Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2085 29.11.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесет и пети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от
съдията Русева административно дело № 2461 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК
вр.чл.149, ал.2 АПК и е образувано по жалба на „Тръпков турс“ ООД, подадена
чрез управителя Г. Т., против мълчалив отказ на Началника на РУ – Поморие към
ОД на МВР – Бургас по молба с вх.№ 320000-6505/17.09.2019 г., с която на
осн.чл.84, ал.9 от ЗМВР е поискано връщане на жалбоподателя на лек автомобил
„Мерцедес Вито Турер“ с рег.№ ******и идентификационен № WDF44770513185053.
В жалбата се сочи, че жалбоподателят е собственик на
въпросния лек автомобил по силата на договор за покупко-продажба от 17.04.2018
г. с „Векс 2014“ ЕООД – Габрово. На 13.07.2018 г. автомобилът бил обявен за
издирване от властите на Кралство Белгия в ШИС и Интерпол, като с Протокол за доброволно
предаване от 10.04.2019 г. на РУ – Поморие автомобилът бил иззет от
жалбоподателя. В производството по чл. 84 от ЗМВР било постъпило искане за
връщане на автомобила от страна на „Плам“ ЕООД, представлявано от К. И. К., в
качеството на представляващ „Мерцедес Бенц Файненшъл Сървисис Белюкс Нв/С.А“, с
твърдения, че това е действителният собственик на автомобила. Жалбоподателят
твърди, че до настоящия момент искане за връщане на вещта от страна на
държавата-членка, подала сигнала в системата ШИС – Кралство Белгия, не е
направено, а именно тази държава била легитимирана да поиска връщането на
автомобила, не и трето лице. Ето защо жалбоподателят счита, че мълчаливият
отказ на Началника на РУ – Поморие към ОД на МВР – Бургас е незаконосъобразен и
претендира неговата отмяна поради това, че е издаден в противоречие с
установената за това форма, в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Наред с отмяната му, претендира се и постановяване на решение за
връщане на вещта на нейния собственик.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява
от адвокат, който моли за уважаване на жалбата и сочи доказателства, не
претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Началника на РУ – Поморие към
ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител в
с.з. Депозира писмено становище по делото, в което сочи недопустимост и
неоснователност на жалбата. Твърди, че не е налице институтът на мълчалив
отказ, който се прилага само когато административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, която е налице според ответника
единствено в случаите, когато законът задължава административния орган да се
произнесе. Ответникът счита, че в случая липсва законово задължение да се
произнесе по подадената от жалбоподателя молба за връщане на автомобила. От
друга страна, сочи неоснователност на жалбата, като твърди, че връщането на
автомобила е направено на надлежно упълномощено за това лице, а именно – от „Плам“
ЕООД, пълномощник на собственика на автомобила, посочен в искането. Моли за
отхвърляне на жалбата, представя административната преписка по случая. Не
търси разноски.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от свидетелство за регистрация на МПС и договор
за покупко-продажба на МПС /л.8 и л.9/, жалбоподателят „Тръпков турс“ ООД се
легитимира като собственик на следното МПС – „Мерцедес Вито Турер“ с рег.№ ******,
рама № WDF44770513185053 и двигател № 65195033555422.
Безспорно е, че този автомобил е бил обявен за
издирване в НШИС и Интерпол от Кралство Белгия, с дата на създаване на сигнала
– 13.07.2018 г., с Шенген идентификатор BE5790970900000000002
и причина за издирване: вещ - открадната, незаконно присвоена, изгубена
/справка ШИС, приложена на лист 43 от делото/. Въз основа на това, на
осн.чл.84, ал.2 вр.ал.1 от ЗМВР, вещта е предадена доброволно на РУ Поморие от
лицето, в което се е намирала – Г. А. Т., управител на „Тръпков турс“ ООД, като
за целта е съставен Протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84, ал.2 ЗМВР
от 10.04.2019 г. /лист 205 от делото/. Държавата-членка, въвела сигнала в ШИС –
Кралство Белгия, е била уведомена за изземването на вещта на 11.04.2019 г. с
формуляр 38 чрез бюро „СИРЕНЕ“, като е била уведомена също, че ако в срок до 60
дни не постъпи искане за връщане на вещта от компетентните белгийски власти,
вещта ще бъде върната на лицето, от което е приета или иззета, освен ако не е
необходима за целите на наказателно производство съгласно българския НПК /писмо
на ДМОС към МВР до Началника на РУ Поморие от 18.04.2019 г., приложено на лист
206-207 от делото/.
