№ 80
гр. Пазарджик , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500410 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.
По описа на ЧСИ Х.П., рег. № 904, с район на действие ОС Пазарджик , е образувано изпълнително дело № 247/
2019г. Страни в изпълнителното производство са „Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД гр. София /
взискател / и ИВ. Г. Д. от гр. П. / длъжник /.
Със запорно съобщение изх. № 20872/09. 10. 2020г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника , получавано от търговското дружество „Вайсес „ЕООД гр. София. Запорното съобщение е връчено на
третото задължено лице /ТЗЛ/ на 22. 10. 2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 450 ал. 3 от ГПК от този момент
запорът се счита за наложен спрямо ТЗЛ. Длъжникът е уведомен за наложения запор със съобщение изх. №
13432/ 20. 04. 2021г. ,връчено лично на длъжника на 20. 05. 2021г.
Изпълнителното действие по налагането на запора се обжалва от длъжника ИВ. Г. Д. с оплаквания за
незаконосъобразност.Искането е да се отмени обжалваното изпълнително действие.
В жалбата се прави искане за спиране на изпълнителното производство до разрешаване на спора по
законосъобразността на обжалваното изпълнително действие. Прави се искане за присъждане на разноските в
изпълнителното производство .
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя в изпълнителното производство .
Взискателят оспорва жалбата с твърдението ,че жалбата е процесуално недопустима и неоснователна .
По делото са представени и мотиви от ЧСИ. В мотивите се поддържа становището , че жалбата е процесуално
допустима,но по съществото си е неоснователна .
Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално недопустима .
Първият въпрос ,който поставя казуса е относно предмета на обжалването .
В жалбата , с която е сезиран съда е посочено ,че се обжалва действието на ЧСИ по налагането на запор върху трудовото
1
възнаграждение на длъжника, както и всички други действия на ЧСИ по изпълнителното дело . В жалбата не е посочено кои
други действия на ЧСИ се обжалват ,за да прецени съда процесуалната допустимост и основателността на тези
действия . Единственото изпълнително действие , което е посочено това е действието по налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. Ето защо съдът приема ,че това изпълнително действие се
обжалва от длъжника и то подлежи на съдебен контрол.
По процесуалната допустимост на жалбата .
В текста на чл. 435 ал. 2 от ГПК императивно са посочени изпълнителните действия , които длъжника може да
обжалва пред съда. Според правната норма длъжника не може да обжалва изпълнителното действие по
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение , като самостоятелно действие. Според
разрешението,дадено в т.2 на ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителните действия запор и възбрана не
подлежат на самостоятелно обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество,а не изпълнителното действие , което нарушава несеквестируемостта. В жалбата
може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на изпълнителни действия, като запор,възбрана ,
опис,оценка , назначаването на пазач, насрочването на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото тези изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Отделното
обжалване на тези действия не е допустимо. Отменяването на изпълнително действие , което нарушава
несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата. В жалбата няма оплакване за несеквестируемост на
дохода от трудово възнаграждение, върху който е наложен запора.
Поради процесуалната недопустимост на жалбата съдът не следва да обсъжда обстоятелствата, които са
изложени в подкрепа на жалбата . В тази връзка следва да се отбележи ,че изложените обстоятелства в жалбата
за това ,че длъжника не е уведомен от ЧСИ за образуваното изпълнително дело,че не е уведомен за извършената цесия,че в
продължение на две години по делото не са извършвани изпълнителни действия,поради което делото е перемирано и изпълнителното
производство следва да се прекрати и за погасяване на вземането по давност, са неотносими към предмета на обжалването (
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника) и не следва да се разглеждат от съда . Възраженията за
това ,че длъжника не е уведомен за извършената цесия( материалната легитимация на кредитора ) и за погасяване
вземането на кредитора по давност биха могли да се релевират и да се разгледат в спорно исковото
производство по чл. 439 от ГПК ,но не и в изпълнителното производство.Независимо от това в изпълнителното
производство има доказателства за това ,че длъжника е надлежно уведомен за цесията от цесионера по
пълномощие на цедента( виж Уведомително писмо от 19. 10. 2018г. , връчено на длъжника лично на 24. 10. 2018г.- стр. 4 и 5 от
изпълнителното дело ).
По отношение на възражението в жалбата за това ,че в продължение на две години по делото не са извършвани
изпълнителни действия,поради което делото е перемирано и изпълнителното производство следва да се прекрати
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК ,следва да се отбележи,че възражението е неоснователно и разгледано по
същество . От приложеното изпълнително дело се установява ,че изпълнителното производство е образувано на
18. 03. 2019г. ( стр. 23 от изп. дело ). С молба от 23. 01. 2020г. взискателя е поискал извършването на нови
изпълнителни действия ( стр. 48 от изп. дело ) . Последната молба от взискателя за извършване на нови
изпълнителни действия е от 24. 04. 2021г. ( стр. 66 от изп. дело ), което ясно води до извода ,че делото не е
перемирано при условията на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Процесуалната недопустимост на жалбата води до неоснователност на искането за спиране на изпълнителното
производство, на основание чл. 438 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437, чл. 438 от ГПК и чл. 130 от ГПК Пазарджишкия окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 10387/20. 05. 2021г.,подадена от ИВ. Г. Д. от гр. П. , като
2
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за спиране на изпълнителното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 410/2021т. по описа на ОС Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Пловдив в едноседмичен
срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3