Решение по дело №768/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.208, ал.2 във връзка с чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на А. И. Х. от град Панагюрище, [ЕГН], чрез.адв.Д. К. от АК – Бургас против Решение № 150 от 19.06.2024 г. на директора на ТД на НАП –Пловдив, с което е потвърден отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С240013-012-0000015/29.03.2024 г., издаден от старши публичен изпълнител при ТП на НАП – Пловдив, Офис – Пазарджик.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител развива доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалния закон. Позовава се на разпоредбата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ, съгласно която при заличаване на едноличен търговец поради несъстоятелност се погасяват всички неудовлетворени вземания в производството по несъстоятелност. Това означава, че тези вземания не подлежат на принудително събиране, съответно за такива вземания не могат да се налагат нито обезпечителни мерки, нито да се предприемат действия за принудителното им събиране. Иска се отмяна на оспорваното решение и отмяна на отказа да се отменят наложени обезпечителни мерки. Иска се присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата на посочените в същата основания.

Ответникът по жалбата – директора на ТД на НАП - Пловдив се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата е пледира за нейното отхвърляне, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и на свой ред претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановления изх.№ № 20601/14.08.2009 г. и 7868/2008/000261/05.03.2014 г. по изпълнително дело № 7868/2008 г., образувано срещу А. И. Х., [ЕГН], лично и в качеството му на ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ с ЕИК: 82212043, е наложена обезпечителна мярка – запор върху 7 броя МПС, подробно индивидуализирани, за обезпечаване на публични задължения в особено големи размери.

С решение № 68/29.05.2015 г. по търговско дело № 43/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик е открито производство по несъстоятелност срещу ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ с ЕИК: 82212043, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г.

С определение № 852/27.11.2015 г. съдът по несъстоятелността е одобрил изготвен от синдика списък на предявени и приети вземания на кредиторите на ЕТ, видно от който НАП е включена в същия с предявени на 27.08.2015 г. вземания в размер на 257 117, 15 лв.

С решение № 12/11.01.2016 г. по търговско дело № 43/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ е обявен в несъстоятелност, като е наложена обща възбрани и запор върху имуществото му. На 19.12.2019 г. производството по несъстоятелност е спряно и възобновено на 08.09.2020 г. На 21.12.2021 г. е проведено заключително събрание на кредиторите, на което е изслушан доклада на синдика относно частично удовлетворените и неудовлетворените кредитори. На събранието е взето решение за бракуване от синдика на процесните МПС, обезпечени с обжалваните постановления, поради незначителната им стойност вследствие на настъпила амортизация и свързаното с това затруднение за реализацията им в търговския оборот. С решение № 260160 от 23.12.2021 г. , влязло в сила на 31.12.2021 г. по търговско дело № 43/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик производството по несъстоятелност срещу ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ е прекратено на основание чл.735, ал.1 т.2 ТЗ, прекратено е действието на общата възбрана и ЕТ е заличен от ТР. На 15.02.2024 г. жалбоподателят е подал искане до ТД на НАП Пловдив за отмяна на обезпечителните мерки, наложени с постановления изх.№ № 20601/14.08.2009 г. и 7868/2008/000261/05.03.2014 г. по изпълнително дело № 7868/2008 г., позовавайки се на решение № 260160 от 23.12.2021 г. , влязло в сила на 31.12.2021 г. по търговско дело № 43/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Въз основа на искането старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив е постановил отказ с изх.№ С240013-012-0000015/29.03.2024 г. Мотивите за отказа са липсата на основания по чл.208, ал.1 ДОПК. Посочено е че ДОПК не допуска погасяване на публични задължения на държавата от длъжник – едноличен търговец, по отношение на който образуваното производство по несъстоятелност е прекратено и същият е заличен от ТРРЮЛНЦ.

Отказът е обжалван пред директора на ТД на НАП Пловдив, който е постановил решение № 150 от 19.06.2024 г. Приел е жалбата за неоснователна и се позовал на това, че при заличаване на едноличен търговец поради несъстоятелност физическото лице продължава да съществува. Публичните задължения на заличения поради несъстоятелност едноличен търговец подлежат на принудително събиране от физическото лице. В обжалваното решение е прието, че чл. 739, ал. 2 от ТЗ не се прилага за обявени в несъстоятелност и заличени поради несъстоятелност еднолични търговци, а само по отношение на заличени поради несъстоятелност търговски дружества, тъй като в чл. 168 от ДОПК не са изрично посочени хипотезите, при които се погасяват публичните вземания на ЕТ. Посочил е, че в случая не са налице основанията предвидени в чл. 208 от ДОПК, тъй като задълженията не са погасени; актът за установяване на публичното вземане не е обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; както и актът за установяване на задължението не е изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението. Позовал се е на новоприетите разпоредби от чл.760 ж до чл.760 и от ТЗ - глава 52 а, обнародвани в ДВ 66 от 01.08.2023 г., които уреждат последиците от прекратяване производството по несъстоятелност, образувано срещу ЕТ и необходимостта от последващо нарочно производство за установяване предпоставките за погасяване на неудовлетворените вземания на кредиторите.

Срещу решението на директора на ТД на НАП Пловдив, е подадена жалба въз основа, на която е образувано настоящето съдебно производство.

Горната фактическа обстановка се възприе от приложените в административната преписка писмени доказателства, по които страните не спорят.

При така установените факти, Административен съд – Пазарджик достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт, който е преминал през обжалване по административен ред, съгласно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата e основателна.

Съгласно чл. 208, ал. 2 от ДОПК - отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197, от същия кодекс, в 7-мо дневен срок от съобщаването му. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК разписва, че обжалването може да се извърши в 7-мо дневен срок от връчването на изричния отказ, пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя.

В нормата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които решаващият орган, съответно съдът, отменят наложената обезпечителна мярка. В същата разпоредба изречение второ е разписано, че длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.

Съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразност по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на оспорените актове са спазени всички изисквания за законосъобразност - компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК е Решение № 150 от 19.06.2024 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в срока посочен в чл. 197, ал. 1 от ДОПК. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за липса на предпоставки за уважаване на жалбата на А. И. Х. от град Панагюрище, [ЕГН] по искането му за отмяна на цитираните горе постановления за налагане на обезпечителни мерки.

Отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С240013-012-0000015/29.03.2024 г., също е издаден от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма. Датирано и подписано е.

В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорваните актове обаче са материално незаконосъобразни и издадени в несъответствие с целта на закона и като такива ще се отменят. Доводите за това са следните:

Съгласно чл. 208, ал. 1 от ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. Основанията по чл.225, ал.1, т.2 и т.5 представляват хипотезите при които актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен, отменен по установения ред или изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството.

Процесният спор се състои в това дали е погасено публичното задължение, за обезпечаването на което е наложен запор върху 7 броя МПС, подробно индивидуализирани с постановления изх.№ № 20601/14.08.2009 г. и 7868/2008/000261/05.03.2014 г. по изпълнително дело № 7868/2008 г., образувано срещу А. И. Х., [ЕГН], лично и в качеството му на ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ с ЕИК: 82212043.

Безспорно установен факт е, че с решение № 260160 от 23.12.2021 г. , влязло в сила на 31.12.2021 г. по търговско дело № 43/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик производството по несъстоятелност срещу ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ е прекратено на основание чл.735, ал.1 т.2 ТЗ, прекратено е действието на общата възбрана и ЕТ е заличен от ТР. Не е спорно също така, че в производството по несъстоятелност публичните вземания на НАП срещу едноличния търговец са били предявени и приети, като по – голяма част от тях са останали неудовлетворени.

Меродавният момент, към който следва да се преценява приложимия закон в процесния случай е влизане в сила на съдебното решение, с което е прекратено производството по несъстоятелност срещу ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ и същия е заличен от ТР, т.е. 31.12.2021 г. Към тази дата последиците от заличаването на търговците от ТР вследствие на прекратяване на образуваното срещу същите производство по несъстоятелност, независимо от вида на правноорганизационната им форма, са били уредени в разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ, съгласно която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. В случая не се твърди, а и липсват доказателства, от които да е видно, че прекратеното производство по несъстоятелност е възобновено по реда на чл. 744, ал. 1 от ТЗ, или пък че са учредени обезпечения от трети лица.

Въз основа на изложеното следва, че съгласно чл. 739, ал. 2 от ТЗ неудовлетворените публични вземания в производството по несъстоятелност, за събиране на които преди заличаването на ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ поради несъстоятелност, е било образувано изпълнително дело № 7868/2008 г., по описа на ТД на НАП – Пловдив, са изцяло погасени. С погасяване на вземанията по чл. 739, ал. 2 от ТЗ, те престават да съществуват и не могат да бъдат принудително събирани и от физическото лице, което е било регистрирано като едноличен търговец, заличен поради несъстоятелност. Вземането е погасено, което е основание за отмяна на обезпечителната мярка по смисъла на чл. 208, ал. 1, изр. първо, предл. едно от ДОПК. В същия смисъл са задължителните постановки, дадени в тълкувателно решение 2/2020 от 13.07.2020 г. на ОСТК, което не е изгубило своята актуалност по отношение на заличени от ТР поради несъстоятелност еднолични търговци до влизане в сила на разпоредбите на чл.760 ж до чл.760 и от Търговския закон - глава 52 а, обнародвани в ДВ 66 от 01.08.2023 г. За процесния казус те категорично са неприложими предвид Параграф 99 от ПЗР на ТЗ, обн. В ДВ № 66 от 01.08.2023 г., в който изрично е указано, че заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено, докато производството по несъстоятелност срещу ЕТ „Ангел Хаинов – Аримекс А.М.И. Интернешънъл“ е приключило още на 31.12.2021 г. , т.е. 1 година и 7 месеца преди обнародване на новоприетите разпоредби от глава 52 а от ТЗ. За пълнота следна да се каже, че предвид обстоятелството, че вземанията на НАП са били предявени в производството по несъстоятелност и са били включени в масата на несъстоятелността, то изпълнителното производство е подлежало на прекратяване още към онзи момент. Освен това, наличието на влязло в сила и вписано в ТР решение на кредиторите по отношение на процесните запорирани 7 броя МПС, за бракуването им от страна на синдика поради незначителната им стойност вследствие на амортизация, налага извод, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърдения с него отказ на старши публичен изпълнител за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С240013-012-0000015/29.03.2024 г., са издадени в несъответствие с целта на закона, тъй като явно те не могат да послужат за удовлетворяване на дължимите публични задължения.

По изложените съображения обжалваното решение и потвърдения със същото отказ следва да бъдат отменени, като постановени при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени, като са представени доказателства за направата им. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и платена ДТ в размер на 10 лева. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от ответната страна, което не е основателно, тъй като адвокатския хонорар е уговорен, съответно заплатен в минимално предвидения размер, указан в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 010 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2 АПК, Административен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А. И. Х. от град Панагюрище, [ЕГН], Решение № 150 от 19.06.2024 г. на директора на ТД на НАП –Пловдив, както и потвърдения с него отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С240013-012-0000015/29.03.2024 г., издаден от старши публичен изпълнител при ТП на НАП – Пловдив, Офис – Пазарджик.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, представлявана от Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Х., [ЕГН], адрес: град Панагюрище, [улица], направените по делото разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.