Решение по дело №21/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ООД Сакса - [населено място] , срещу Решение №206 от 31.10.2023г., постановено по анд №542 по описа за 2023г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението било неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, като се счита, че не били налице предпоставки за издаване на потвърденото от районния съд наказателно постановление. В процесния търговски обект имало регистрирано и работещо фискално устройство модел ЕСФП и монтираните системи изпълвали изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. Административнонаказващият орган не отчел, че в проверявания обект - при технически проблем или по друга причина, се извършвали и продажби на ръка, чрез ръчно отчитане на целия процес, а съдът неправилно приел, че АНО приложил точно нормата на закона. Неясно било какво точно имал предвид АНО, че не се предават данни изобщо или че предадените данни се разминават по някакъв начин с реално променящите се количества горива в резервоарите. Неправилно от съда било прието, че при извършената проверка се установило подаване на некоректни данни. Констатирани били разминавания между получените по еАДД количества гориво и постъпилото по нивомерна система на процесните дати, но нито АНО констатирал, нито решаващият орган анализирал факта, че разминавания се наблюдавали и в двете посоки – в 2 от проверените общо 9 доставки били констатирани такива, сочещи установено повече гориво по еАДД в сравнение с показанията по нивомерна система. Не било прието от съда твърдението, че разминаването на доставените и отчетени по нивомер горива се дължи на технически проблем и бил сезиран проверяващия орган с искане да извърши проверка, посредством Български институт по метрология, както и било уведомено дружеството Дианел-електронни системи за бензиностанции, а имало и ръчното отчитане на целия процес. Били предприети действия по коригиране на нивомерната система още преди извършване на проверките. Нарушение, така както било описано в разпоредбите, формално не било извършено. От съвкупността на цялата документация се установявало, че полученото в резервоарите гориво съответствало на издадените акцизни данъчни документи, отразено било счетоводно в дружеството, а впоследствие и реализирано от процесния стопански обект. Причините за разминаване се дължали само на техническа грешка в нивомерната система, която била извън контрола на ООД Сакса и дружеството не манипулирало системата. Задължението на лицето по чл.3, ал.3 и чл.59А, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. било за поведение, а не за резултат, тъй като търговецът бил длъжен да подаде данните за получените доставки към НАП чрез ЕСФП без за него да съществувало задължение да гарантира получаването им от приходната администрация, като последното не можело да бъде вменено във вина на лицето. От въззивната инстанция не бил изследван факта, че НП било издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при превратно упражняване на власт, поради несъответствие с целта на закона. НП било издадено при неспазване на изискванията за форма, тъй като не било подкрепено от правни и фактически аргументи, обосноваващи неговия диспозитив, съответно било в противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и следователно незаконосъобразно до степен на нищожност. Съдът и АНО не изследвали целия фактически състав, което щяло да доведе до разминаване в приетите и предадени количества гориво, като без да отчете това съдът бил в невъзможност да изведе мотиви за формиране на вътрешно си убеждение, а оттам и за верен правен извод. Излагат съображения по приложена ПАМ, както и сочат съдебна практика. Актът за установяване на административно нарушение и НП не изхождали от компетентни органи, не отговаряли на изискванията за форма и реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не били издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не била налице и редовна процедура по връчване на АУАН и НП. Нарушението не било описано точно и ясно, не били посочени всички елементи от състава му както и съответстващата правна квалификация, така че нарушителят да можел да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си. Налице били основания за определяне на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от нарушението не били настъпили значителни вредни последици и имало смекчаващи обстоятелства. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП, както присъждане на разноски, като се възразява срещу размера на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Началник Отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, счита жалбата за неоснователна. Изрично сочи, че нарушителят бил наясно с некоректното подаване на данни към НАП и въпреки това продължил да осъществява търговска дейност, като използвал същата неизправна нивомерна система в противоречие с нормативните изисквания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.

Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №719450-[рег. номер] от 17.08.2023г. на Началник Отдел Оперативни дейности, Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол на НАП, с което за извършени три административни нарушения – на 11.04.2023г., 01.05.2023г. и 13.05.2023г., по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ООД Сакса - [населено място], са определени административни наказания Имуществена санкция, всяка санкция е в размер на по 500,00 лева или общо 1500,00 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазена била процедурата по съставяне и връчване на АУАН и същият отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като издаването било в сроковете по чл.34, ал.1 и 2 от ЗАНН. Съдържанието на НП съответствало на изискванията по чл.57 от ЗАНН и същото било издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Доказан бил фактът на извършване от страна на дружеството на продажби на бензиностанция, находяща се в [населено място],  с налична и функционираща ЕСФП с нивомерна система с централно регистриращо устройство, която била регистрирана в НАП, както и че търговецът получил течно гориво на дати 11.04.2023г., 01.05.2023г. и 13.05.2023г. Доказано било съществуването на разлики в количеството на доставените горива на посочените дати, конкретно – между количеството, което било качено чрез клавиатура и показателите за количеството, постъпило в резервоара по нивомерна система. Тъй като при извършената проверка било установено подаване на некоректни данни за количества горива с разлика в общ размер на 5228 литра дизел, Тир дизел и бензин А95 – за 11.04.2023г., в общ размер на 1621 литра дизел, Тир дизел и бензин А95 – за 01.05.2023г., и в общ размер на 2804 литра дизел, Тир дизел и бензин А95 – на 13.05.2023г., жалбоподателят нарушил на три пъти чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. във вр. чл.118, ал.6 от ЗДДС - не изпълнил задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Въззивната инстанция преценила, че правилно деянието било квалифицирано от административнонаказващия орган като наказуемо по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и аргументирано съдът посочил, че приема за несъстоятелно възражението на дружеството за наличие на технически проблем, предизвикал некоректното отчитане на количествата гориво. РС Свиленград сочи, че с оглед естеството и характера на осъществяваната от жалбоподателя търговска дейност, то именно в негова тежест било задължението да полага необходимата грижа да следи за правилното функциониране на тези системи и да предприеме необходимите действия за отстраняване на констатирани възможни технически пропуски. При констатиране на такъв проблем, с оглед неговите значителни от гледна точка на фиска последици и възможното препятстване на възможността за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение, задълженото лице следвало така да организира дейността си, че да ограничи възможността за нерегламентирани въздействия върху системата за отчитане на течните горива. В тази посока РС Свиленград подробно излага установеното при проверка на сервизни техници нарушение на метрологичните пломби. Тъй като наказаният субект бил юридическо лице, то дружеството носело обективна безвиновна отговорност за нарушение на законовите разпоредби. В мотивите си РС Свиленград изложил и съображения, че не се установявали обстоятелства за квалифициране на нарушенията като маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с извършването им се засягали важни обществени отношения, касаещи възможността за проследяване на течните горива и препятстване на нерегламентирани продажби на този вид акцизни стоки. Наказанията били правилно и законосъобразно определени както по вид, така и по размер, индивидуализирани в предвидения от закона минимум, и били справедливи и съответстващи на извършените нарушения.

Касационната инстанция намира решението за правилно, а подадената против него касационна жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение на РС Свиленград съдържа подробни мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като са обсъдени възраженията, релевирани от жалбоподателя. Районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на въззивната инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Следва да се посочи, че наведените касационни оплаквания са сходни с тези на въззивната жалба, като в обжалваното решение РС Свиленград е дал аргументиран отговор защо не споделя възраженията. Допълнително следва да се отбележи, че в касационната жалба се съдържат възражения, касаещи различен от настоящия правен спор – относно постановена принудителна административна мярка във връзка с нарушенията, относно които е постановено процесното НП. Жалбоподателят сочи, че ПАМ, предмет на неприключило съдебно производство по реда на АПК, била незаконосъобразна. Доколкото тази заповед за прилагане на ПАМ не е влязла в законна сила, то не могат да бъдат обосновани изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Самото нарушение по ЗДДС се явява доказано. Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/2006г. сочи, че всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Законодателят е въвел изрично условието да се изпращат верни данни, които да позволяват установяване на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Твърдението за повреда във функционирането на нивомерната система, която повреда отнапред е била известна на самия търговец и за която именно той сезира БИМ, потвърждава установените некоректни данни, които не са и спорни. Разминаването на показанията на получено гориво по еАДД и показанията за количеството гориво, постъпило в резервоара по нивомерната система, не дава възможност да се определи точното количество гориво в конкретния търговски обект. Причината за допуснатото несъответствие е правно ирелевантна, доколкото нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е обективна. В случая дружеството като юридическо лице е допуснало използваната от него нивомерна система да работи по начин, който не осигурява изпращането на коректна информация за зареденото количество гориво до НАП. При безспорната установеност на извършено от обективна страна от наказаното лице нарушение на чл.118, ал.6 от ЗЗД във вр. с чл.3, ал.3 от Наредбата, то именно на основание приложената санкционна норма – чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, в редакция преди изм. ДВ, бр.106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024г., се следва съответното наказание, като правилно РС Свиленград приема и извод, че липсват предпоставките за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

Нарушението е изцяло доказано, ангажирана е правилно административнонаказателната отговорност на дружеството, като РС Свиленград е изложил подробни мотиви по направените възражения, включително са обсъдени представените в преписка и установени в административнонаказателнотото производство Сервизни протоколи, касаещи нарушени метрологични пломби при обекта на касатора отпреди датата на нарушенията, предмет на процесното наказателно постановление.

С оглед извода за неоснователност на касационната жалба, то се дължат разноски на ответната страна в размер, определен на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗА и с чл.27е от Наредбата за правната помощ – юрк.възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №206 от 31.10.2023г., постановено по анд №542 по описа за 2023г. на Районен съд Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление №719450-[рег. номер] от 17.08.2023г. на Началник Отдел Оперативни дейности, Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол на НАП, с което за извършени три административни нарушения – на 11.04.2023г., 01.05.2023г. и 13.05.2023г., по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ООД Сакса - [населено място] , за всяко нарушение е определена имуществена санкция от по 500,00 лева.

ОСЪЖДА ООД Сакса - [населено място], [ЕИК], да заплати на НАП София направените по делото разноски от 80,00 лева за юрк.възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

.

Председател:
Членове: