София,21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №12535 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С решение от 27.02.2018 г. по гр.д. №12167/16
г., СРС, ГО, 32 с-в ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,че Ж.Б.И., с ЕГН ***********,***, ателие 5, аб.
№251874, дължи на „Т.С. ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ЕПК по ч.гр.д.
№78971/2015 по описа на СРС, 32 с-в:
- 1243,46лв. - главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия в имот ателие 5, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна,
ж.к. *******, за периода м.05.2013г.-м.04.2015г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 17.12.2015г. до плащането;
- 112,40лв. - обезщетение за забава за периода
30.06.2013г.- 11.12.2015г.
ОСЪЖДА Ж.Б.И., с ЕГН ***********,***, ателие 5, аб.
№251874, да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 752,59лв. за исковото и заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника с мотиви,
изложени в нея.Твърди,че
решението е незаконосъобразно и в нарушение на процесуалния закон.Съдът
приел,че ответницата е потребител на топлинна енергия без да е установена
облигационната връзка-нямало доказателства да са влезли в сила и да са
публикувани ОУ ,действащи при ответника.Възражението за давност релевирано от
ответницата могло да бъде разглеждано само ,ако са налице договорни отношения
,т.е. публикувани ОУ.Ищецът не е доказал
доставеното количество топлоенергия,както и годността на средствата за
търговско измерване.По отношение претенцията за лихва,твърди ,че не е изпаднал
в забава предвид нищожните клаузи
на чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ на Т.С..
Моли да бъде отменено решението на СРС като се отхвърлят исковете.
Претендира присъждане на
направените разноски.
Въззиваемият не представя отговор на въззивната жалба .
Подадена е частна жалба от
ответника срещу определение от 18.05.2018 г.постановено по чл.248 ГПК.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала
енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство. Ответницата оспорва размера на исковете .
Софийски градски съд обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени
от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални
предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Съобразно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а
по допустимостта –в обжалваната част.По останалите въпроси,той е ограничен от
посоченото в жалбата.
В депозираната жалба в
срока за обжалване на първоинстанционото решение въззивникът е изложил пороци
на постановения съдебен акт.Направените
възражения с въззивната жалба се правят за първи път в настоящото
производство.С отговора на исковата пмолба ответницата оспорва единствено
размера на исковете.Не са оспорени представените доказателства,в частност
приложените ОУ/ публикувани,което е ноторно известно/,не е направено възражение
за изтекла давност,не са оспорени свидетелствата за проверка от 2013 и 2014
г.на средствата търговски измервания.Ето защо,като преклудирани ,съдът не
следва да ги разглежда.
Единственото възражение
,което следва да се разгледа е
възражение за дължимост на
мораторна лихва върху главницата за периода от влизане в сила на чл.33
ОУ-02/03.02.2014 г.
С подаденото заявление по чл.410 ГПК
заявителят е претендирал незаплатена топлоенергия за периода 05.2013 г.-04.2015
г.
Съгласно чл.ЗЗ, ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г.,в сила от
12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, като съгласно чл.ЗЗ, ал.4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата.
Не са представени доказателства за
публикуването на задълженията за отчетен период 2013- 2014 г.и 2014-2015 г.С
отговора на исковата молба се оспорва
размера на исковете.Съобразно доказателствената тежест,която съдът е
разпределил правилно, ищецът е следвало да докаже възникването на задължението
на ответника за заплащане на цена на топлоенергия в претендирания
размер,следователно и възникнало ли е задължението по чл.86 ЗЗД.Следователно за
задълженията след 12.03.2014 г. длъжникът не е изпаднал в забава.Мораторната
лихва за периода до месец април 2014 г./върху задълженията до 11.03.2014 г./ е
67.13 лв.,а за периода до 11.12.2015 г.за същите задължения е 71.70 лв.,или
общо 138.83 лв.Претендираната мораторна лихва е 112.40 лв.,колкото е присъдил
съдът.
Крайните резултати на
първоинстанционния и въззивния съд съвпадат,поради което решението следва да бъде потвърдено.
С частната жалба се оспорва
определението постановено по чл.248 ГПК.Частният жалбоподател е възразил срещу
разноските в заповедното производство като прекомерни.Правилно е съдът е
оставил без уважение искането,тъй като заповедното производство е самостоятелно и дължимите по него разноски се
определят със заповедта за изпълнение,съгласно действащите към датата на
издаването й норми.В частта за разноските тя подлежи на самостоятелно
обжалване.С решението в исковото производство съдът не се произнася за
прекомерност на разноските в заповедното производство.
Частната жалба като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от от 27.02.2018 г. по
гр.д. №12167/16 г., СРС, ГО, 32 с-в и определение от 18.05.2018 г.в производство по чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.