ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
гр. Перник, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500656 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258 и сл.
от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *****
ЧРЕЗ: юрк. Н. С.а – представител по пълномощие
ПРОТИВ: Решение № 13 от 27.09.2021 година, постановено по гр. д. № 61/2021
година по описа на РС Трън.
С депозираната въззивна жалба се иска отмяна на Решение № 13 от 27.09.2021
година, постановено по гр. д. № 61/2021 година по описа на РС Трън, като вместо това бъде
постановено решение, с което предявения иск бъде уважен изцяло. Предвид, обаче, че в
подадената въззивна жалба се съдържа противоречие в изразената писмена воля и
действителна такава на жалбоподателя (доколкото се иска отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново съдебно решение, с което да бъде отхвърлен предявения от ищеца
иск), то съдът намира, че на въззивния жалбоподател следва да бъдат дадени указания в тази
насока, с оглед привеждане на въззивната жалба в условията на редовност.
По същество във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционния съд е отхвърлил
предявения иск с мотив, че за исковия период не е установено ответникът да притежава
качеството потребител на ел. енергия, тъй като нямал качество на собственик или ползвател
на имота. Сочи се още, че съдът се е позовал на приетия по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот *** на нотариус Р. М., но съгласно същия се
установява, че ответника е продал ½ идеална част от процесния недвижим имот, поради
1
което е останал собственик на част от същия. На следващо място жалбоподателя счита, че
съдът неправилно е цитирал съдебно решение, постановено по гр. д. № 02081/2015г. по
описа на РС – Перник, доколкото страна по него е „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, а не
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, т .е. страна по делото са различни юридически
лица. На следващо място се обръща внимание, че съгласно чл. 15 ал. 6 от ОУ на ЧЕЗ РБ
потребителят е длъжен да уведоми електроразпределителното предприятие в 30 (тридесет)
дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със
собствеността, или на предоставената присъединена мощност, както и други параметри,
свързани с условията за присъединяване, при които електроразпределителното предприятие
пренася електрическа енергия до обекта. Изтъква се, че доказателство за такова уведомяване
не е представено по делото от страна на ответника или негов правоприемник. С тези
съображения счита, че правилно ищцовото дружество е издало процесните фактури, респ. и
предявения иск се явява основателен. Претендира и разноски, направени в
първоинстанционното и във въззивното производства.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивна жалба. По отношение на последната съдът констатира, че е
депозирана от КР. АС. КР. чрез пълномощника му адв. А. А. – ВАК, като, обаче, към
писмения отговор липсват доказателства за извършеното пълномощние. Същевременно
липсва подпис и от страна на адв.А. в депозирания писмен отговор, което налага даването
на указания от страна на въззивната инстанция за отстраняване на констатираните
нередовности.
По съществото на депозираната въззивна жалба насрещната страна изразява
становище за неоснователност на същата, респ. за правилност и законосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Сочи се, че първоинстанционния съд е анализирал правилно
същността на правния спор, при което е постановил правилно и законосъобразно своето
решение. Посочва, че действително в процесния нотариален акт е записано, че КР. АС. КР.
продава ½ от процесния имот, но тази ½ представлява и касае единствено и само
поземления имот с планоснимачен номер 55871.510.189, а останалата част, в това число и
недвижимия имот – жилищна сграда, е продаден в неговата цялост. В подкрепа на това свое
твърдение, въззиваемия представя и писмени доказателства – справка от имотния регистър.
На следващо място в писмения отговор се сочи, че в хода на проведено по делото
съдебно заседание е бил разпитан като свидетел Л. Е. Т. – конституиран като трето лице –
помагач на страната на ответника, който лично е заявил, че притежава имота в цялост, от
момента на покупката на същия и никога не е виждал продавача КР. АС. КР. в процесния
имот. Поради и това ответникът не е оспорил за дължимите суми, а само чие е задължението
да бъдат платени същите. На последно място се сочи, че съдът правилно е постановил, че за
ответника по делото липсват кумулативно предвидените предпоставки, с които да му се
вмени качеството „потребител“, а именно: да е носител на вещно право на собственост или
на ползване върху определен имот; имотът му да е присъединен към
електроразпределителната мрежа и да ползва ел. енергия за домакинството си.
2
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба, жалбоподателя не е поискал събиране на нови доказателства
във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или
такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд, събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
По искането за приемане на представеното с отговора на въззивната жалба писмено
доказателство – справка № 1092819/13.09.2021г. чрез отдалечен достъп до данни за
физическо / юридическо лице за всички служби по вписванията за лицето КР. АС. КР. с ЕГН
********** съдът ще е произнесе след отстраняване нередовностите на отговора.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2022г. от 10.10
ч., за която дата и час да се призоват страните и третото лице помагач.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на въззиваемата страна – КР. АС. КР., в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение или най – късно в насроченото по делото съдебно заседание, да
преподпише депозирания писмен отговор и представи доказателства, установяващи
представителната власт на адв. Александър Алексиев – ВАК пред въззивната инстанция.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед усложнената епидемиологична обстановка да се
извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в
съдебно заседание не е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора
могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък
по чл. 80 от ГПК За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при
невъзможност за призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено
по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
3
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се
намалят разходите по разрешаването на спора; до бъде договорено от страните решение на
спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. запазите
имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; запазят имиджа и тайните си; за
да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. Медиация можете да
проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно
с обективирания в него доклад по делото
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4