Р Е Ш
Е Н И Е
№ 284 16.07.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на десети юли …………….....…………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Д.Х…………………. . .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 417 ......... по описа за 2019 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 349 от 27.05.2019 г., постановено
по гр.д. № 2149/2018 г., РС Хасково е осъдил Община Хасково да заплати на Л.К.Х.
*** основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,
сумата от 1405,50 лв., заплатени от ищцата на ответника по фактура № **********/28.08.2018 г. без
основание за това, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба – 21.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 56,22 лв. – направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Община Хасково, който обжалва
в срок. Твърди,че постановеното решение е неправилно поради неправилното
приложение на материалния закон и неговата необоснованост. Неправилен бил
изводът на съда,че по делото няма представени доказателства, установяващи,че
ищцата е ползвала полски път, за което дължала наем на Община Хасково.
неправилен бил и изводът,че взетото решение на Общински съвет Хасково № 398/26.04.2013 г. и № 470 от
02.08.2013 г. нямали обратно действие, след като в тях изрично било посочено,че
обхващат и стопанската 2011-2012 г. И на последно място твърди,че ищцата
доброволно е платила тази сума, поради което и няма основание да претендира връщането
й. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора,
с което да отхвърли предявения иск, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Т.,
пълномощник на Л.К.Х., с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде
потвърдено постановеното от РС Хасково решение, както и да бъдат присъдени
направените по делото, пред въззивната инстанция разноски. Твърди,че на първо
място не е налице сключен договор за наем между ищцата и ответника Община
Хасково, въз основа на който да се претендира заплащането на наем. На следващо
място твърди,че взетите от Общински съвет
Хасково решения са нищожни, поради което не могат да породят правно
действие.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 460 лв.
направени по делото, пред въззивната инстанция разноски – платено
възнаграждение на адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от
18.06.2019 г.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 55
ал.1 предл.1 от ЗЗД , предявен от Л.К.Х. *** против Община Хасково за сумата от
1405,50 лв. заплатена от ищцата на ответника
по фактура № **********/28.08.2018 г. без основание за това, ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба – 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане
При разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният
иск е основателен и доказан, поради
което го е уважил изцяло. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакуваният
съдебен акт първоинстанционния съд е приел,че ответникът, в чиято тежест е, не
е доказал по безспорен и категоричен начин, че за посочения период ищцата е
ползвала общински земеделски земи и пътища, поради което и липсва основание за
дължимост на процесната сума. Този извод на съда е правилен и както се
посочи,се споделя от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е възражението, че по
делото са налице доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин,
че ищцата е ползвала общински земеделски земи, респ. разорала и ползвала
общински полски пътища, което да е основание същата да дължи заплащането на
наем за това на ответника Община Хасково.
Към изложеното от решаващият съд следва да се добави и това,че категорично по
делото няма представени доказателства,че между ищцата и ответника е сключен
договор за наем, което да е основание за заплащане на претендираната от Община
Хасково сума. Видно от заключението на ВЛ е,че за стопанските 2011/2012 г.,
2012/2013 г. и 2013/2014 г. няма подадени споразумения или заявления от ищцата Л.Х.
в Общинска служба „Земеделие“ за ползване на земеделски земи и полски пътища,
което е в подкрепа на направения извод за липса на посоченото основание –
договор, за заплащане на претендираните суми. Следва да се посочи и това,че не
е направено разграничение дали се претендира заплащане на наем, рента, за
ползване на земеделски земи или се касае за санкция за разорани полски пътища, при което посочените суми са
различни. С Решение № 398/26.04.2013 г. е предвидено заплащане на рентна вноска
на декар в размер на 75 лв. за стопанската 2011- 2012 г. От самото решение не
става ясно за какво е дължима тази
рента. От представения протокол на Общински съвет Хасково и обсъжданията на
тази точка от дневния може да се направи
извод,че се касае за определяне на наказателна такса за полски пътища, разорани и ползвани от
физически и юридически лица, което от една страна е различно от заплащане на
наем, рента , за ползване на общински земеделски земи и от друга – санкциите се
определят по предвидения от закона ред и да бъде спазена процедурата по
налагана на съответната санкция. На следващо място взетото решение касае
стопанската 2011-2012 г., което е посочено и в следващото Решение № 470 от
02.08.2013 г., като няма доказателства да са вземани решения на Общински съвет
за заплащане на рента за други стопански години. И на последно място следва да
се отбележи и това,че ответникът не е представил доказателства за това,че след
изтичането на съответната стопанска година е уведомил задълженото лице, в
случая ищцата, за възникнали и неразплатени задължения към Община Хасково.
„Уведомяването“ й при поискване извършване на административна процедура е неправилно
и лишава страната от възможност да защити правата си.
Неоснователно е и направеното
възражение за недължимост на посочената сума поради нейното доброволно плащане.
Дали плащането е извършено доброволно или ищцата е била принудена с оглед
предстоящата административна процедура да извърши плащане на тази сума е
ирелевантно за правния спор. От значение е
само това дали е налице основание за плащане на тази сума, а както вече
се посочи – такова липсва.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 349 от 27.05.2019 г. на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 2149 по описа на съда за 2018 г.
ОСЪЖДА
Община Хасково, ЕИК ********* с
адрес гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Х. ***, ЕГН ********** сумата от 460 лв., представляваща направените
по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/