На 03.05.2019 г. в РУ Поморие към ОД МВР Бургас е
получено писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество" /ДМОС/
към МВР /лист 208 от делото/ относно обявен за издирване от Кралство Белгия
товарен автомобил марка/модел MERCEDES-BENZ VITO T, с
номер на рама WDF44770513185053, с белгийски регистрационни табели: 1TPS498 и Шенген идентификатор BE5790970900000000002
/изтрит/. От писмото се установява, че в Отдел „СИРЕНЕ“ – ДМОС е било получено
съобщение от Бюро „СИРЕНЕ“ – Кралство Белгия, с което българските власти са
били информирани, че собственикът на автомобила – компания S.A. MERCEDES-BENZ FINANCIAL
SERVICES, е заинтересован от
неговото връщане, като за неговото получаване е бил упълномощен българският
гражданин К. И. К., представител на „Плам“ ЕООД, с приложено към писмото на
белгийските власти пълномощно.
С писмо изх.№ 320000-3635/21.05.2019 г. на РУ –
Поморие /лист 33 от делото/ преписката е била изпратена на РП Поморие по
компетентност. По същата е било образувана пр.пр.№ 336/2019 г. по описа на РП
Поморие, като с Постановление от 23.05.2019 г. наблюдаващият прокурор при РП
Поморие е отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер и е постановил преписката да се изпрати
по компетентност на началника на РУ Поморие, с оглед правомощията му по чл.84 ЗМВР.
На 17.09.2019 г. жалбоподателят, чрез управителя, си е
подал до началника на РУ Поморие молба с вх.№ 320000 6705, с която е поискал на
осн.чл.84, ал.9 от ЗМВР да му бъде върнат автомобилът, поради това, че в
60-дневния срок, в който е следвало държавата-членка, въвела сигнала в ШИС, да
поиска връщането му, не е сторила това. По тази молба липсва до момента
произнасяне от ответника по жалбата, поради което жалбоподателят счита, че е
налице мълчалив отказ, който обжалва в настоящото производство.
Установява се също, че междувременно процесната вещ е
била обект на наложен запор вследствие наложена обезпечителна мярка по ч.гр.д.
№ 4320/2019 г. по описа на РС Бургас /л.101-л.103/. Впоследствие запорът е
вдигнат от ЧСИ И. Б.с район на действие ОС Бургас по изп.дело № 20197050400288
на 16.09.2019 г. /л.139/, в резултат на отмяната на допуснатото обезпечение по
ч.гр.д. № 4320/2019 г. на РС Бургас с Определение № 6268/09.08.2019 г. по
същото дело /л.165 и л.167/.
На 30.09.2019 г. началникът на РУ Поморие е изпратил
писмо до началника на отдел „СИРЕНЕ“ при ДМОС, с което е поискал да бъде
уведомен дали е налице официално искане за връщане на вещта по смисъла на чл.84 ЗМВР /л.169/. В отговор, ДМОС са посочили в писмо от 01.10.2019 г., че „волеизявлението
на собственика на горепосочения автомобил - компания S.A. MERCEDES-BENZ FINANCIAL
SERVICES, че е заинтересован от
връщането му, следва да се счита като изрично искане за връщане на вещта“.
В резултат на горното, със Заповед №
320з-279/09.10.2019 г. на началника на РУ Поморие, на осн.чл.84, ал.8 от ЗМВР
автомобилът е върнат на упълномощеното лице К. И. К.. От мотивите на заповедта
е видно, че органът е счел, че е налице изрично искане от страна на собственика
на автомобила за неговото връщане /лист 177-178/, като е коментирал също, че
съгласно получено в отдел „СИРЕНЕ“-ДМОС съобщение от бюро „СИРЕНЕ“ – Кралство
Белгия, именно упълномощителят - компания S.A. MERCEDES-BENZ FINANCIAL SERVICES, е посочен от белгийските власти като
заинтересован от връщането на вещта.
Въз
основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна
следното:
Производството по изземване на вещите,
посочени в чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14.06.1985 г., е уреден в
чл. 84 ЗМВР.
