Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.09.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2786 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ, чл. 422 ГПК вр. чл.
92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че има вземане, което произтича от
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 3 от 29.09.2011 г.,
сключен с А.М.А., в качеството му на кредитополучател и „А. А.“ ЕООД, в
качеството му на солидарен длъжник. Отпуснатият размер на банковия кредит е в
размер на 40 375 евро и срок на издължаване до 29.10.2036 г. Посочва, че е
налице неизпълнение, тъй като ответниците преустановили пълното погасяване на
дължимите вноски, считано от 10.04.2014 г. в продължение на шест месеца. С
оглед на това банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем на 10.10.2014 г., за което обстоятелство длъжниците били
надлежно уведомени с нотариална покана. Подал заявление по чл. 417 ГПК, като
съдът му издал заповед за изпълнение срещу ответниците за следните суми:
38 735,04 евро главница, ведно със законната лихва върху нея считано от
10.02.2017 г. до окончателното погасяване на задължението; 493,01 евро –
договорна лихва за периода от 10.08.2014 г. до 10.10.2014 г.; 7 500,48
евро лихва върху просрочена главница за периода от 10.04.2014 г. до 09.02.2017
г. ; 4 874,16 евро наказателна лихва при просрочие за периода от
10.04.2014 г. до 09.02.2017 г. ; 42,20 евро такса за управление, начислена на
29.09.2014 г. и 0,41 евро – периодична такса просрочени компоненти, изчислена
на 29.09.2014 г., срещу която ответниците подали възражение. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че А.М.А. и
„А. А.“ ЕООД дължат на „У.Б.“ АД сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа
доводите си, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на страните. Счита
заявените възражения в отговора на исковата молба за напълно неоснователни.
Оспорва и направеното възражение за нищожност на клаузата за неустойка.
Ответниците А.М.А. и „А. А.“ ЕООД оспорват исковата
молба изцяло по основание и размер, като я считат за неоснователна и
недоказана. Твърдят, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по
надлежния ред, като изявлението на банката по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не е достигнало
до своя адресат. Посочват, че не е сключван договор за поръчителство между
банката и дружеството, поради което дружеството „А. А.“ ЕООД не е солидарно
отговорно с кредитополучателя и не дължи изпълнение на сумата, предмет на
заповедта за изпълнение. Дори и да е налице поръчителство, същото е прекратено.
Считат, че представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните
книги не съставлява документ, годен да установи ликвидно и изискуемо вземане.
Правят възражение, че уговорената в чл. 4.3 неустойка не отговаря на присъщите
на неустойката цели, а води до създадена още при сключване на процесния договор
възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, поради което е нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливостта и еквивалентността на насрещните
задължения по договора. Предвид изложеното искат да се отхвърлят исковете. С
допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответниците поддържат
изложеното в отговора на исковата молба и оспорват исковете по основание и
размер.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е, че на 29.09.2011 г. между „У.Б.“ АД, от една страна
и А.М.А., като кредитополучател и „А. А.“ ЕООД като солидарен длъжник, от друга
страна, е сключен договор за банков ипотечен кредит с размер на кредита
40 375 евро с цел: за покупка на апартамент № 53, находящ се в гр. София,
кв. ********от договора е уговорен годишен лихвен процент за съответния период
на олихвяване. В чл. 4.2 е предвиден годишен лихвен процент върху просрочена
главница, формиран от базовия лихвен процент и надбавка към него за просрочена
главница, съгласно лихвен план за периода от 29.09.2011 г. до 29.10.2036 г.
Съгласно чл. 4.3 се начислява годишен лихвен процент върху текущия дълг
/редовна плюс просрочена главница/ при просрочие на главница и/или лихва.
Начислява се едновременно и независимо от лихвите за редовна и просрочена
главница по т. 4.1а или 4.1б и т. 4.2 за срока на просрочието. В чл. 5 от
договора страните са се съгласили какви са дължимите такси и комисионни по
договора.
Установява се, че банката „У.Б.“ АД
е изпратила на 14.09.2016 г. нотариална покана до А.М.А. и „А. А.“ ЕООД, с
която е уведомила ответниците, че поради непогасяване в срок на падежирали
вноски, предоставеният кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем. В
поканата е даден срок от седем дни от датата на получаването й ответниците да погасят
доброволно задълженията в пълен размер. Нотариалната покана е връчена на
18.09.2016 г., както следва: на А.М.А. – на С. – приятелка на лицето и на „А. А.“
ЕООД – на същото лице, посоченото като такова за контакт, на адрес в гр. София,
ж.к. **********. Към поканата са приложени две разписки, подписани от получател
К. С. на 18.09.2016 г.
Видно е от изготвената и приета по
делото справка по Наредба № 14, че лицето К.В.С. има вписан настоящ и постоянен
адрес в регистрите на населението в гр. София, ж.к. **********.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 24.10.2011 г. и на
10.11.2011 г. са усвоени суми по договора за кредит в общ размер на 40 375
евро, който се равнява на уговорения в чл. 1 размер на отпуснатия кредит. След
проверка на плащанията по кредита са констатирани просрочена и неплатена
главница в размер на 370,68 евро по 6 броя месечни вноски с настъпил падеж, за
периода от 10.04.2014 г. до 10.09.2014 г. и просрочена и непогасена
възнаградителна лихва в размер на 493,01 евро по 1 броя месечни вноски с
настъпил падеж, за периода от 10.08.2014 г. до 10.10.2014 г. Датата, на която
банката е счела за предсрочно изискуем процесният кредит е 10.10.2014 г. Към
10.02.2017 г. неплатеният остатък за главница е в общ размер на 38 735,05
евро, която включва просрочена и неплатена главница в размер на 370,68 евро по
6 броя месечни вноски за периода от 10.04.2014 г. до 10.09.2014 г. и остатъчна
редовна главница в размер на 38 364,37 евро, станала изискуема на
10.10.2014 г.; неплатена възнаградителна лихва по чл. 4.1 на договора за кредит
в размер на 493,01 лева за периода от 10.08.2014 г. до 09.10.2014 г.; неплатена
лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 на договора за кредит, в размер на
7 500,48 евро, отнасяща се за периода от 10.04.2014 г. до 09.02.2017 г.
вкл.; неплатена наказателна лихва по чл. 4.3 на договора за кредит в размер на
4 874,17 евро, отнасящи се за периода от 10.04.2014 г. до 09.02.2017 г.;
неплатена такса за управление в размер на 42,20 евро, начислена на 29.09.2014
г. и неплатена такса за просрочени компоненти в размер на 0,41 евро, начислена
на 29.09.2014 г., съгласно лихвен лист по кредита. От проверката на документите
вещото лице констатира, че ищецът е водил редовно записванията по отчитане на
вземанията по процесния договор за кредит за изследвания период.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителните установителни искове по
чл. 422 ГПК за наличие вземания на ищеца спрямо кредитополучателя А.М.А. и
солидарния длъжник „А. А.“ ЕООД по договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице, сключен на 29.09.2011 г.
Съдът
намира, че от представения договор за кредит може да се направи извод, че между
страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за кредит,
сключен на 29.09.2011 г., по който ответникът А.М.А. се е съгласил, а банката
му е предоставила, видно от приетото заключение на вещото лице, кредит в размер
на 40 374 евро.
При
сключване на договора солидарно се е задължил и ответникът „А. А.“ ЕООД, който
е встъпил на основание чл. 101 ЗЗД като солидарен длъжник по делото. Съдът
намира за неотносими към спора доводите на ответниците, че не е сключен договор
за поръчителство между дружеството и банката, доколкото още към датата на
сключване на договора ответникът – юридическо лице е подписал договора и се е
съгласил да отговоря по него като солидарен длъжник, наред с кредитополучателя.
Дружеството е встъпило като съдлъжник в определеното задължение по съгласи с
кредитора, като съгласно чл. 101, изр. последно ЗЗД първоначалният длъжник и
встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Съдът намира за неоснователни доводите
на ответниците, че представеното в заповедното производство извлечение от
счетоводните книги на банката не съставлява документ, годен да установи
ликвидно и изискуемо вземане. На първо място следва да се посочи, че по
направените от ответниците възражения и във връзка с подадена от тях частна
жалба по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК е било образувано въззивно производство, по
което с влязло в сила определение от 22.12.2017 г. по гр.д. № 12183/2017 г. по
описа на Софийски градски съд, ІІ въззивен състав е потвърдено разпореждането
от 16.02.2017 г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по
гр.д. № 8502/2017 г. на СРС, 77 състав, с което е допуснато незабавно
изпълнение на заповедта. На второ място съдът намира, че представеното от
заявителя „У.Б.“ АД извлечение от счетоводните книги на банката е редовен от външна
страна документ. Той е съставен от упълномощено лице от изпълнителните
директори на банката и съдържа данни за договора за кредит, от който се твърди
да произтичат претендираните в заявлението вземания. В извлечението от
счетоводните книги са посочени и размерите на отделните вземания за главница,
лихвите и заемните такси, както и техния падеж.
