№ 583
гр. Перник, 26.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500528 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Е. П. К., подадена чрез пълномощника
й - адвокат К. К., срещу Решение № 525/ 29.05.2025 г., постановено по гр.д. № 200/ 2024 г.,
по описа на Районен съд – Перник, в частите, с които е прието, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака между Е. П. К. и Х. С. А. имат и двамата съпрузи;
родителските права върху децата Р.Н. А.а и Е. Х.в А. са предоставени за упражняване на
бащата Х. С. А.; ползването на семейното жилище е предоставено на Х. С. А.; Е. П. К. е
осъдена да заплаща на децата Р.Н. А.а и Е. Х.в А. месечна издръжка от 350 лева; както и в
частта, с която й е възложено заплащането на държавна такса по делото в размер на 1008
лева.
В жалбата са релевирани доводи, че решението в атакуваните му части е неправилно
поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърди се, че Е. П.
К. била лишена от възможност да подаде отговор на исковата молба, тъй като преписът от
исковата молба и приложенията към нея са получени от баща й, но не са били предадени на
нея, а на ищеца Х. С. А.. По този начин били нарушени правата й в процеса и била лишена
от възможност да вземе становище по исковете, да направи възражения и да предяви
насрещни искове. Жалбоподателката счита, че в решението на първоинстанционния съд
неправилно е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между нея
и Х. С. А. имат двамата съпрузи, като излага съображения, че вината за това е на ищеца, тъй
като заминал в чужбина и оставил семейството си да живее шест години във враждебна
среда в бащината му къща в гр. Тополовград, заедно с родителите му, както и със сестра му
и нейното семейство, без да се застъпва за съпругата си и да прави каквото и да е, за да
разреши или облекчи проблемите. През този период Е. П. К. не получавала от съпруга си
разбирателство, подкрепа и любов. Дори когато семейството можело да заживее
самостоятелно в настоящото семейно жилище, Х. С. А. отново предпочел да бъде в чужбина
и я оставил сама в момент, в който имала здравословен проблем и нужда от помощ и
подкрепа. Същата твърди, че когато започнала извънбрачната й връзка през 2023 г., бракът
между нея и Х. С. А. бил вече дълбоко и непоправимо разстроен. Поддържа, че неправилно
родителските права по отношение на Р.Н. А.а и Е. Х.в А. са предоставени на бащата, като
1
сочи, че успехът на децата в училище се понижил значително, получавали множество
забележки, имали много отсъствия, Рада безпрепятствено употребявала алкохол и цигари, а
Е. получил конзола „Плейстейшън, с която често прекалявал. Тази промяна в тях настъпила
от момента, в който бащата се прибрал в Република България и ги поел. Въпреки това обаче
първоинстанционният съд приел, че Х. С. А. е по-пригодният родител. В жалбата са
изложени съображения, че заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза е
неправилно и некомпетентно дадено. Сочи се, че е изготвено от лице, което няма право да
дава такива заключения, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 25 от Наредба № 2/
26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицински,
съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи, според които експертът следва да
бъде лице с магистратура по клинична психология. Освен това за изготвяне на заключението
бил използван тестът FPI, който не е стандартизиран в България, нормите му не са валидни
за популацията й, няма скали за валидност и социално желателно отговаряне, всеки може да
се представи в най-добрата си светлина и не дава възможност за качествена оценка на
личността. Не били направени много други тестове. С оглед на тези съображения
жалбоподателката моли да бъде допусната нова съдебно-психологична експертиза с вещо
лице клиничен психолог. В жалбата се поддържа също, че от атакуваното решение не става
ясен механизмът, по който съдът е определил размера на издръжката, която Е. П. К. е
осъдена да заплаща на децата, както и че не са изследвани възможностите й да дава
присъдената сума. В тази връзка е отправена молба доходът й да бъде проверен или да бъде
задължена да представи доказателства за него. Жалбоподателката счита, че съдът
неправилно й е възложил заплащане на държавна такса по делото в размер на 1008 лева,
като твърди, че държавната такса е в размер на 2 % от тригодишните платежи, поради което
присъдената сума от 1008 лева не отговаря на действително дължимата от 504 лева. С оглед
на тези съображения с въззивната жалба е отправено искане решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено в атакуваните му части, като делото бъде
върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указания за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения и за предоставяне на подходящ срок, в рамките на
който Е. П. К. да упражни правата си в процеса, включително правото на насрещен иск. В
условията на евентуалност е отправно искане решението да бъде отменено в атакуваните му
части и да бъде постановено решение, с което да се приеме, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на съпруга Х. С. А.; родителските права по отношение
на децата Р.Н. А.а и Е. Х.в А. да бъдат предостави на Е. П. К.; ползването на семейното
жилище да бъде предоставено на Е. П. К.; да бъде опредЕ. издръжка, която бащата да
заплаща на децата чрез тяхната майка; да бъде определен режим на лични отношения на
бащата с децата. В условията на евентуалност е отправена молба размерът на присъдената
издръжка да бъде намален и съобразен с нуждите на децата, но и с възможностите й, както
и размерът на дължимата от нея държавна такса да бъде правилно определен.
Въззиваемият Х. С. А. не е подал отговор на жалбата и не взема становище по нея.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като въззивният съд
разгледа отправените от жалбоподателя искания, както и оплакванията й за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Искането за връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на
процесуални нарушения, свързани с нарушаване правото на подаване на отговор на исковата
молба, следва да бъде оставено без уважение. Препис от исковата молба и приложенията
към нея, както и препис от разпореждането по чл. 131 ГПК са получени от бащата на
ответницата Петър Митов на 08.02.2024 г. със задължение да ги предаде при условията на
чл. 46 ГПК. Дори и същият да не е изпълнил поетото от него задължение, а да ги е
предоставил на ищеца по делото, Е. П. К. е имала възможност да поиска възобновяване на
2
срока за отговор, което не е направено своевременно, а възражението за пропуснат срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК е релевирано за първи път пред въззивната инстанция.
Доказателственото искане за извършване на проверка от въззивния съд относно
месечния доход на въззивника или за предоставяне на възможност за представяне на
доказателства за него се явява преклудирано с оглед на гореизложеното и на основание чл.
266, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Искането на жалбоподателя за допускане на съдебно – психологична експертиза
следва да бъде уважено въз основа на изложените в жалбата доводи, като същата да бъде
допусната като повторна, а за вещо лице да бъде назначена М.В.Г. - магистър по психология
със специализация "Клинична психология".
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 23.10.2025 г. от 10:50 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за връщане на делото на
първоинстанционния съд за отстраняване на процесуални нарушения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя за
извършване на проверка от въззивния съд относно месечния й доход или за предоставяне на
възможност за представяне на доказателства за него.
ДОПУСКА повторна съдебно – психологична експертиза, вещото лице по която,
след като се запознае с материалите по делото и извърши интервюта със страните по делото
и техните две деца да отговори на въпросите, на които е отговорило вещото Ангелинка
Стойчева със заключението, депозирано по гр.д. № 200/ 2024 г., по описа на Районен съд -
Перник.
НАЗНАЧАВА вещо лице М.В.Г., с адрес: ***, тел.: ***
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева, вносим от Е. К. в едноседмичен срок от
получаване на съобщението по сметка на Окръжен съд - Перник, като в същия срок да бъде
представено доказателство за внасянето на сумата.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за насроченото съдебно заседание и да се уведоми за възложената
й експертиза вещото лице М.В.Г. след представяне на доказателства за внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3