Р Е Ш Е Н И Е №
261795
гр.
Пловдив, 22.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 27.05.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16915 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу В.Б.Т. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1277.08 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 11.08.2014 г. до 11.04.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 139.65 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.05.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7518/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че за периода от 11.08.2014 г. до 10.05.2016 г. отчета е извършван на база показанията на индивидуалния водомер. След 10.05.2016 г. до края на процесния период отчета в процесния имот е извършван при условията на неизправмо измервателно устройство, което не е преминало задължителната метрологична проверка на 10 г. Дадено е писмено предписание за нередовен водомер. Начисляването на количествата вода за посочения период е извършвано като разликата от отчетените индивидуални водомери и този отчетен по общия водомер. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител.
Оспорва се основателна на претенцията, Счита, че не спазена процедурата за
служебно начисляване на вода. Липсвало данни за уведомяване на потребителя, че
измервателното устройство е неизправно и предписание за отстраняване на
неизправността. Оспорва качеството потребител на ответника. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията за периода от 11.04.2014 г. до
11.08.2017 г.
Пловдивският районен
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
7518/2019
г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че измервателното устройство е било неизправно и са спазени изискванията за служебно начисляване на Тарифа /вкл. отправянето до потребителя на предписание за отстраняване на повредата на водомера и указването на срок за това/.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Нареба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, супекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
От представената Декларация по чл.14 ЗМДТ /л.80/ се установяве, че ответникът е декларирал имота, находящ се *** като негова собственост, с което съдът приема, че е доказано качеството собственик на ответника по отношение на процесния имот, който безспорно е водоснабден
Предвид изложеното се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответницата се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора, като собственик на процесния водоснабден имот.
По делото, обаче, не се установи наличие на предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл.33, ал.2 от същата наредба при констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок за отстраняване на повредата на водомера.
Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно посочената по-горе разпоредба представител на дружеството е следвало да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да даде срок за това. Съгласно наредбата инициативата за ремонт или замяна на повредения водомер трябва да изхожда от ВиК оператора. Предписанието следва да е в писмена форма, да сочи повредата на водомера и да дава срок за отстраняването й. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че е установена неизправност на водомера в имота на ответника, в какво се изразява същата, от кога датира, както и ответникът да е уведомяван за тази неизправност. Не се установява защо начисленията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойност.
В тази връзка в представения по делото карнет /л.14/, в което е отразено, че е връчено известие, това обстоятелство не е удостоверено с подпис на потребител.
Връчването на писмено известие за нередовен водомер не се установявa и от разпитания по делото свидетел Ц. П. /протокол от о.с.з. от 11.08.2020 г. в л.86/. Същата заявява, че знае за връченото такова от записаното в карнета. С. на абоната е отказвала достъп до водомера, поради което свидетелят не знае състоянието му за процесния период.
С оглед посочените сведения за липса на осигурен достъп до водомерните устройства се обосновава друг механизъм за служебно начисление – при липса на осигурен достъп по реда на чл.46 от ОУ, вр. с чл.22, ал.4 от същите. В тази връзка не са представени протоколи за отказан достъп и за спазена процедура за начисляване на потреблението в тази хипотеза.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за служебно начисляване на количества вода, поради което исковете се явяват недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.
По
отговорността за разноските:
При
този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни
разноски. Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и
не се установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу В.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1277.08
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 11.08.2014 г. до 11.04.2019 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 139.65 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2016 г. до
31.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 15.05.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7518/2019 г. по описа на Пловдивския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!ВГ