РЕШЕНИЕ № 260017
гр. Пловдив, 03.09.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на
20 август 2020 г.
в състав
СЪДИЯ
: АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА ,
като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 642/2018 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Иск по чл.
422 от ГПК.
Ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, моли да се признае за установено по отношение на ответниците А.Ц.М.
ЕГН ********** и С.Х.Д. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение №
10267/26.10.2017г. по ч.гр.д. № 16124/2017 г. по описа на Пловдивски районен
съд и изпълнителен лист от 27.10.17 г., а именно:
Да се
признае за установено, че ответниците А.Ц.М.
ЕГН ********** и С.Х.Д. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***,
дължат солидарно на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“
АД/ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумите:
- 60 000 шв.фр. – частично от общодължима главница в размер на
104 708.50 шв.фр. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № NL
33069/7.2.08 и допълнителни споразумения към него,
- 1 236.58 шв.фр. – банкови такси за периода
10.06.2014 – 8.10.17;
- 528 лв. – банкови такси за периода
29.9.17 – 8.10.17,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.10.17 г. до окончателното изплащане.
Претендира
разноски, вкл. за заповедното производство.
Ответниците А.Ц.М.
ЕГН ********** и С.Х.Д. ЕГН **********
чрез назначените особени представители адв. Н.Г. и адв. М.С. оспорват
предявения иск като неоснователен и молят да се постанови решение за
отхвърлянето му.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Твърди се в
исковата молба, че на 07.02.2008 г. между страните е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот № NL 33069/7.2.08., по силата на който банката е предоставила
на ответниците кредитен лимит в шв.фр. в размер на 57 000 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, както следва: равностойността в шв.фр. на 36 843 евро в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим имот и равностойността в шв.фр. на 20 157
евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания, като кредитополучателите се задължили да върнат
кредита заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на договора. Съгласно
чл.1, ал.4 от договора отговорността им била солидарна. В договора били
уговорени и подробни детайли относно сроковете за усвояване, погасяване,
дължими лихви и т.н.
Впоследствие
между страните били сключени няколко допълнителни споразумения: от 14 април
2009, 28 април 2010, 14 юни 2010, 13 април 2011, 26 април 2011, 15 февруари
2012, 31 октомври 2012, 17 юни 2013, 27 февруари 2014.
С договор за
цесия от 9.4.08 вземанията на банката по процесния договор за кредит били
прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД.
Впоследствие
вземанията на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД били прехвърлени обратно на банката с договор за цесия от
25.02.2015 г. Длъжниците били уведомени за извършената цесия с посочени в
исковата молба нотариални покани.
С посочени
нотариални покани до ответниците същите били уведомени, че банката обявява
изцяло за предсрочно изискуем поради
неплащане на дължимите вноски.
След датата
на възникване на предсрочната изискуемост не постъпили никакви плащания, поради
което за банката възникнал интерес от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Било поискано изпълнение за част от дължимата главница и
за дължими банкови такси, като за процесните вземания била издадена заповед за
изпълнение. Във връзка с постъпило възражение от ответниците банката обосновава
правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Процесният договор от 07.02.2008 г. е представен в
оригинал по делото /л. 197 – 204/. В същия като кредитополучатели фигурират и
двамата ответници А.М. и С.Д..
Съгласно
чл.1 от договора банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в шв.фр. на 57 000 евро по
курс „купува“ за шв.фр. към евро на банката в деня на усвояване на кредита,
както следва: равностойността в шв.фр. на 36 843 евро в деня на усвояване
на кредита за покупка на описан жилищен имот, който ще се придобива от
ответниците М. и Д., и равностойността в шв.фр. на 20 157 евро в деня на
усвояване на кредита, за други разплащания, които кредитополучателите се
задължават да върнат заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на
договора.
Във връзка с
оспорване на подписите на ответниците, положени в договора, по делото са
назначени съдебно-графологични експертизи, които съдът възприема като
компетентно изготвени и неоспорени от страните. От приетите заключения се
установява, че подписът от името на ответника С.Д. не е изпълнен от това лице;
подписът от името на ответницата М. е изпълнен от А.М..