Действително Република България не е ратифицирала Конвенцията, но съгласно
решение на Съвета от 29.06.2010 г. относно прилагането на разпоредбите на
достиженията на правото от Шенген във връзка с
Шенгенската информационна система /ШИС/ в Република България и в Румъния, от 15.10.2010 г. започват да се прилагат достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в Приложение I. В ШИС се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация
или да послужат като доказателство в съдебен процес. Регламентираните действия
в националната правна уредба са израз на поетите ангажименти за международно
сътрудничество при предприемане на мерки по издирване на вещите, за които е
въведен сигнал, изземването и предаването им на правоимащото лице.
По-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата,
заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде включително
на лицето, от което е била незаконно отнета (в т. см. Определение № 567/27.06.2017 г. по гр. дело № 4637/2016 г. на ВКС на
РБ/.
Съгласно чл. 100 от Конвенцията за прилагане
на споразумението от Шенген, в ШИС се въвеждат сигнали за
откраднати/присвоени или изгубени МПС, за да бъдат иззети, задържани и
върнати на истинския собственик след откриване в същата/в друга държава-членка,
или по искане на съответния компетентен орган, когато автомобилът е нужен като
доказателство по конкретното дело в друга държава-членка. Във втората хипотеза
държавата, в която е намерена вещта, трябва да съгласува и изпълни мерките по
сигнала, съобразно изявленията на компетентните органи на държавата, въвела
сигнала в ШИС - Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1528 на Комисията от 31
август 2017 година за замяна на приложението към Решение за изпълнение
2013/115/ЕС относно наръчника за SIRENE и други мерки за прилагане на Шенгенската
информационна система от второ поколение (ШИС II) (нотифицирано под номер
С(2017) 5893).
В този контекст, трябва изрично да се
подчертае, че административното производство по оспорване на актовете по чл. 84 от ЗМВР
няма за предмет решаване на спор за собственост върху вещта, съответно - извън
обсега на преценка от съда е въпросът на кого принадлежи правото на
собственост, в т. ч. добросъвестното й придобиване. В съдебната теория и практика е наложено безпротиворечивото становище,
че спорове за материални права /вещни права на собственост/ се разглеждат и
разрешават между страните по правилата на исковия граждански процес, чрез предявяването на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК или респ. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните
фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Ал.2 гласи, че лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се
поканва да я предаде доброволно. За
доброволното предаване на вещта се съставя
протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от
протокола се предоставя на лицето. Съгласно ал.6 на чл.84 ЗМВР /обявена за
противоконституционна с Решение № 4 на КС на РБ относно изречение първо - ДВ, бр. 26
от 2017 г., изм., бр. 97 от 2017 г./, след съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се
представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за
утвърждаване от ръководителя на
териториално звено на ГДГП, гранично
полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта. За предаването или изземването се
уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване
в ШИС и/или в Интерпол, като уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се
извършва от компетентна специализирана структура на МВР /ал.7/. Съгласно ал.8 на
чл.84 ЗМВР, ако в срок до 60 дни от
държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за
връщане, вещта се връща на посоченото в
искането лице в 7-дневен срок със заповед на
съответния ръководител по ал. 6. Ал.9 гласи, че ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела
сигнала, не постъпи искане за
връщане, вещта се връща на лицето, от което е
приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния
ръководител по ал. 6, като за връщането по ал. 8 и
9 се съставя протокол /ал.10/. Компетентен да се произнесе в настоящия случай, следвайки
правилото на чл.84, ал.9 вр.чл.6 от ЗМВР, е началникът на съответното районно
управление на ОД на МВР, т.е. началникът на РУ Поморие.
Чл.84,
ал.10 от ЗМВР въвежда изключение - алинеи
8 и 9 не се прилагат, когато: 1. вещта е предмет или средство за извършване на
престъпление на територията на
Република България; 2. вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й
може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България; 3. притежаването на вещта е забранено
от законите на Република България. В тези
случаи по ал. 11 вещта се предава по реда
на за
целите на наказателното производство /ал.12/.
Безспорно
в случая жалбоподателят е лице, доброволно предало вещ на РУ Поморие, за която
има подаден сигнал в ШИС от Кралство Белгия. За предаването на вещта е съставен
Протокол за доброволно предаване от 10.04.2019 г. В такъв случай, безспорно
жалбоподателят се явява заинтересовано от връщането на вещта лице при наличието
на хипотезата на чл.84, ал.9 от ЗМВР - ако в 60-дневен срок от държавата
членка, въвела сигнала, не постъпи искане за
връщането й. Законодателят в чл.84, ал.9 от ЗМВР не държи сметка дали лицето,
от което тази вещ е била приета или иззета, дали е неин собственик съгласно
гражданското законодателство. Правнорелевантният факт е дали това е лице, в
което вещта се е намирала преди това и от което е била иззета/приета от
органите на полицията.