Спорен
въпрос по делото е дали ищецът е упражнил валидно своето право да обяви за
предсрочно изискуем кредита.
При
съобразяване указанията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС и
трайната практика на Върховния касационен съд – решение № 77 от 10.05.2016 г.
по т.д. № 3247/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание.
В разглеждания случай от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че след 10.04.2014 г. нито кредитополучателят, нито солидарният
длъжник са заплатили суми за погасяване на задължения за главница, които са
възникнали в тяхна тежест по договора за кредит, поради което са изпаднали в
забава за тяхното плащане. С оглед изложеното следва да се приеме, че към
10.10.2014 г., както твърди и ищецът, са се осъществили фактите, които по
съгласие на страните са предпоставка за възникване на правото на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Съдът намира за доказано по делото, че
банката е направила нарочно изявление до ответниците, че поради неизпълнение на
задълженията обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Такова изявление
се съдържа в нотариалната покана от 14.09.2016 г., адресирана до А.М.А. и „А. А.“
ЕООД. От удостоверенията, направени върху поканата от нотариуса, от приетата по
делото справка за адреса на получателя К. С. и при съобразяване чл. 46 ГПК за
възможността за връчване на съобщението на друго лице, настоящият съдебен
състав приема за доказано, че поканата е надлежно връчена на ответниците на
18.09.2016 г. Видно е, че лицето К. С. има един и същ регистриран настоящ и
постоянен адрес в регистрите на населението като този на ответниците в гр.
София, ж.к. **********. Съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК друго лице, на което може да
се връчи, е всеки пълнолетен, който живее на адреса. Изпълнено е и изискването
лицето да се подпише в разписката, с която е удостоверено връчването. По
отношение юридическото лице и доколкото това е адресът, вписан в търговския
регистър, а К. С. е отбелязала, че е лице за контакт на фирмата, също е налице
надлежно връчване. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е реализирал правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като този факт е настъпил с
изтичане на предоставения на длъжниците с нотариалната покана срок за
доброволно изпълнение, т.е. на 26.09.2016 г., което е преди сезиране на съда с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –
10.02.2017 г., въз основа на което е
образувано настоящото производство. Считано от тази дата цялата
неиздължена част от главницата и от възнаградителната лихва са изискуеми и
ответниците дължат тяхното заплащане при условията на солидарност.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на възникналото и непогасено задължение за главница на
ответниците е 38 735,05 евро, а на задължението за възнаградителна лихва
за претендирания период от 10.08.2014 г. до 09.10.2014 г. е 493,01 евро.
Ответниците А.М.А. и „А. А.“ ЕООД не твърдят, нито доказват да са изпълнили
тези задължения, поради което установителните искове за присъждане на главница
и на възнаградителна лихва следва да се уважат изцяло.
По отношение искането за присъждане на лихва върху просрочена главница по
чл. 4.2 от договора за кредит, по своята същност тази разпоредбета представлява
уговорена между страните неустойка, която се дължи при неточно във времево
отношение изпълнение на задълженията на кредитополучателя за заплащане на
дължимата главница. Както се посочи, длъжниците са получили изявлението на
банката за обявяване кредитът за предсрочно изискуем на 18.09.2016 г. и с оглед
дадения доброволен 7-дневен срок кредитът следва да се счита за обявен за
предсрочно изискуем на 26.09.2016 г. Неправилно ищецът е приел в счетоводните
си записвания, че кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем на
10.10.2014 г. и оттам след тази дата е начислил неустойка върху целия размер на
просрочената главница, тъй като към тази дата не е изпълнено второто условие –
да е достигнало до ответниците изявлението на банката. При съобразяване
изложеното по-горе, това, че до датата 26.09.2016 г. лихвата за забава тече
върху отделните вноски, а не върху целия размер на просрочената главница, и по
реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че задължението на ответниците за неплатена
лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 на договора за кредит възлиза на
1 188 евро. Ето защо искът за заплащане на неустойка по чл. 4.2 от
договора за кредит се явява основателен за сумата 1 188 евро, като за
разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
С клаузата на чл. 4.2 от договора страните са уговори неустойка, която да
обезщети кредитора от вредите, които ищецът търпи при забавено плащане на
главницата. С чл. 4.3 е предвидено също
дължимост на неустойка, която да се начислява и върху тъй наречената „редовна“
главница, освен върху просрочената, т.е. върху стойността на целия отпуснат
кредит, независимо дали е падежирал. За да се извърши преценка за
действителността на тази неустоечна клауза, предвид изричното оспорване и от
страна на ответниците, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка тогава,
когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента
на сключване на договора. Съдът намира, че с клаузите на чл. 4.2 и чл. 4.3 от
процесния договор за кредит са предвидени хипотези на санкциониране на едно и
също неизпълнение, доколкото и в двете е предвидено предварително уговорени
неустойки за забавено изпълнение на парично задължение за погасяване на
главницата по кредита. Доколкото с чл. 4.3 е предвидено да се дължи лихва и
върху „редовна“ главница, то това излиза извън присъщите функции на неустойката
и предполага източник на неоснователно обогатяване. Както се вижда и от
изчисленията от вещото лице, както неустойката по чл. 4.2., така и тази по чл.
