№ 417
гр. С., 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 2081/30.08.2021г. от ЕТ „Алекс Стой 91-А.Д.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Е.,№ 213,общ.Р.,обл.С., чрез пълномощника му
адв.М.О. срещу Постановление от 18.08.2021г. по изп.д.№ 69/2021г. по описа на ЧСИ Здравка
Тонева с рег.№ 916 и район на действие Окръжен съд-С., в частта му, с която му е отказано
приемане и изплащане на разноски в размер на 200 лева. В жалбата се излагат доводи, че
постановлението за разноски попада сред изрично посочените в процесуалния закон действия на
съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен контрол. Твърди се, че неправилно ЧСИ е приел, че
няма правомощия да определя и присъжда разноски в полза на длъжника в хода на
производството.Съгласно чл. 79 ал.1 т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство.В случая изп.д.№ 69/2021г. е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.З ГПК, в която хипотеза разноските по изпълнението са за
сметка на взискателя.Сочи се, че право на защита в изпълнителното производство има не само
взискателят, но и длъжника, като процесуалният закон изрично повелява в случай на прекратяване
на основание чл.433 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението да са за сметка на
взискателя.Отговорността за разноски по делото, произтича от процесуалния закон и се
осъществява само по висящия процес. Тази отговорност е обективна безвиновна отговорност и
обхваща единствено действително направените по делото разноски от страната, в полза на която
съдът е решил делото. Отговорност за разноски възниква и при прекратяване на делото, като в
изпълнителното производство при прекратяването му, длъжникът има право на направените от
него разноски, които следва да се заплатят от взискателя, който е образувал и поддържал
висящността на изпълнителното производство. С Определение № 314/09.08.2021 година,
постановено по В.ч.гр.д. № 265/2021г. по описа на ОС-С. е отменено Разпореждане за незабавно
1
изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 77/10.05.2021 г. издадена по ч.гр.д.№ 126/2021г. по описа на Районен
съд М. и е обезсилен издадения в полза на „Лено“ АД изпълнителен лист. В жалбата се твърди,
че към молбата за прекратяване на изпълнителното дело е приложен Договор за правна защита и
съдействие между длъжника и адвокат М.О., в който е вписан размера на уговореното адвокатско
възнаграждение, като е отбелязано, че то е заплатено в брой и служи като разписка за извършения
разход.Сочи се, че искането за присъждане на разноски от длъжника е направено своевременно с
молба за прекратяване на изпълнението, поради което моли да бъде отменен отказа на ЧСИ и да
бъде осъден взискателя „Лено“ АД да заплати на длъжника ЕТ „Алекс Стой 91-А.Д.“ направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение за оказаното процесуално представителство по
изпълнително дело 69/2021г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева в размер на 200,00 лева.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „Лено“
АД чрез юрисконсулт В.Т., в които изразява становище за недопустимост на жалбата. Излага
доводи, че отказът на съдебния изпълнител да присъди на длъжника разноски, направени в
изпълнителното производство, не е сред актовете на съдебния изпълнител, подлежащи на
обжалване по реда на чл. 435 ал. 1 т. 7 от ГПК. Сочи, че жалбата е и неоснователна, тъй като
разпоредбата на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК предвижда процесуалната възможност за длъжника да
обжалва разноските по изпълнението като способ за защита срещу провежданото срещу него
принудително изпълнение.Постановленията за разноски по смисъла на цитираната разпоредба са
актовете на съдебния изпълнител, издавани в приложение на уредената в чл. 79 от ГПК
отговорност за разноски, като настоящият казус не попада в нито една от посочените хипотези.
Разноските по изпълнението поначало са за сметка на длъжника, дори и когато не са били внесени
авансово от взискателя. Изключенията, предвидени в чл. 79 ал.1,т.1 и т.2 от ГПК освобождават
длъжника от отговорност за направените от взискателя разноски по изпълнението, в които
хипотези взискателят следва сам да понесе тези разноски. Но нормата на чл.79,ал.1 от ГПК не
урежда процесуалната възможност в случай на прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433 от ГПК съдебният изпълнител да има правомощия да присъжда в полза на
длъжника сторени от него разноски в изпълнителното производство, в който смисъл е и съдебната
практика -Определение №727 от 14.11.2018 г. по в.ч.гр.д. №586/2018 г. по описа на Апелативен
съд - гр. В., съгласно която компетентността на съдебния изпълнител във връзка с разноските не
включва правораздавателна дейност по тяхното присъждане. Моли да бъде оставена жалбата без
разглеждане като процесуално недопустима, а при условията на евентуалност като неоснователна.
В представените по реда на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви от ЧСИ се излага становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че изп.дело е образувано по молба, вх. № 1175/21.05.2021 г.
от „Лено“ АД за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 11.05.2021 г., издаден
въз основа заповед за изпълнение № 77/10.05.2021 г.по ч.гр.д. № 126/2021 г. по описа на Районен
съд - М.. С молба вх.№ 1963/17.08.2021 г. длъжникът ЕТ „Алекс Строй 91 - А.Д.“ е поискал
производството по изп.д.№ 69/2021г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради обезсилване на изпълнителния лист с влязло в сила
Определение №314/09.08.2021 г. по В.ч.гр.дело № 265/2021г. по описа на Окръжен съд – С., с
което е отменено и разпореждането за незабавно изпълнение. В молбата се съдържа и второ
искане да бъде осъден взискателя да заплати на длъжника направените разноски по делото в
размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.Към молбата са представени Договор
2
за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и списък на разноските по чл. 80 ГПК.С
постановление от 18.08.2021 г. на ЧСИ Здравка Тонева производството по изп.д. № 69/2021г. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК, като е отказано присъждане в полза на
длъжника на направените от него разноски по изпълнителното дело в размер на 200 лв. за
адвокатско възнаграждение. Принцип в изпълнителното производство съгласно чл.79 от ГПК е
че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК,
такива не се дължат от длъжника в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.В случая
след прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от
ГПК, разноските, направени от взискателя не са събрани от длъжника и са останали за сметка на
взискателя, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдебният изпълнител е отказал да присъди
поисканите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение,тъй като няма правомощията да
определя и присъжда такива. Защитата на длъжника може да се осъществи по пътя на
обжалването.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, писмените
възражения на взискателя „Лено“ АД и мотивите на ЧСИ счита, че жалбата е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Изпълнително дело № 69/2021г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ 916 и район
на действие Окръжен съд-С. е образувано по молба на „Лено“ АД с ЕИК ********* с вх.№
1175/21.05.2021г. въз основа на изпълнителен лист от 11.05.2021г, издаден въз основа на Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК № 77/10.05.2021г. по ч.гр.д.№ 126/2021г. по описа на РС-М.,
срещу длъжника ЕТ „Алекс Стой 91-А.Д.“, с ЕИК ********* с.Е.,общ.Р. за задължения,
произтичащи от Договор за заем Биснес кредит с клиентски № */05.11.2019г. в размер на 5 085,93
евро падежирала главница; 1932,80 евро падежирала договорна лихва за периода от 06.01.2020г. до
12.03.2020г.;480,55 евро неустойка за забава за периода от 06.01.2020г. до 12.03.2020г.; 3 926,78
евро-неустойка за забава за периода от 14.07.2020г. до 26.04.2021г.,както и 162 лева разноски за
връчване на покана за предстарчна изискуемост,450,19 лева държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 314/09.08.2021 година, постановено по В.ч.гр.д. № 265/2021г. по
описа на ОС-С. е отменено Разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 77/10.05.2021 г.
издадена по ч.гр.д.№ 126/2021г. по описа на Районен съд М. и е обезсилен издадения в полза на
„Лено“ АД срещу ЕТ „Алекс Стой 91-А.Д.“ изпълнителен лист от 11.05.2021г.
С молба вх.№ 1963/17.08.2021г. длъжникът ЕТ „Алекс Стой 91-А.Д.“ е поискал от ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство по изп.д.№ 69/2021г. на основание чл.433,ал.1,т.3 от ГПК
поради обезсилване на изпълнителния лист и да му присъди направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Към молбата е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 02.06.2021г., от който е видно, че ЕТ „Алекс Стой 91-
А.Д.“ и адв.М.О. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, което е
отбелязано, че е платено в брой. Представен е и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
С обжалваното постановление от 18.08.2021г., в частта му за разноските, ЧСИ е отказал да
3
присъди в полза на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева,като е
приел че няма правомощия да определя и присъжда разноски в хода на производството.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител
в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436,
ал. 1 ГПК). На база посочената разпоредба подадената жалба е процесуално недопустима и следва
да се остави без разглеждане.
Оспорваното с жалбата постановление на ЧСИ от 18.08.2021 г., с което е отказано
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника при прекратяване на
изпълнението, по своята същност е постановление за разноски в изпълнението, но въпреки това не
попада сред изрично посочените в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, за които
длъжникът разполага с активна легитимация да подаде жалба за осъществяване на съдебен
контрол. От тълкуването на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК се налага извод, че
постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с него се
присъждат разноски в полза на взискателя, които той е направил в хода на образуваното
изпълнително дело, т. е. когато произнасянето на съдебния изпълнител обременява правната сфера
на длъжника. Именно когато съдебният изпълнител определя заплащането на разноски от
длъжника, последният разполага с правна възможност и интерес да обжалва постановлението за
разноски, съгласно чл. 435, ал. 2,т.7 от ГПК. Такава възможност изрично е предвидена от
законодателя, тъй като актът, с който съдебният изпълнител, на основание чл. 79 ГПК, определя
размера на разноските в изпълнението, които събира от длъжника, е пряко изпълнително
основание, и отговорността на длъжника се реализира в същото изпълнително производство, без да
се образува ново такова. Обратното обаче не е вярно. Законодателят не е предвидил възможност
съдебният изпълнител, с постановление, да присъжда разноски в полза на длъжника, направени в
хода на изпълнителното дело, и този акт да съставлява пряко изпълнително основание. След като
съдебният изпълнител не разполага с компетентност да се произнася по отговорността за разноски
в полза на длъжника, то няма как такова произнасяне да е включено в предмета на обжалваемите
действия.
Действащия ГПК изрично ограничава кръга на изпълнителните действия, подлежащи на
обжалване от страна на длъжника и основанията за това, като отказът на съдебния изпълнител да
присъди разноските в полза на длъжника, които последният е направил в изпълнителното
производство, след прекратяване на същото, на основание чл. 433,ал.1,т.3 ГПК, няма как да
попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Ако се допусне разширително тълкуване на разпоредбата
на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК незаконосъобразно ще бъде разширен обхвата на компетентността на
съдебния изпълнител в изпълнителния процес. Още повече, че взискателят, предвид разпоредбата
на чл. 435, ал.1 ГПК, е лишен от възможността да обжалва постановление на съдебния изпълнител
за присъждане на разноските в полза на длъжника, което подкрепя извода, че компетентността на
съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по тяхното
присъждане. В този смисъл е и съдебната практика( Определение по в.гр.д.№ 685/2019г. на ОС-В.;
Определение от 11.03.2020г. по в.гр.д.№ 76/2020г. на ОС-П.; Определение № 647/26.07.2019г. по
в.гр.д.№ 480/2019г. на ОС-П.; Определение № 6472/06.03.2017г. по в.гр.д.№ 2551/2017г. на СГС;
4
Определение № 1691 по в.гр.д.№ 2408/2017г. на Апелативен съд-С.; Определение №
727/14.11.2018г. по в.гр.д.№ 586/2018г. на Апелативен съд-В. и др.)
Допълнително следва да се посочи, че отговорността за разноски в гражданския процес е
уредена и произтича от процесуалния закон и по действащата процесуална уредба се съдържа в
общите правила на Гражданския процесуален кодекс. Действително, изпълнителният процес е
продължение на исковия процес, но отговорността за разноските, направени в съдебното
изпълнение, е предмет на специална регламентация в нормата на чл. 79 ГПК. Посочената
разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато
делото се прекрати /извън случая на плащане в изпълнителното производство/, както и ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Тази норма
е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи отговорност за разноските, направени
от взискателя в рамките на принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност
да се съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението, в случай
на неговото прекратяване ,какъвто е настоящия случай в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.3 ГПК. За
длъжника остава открита възможността да установи вземането си по исков ред, тъй като
направените от длъжника разноски имат характер на вреди, претърпени във връзка с прекратеното
изпълнение и въз основа на влязло в сила уважаващо претенцията му съдебно решение да се
снабди с изпълнителен лист, съответно да събере по принудителен ред направените разноски. Без
наличието на изпълнителен титул обаче и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон, за
длъжника не съществува възможност да възстанови направените разноски в рамките на
прекратеното изпълнително производство, тъй като съдебният изпълнител не може да ги възлага в
тежест на взискателя. Следва да се отчита и обстоятелството, че обезсилването на изпълнителните
действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие, така, както се счита за
непостановен обезсиленият съдебен акт. Когато е проведено принудително изпълнение въз основа
на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, които впоследствие са
обезсилени и изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни
действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да
имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. (Решение № 285 от 06.10.2015
г. по гр. д. № 1953/2015 г., ІV г.о. на ВКС). Това означава, че направените от длъжника в
изпълнителното производството разноски могат да бъдат претендирани от взискателя като
обезщетение за вреди, причинени му в резултат от незаконосъобразното принудително
изпълнение, но по общия ред, в който смисъл са и писмените възражения на взискателя и
мотивите на ЧСИ.
С оглед на изложеното подадената жалба няма за предмет, действия, включени в обхвата
на допустимия съдебен контрол и същата като недопустима следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба с вх.№
2081/3008.2021г. депозирана от ЕТ „Алекс Стой 91-А.Д.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с.Е., ул.№ 213,общ.Р.,обл.С., чрез пълномощника му адв.М.О. срещу
5
Постановление от 18.08.2021г. по изп.д.№ 69/2021г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ 916
и район на действие Окръжен съд-С., в частта му, с която му е отказано приемане и изплащане на
разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6