Същевременно
ищцовата банка представя нотариален акт № 48, том І, рег. № 1057, дело 48/2008
г. от 07.02.2008 г. на Нотариус Светлозар Йорданов, рег. № 470, с който
ответниците А.М. и С.Д. купуват жилищния имот, описан в договора за кредит, за
сумата в разме на равностойността в шв.фр. на 36 843 евро без ДДС по курс
„купува“ за шв.фр. към евро на „Юробанк И ЕфДжи България“ АД в деня на
усвояване на кредита, от която сума равностойността в шв.фр. на 35 729
евро да бъде преведена по сметка на дружеството-продавач за погасяване на
корпоративен кредит, отпуснат от същата банка, след представяне на нотариалния
акт за покупка на имота, а разликата в равностойността на шв.фр. от 1 114 евро
да бъде бъде платена със средства от кредита, отпуснат на купувачите от същата
банка.
Представя се
и нот.акт № 49, том І, рег. № 1057, дело
49/2008 г. от 07.02.2008 г. на Нотариус Светлозар Йорданов, рег. № 470,, с
който ответниците А.М. и С.Д. учредяват договорна ипотека върху жилищния имот, закупен с нот.акт № 48 от
7.2.08 г., за обезпечение на вземането на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД по
договор за кредит, подробно описан в п.
І на нот.акт, в който са възпроизведени съществените клаузи от процесния
договор за кредит № HL 33069 от същата дата.
Съгласно
прието заключение на графологична експертиза се установява, че подписите от
името на ответника С.Д. върху двата нотариални акта, са положени от това лице.
При
преценката в съвкупност на посочените доказателства съдът приема, че ответникът
С.Д. е надлежна страна в кредитното правоотношение. Действително, установява
се, че подписите от негово име върху
договора за кредит не са изпълнени от това лице, но съществените клаузи на
договора за кредит са изцяло възпроизведени в нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека, а именно: че банката отпуска на двамата ответници кредит в
размер на равностойността в шв.фр. на 57 000 евро по курс „купува“ за
шв.фр. към евро на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД в деня на усвояване на
кредита, от които сямата в размер на равностойността в шв.фр. на 36 843
евро по същия курс – за покупка на недвижим имот, и сумата в размер
равностойността на 20 157 евро – за други разплащания, с краен срок за
издължаване – 336 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по
кредита, която дата се установява с двустранно подписано приложение към
договора за кредит, с годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за
жилищни кредити в шв.фр., валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна добавка от 1.15 пункта; посочен е размерът на БЛП на
банката към датата на подписване на договора
за шв.фр. – 4.50 %; при просрочие на която и да е месечна вноска по
главница и/или лихва, при наличие на другите условия за предсрочна изискумост
на вземането и съгласно всички други условия на договора за кредит HL
33069 от м.ІІ.08 г. кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от
лихвата за реводна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита, плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта, като непосагяването
на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателите на което и да е
задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем и се събира от продажбата на ипотекирания имот.
Нотариалният
акт за учредяване на договорна ипотека безспорно е подписан и от ответника Д.,
както и от останалите страни по договора, които са страни и по договора за
кредит. Същият обективира постигнато съгласие между тях за сключване на процесния договор за кредит
при посочените клаузи.
С оглед
горното съдът приема, че е възникнало
валидно правоотношение между банката като кредитодател и двамата ответници като
кредитополучатели по договора.
От
назначената по делото ССЕ се установява, че кредитът е усвоен на 26.02.08 г., на която дата по сметка на А.М.
са преведена сумата 94 072 шв.фр.,
като в същия ден сумата е превалутирана и прехвърлена в еврова сметка на
кредитополучателя, а именно 57 000 евро. Сумата е усвоена на 100 %, като в
деня на превалутирането кредитополучателят е превел сумите от 35 729 и
1114 евро по сметки на контрагенти, а на 6.3.08 г. изтекля остатък от
20 000 евро на каса в банката.
До 5.6.2014
г. от страна на кредитополучателите са извършвани плащания по кредита, които са
отнасяни за погасяване на главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и
банкови такси. Последното плащане по кредита датира към 5.6.2014 г., след която
дата не са правени никакви плащания.
С нотариални
покани от 7.8.2017 г. банката е уведомила ответниците, че обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем поради непогасяване на формирани просрочия към
18.7.17 г. в общ размер на 34 434.88 шв.фр. Според уведомлението общият
размер на задълженията по кредита възлиза на 133 974.57 шв.фр., от които
главница 104 708.50 шв.фр., лихва – 28 029.49 шв.фр. и такси –
1 236.58 шв.фр.
Съдът
намира, че към датата на отправяне на
нотариалните покани са настъпили обективните предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Съгласно чл. 18, ал.1 от договора за кредит
условие, при което банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е вноска по кредита. Същата
клауза е възпроизведена и в нот.акт № 49, том І, рег. № 1057, дело 49/2008 г.
от 07.02.2008 г.
В случая
безспорно се установява, че в периода след 5.6.2014 до датата на нотариалните
покани – период от повече от три години,
не са извършвани каквито и да било плащания по кредита, при което са
налице от обективна страна предпоставки за обявяване на предсрочната му
изискуемост.
Връчването
на нотариалните покани е осъществено при условията на чл. 47 от ГПК.
От особените
представители на ответниците се поддържат възражения, че поканите са изпратени
на адреса на закупения имот, а не на адресите на кредитополучателите, посочени
в договора, което допълнително е затруднило възможността лицата да бъдат
информирани, респ. се възразява, че нотариалните покани не са връчени редовно.
Съдът намира
тези възражения за неоснователни.
От
направените в хода на делото справки за постоянен и настоящ адрес на двамата
ответници е установено, че същите имат за постоянен и настоящ адрес именно
адреса, на който са изпратени нотариалните покани: *****. По отношение на С.Д.
адресът е вписан като постоянен и настоящ на 1.3.2012 г., а по отношение на А.М.
– на 13.10.2011 г.
Т.е. към
датата на изпращане на нотариалните покани именно това е адресът, който вписан
като настоящ и постоянен адрес и за двете лица. Осъществени са по три посещения
на адреса, при които не е намерено лице, което да получи поканите.
При това
положение са изпълнени изискванията на чл. 47 от ГПК, като нотариусът е
удостоверил редовно връчване на осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, след като при
осъществено залепване, в двуседмичен срок лицата или упълномощени техни
представители не са се явили да получат екземпляр от поканата.
С оглед посоченото съдът приема, че предсрочната изискуемост е била надлежно
обявена на кредитополучателите при приложение на чл. 47 от ГПК.
По отношение
дължимостта на главница в размер на 60 000
шв.фр. като част от общо претендирана главница в размер на 104 708.50
шв.фр.:
Както се
посочи по-горе, усвоеният кредит е в размер на 94 072 шв.фр.
Банката се
позовава и на няколко допълнителни споразумения: от 14
април 2009, 28 април 2010, 14 юни 2010, 13 април 2011, 26 април 2011, 15
февруари 2012, 31 октомври 2012, 17 юни 2013, 27 февруари 2014.
В хода на
производството част от тези допълнителни споразумения са изключени от
доказателствения материал на основание чл. 183 от ГПК, тъй като ищцовата банка
не изпълни вмененото й задължение за представяне на тези писмени доказателства
в оригинал. Представени са в оригинал, респ. представляват част от
доказателствения материал по делото допълнителните споразумения от от 14.06.2010 г./в оригинал на л.
225-227/, 17.06.2013 /в оригинал на л. 207-209/
и от 27.02.2014 / в оригинал на л. 210-212/.
Представянето
само на част от допълнителните споразумения води обективно до невъзможност да
се проследи последователно развитието на
договорните отношения между страните и да се даде еднозначен отговор на въпроса
за размера на дължимите суми по договора, вкл. за точния размер на дължимата
главница. Това е така, тъй като трите допълнителни споразумения, представени в
оригинал, не съществуват сами за себе си, и могат да бъдат коментирани само в
неразривна връзка с останалите такива.
Независимо
от горното, съдът намира, че искът за главница от 60 000 шв.фр. е доказан
и следва да бъде уважен, предвид следното:
В
заключението на вещото лице подробно са описани извършените плащания за
погасяване задълженията по кредита.
През периода
7.2.08 – 5.6.14 г. са извършени плащания, от които за погасяване на главницата
са приспаднати 2 322.32 шв.фр.
/таблина на стр. 22-23 от заключението на ССЕ/.
През същия
период са извършени плащания, от които за погасяване на възнаградителни
лихви по кредита са отразени
31 669.91 шв.фр. /таблица на л. 23-26 от заключението на ССЕ/, като част
от тази сума е капитализирана лихва по допълнителните споразумения. Общият
размер на лихвата, отразена като погасена поради извършената капитализация към
главница, възлиза на 11 234.37 шв.фр. Общият размер на извършените
плащания, с които е погасена лихва е 20 435.54 шв.фр.
През периода 7.2.08 – 5.6.14 г. банката е
отразила като погасени мораторни лихви в
общ размер на 33.26 шв.фр. /таблица на
л. 29-30 от ССЕ./, от които 7.03 шв.фр. – капитализирана мораторна лихва за
забавена главница, и 26.23 шв.фр. – платени суми.
За същия
период банката е отразила като погасени такси в общ размер на 2060.96 шв.фр. /таблица
л. 32-33 от ССЕ/, от които 682.76 шв.фр. –капитализирани към главница и платени
1378.20 шв.фр.
При така
извършените плащания по договора претенцията на банката за 60 000 шв.фр.
главница е основателна. Дори и всички извършени плащания да се отнесат за
погасяване на главница /което, разбира се, е съвсем условно, тъй като не
отговаря на реда за погасяване на задълженията/, остава по-голям размер
непогасена главница от 60 000 шв.фр., какъвто размер е предметът на
настоящето съдебно производство. Следва да се посочи, че това изчисление се
прави на база размера на главницата по отпуснатия кредит, без да се коментират
допълнителните споразумения за капитализиране на лихви и такси – една част от
които са изключени от доказателствения материал, а по отношение на останалите
три е установено, че не са подписани от ответника Д., а само от А.М..
Доколкото по
делото не се претендират лихви, въпросът за тяхната дължимост и размер, е извън
предмета на спора, поради което не подлежи на коментар.
По отношение
на банковите такси:
Претенцията
на банката е да се признае за установено съществуването на задължения за
банкови такси в следния размер:
1 236.58 шв.фр. – банкови такси за
периода 10.06.2014 – 8.10.17;
- 528 лв. –
банкови такси за периода 29.9.17 – 8.10.17,
Видно от
заключението на ССЕ, начислените от банката такси за периода 10.06.2014 –
8.10.17 възлизат на 1028.28 шв.фр., като в този размер същите са непогасени.
/таблица л. 33-34 от ССЕ./ Не се установява наличие на други начислени и
дължими банкови такси, включително и за сумата 528 лв. за периода 29.9.17 –
8.10.17.
Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните, поради което съдът приема въз основа
на данните в същото, че в тази част искът следва да бъде уважен за сумата
1028.28 шв.фр., а в останалата част да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
За
разноските:
Съразмерно
на уважената част от исковите претенции ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцовата банка направени разноски в заповедното производство в
размер на 2077.40 лв. – ДТ и 2499.30 лв. – адвокатско възнаграждение, както и
направени разноски в настоящето исково производство в размер на 9 658.82
лв.
Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят и 250 лв. по сметка на Пловдивски окръжен
съд – направени разноски от бюджета на съда за експертизи.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, А.Ц.М.
ЕГН ********** и С.Х.Д. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***,
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение №
10267/26.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16124/2017 г. по описа на Пловдивски районен
съд и изпълнителен лист от 27.10.17 г., а именно че:
А.Ц.М. ЕГН **********
и С.Х.Д. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумите:
- 60 000 шв.фр. – частично от общопретендирана главница в размер на
104 708.50 шв.фр. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № NL
33069/7.2.08 и допълнителни споразумения към него,
- ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.10.17 г. до окончателното изплащане,
- 1 028.28 шв.фр. – банкови такси за периода
10.06.2014 – 8.10.17;
Като за разликата над 1 028.28 шв.фр. до
1 236.58 шв.фр. - банкови такси
за периода 10.06.2014 – 8.10.17, както и за сумата 528 лв. – банкови такси за периода 29.9.17 – 8.10.17, ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Ц.М.
ЕГН ********** и С.Х.Д. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, да
заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* / направени разноски по делото в размер на
9 658.82 лв.,
както и разноски в заповедното производство:
2077.40 лв. – държавна такса и 2499.30 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Ц.М.
ЕГН ********** и С.Х.Д. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят по сметка на Пловдивски окръжен
съд 250 лв. /направени разноски от
бюджета на съда за експертизи/.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: