№ 147
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502483 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на СЛ. С. Ч. с ЕГН:********** чрез адв.С.М. против
решение № 1385/1.08.2021 г., постановено по гр. дело №3864/2021г. по описа на Пловдивски
районен съд, 2 гр. състав, с което се отхвърлят предявените от него искове за признаване за
установено по отношение на „Кредитреформ-България” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи”
№10, представлявано от управителя Д.П. иск, че ищецът не дължи на ответника следните
суми: 11 068,47лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство
от 13.10.2005г.; сумата от 1123,72 лв.-представляваща лихва за периода от 13.12.2006г. до
10.09.2007г.; 809,90 лева – такси за закъснение за периода от 13.12.2006г. до 10.09.2007г.;
405,19 лева – представляващи разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 6770/2007г. на Районен съд – Пловдив /в полза на „Банка ДСК“ ЕАД –
първоначален кредитор/ , по повод, на който е образувано изпълнително дело № 42/2008г.
по описа на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, с рег.№ 822, с район на действие Окръжен съд
– Пловдив, както и за недължимост на сумите поради недействителност на Договор за
кредит за текущо потребление от 13.10.2005г.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по съображения
изложени в жалбата и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна „Кредитреформ-България” ЕООД, с ЕИК: ********* чрез
юриск.Е.Е.- счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на съда.
Претендира юрк. възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл.
269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред РС е предявен установителен иск да се признае за установено, че ищецът не дължи
сумите по издадения изпълнителен лист, поради изтеклия срок предвиден по чл.147 от ЗЗД,
тъй като предсрочната изискуемост по кредита е настъпила на 20.02.2007г.,от която дата
започнал да тече шестмесечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, който бил изтекъл на
20.08.2007г., а молба за издаване на изп.лист била подадена на 10.09.2007г., поради което
счита, че към този момент той не е отговарял за задълженията на кредитополучателя.
При условията на евентуалност е предявен иск недействителност на договора за
потребителски кредит поради нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 6 – т.11 от ЗПК
/отм./, което водело до недействителност и на договора за поръчителство, съглсно
разпоредбата начл.138, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът е поръчител по договор за кредит, срещу който е издаден ИЛ по
ч.гр.д.6770/2007 г. на ПРС,5 гр.с. , с което е бил осъден на осн.чл.237 ГПК /отм./ да заплати
на банка ДСК ЕАД солидарно с длъжника процесните суми.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като в нарушение на
материалния и процесуалния закон първоинстанционния съд е приел, че по делото не е
установено да е настъпила предсрочна изикуемост на кредита в 6-месечния период преди
подаване на молбата за ИЛ от банка“ДСК“ЕАД, поради което 6-месечния срок не е изтекъл
спрямо поръчителя. Въззивникът счита, че: 1.От ИЛ е видно, че е била претендирана
главница по договор за кредит за периода от 13.12.2006 г. до 10.09.2007 г.,възнаградителна
лихва от 13.12.2006 до 10.09.2007 г. ,такси за закъснение от 13.12.2006 -10.09.2007г., от
което можело да се направи извод, че датата на предрочна изискуемост на банката е
настъпила на 13.12.2007 г., 2.че в молбата на банката от 10.9.2007 г. за издаване на ИЛ е
посочена като дата на изискуемост на целия остатък от главницата, начална дата на лихва и
такса – 13.12.2007 г., от която дата следвало да се брои 6-месечния срок, който бил изтекъл
на 13.06.2007 г. 3.Дори и да се приемело, че липсва обявена предсрочна изискеумост,
ответникът следвало да установи основанието и размера на вземанията си.
В отговора на въззиваемия се оспорва основателността на въззивната жалба. Излага
доводите, че посочената от поръчителя дата на настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита е 20.02.2007 г. е необоснована и недоказана- съгл.т.18 от ТР №4/2013 на ВКС – за да
породи действието си предрочната изикуемост са необходими от обективна страна – факта
на неизпълнение на длъжника и от субуктивна страна – волеизявление на банката кредитор,
че прави кредита предсрочно изискуем, което да е достигнало до длъжника и което не било
налице; счита, че началният момомент на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД съвпада с
момента, в който банката реализира потестативното си право да обяви кредита за
2
предсрочно изикуемост, а именно с молбата за издаване на ИЛ срещу длъжника; цит.р.
№92/16.6.2009 по т.д.467/2008,2 ТО, където ВКС приема, че уговорената в договор за
кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с неплащане на вноски с настъпил
падеж, а с упражнаване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем, като началният момент на 6-мес.срок по чл.147 ЗЗД съвпада с момента, в който
банката реализира правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което може да
стане и с молбата за издаване на ИЛ по чл.237,“в“ ГПК/отм./ Тъй като липсвали данни по
делото, че преди подаване на молбата за ИЛ банката да е уведомила длъжника, както и че
обявява вземанията по договор за предрочно изискуеми, поради което предвиденият в
чл.147 ЗЗД 6-месечен срок не е изтекъл .
Първоинстанционния съд е приел, че основният спорен между страните въпрос е
изтекъл ли е към датата на подаване на молба по чл.237,б.“в“ ГПК/отм./ за издаване на
изпълнителен лист – 10.09.2007г. предвидения в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД преклузивен 6-
месечен срок и погасена ли е отговорността на ищеца в качеството му на поръчител по
договора. В тази връзка РС е приел, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че
предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит, който е поръчителствал,
е настъпила на 20.02.2007г., от която дата е започнал да тече 6-месечния срок по чл. 147, ал.
1 от ЗЗД и който да е изтекъл на 20.08.2007г. преди подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист по реда наГПК /отм./, която „БАНКА ДСК” ЕАД е депозирала на
10.09.2007г., поради което е приел, че отговорността му за задължението по договора за
кредит в качеството му на поръчител не е погасена. По делото липсвал погасителен план, от
който да е виден падежа на всяка погасителна вноска, нямало доказателства, че банката-
кредитор е уведомила длъжника или поръчителите за това, че ще счита кредита за
предсрочно изискуем. Тъй като молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на ГПК
/отм./ е подадена от банката- кредитор на 10.09.2007г.,РС е приел, че именно в този момент
банката е упражнила правомощието си да направи кредита предсрочно изискуем. РС е
споделил съображенията на ответното дружество, че предсрочната изискуемост не настъпва
по право с факта на неизпълнението по отношение на една или повече погасителни вноски,
доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното
правомощие на кредитора. Именно поради липсата на посочената кумулативност, РС
приема, че началния момент на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД съвпада с
момента, в който Банката е реализирала това свое право чрез иницирането на производство
за снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителите по реда на чл. 237 от
ГПК /отм./
РС е отхвърлил като неоснователен и предявения при условията на евентуалност иск
за недействителност на договора за кредит от 13.10.2005г. и договора за поръчителство
поради неспазване на императивните изисквания на чл. 7, ал. 1 от т.6 до т. 11 вкл. от ЗПК
/отм./, тъй като цитирания нормативен акт, към момента на сключване на процесния договор
не е бил в сила.
По направените доводи и оплаквания, ПОС намира намира следното:
3
По отношение на първоначалния УИ:
Съгласно чл.147 ЗЗД, поръчителят е задължен до 6 месеца след падежа на главното
задължение; изтичането на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД към датата на подаване на молбата на
банката по чл.237 ГПК/отм./за издаване на ИЛ е основание за отхвърлянето й; По делото
няма доказателства за началния момент на срока по чл.147 ЗЗД , тъй като началният момент
на 6-месечния срок се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника и до поръчителя, че кредита е
превърнат в предсрочно изискуем; обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е
право на кредитора. Молбата за издаване на ИЛ по реда на чл.237 ГПК/отм./ не
представлява уведомяване на длъжника/поръчителя за предсрочната изискуемост, тъй като
не се връчва на длъжника и производството се развива едностранно; връчването на
определението за издадения ИЛ също няма характер на уведомяване, защото не изхожда от
кредитора и в него не се съдържа волеизвявление на банката. Не може да се приеме довода
на въззивника, че датата на предсрочната изискуемост е настъпила на 13.12.2007, тъй като
от ИЛ е видно, че периода на претендирата главница, лихви и такси за закъснения е от
13.12.-2006 до 10.09.2007 г. – посочения в ИЛ период на претендираната главница от 13.12.-
2006 до 10.09.2007 г. не означава, че датат на предсрочната изискуемост е 13.12.2006 г., т.к.
тогава размера на претендираната главница следва да включва всички вноски по кредита,
последната от които е с падеж 13.09.2009 г., а в случая главницата по ИЛ е до 10.09.2007г.,
т.е. не се доказа по делото датата, на която кредита е станал предсрочно изискуем поради
не- плащане на вноски над 90 дни -чл.18.2. или на осн.чл.19 от договора, както и кога
банката е обявила на длъжника, че прави кредита предсрочно изискуем – въззивникът,
върху когото лежи доказателствената тежест, не доказа твърдението си, че срокът по чл.147
ЗЗД е изтекъл преди подаване на молбата на банката за издаване на ИЛ на осн.чл.237
ГПК/отм./ - искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на евентуалните осъдителния иск за прогласяване на
недействителност на договора за кредит поради неспазване на чл. 7, ал. 1, т. 6 – т.11 от ЗПК
/отм./, ПОС намира следното: Чл.7,ал.1,т.6 от ЗПК/отм. гласи, че договора за кредит трябва
да съдържа годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да
направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен
лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за
кредит, а т.11 – да съдържа данни за свързаните с договора разходи, които трябва да се
понесат от потребителя, ако има такива.
ПОС намира, че ЗПК/отм./, на който са позовава ищеца, е обнародван в ДВ, бр. 53
от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., а договорът за кредит, чиято нищожност се
претендира, е сключен на 13.10.2005 г., т.е. преди приемането на този закон, поради което
клаузите на договора за кредит не са могли да бъдат съобразени с цит.разпоредба – искът е
неоснователен и правилно е отхвърлен.
По изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде
4
потвърдено.
По отговорността за разноски: с оглед изхода на спора въззивникът следва да
заплати на въззиваемия разноски във въззивното производство за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1385/1.08.2021 г., постановено по гр. дело
№3864/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, 2 гр. Състав.
ОСЪЖДА СЛ. С. Ч. с ЕГН:********** да заплати на „Кредитреформ-България”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно
село, ул. „Шандор Петьофи” №10, представлявано от управителя Д.П. сумата от 200 лв.-
разноски за юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5