№ 746
гр. Бургас, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120201432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и 63дот ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. К., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 8100/16.03.2023 г., издадено от Началник отдел ,,Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в", чл.8, ал.1 и ал.2, и чл.
37, ал.1, т.1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като незаконосъобразно, като
счита, че са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Оспорват се всички твърдения посочени в АУАН, респективно в НП. Твърди се, че
нарушението е недоказано, както и че неправилно е приложен материалният закон. Излагат
се също твърдения, че в случая не се изисква разрешение от администрацията, както и че
АНО не е посочил смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, които е взел предвид при
определяне на наказанието. Счита се, че АНО е следвало да приложи института на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се
от адв. В., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП, а в условията на алтернативност
моли за намаляване на така определеното наказание. Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. М.Г.,
която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 17.02.2023г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че при извършена проверка на 17.02.2023 г., около 13:54 часа, по път I-6
км. 496+300 в посока гр. София-гр. Бургас, на КПП вход Бургас управлявал и извършвал
превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Скания“ с рег.
№*******, като било установено, че извършва превоз на фракция. Било извършено
измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса с поосово
натоварване на ППС, модел PW-10, №********** с ролетка №1301/18/5м, при което се
установило, че при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС е 22.600т. при максимално допустимо натоварване на
оста 19т., като претоварването било с 3.600 т. Посочено е, че водачът е нямал разрешение от
АПИ. При тези параметри актосъставителят достигнал до извод, че водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в", чл.8, ал.1
и ал.2, и чл. 37, ал.1, т.1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил предявен и подписан от жалбоподателя, който
нямал възражения по акта. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, също не са депозирани
възражения.
При тази фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в", чл.8, ал.1 и ал.2, и чл. 37, ал.1, т.1, предл. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1000 / хиляда/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Показанията на двамата свидетели присъствали по време на измерването –Т. М. и Ю. А. са
последователни, логични, безпротиворечиви и категорично установяват факта, че
жалбоподателят е управлявал ППС с осово натоварване, надвишаващо нормите.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(видно от приложената по делото на л. 20 - Заповед № РД – 11-246/31.03.2022 г.), а АУАН от
компетентно материално и териториално лице (Заповед № РД – 11-247/31.03.2022 г.) и в
срока по чл. 34 от ЗАНН, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Не са допуснати твърдените нарушения на материалните и процесуалните правила.
Налице е единство между отделните части на АУАН и на наказателното постановление.
Изложените факти в обстоятелствената част на акта и на издаденото въз основа на него НП,
съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
2
Разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 177, ал. 3, от ЗДвП са бланкетни,
като същите препращат към норми, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Правилно е определена от АНО и конкретната норма от съответния
приложим подзаконов нормативен акт, запълващ бланкетните такива от ЗДвП. Наредба №
11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, определя
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и
техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата, които не
представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за
движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване
/чл. 1/.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ в шест точки е
регламентирано допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС
със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища в
различни случаи на ремаркета и полуремаркета и на моторни превозни средства с една, две
или три оси. За да е налице състава на което и да от нарушенията посочени в чл. чл. 7, ал. 1,
т. 1-6 от Наредбата, е необходимо да бъде измерено натоварване на ос/оси на моторно
превозно средство над максимално допустимото, установено в съответната правна норма, т.
е от значение е къде/върху коя ос е натоварването, а не броя оси или задвижващи оси на
автомобила.
В случая данните по делото сочат, че контролният орган лично е възприел на място и
установил по надлежния ред, че при измерено разстояние между осите над 1. 4 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 22.600т, при максимално
допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба №
11/03.07.2001 г., като превишаването е с 3,600 т. Безспорно това обстоятелство се доказва и
от приложения по делото Протокол за измерване на превозно средство №0000008/2023 / л.14
/ изд. от Агенция ,,Пътна инфраструктура“, видно от който се установява отчетеното
претоварване. Също така съдът счита, че контролният орган е притежавал и необходимото
обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване на ППС. Техническото средство, с
което е измерена масата и поосовото натоварване на ПСС електронна мобилна везна, е била
технически изправна, видно от приложените по делото документи за проверка.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП,
с която е предвидено административно наказание глоба от 500 до 3000 лв. за водач, който
без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Налице са всички елементи от фактическия състав на нарушението.
Като е посочил и пр. 3 в санкционната норма, АНО е определил до прецизност вмененото
нарушение, с което правото на защита на нарушителя е защитено в пълен обем, противно на
възражението на жалбоподателя. На жалбоподателя е била наложена глоба от 1000 лева.
Наказанието е определено към предвидения минимум в закона, като съдът намира, че с така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването
на законовите норми, свързани със ЗДвП, независимо от липсата на реално настъпили щети,
не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното
3
нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е
жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на нормите,
условията и реда на ЗДвП и свързаните с него Наредби.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата, на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8100/16.03.2023 г., издадено от
Началник отдел ,,Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция ,,Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на
И. М. К., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, вр. чл.
7, ал. 1, т. 5, буква "в", чл.8, ал.1 и ал.2, и чл. 37, ал.1, т.1, предл. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ – гр. София сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени в
производството разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4