4.3 се начисляват върху главницата, като във втория случай е включена същата в
пълен размер. С оглед изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 4.3 е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и изначално, още към
сключване на договора, предполага неоснователно обогатяване за кредитора. Предвид
изложеното съдът намира, че за забавата длъжникът дължи неустойка в размера по чл.
4.2 от договора, начислявана върху просрочената главница и за периода на
нейното просрочие, без да дължи допълнителна неустойка по чл. 4.3 от договора, за
която е предвидено да се начислява върху общия размер на усвоения кредит.
Настоящият съдебен състав намира за доказани, съобразно уговореното в
договора и установеното от вещото лице сумите за дължими такси за управление и
просрочени компоненти. Ето защо в тази част претенцията се явява основателна.
По отношение на разноските: Ищецът претендира заплащане на разноски. Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да
съобрази и направените разноски в заповедното производство. От страна на ищеца се доказаха
извършени разноски в общ размер на 11 351,31 лева, от които 4 479,60
лева за заповедното производство /2 022,95 лева за държавна такса и
2 456,65 лева за възнаграждение за адвокат/ и 6 871,71 лева за
исковото производство /2 161,48 лева за
държавна такса, 4 260,23 лева за адвокатско възнаграждение и 450 лева за
депозит за вещо лице/. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат
разноски в размер на 8 892,56 лева. Ответникът не претендира разноски,
поради което съдът не му присъжда такива.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „У.Б.“ АД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, пл. „********, срещу А.М.А., с ЕГН: ********** и „А.
А.“ ЕООД, с ЕИК: ********, и двамата с адрес: гр. София, ж.к. **********,
че А.М.А. и „А. А.“ ЕООД дължат при условията на солидарност на „У.Б.“ АД
следните суми: на основание чл. 430, ал.
1 ТЗ сумата от 38 735,04 евро /тридесет и осем хиляди седемстотин тридесет
и пет евро и четири евроцента/, представляваща неплатена част от месечни
вноски за главница, както и целия предсрочно изискуем остатък от задължението
за главница, дължими по договор за кредит, сключен на 29.09.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 10.02.2017 г., датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до
окончателно изплащане; на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от 493,01 евро
/четиристотин деветдесет и три евро и един евроцента/, представляваща
дължима договорна лихва за периода от 10.08.2014 г. до 10.10.2014 г.; на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 188 евро /хиляда сто осемдесет и
осем евро/, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по
кредита по чл. 4.2 от договора за периода от 10.04.2014 г. до 09.02.2017 г.; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,20 евро /четиридесет и две евро и
двадесет евроцента/, представляваща такса за управление, начислена на
29.09.2014 г. и сумата от 0,41 евро /четиридесет и един евроцента/, представляваща
периодична такса просрочени компоненти, начислена на 29.09.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта
на неустойка за забавено плащане на главницата по кредита по чл. 4.2 от
договора за сумата над уважения размер от 1 188 евро /хиляда сто
осемдесет и осем евро/ до пълния предявен размер от 7 500,48 евро
/седем хиляди и петстотин евро и четиридесет и осем евроцента/, както и за
дължимост на неустойка по чл. 4.3 от договора за цялата сума от 4 874,16
евро /четири хиляди осемстотин седемдесет и четири евро и шестнадесет
евроцента/, тъй като клаузата на чл. 4.3 от договора е нищожна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.М.А., с ЕГН: ********** и „А. А.“ ЕООД, с ЕИК: ********, и
двамата с адрес: гр. София, ж.к. **********, да заплатят на „У.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
пл. „********, сума в размер на
8 892,56 лева /осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева и петдесет и
шест стотинки/,
представляващи направени разноски по заповедното производство по гр.д. № 8502/2017
г. на СРС, 77 състав и в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: