№ 80
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Е. Г. -Д.
като разгледа докладваното от М. Е. Г. -Д. Частно наказателно дело №
20211110208766 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба, подадена от К. Г. Г., ЕГН **********, срещу
постановление от 21.05.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 24/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 38136/2012 г. на
СРП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното определение. Поддържа се, че липсва анализ на събраните по делото
доказателства, както и че не са извършени всички възможни и необходими
процесуално-следствени действия, доколкото не е изискан препис от присъдата,
постановена от Кралския съд в Кройдън. Твърди се, че не е спазена процедурата по чл.
227 НПК, както и че не е изготвена декларация по чл. 6 от Закона за подпомагане и
финансова компенсация на пострадали от престъпления. Моли се атакуваният акт да
бъде отменен и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания по
прилагането на закона.
Съдът, след като се запозна с доводите в частната жалба и доказателствата
по делото, намира от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 24/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 38136/2012 г.
на СРП е образувано, с постановление на прокурор от 03.01.2013 г., за това, че за
времето от 13.10.2012 г. до 01.11.2012 г. набирал и транспортирал К. Г. Г. и я превел
през границата на страната до гр. Лондон, Великобритания, с цел да бъде използвана за
развратни действия, принудителен труд или за да бъде държана в принудително
подчинение независимо от съгласието й - престъпление по чл. 159 б, ал. 1, вр. чл. 159
а, ал. 1 НК.
В хода на наказателното производство няма привлечено лице в качеството на
обвиняем и не са били взети мерки за процесуална принуда. Разследването е
1
приключило и досъдебното производство е изпратено в Софийска районна
прокуратура със заключително мнение на водещия разследването за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
В хода на досъдебното производство са разпитани в процесуалното качество на
свидетели - К. Г. Г., Г.В. Г., Р.С.Б.; събрани са писмени доказателства и писмени
доказателствени средства.
На 21.10.2013 г. е изготвена молба за правна помощ до компетентните органи на
Кралство Великобритания.
На 24.11.2014 г. е постъпило уведомление от Националното бюро на България в
Евроджъст, от което става ясно, че изпълнението на молбата за правна помощ не е
приключило, както и че разпитът на свидетеля Ф.М. не е осъществен, тъй като лицето е
било депортирано от Кралство Великобритания след осъждането му.
На 04.02.2016 г. е постъпило ново уведомление от Националното бюро на
България в Евроджъст, от което става ясно, че изготвената молба за правна помощ е
била изпълнена, като към уведомлението са приложени правилник за провеждане на
опростена съдебна процедура, полицейско извлечение, обвинителен акт и показания на
К. Г. Г.. Към уведомлението не е бил приложен препис от присъда, касаеща Ф.М..
На 01.06.2017 г. е постъпило ново уведомление от Националното бюро на
България в Евроджъст, от което става ясно, че за постъпването на заверен препис от
присъдата на Ф.М. е необходимо изготвянето на нова молба за правна помощ.
На 12.04.2018 г. е изготвена европейска заповед за разследване, в която изрично
е посочено, че се иска препис от присъдата на Ф.М., с която е признат за виновен от
Кралския съд по обвинение в подпомагане на незаконно пребиваване във
Великобритания и е осъден на 10 месеца затвор.
На 01.03.2021 г. са постъпили материали от Великобритания, касаещи
разследването спрямо Ф.М..
С постановление на прокурор при СРП от 21.05.2021 г. наказателното
производство по досъдебно производство № 24/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. №
38136/2012 г. на СРП, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, прокурорът при СРП е приел за
установено, от фактическа страна, че през месец септември 2012 г. свидетелката К. Г.
се запознала с чуждия гражданин Ф.М., живущ в гр. Лондон, Великобритания. Двамата
провели поредица от разговори, по време на които същият й внушавал за предимствата
да пребивава на територията на чуждата държава. Малко по-късно той уредил
транспортирането и превеждането на Г. през границата на България до Кралство
Великобритания. В гр. Лондон Файсал лично посрещнал пострадалата на летището и я
2
приел на адреса, на който пребивавал. По време на съжителството им Файсал й отнел
личните документи, заключвал я в стаята си и я държал в подчинение.
На 01.11.2012 г. К. Г. успяла да избяга и отишла в полицията, като по-късно се
прибрала в родината си.
Прокурорът при СРП е посочил, че по делото са постъпили обвинителен акт от
Кралския съд в Кройдьн срещу Ф.М., както и писмо от Национално Бюро на България
в Евроджъст, които касаят проведено разследване относно трафик на хора в
Обединеното кралство във връзка с изпратената ЕЗР.
Въз основа на постъпилите материали прокурорът при СРП е счел, че на Ф.М. е
повдигнато обвинение за това, че между 28.09.2012 г. и 02.11.2012 г. е организирал и
съдействал за пристигане в Обединеното кралство на лице - К. Г., с цел да я
експлоатира в Обединеното кралство, упражнил е насилие върху нея, затворил я и я
държал против волята й, като за същото престъпление е било водено наказателно
производство на територията на Обединеното Кралство и Северна Ирландия, което е
приключило с постановена и влязла в сила присъда срещу пакистанския гражданин
Ф.М., като предметът на воденото в чуждата държава наказателно производство е
идентичен с предмета на воденото в България наказателно производство.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално-легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 243, ал. 5 НПК, в надлежна писмена форма, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на
съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото.
Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние
- ne bis in idem е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е
да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с
влязъл в сила акт. Установеното от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило е
съществен елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. По
естеството си то представлява самостоятелна гаранция на гражданите срещу угрозата
да бъдат последователно подлагани на наказателна репресия за престъпление, за което
вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на
държавата.
3
На първо място, изводът на прокурорът, прекратил наказателното производство,
че предметът на воденото в чуждата държава наказателно производство е идентичен с
предмета на воденото в Република България наказателно производство не съответства
на събраните по делото доказателства. За да формира изводите си за приложение на
принципа ne bis in idem прокурорът не е спазил изискването за всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото. В случая по делото не се установява какъвто
и да е съдебен акт, удостоверяващ наличието на повторно наказателно преследване,
поради което твърдението на жалбоподателя, че не отговаря на действителността
изложеното в постановлението обстоятелство за наличие на друго наказателно
производство, не се опровергава. Постъпилият доклад на Екип „Борба с
престъпността“ и изложеното в него не са достатъчни, за да се приеме, че е налице
пречка за провеждане на наказателно производство в Република България спрямо
Ф.М., тъй като не е изяснено дали окончателно се преустановява възможността да се
поднови разследването там срещу Ф.М.. При това положение е недопустимо да се
извърши проверка, включително и от настоящия съд дали разглежданият казус попада
в приложното поле на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и налице ли са предпоставки за
прилагане на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото
деяние - ne bis in idem.
На следващо място, дори да се приеме, че са положени необходимите усилия за
изискване на постановен препис от съдебен акт спрямо Ф.М., то съдът счита, че от
събраните до този момент доказателства, изводът на прокурора, че воденото във
Великобритания наказателно производство препятства образуваното в Република
България такова се явява неправилен. Съгласно практиката на ЕСПЧ нормата чл. 4 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ следва да бъде схващана като забрана за преследване и
наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от
такива, които по същество са "значително същите" - сходни. От постъпилите
материали от Великобритания става ясно, че на 16.11.2012 г. Ф.М. е обвинен в две
престъпления: трафик с цел експлоатация съгласно раздел 4 /1/ от Закона за убежището
и имиграцията от 2004 г. и неправомерно лишаване от свобода, като на 07.05.2013 г.
Мюгхал е признат за виновен по раздел 25 /1/ от Закона за миграцията от 1971 г., като е
осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на десет месеца, а обвинението за
неправомерно лишаване от свобода е прекратено. Видно е, че първоначално
повдигнатото обвинение на Мюгхал се различава от това, по което е признат за
виновен. Едното касае трафик на хора с цел държането им в принудително
подчинение, а другото извършването на нарушение на имиграционното
законодателство на Великобритания, макар и наименовано „трафик на хора“. При тези
факти, според настоящия състав, липсва фактическа идентичност или съществено
сходство от обективна страна на конкретно осъщественото от Мюгхал поведение, респ.
не са налице дублиращи се наказателни производства, при което първото във
4
Великобритания да е приключило с окончателен съдебен акт. Видимо е също, че съдът
в Кройдън не се е произнесъл по съществото на едното обвинение /трафик с цел
експлоатация съгласно раздел 4 /1/ от Закона за убежището и имиграцията от 2004 г./,
за което Мюгхал е бил предаден на съд.
При така изложеното, постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство следва да бъде отменено, а делото върнато на СРП за
изискване на препис от краен съдебен акт, събиране на доказателства за съдбата на
повдигнатите обвинения на Ф.М. в хода на наказателното производство, включително
трафик с цел експлоатация.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 21.05.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 24/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. №
38136/2012 г. на СРП.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за изпълнение на
указанията, посочени в мотивите към настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5