Следва да се приеме, че 60-дневният срок по чл.84,
ал.9 от ЗМВР започва да тече от датата на уведомяване на държавата-членка за
изземването/предаването на вещта, тъй като от този момент тази държава е
наясно, че вещта е открита и че има право в 60-дневен срок да поиска нейното
връщане. В случая, държавата-членка, подала сигнала, е уведомена за приемането
на вещта на 11.04.2019 г. и от тази дата е започнал да тече 60-дневен срок, в
рамките на който тази държава е могла да поиска връщане на вещта. По справка с
календара, този срок е изтекъл на 10.06.2019 г.
От доказателствата по делото се установява, че в
случая държавата-членка, въвела сигнала в ШИС, още преди 10.06.2019 г. е
направила искане за връщане на вещта, като е изпратила писмо до бюро „СИРЕНЕ“
при ДМОС към МВР, в което е посочила, че заинтересован от връщането на вещта е
нейният собственик - компания S.A. MERCEDES-BENZ FINANCIAL SERVICES, действащ чрез пълномощник българският гражданин К.
И. К., представител на „Плам“ ЕООД, като дори е приложила към писмото си
пълномощното /л.208/. Писмото на белгийските власти следва да се тълкува като нарочно
искане за връщане на вещта, направено по надлежния ред, от страна на Кралство
Белгия по реда на чл.84, ал.9 от ЗМВР, в рамките на 60-дневния срок, като в
този случай следва да се приложи правилото на чл.84, ал.8 от ЗМВР - вещта се
връща на посоченото в искането лице. В случая не
е налице хипотезата на чл. 84, ал.11 от ЗМВР, съгласно която ал.8 и ал.9 не се
прилагат, тъй като по отношение на вещта няма образувано досъдебно
производство, същата не е предмет или средство за извършване на престъпление, и
не е обект на наложена обезпечителна мярка.
Наличието на
хипотезата на чл.84, ал.8 от ЗМВР изключва приложението на хипотезата на чл.84,
ал.9 от ЗМВР, на която се позовава жалбоподателят. Ето защо, не е възникнало
право за жалбоподателя като лице, от което вещта е била приета като доброволно
предадена, да поиска нейното връщане. Именно това е поискал жалбоподателят с
подадената от него молба от 17.09.2019 г., мълчаливият отказ по която се
обжалва. Молбата е била адресирана до компетентния орган по силата на чл.84,
ал.9 от ЗМВР – началникът на РУ Поморие. Срокът за произнасянето му е указан в
чл.57, ал.1 от АПК – 14 дни от датата на започване на производството /т.е. от 17.09.2019
г./, следователно в случая органът е следвало да се произнесе по молбата в срок
до 01.10.2019 г., но не го е сторил, поради което е налице мълчалив отказ по
смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Според чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ
може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. срокът за оспорване
на мълчаливия отказ в случая изтича на 01.11.2019 г. Настоящата жалба е
подадена на 17.10.2019 г., в рамките на срока за обжалване на мълчаливия отказ,
от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Оспореният мълчалив отказ е
издаден от надлежно оправомощен административен орган, съгласно служебно
известната на съда Заповед № 8121з-529/31.03.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи, в кръга на неговата материална компетентност - чл. 84, ал. 8
във вр. ал. 6 от ЗМВР.
Не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му,
нито твърдяното от жалбоподателя несъответствие на мълчаливия отказ с
разпоредбите на приложимия материален закон.
Предвид гореизложеното, налага се извод за законосъобразност
на мълчаливия отказ на началника на РУ Поморие вещта да бъде върната на
жалбоподателя, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Страните не са претендирали присъждане на разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тръпков турс“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Яворов“ № 15,
представлявано от управителя Г. Т., против мълчалив отказ на Началника на РУ –
Поморие към ОД на МВР – Бургас по молба с вх.№ 320000-6505/17.09.2019 г. за връщане
на жалбоподателя на лек автомобил „Мерцедес Вито Турер“ с рег.№ ******и
идентификационен № WDF44770513185053.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: