№ 324
гр. Благоевград, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20221200501114 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Б. А. А. /след развода П./, чрез адв. В. Г., против Решение № 643/09.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1106/2022 г. по описа на Районен съд - Благоевград.
Съдебният акт се обжалва в частта относно предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на децата А.М. и В., местоживеенето им,
режима на лични контакти, издръжките и ползването на семейното жилище.
Сочи се, че атакуваният акт е неправилен и необоснован. Налице са
противоречия в дадените изявления на двете деца, които съдът не е отчел и
анализирал. Не е проверена годността за даване на верни изявления от децата.
От свидетелските показания се установявало, че бащата ги настройва против
майката и че е налице синдром на родителско отчуждение. Прави се искане за
отмяна на атакувания акт и отхвърляне на предявените искове по насрещния
иск и уважаване на исковете на Б. А. А. за упражняване на родителските
права, издръжките, местоживеенето и личните контакти, както и за
предоставяне ползването на семейното жилище.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия Б. В. А., чрез процесуалния му представител адв. Я. Т.. Сочи се,
че жалбата е неоснователна, за което се аргументира. Прави се искане за
потвърждаване на съдебния акт.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
1
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Районен съд - Благоевград е сезиран с иск за развод по чл. 49 СК между
Б. А. А. /след прекратяване на брака П./ и Б. В. А.. Направено е искане
родителските права по отношение на двете деца - А.М. и В., да се предоставят
на майката, а на бащата да се определи режим на лични контакти, бащата да
бъде осъден да заплаща издръжка за двете деца, както и на отглеждащия
родител да се предостави ползването на семейното жилище. Ответникът също
прави искане за предоставяне упражняване родителските права по отношение
на децата на него, при когото да бъде и местоживеенето, като на майката се
определи режим на лични контакти, заплащане на издръжка, прави се искане
за ползване на семейното жилище.
Районният съд е постановил съдебен акт, с който е прекратил брака като
дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и на двамата съпрузи, предоставил
е упражняването на родителските права по отношение на децата А.М. Б.ова А.
и В. Б.ов А. на бащата Б. В. А., определено е местоживеенето на децата при
техния баща, определен е режим на лични отношения и контакти на майката
Б. А. А. с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване; 30 дни през
лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
определени по споразумение с бащата, а при липса на такова – в периода 01 –
30 август на съответната година, като майката ще взима децата от тяхното
местоживеене и ще ги връща там, както и за Коледните празници, в четна
година – 3 дни, с преспиване, за периода 23 декември – 25 декември; за
Новогодишните празници, в нечетна година – 3 дни, с преспиване, за периода
30 декември – 01 януари. Майката е осъдена да заплаща на непълнолетното
си дете А.М. месечна издръжка в размер на 250 лв., а на детето В. месечна
издръжка в размер на 230 лв., семейното жилище е предоставено на съпруга.
Въззивна жалба е подадена от Б. А. по отношение родителските права,
издръжките, личните контакти, местоживеенето на децата и ползване на
семейното жилище.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт в
обжалваните му части е правилен по следните съображения:
По делото не е спорно, че Б. А. и Б. А. са били законни съпрузи като от
брака си имат родени две деца – А.М. на 17 години и В. на 13 години. Не е
спорно и това, че до лятото на 2020г. децата са отглеждани от двамата си
родители в семейния им дом в гр. Благоевград. През месец август 2020г.
майката е заминала да работи в И. и е останала там за период от около две
години. От лятото на 2020г. до настоящия момент децата се отглеждат
единствено от техния баща. През 2022г. майката се е завърнала в България, но
не живее при семейството си.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне
упражняването на родителските права спрямо деца, са посочени в ППВС № 1
от 12.11.1974 г., което има действие и към настоящия момент. Децата имат
2
интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този
родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-
способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро
възпитание и изграждане като личности. Този интерес предоставя не само
адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият
родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като
личност, за което е нужен авторитет.
Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на
спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на
интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на
разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са:
възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към
децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към
родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица;
материалните условия на живот, желанието на децата и др.
С оглед съвкупната преценка на всички събрани доказателства, както
пред районната, така и пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че
бащата следва да бъде предпочетеният родител, на когото да се възложи
упражняването на родителските права. Същият винаги е присъствал в живота
на децата си от тяхното раждане до настоящия момент, полагайки
непосредствени грижи по тяхното отглеждане и възпитание, а в последните
няколко години е и родителят, който единствено отглежда децата си в
семейния им дом. За разлика от него майката вече три години не живее със
семейството си, като за период от две години е била в чужбина. По делото
няма данни отглеждащият родител да има поведение, което да се отразява
неблагоприятно на децата. Напротив, установи се, че те имат примерно
поведение и са отлични ученици, изключително организирани, интелигентни,
много стабилни емоционално. Установи се и това, че социално-битовите
условията на живот при бащата са много добри, същият е добър и грижовен
баща, полага адекватни грижи за децата си.
Пред районната инстанция и двете деца са заявили, че желаят да живеят
с баща си, като по-категорична в това отношение е А.М..
От назначената пред настоящата съдебна инстанция съдебно-
психологическа експертиза, изготвена от вещо лице психолог, и от
изслушването му се установи, че децата са годни психологически да дават
достоверни изявления пред съда, не са налични данни за манипулация от
страна на бащата, както и не е налице синдром на родителско отношение, с
което се опровергава твърдяното във въззивната жалба. От изслушването на
социалните работници от Отдел ЗД към ДСП Благоевград се установи, че
децата не желаят да контактуват с майката и това е било продиктувано от
обстоятелството, че тя обжалва решението на районната инстанция.
Безспорно е нарушена връзката между децата и тяхната майка и това е
процес, който според вещото лице – психолог е започнал много отдавна, още
преди заминаването на майката за И.. Заздравяването на тази връзка обаче не
би могло да се осъществи, ако родителските права бъдат предоставени на нея.
3
Според вещото лице прекаленият натиск, който осъществява майката, лично и
посредством социалните работници, по-скоро има негативен ефект и
отблъсква децата. Затова вещото лице сочи, че едно умерено отношение би
дало по-добри резултати.
С оглед на всичко това настоящата съдебна инстанция намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, при когото да
бъде и местоживеенето им.
Районният съд е определил един сравнително разширен режим на лични
контакти между децата и майката, който въззивната инстанция намира за
подходящ и достатъчен на настоящия етап. Както и вещото лице посочи в
случая е необходимо да се прояви умерено отношение към децата, а не
прекален натиск. Майката има право да вижда децата си, последните също
имат нужда от това, но определянето на още по-разширен режим на този етап
не е нужно. При промяна в обстоятелната това би могло да се случи и в един
бъдещ процес, а и не само, тъй като децата са достатъчно големи и за да се
осъществяват срещи с майката не е задължителна съдебна намеса.
Правилно майката е осъдена да плаща издръжка за двете си деца, която
е в размери близки до законните минимуми. В тази част съдебният акт не се
налага да бъде коригиран, доколкото във въззивната жалба липсват
конкретни оплаквания по отношение размерите на присъдените издръжки.
Доколкото на бащата се предоставя упражняването на родителските
права на същия следва да се предостави и ползването на семейното жилище
на осн. чл. 56 СК.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт, който ще следва да се
потвърди в обжалваните му части.
Предвид изхода на спора ще следва жалбоподателката Б. П. да заплати
на другата страна Б. А. сторените по делото разноски в размер на общо 1630
лв., от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 430 лв. възнаграждение за
вещото лице.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 643/09.11.2022 г., постановено по гр.д. №
1106/2022 г. по описа на Районен съд - Благоевград в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Б. А. П., ЕГН ********** да заплати на Б. В. А., ЕГН
********** сторените пред въззивния съд разноски в размер на общо 1630 лв.
(хиляда шестстотин и тридесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5