Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………….2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, I тричленен състав, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян И., като разгледа
докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. адм. д. № 1373 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.221 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на
Национална агенция по приходите, представлявана от Изпълнителния директор, чрез
старши юрисконсулт Т.А., срещу Решение № 260637/25.05.2021
г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено
по АНД № 495/2021 г. по описа на Районен съд Варна, XXXVII състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 548142-F571122 от 18.11.2020г., на
Директор на дирекция "Обслужване", гр. Варна в Централно управление
на НАП, с което за нарушение на 264, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО,
на Ж.И.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Според касатора, не е налице
несъответствие между описанието на нарушението и приложената санкционна норма,
което се доказва по безспорен начин от събраните по административната преписка
доказателства. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че в НП липса дата на
извършване на нарушението. Изложени са съображения, че в обстоятелствената част
на наказателното постановление е посочена дата – 30.06.2020г., като това е
крайната дата, до която лицето е следвало да подаде годишната си данъчна
декларация, като се твърди, че чрез бездействие е осъществен състава на чл.
264, ал. 1 от ЗКПО. С оглед изложеното, моли да се отмени обжалваното решение и
да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява
представител.
Ответникът
по касационната жалба – Ж.И.П., не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде
оставено в сила.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63в ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН.
Районният съд е установил от фактическа страна, че при
извършена на 03.08.2020 г., служебна справка в информационния масив на НАП е
констатирано, че дружеството „Джей Ес Ес Ди Груп“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от Ж.И.П. не е представило
в законоустановения срок до 30.06.2020 г. годишна данъчна декларация
по чл.92 ЗКПО. Декларацията е подадена на 21.08.2020г. с вх. № 0300И0830598. За гореустановеното срещу Ж.П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който е
подписан от И., с отбелязване, че има възражения. Такива са постъпили в
тридневния срок по чл. 44 от ЗАНН. Възприемайки изцяло фактите в АУАН,
административнонаказващият орган /АНО/ е приел възраженията за неоснователни и
е издал оспореното пред районния съд НП.
За да отмени НП, решаващият състав на ВРС е
приел, че същото, както и съставения АУАН, са издадени от компетентни органи и
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Счел е, обаче че са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Въззивният съд установил, че безспорно не е спазен
срокът за подаване на декларация по чл.92, ал.2 ЗКПО, тоест допуснато е визираното
нарушение. Неизпълнението на задължението по чл.92, ал.2 ЗКПО може да доведе до
осъществяване на състава на две административни нарушения – по чл.261, ал.1 ЗКПО и по чл.264, ал.1 ЗКПО. В първия случай, субект на
нарушението е данъчно задълженото лице – в случая това следва да е дружеството,
а във втория случай, субект на нарушение е представляващият данъчно задълженото
лице, но нарушението не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че
управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността
ликвидатор/синдик, с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в
чл.261, чл.262 или чл.263. Разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗКПО въвежда самостоятелен състав
на административно нарушение, респективно две самостоятелни форми на
изпълнителното деяние. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви
факти, относими към състава на чл.264, ал.1 ЗКПО. В случая, описанието на
нарушението съответства на разпоредбата на чл.261 ЗКПО, при което отговорността е за
данъчно задълженото лице, тоест на дружеството. Такава препратка е направена в
АУАН и НП, доколкото е посочена привръзка с чл.261, ал.1 ЗКПО. В самия АУАН и НП нарушението е
квалифицирано като такова във връзка с чл.92, ал.1 ЗКПО, субект на което може да е само
данъчнозадълженото лице. Както в АУАН, така и в НП не са посочени никакви
факти, които да обосновават състава на чл.264, ал.1 ЗКПО. Налице е несъответствие между
посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описанието на нарушението
от правна страна и приложената санкционна норма по чл.264, ал.1 ЗКПО, което нарушение е било преценено
от състави на Административен съд - Варна като съществено. На следващо място в
АУАН и НП не е посочена конкретна дата на нарушението, явяваща се задължителен
реквизит на посочените два акта. Посочено е, че задълженото лице не е изпълнило
изискването да подаде ГДД в законоустановения срок по чл.92, ал.2 ЗКПО, удължен до 30.06.2020 г. Но не е
отразено, коя дата АНО е приел за такава на извършване на нарушението –
първата, от която лицето е в забава (01.07.2020г.) или 03.08.2020 г., на която
дата е установено.
При
извършена проверка, касационният състав при Административен съд – Варна
установи законосъобразността на оспореното решение. Същото е постановено при
правилно приложение на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените
правила.
Районен съд - Варна е установил вярно фактическата
обстановка, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и в съответствие
с материалния закон извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от
настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно
разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Правилно е прието от въззивния съд, че с разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е въведено задължение за данъчно
задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна
данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък. С разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е определен срокът за подаване на
годишната данъчна декларация, както и мястото на подаването й - ТД на НАП по
регистрация на данъчно задълженото лице. От своя страна, неподаването на
годишната данъчна декларация или неподаването й в срок от данъчнозадълженото
лице, е основание за налагане на санкцията по чл. 261 от ЗКПО, но по отношение на данъчнозадълженото лице, каквото
по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО се явява дружеството "Джей Ес Ес Ди
Груп" ЕООД.
Действително, в санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е предвидена отговорност и за
представляващия данъчно задълженото лице, но тя е за допустителство, а не за
пряко неизпълнение на задължението по чл. 92 от ЗКПО, тъй като последното
задължение е въведено в тежест на данъчнозадълженото лице. Несъответствието
между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма, представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на
посоченото в АУАН и в НП лице, както правилно е прието от първоинстанционния
съд.
Касационната инстанция счита за неоснователни, направените с
жалбата възражения, по отношение на датата на извършване на нарушението. Споделят
се изцяло мотивите на въззивния съд, че нито в АУАН, нито в НП е посочена
конкретна дата на извършване на нарушението. В НП е посочено, че на 03.08.2020г.
е извършена проверка, както и че в законоустановеният срок до 30.06.2020г. Ж.И.П.
не е подала ГДД. От посочените две дати не може да се установи датата на
извършване на нарушението. Съдът намира, че съдебната практика по
настоящия казус е константна, когато субектите са задължени по закон да
извършат определено действие или бездействие до определен срок, то нарушението
е осъществено на денят следващ посочения в закона срок. В конкретния случай
това би следвало да бъде 01.07.2020 г. /вторник/, тази дата обаче не посочена в
оспореното НП. С оглед горното, настоящата съдебна инстанция
констатира, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението,
с което е нарушен чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение
от АНО е съществено, поради това, че е нарушило правото на защита на наказаното
лице и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
По изложените съображения обжалваното решение се явява
постановено при правилно приложение на материалния закон и като валидно и
допустимо следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, направеното с касационната
жалба, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява
неоснователно.
Мотивиран от което и на основание
чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260637/25.05.2021 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 495/2021 г. по
описа на Районен съд Варна, XXXVII състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 548142-F571122
от 18.11.2020г., на Директор на дирекция "Обслужване", гр. Варна
в Централно управление на НАП, с което за нарушение на 264, ал. 1 от ЗКПО вр.
чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, на Ж.И.П. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200,00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.