Р Е Ш Е Н И Е № 550
Гр.Сливен, 11.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА
при съдебен секретар ГАЛИНА
ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1427 по описа за 2019
год. за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от И.В.Б. с ЕГН ********** ***
от 17.09.2019 год., издадено от Директора на ОДБХ – Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 469,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) за нарушение на чл. 469,
ал. 1 от ЗВМД.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли издаденото НП да бъде отменено.
В с.з. административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази
становище по жалбата. В постъпила по молба от Директора на ОДБХ – Сливен се
изразява становище по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.08.2019 год. бил съставен
АУАН № 49 от същата дата против жалбоподателя за това, че на 16.08.2019 год. в
с. Глуфишево, общ. Сливен при извършена проверка във връзка с изпълнението на
издадено Предписание № 30/09.08.2019 год. за прилагане на мерки за ограничаване
разпространението на заболяването Африканска чума по свинете на територията на
Община Сливен и създаване на
Въз основа на съставения АУАН било
издадено НП № 44 от 17.09.2019 год., издадено от Директора на ОДБХ – Сливен, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200,00 лева на основание чл. 469, ал. 1 от ЗВМД за нарушение на чл. 469, ал.
1 от ЗВМД. НП е връчено с обратна разписка на 27.09.2019 год. (л. 5 - 6 от
делото).
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се
спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение или не.
В настоящия случай съдът констатира, че не са спазени
разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН, тъй като от показанията на разпитаните в с.з.
актосъставител и свид. И. се установява, че актът е съставен в отсъствие на
нарушителя. След като е съставен акт в отсъствие на нарушителя, то е следвало съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, актът да се изпрати на съответната
служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване, като актът се предявява и подписва не
по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно, а съгласно чл. 43,
ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Видно от
съставения АУАН, върху същия липсва подпис на нарушителя.
Освен това съдът констатира, че в
акта няма отбелязване, че нарушителят отказва да подпише акта, като
същевременно има посочване на трите имена и подпис на свидетел на отказа на
нарушителя да подпише акта. Съгласно разпоредбата
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта, като свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице
различно от свидетелите при установяване на нарушението или при съставянето на
акта посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В настоящия случай видно от съставения
акт, свид. И., която е свидетел при съставянето на акта е посочена и като свидетел
на отказа на нарушителя да подпише акта.
Процедурата по
съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на
наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в
дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства.
Процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално задължение за
административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на
защита на наказаното лице. В този смисъл липсата на подпис на нарушителя, който
да удостовери, че е получил акта, както и посочването на едно и също лице, като
свидетел по съставяне на акта и свидетел на отказа на нарушителя да го подпише,
означава, че не е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта на
наказаното лице, което ограничава неговото право на защита. От събраните по
делото доказателства не се установява на жалбоподателя да е предявен за подпис
акта по реда установен в ЗАНН. Освен това административнонаказващият орган не е
изпълнил и разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН – ако се установи, че актът не
е бил предявен на нарушителя, наказващия орган го връща веднага на
актосъставителя. Това също не е сторено в настоящия случай, напротив
административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление.
Констатираното от
съда нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, които
не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С израза „нередовност
в акта” законодателя е предвидил нередовност в съдържанието на акта, но не и
нередовност в процедурата по съставянето му, каквато безспорно е налице в
настоящия случай.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН, като
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание, без да се разглежда спорът по същество.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 44 от 17.09.2019 год., издадено от Директора на ОДБХ
– Сливен, с което на И.В.Б. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.
469, ал. 1 от ЗВМД за нарушение на чл. 469, ал. 1 от ЗВМД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: