Решение по дело №317/2024 на Административен съд - Плевен

Образувано е по касационна жалба на Заместник-министъра на земеделието, чрез процесуален представител И. В. - гл. юрисконсулт в ОДЗ-Плевен, съдебен адрес: гр. Плевен 5800. ул. „Васил Левски” № 1, ет. 10 срещу решение № 42/26.10.2023г., постановено по анд № 98/2023 г. по описа на Районен съд-Никопол.

Счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което моли да се постанови решение, с което същото да бъде отменено, а НП-123/30.03.2023г. с което е наложена имуществената санкция в размер на 10000лв. да се потвърди като законосъобразно и се остави в сила НП-123/30.03.2023 г., издадено при спазване административно-производствените правила и целта на закона.

Посочва, че Община гр. Гулянци не е изпълнила задължението си по Заповед № РД-20- 35/15.02.2022г. на Министъра на земеделието да възстанови като постоянно затревена площ земеделска земя, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“, в определения шестмесечен срок.

Твърди, че Община гр. Гулянци не е възстановила и продължава да използва неправомерно, не по предназначение земеделска земя площ от 59153,37 кв. м„ съставляваща част от имот с идентификатор 18099.144.85 с обща площ от 260121 кв.м. по КККР в землището на гр. Гулянци, с НТП „пасище“, собственост на община Гулянци.

Посочва, че правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че има извършено нарушение на разпоредбата на чл.33б, ал.4 от ЗПЗП, но неправилна се явява преценката, че като първо такова нарушение, следва да и бъде наложено минималното предвидено в закона наказание, а именно имуществена санкция в размер на 500 лв., като в конкретният случай извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“, поради факта, че ползваната не по предназначение площ, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“ е по-голяма от 1 дка, а именно 59153.37кв.м.

Посочва, че в постановения съдебен акт в обстоятелствената част се цитира и друго нарушение по Закона за обществените поръчки (ЗОП), което е неотносимо към предмета на делото, като същото е пренесено и в диспозитива на самото решение, като в издаденото НП-123/30.03.2023г. от Заместник- министъра на земеделието не се съдържа посоченото в съдебния акт нарушение по ЗОП.

Твърди, че първоинстанционният съд не е взел под внимание и не е обсъдил всички представени доказателства, а именно цитирания в Решение № 42/26.10.2023г. на PC-Никопол, Доклад №93-7179/27.09.2018г. на Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, с който е одобрена методика за определяне на конкретен размер на санкцията в зависимост от разораната/преобразувана площ в слой ПЗП.

Счита, че в същия този доклад в рамките на законовия диапазон от минимален до максимален размер на санкцията са разграничени хипотези, които определят кога и в какъв размер следва да бъде наложена съответен по размер санкция, който размер е обвързан с размера разорана площ.

Посочва, че санкция от 10000лв., съгласно определената методика, се налага за неизпълнение на задължението по чл.33б, ал.4 от ЗПЗП за възстановяване на разорани/преобразувани площи земеделска земя с площ в размер над 5 ха или 50 000 кв.м., като в случая, с оглед размера на разораната площ, който е 59153.37кв.м. и предвид предвидения размер от 10000лв., то и размерът на наложената санкция е обоснован с така приетия вътрешен административен акт.

Счита, че така определеният размер съответства както на приложимата материална норма, така и на целите на административното наказание визирани в чл.12 от ЗАНН, като в конкретния случай разораната площ е 59153 дка, което от своя страна определя размера на санкцията като съответен на нарушението, справедлив, с оглед постигане на целите на превенцията.

С оглед на гореизложеното, моли да се отмени решението и да се потвърди НП.

В законоустановения срок ответникът по касационната жалба Община Гулянци представлявана от К. Л. Я. чрез адв. Н. Н., кантора гр.Плевен, ул.“Полтава“ 1, ап.1 е депозирал писмен отговор, в който моли да се остави без уважение подадената касационна жалба.

Посочва, че не е съгласен с доводите на касационния жалбоподател. Твърди, че при постановяване на решението, с което е изменено НП № 123/30.03.2023г., първоинстанционния съд не е съобразил доклад № 93-7179/27.09.2018г. на Зам.министър на земеделието, храните и водите, с който е одобрена методика за определяне на конкретен размер на санкцията в зависимост от разораната/преобразувана площ слой ПЗП, тъй като, предвид характера на цитирания документ, който не е нормативен, а представлява методика за ползване в системата на Министерство на земеделието, храните и водите. Твърди, че с нея не може да се променя и доразвива законова норма, каквато в случая е санкционната норма на чл.85, ал.1 от ЗПЗП, законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 10000лв., с оглед тежестта на установеното нарушение.

Твърди, че в конкретния случай, по делото е установено, че Община-Гулянци в указания срок е предприела действия за възстановяване на процесната площ, извършени са действия във връзка с дадените от Министерство на земеделието, храните и водите указания, като кметът на Община-Гулянци е създал работна група и е възложил предприемане на действия за възстановяване на процесната площ. Посочва, че тези факти са дали основание на съда да приеме, че имуществената санкция следва да е в минималния размер от 500лв., като допълнителен аргумент е и обстоятелството, че се касае за първо нарушение, което по дефиниция следва да е аргумент за налагане на санкция в определения от закона минимум.

Твърди, че не може да бъде възприето твърдението в касационната жалба, че размерът на процесната площ е определящ за размера на санкцията, тъй като съдът е обсъдил всички събрани и относими по делото доказателства, за да формира правилния извод, че санкцията следва да е в минималния предвиден с разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗПЗП размер от 500лв. Моли да бъде оставено в сила решението и да бъдат присъдени разноски по представения списък.

По делото е подадена и частна жалба от Община Гулянци, представлявана от К. Л. Я. чрез адв. Н. Н., кантора гр.Плевен, ул.“Полтава“ 1, ап.1 срещу определение №2/11.01.2024г ., постановено по анд № 98/2023 г. по описа на Районен съд-Никопол, с което е допълнено решение № 42/26.10.2023г. по анд № 98/2023г. на РС-Никопол в частта за разноските, като е осъден зам.министър на Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Община-Гулянци, сума в размер на 400лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар, като за разликата до 1560лв., е отхвърлено искането като неоснователно.

В частната жалба се посочва, че не се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че „поради липса на сложност на депозираната от общината жалба и уважената част от иска, е налице хипотезата на чл.8, ал.1, вр.с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“, като е приел, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400лв.

Посочва, че този извод на съда е в противоречие с цитираната Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като с разпоредбата на чл.8, ал.1 е посочено, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2“. В чл.7, ал.2 - при интерес от 10000лв., какъвто е размерът на наложената санкция, дължимото възнаграждение е 1300лв.без ДДС. Твърди, че предвид обстоятелството, че процесуалния представител е регистриран по ДДС, общият размер на заплатения хонорар с ДДС е 1560лв., като с постановеното решение е изменена определената санкция от 10000лв. на 500лв., поради което дължимия хонорар е за разликата от 9500лв., или по правилото на чл.7, ал.2 - при интерес от 1000лв. до 10000лв., следващия се хонорар е в размер на 1250лв. без ДДС, или 1420лв.с ДДС и следва в полза на Община- Гулянци да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1420лв.с ДДС.

В законоустановения срок ответникът по частната жалба Заместник-министъра на земеделието, чрез процесуален представител И. В. - гл. юрисконсулт в ОДЗ-Плевен, съдебен адрес: гр. Плевен 5800. ул. „Васил Левски” № 1, ет. 10 е подал отговор на частната жалба.

Посочва, че е правилна преценката на съда за присъждане на адвокатски разноски в размер на 400лв., поради липса на фактическа и правна сложност в депозираната от община Гулянци жалба.

Твърди, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че извода до който е достигнал съда за определяне на размера на адвокатското възнаграждение, е в противоречие с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Счита, че съдът не е задължен и може да присъди разноски в размер по-нисък от заложения в националната правната уредба, ако прецени, че същият нарушава забраната по чл. 101, параграф I от ДФЕС с оглед на целта по смисъла на тази разпоредба .

Посочва, че в тази връзка след преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Софийския районен съд подело С-438/22г. съдът в Люксембург се е произнесъл с тълкуване, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Намира, че при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Навежда доводи, че съдът, в случай, че установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф I ДФЕС е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Счита, че правилно съдът е преценил и е присъдил адвокатски разноски в размер на 400лв., като е счел, че същите съответстват на правната сложност на депозираната жалба от Община Гулянци, срещу издаденото наказателно постановление от Заместник- министъра на МЗХ, поради което моли да се отхвърли подадената частна жалба като неоснователна и да се потвърди определение №2/11.01.2024 г., с което се допълва решение №42/26.10.2023г. по АНД №98/2023г. в частта за разноските, като правилно и обосновано.

В съдебно заседание касатор и ответник по частната жалба - Заместник-министъра на земеделието, редовно уведомен, се представлява от гл. юрисконсулт И. В., която поддържа изяло депозираната касационна жалба. Счита постановеното решение по описа на Районен съд – Никопол за неправилно и необосновано и моли да се отмени и потвърди изцяло наказателното постановление издадено от Заместник-министъра на земеделието.

Посочва, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени доказателства в тяхната съвкупност, затова направените правни изводи са неправилни и необосновани. Твърди, че правният извод, до който е достигнал съда, че като първо такова нарушение следва да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание, а именно имуществена санкция в размер на 500 лева се явява неправилно.

Намира, че в конкретния случай извършеното нарушение не представлява маловажен случай поради факта, че ползваната не по предназначение площ, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“ е по-голяма от 1 дка, а именно 59153.37 кв. м. Посочва, че в постановения съдебен акт в диспозитива е пренесено нарушение на Закона за обществените поръчки, което няма отношение към така издаденото наказателно постановление, като от друга страна първоинстанционният съд в постановения съдебен акт не е обсъдил всички представени доказателства, а именно Доклад изх. № 93-7179/27.09.2018 г. на Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, с който е одобрена методика за определяне на конкретния размер на санкцията в зависимост от разораната/преобразувана площ в слой ПЗП, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, предишен чл. 49а от същия закон.

Счита, че така определеният размер съответства както на приложената материална норма, така и на целите на административното наказание визирани в чл. 12 от ЗАНН и моли да се отмени като неправилно и необосновано решението и да се потвърди изцяло наказателното постановление. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за правна помощ в размер на 150 лева, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба и частен жалбоподател - Община Гулянци, представлявана от К. Л. Я., редовно уведомен се представлява от адв. Н. Н., гр.Плевен, ул.“Полтава“ 1, ап.1 който намира за неоснователна касационната жалба. Посочва, че поддържа изложеното в отговор по КЖ, че първоинстанционният съд не е обсъдил писмено доказателство, а именно методика, която е приета с доклад на Заместник-министъра от 27.09.2018 г. Счита този доклад за вътрешен документ ползван в системата на Министерство на земеделието, с който по никакъв начин не може да бъде допълван или добавяни аргументи и клаузи към съществуваща правна норма в закона, а именно санкционната разпоредба на чл. 85, ал. 1, с която законодателят е предвидил санкция в порядъка от 500 до 10000 лева, като няма предвидена разпоредба в закона, която да изисква приемане на такава методика, която да разделя обема площ, който е разоран или, с който е променено предназначението, за да може да бъде определян размерът на имуществената санкция. Счита, че в случая правилно районният съд е приел, че се касае за първо нарушение, като са документирани действия, след уведомяване на община Гулянци по възстановяване на имота с насрочване първо на комисия за оглед, установяване на нарушението, след това нова заповед за предприемане на действия.

Твърди, че са извършени действията от Община Гулянци с премахване на това, което е било като затревяване, за да може имотът да бъде възстановен в този си вид така, както се води по картата. Намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер на 1500 лева и 30 лева държавна такса за частна жалба.

По отношение на частната жалба поддържа я и намира, че Районен съд - Никопол при постановяване на съдебния акт в частта за направените разноски не е съобразил, че се касае за производство с материален интерес, т.е. санкцията предвидена с наказателното постановление има свой размер, което обосновава съответно прилагане на разпоредби на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се уважите в този му вид, като по отношение на частната жалба, също счита същата за обоснована, мотивирана и правилна и следва да се уважи по изложените в нея съображения.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е изменено наказателно № НП-123/30.03.2023г. издадено от зам. министър на земеделието, с което на Община гр.Гулянци за това, че при извършена 08.02.2023г. теренна проверка на място с GNSS- устройство относно установяване на действителното състояние на ПП с идентификатор 18099.144.85 с обща площ от 260.084 дка., е констатирано, че ПИ с идентификатор 18099.144.85 с обща площ от 260.084 дка., НТП - пасище, находящо се в землището па гр.Гулянци, обл.Плевен, м. „Карабоаз“ , собственост па Община гр. Гулянци и имотът попадал в обхвата на специализиран слой „Постоянно затревена площ“, към момента на проверката 59 153.37 кв.м. от ПИ не е възстановена като постоянно затревена площ и нарушената площ е люцерна - нарушение на чл. 33б, ал. 4 от ЗПЗП като не е изпълнил задължението по заповед № РД-20-35/15.02.2022 година на министър на земеделието за възстановяване като постоянно затревена площ на земеделската земя, попадаща в слой „Постоянно затревени площи в определение 6 месечен срок и на основание чл.85, ал.1, пр.1, вр. ал.3 от ЗПЗП и е наложено административно наказание „имуществена санкция” , която е намалена в размер на 500 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. В случая съдът при обсъждане на събраните писмени доказателства и свидетелски показания правилно е приел, че е налице нарушение на чл. 33б, ал. 4 от ЗПЗП, съгласно който при констатирано по реда на ал. 3 неправомерно разораване, преобразуване и/или ползване не по предназначение на площ по ал. 1, министърът на земеделието и храните издава заповед за възстановяване на площта, като възстановяването се извършва в 6-месечен срок от нарушителя, а когато такъв не е установен – от ползвателя на правно основание на площта или от собственика. Налице е издадена заповед от министъра на земеделието на 15.02.2022 година, която е връчена Община Гулянци на 18.02.2022 година и са предприети действия за възстановяване, но при проверката е налице констатация , че е налице люцерна т.е. в указания 6 месечен срок не е възстановена площта като затревена. Съдът споделя изцяло мотивите на РС Никопол на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Намира, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че наложената санкция следва да бъде изменена към миниума от 500 лева, тъй като са налице данни за предприети действия от страна на Община Гулянци, а и нарушението е първо и при индивидуализиране на наказанието следва да бъдат взети предвид именно тези обстоятелства.

Неоснователни са доводи на касатора, че санкцията от 10 000 лева не е съобразена с Методика за определяне на конкретен размер на санкцията в зависимост от разораната/преобразувана площ ПЗП, тъй като тази методика не е задължителна за съда, тъй като в ЗПЗП в чл. 85, ал. 1 от ЗПЗП са посочени размери на санкции и липсва разпоредба, която да задължава органа да приеме нарочни правила за налагане на санкция в зависимост от обем на засегната площ и съдът следва да съобрази така посочените в закона, а при определяне размер на наказанието административно-наказващ орган следва да се съобрази с разпоредбата чл. 27 от ЗАНН, съгласно която административното наказание се определя съобразно ЗАНН в граници на наказанието, предвидено за извършеното нарушение и възможно да съобрази размер на засегната площ, но съдът не е обвързан от тези правила, а от размер на санкции в закона.

Предвид горепосоченото решението на РС Никопол следва да бъде оставено в сила.

По отношение частната жалба на Община Гулянци срещу определение № 2 от 11.01.2024 година , с което е осъден заместник министър на МЗХГ да заплати на Община Гулянци разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение и е отхвърли искането за разликата до 1560 лева, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, но разгледана по същества – неоснователна.

При изменение на НП в производството пред РС разноски за жалбоподателя не са дължими , тъй като изходът на делото не е в негова полза, тъй като само е намален размер на санкцията.

В случая с постановеното определение неправилно е осъден заместник министър на МЗХГ да заплати разноски от една страна , защото такива са недължими и от друга, тъй като разноски са дължими от юридическото лице, а не от зам министър. Това определение обаче не е обжалвано от зам. министър за присъдените разноски от 400 лева, а е обжалвано само от Община Гулянци за разликата над 400 лева или за 1250 лева без ДДС или 1420 лв. с ДДС.

Именно поради факта, че настоящата инстанция намира, че при изменение на НП не се дължат разноски на жалбоподателя, то частната му жалба за присъждане на сумата над 400 лева до претендираните 1560 лева пред РС Никопол, е неосноватална и следва да се отхвърли.

С оглед изход на делото съдът намира, че разноски за касационната инстанция не са дължими, нито на касатора, нито на ответник по касационна жалба, а по отношение на претендираните от Община Гулянци разноски в размер 30 лева за внесена държава такса за частна жалба, то същите не са дължими и не следва да бъдат присъждани от настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 229 и сл. от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №42/26.10.2023г., постановено от по анд № 98/2023 г. по описа на Районен съд-Никопол.

Отхвърля частна жалба на Община Гулянци срещу определение №2/11.01.2024г ., постановено от по анд № 98/2023 г. по описа на Районен съд-Никопол, с което е допълнено решение № 42/26.10.2023г. по анд № 98/2023г. на РС-Никопол в частта за присъждане на разноски над 400 лева до претендирания пълен размер.

Оставя без уважение искането на зам. министър земеделието за присъждане на разноски за юрисконсутско възнаграждение в касационното производство.

Оставя без уважение искането на Община Гулянци , гл.Гулянци, ул. „В. Левски“ № 32 за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство и разноски в размер на 30 лева за внесена държавна такса за подаване на частна жалба.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.