Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 25.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и седми март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора Чавдар Ангелов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 8529 по описа
на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Е.С.Б. срещу П.НА Р..Б., с която е предявила иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след
изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищцата претендира обезщетение за
причинени й неимуществени вреди от обвинение за периода от 26.05.2009 г. до
05.10.2012 г. в извършване на три тежки умишлени престъпления безстопанственост
по чл.219, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.2 и вр. с чл.20 от НК, извършени в
съучастие, за които е производството е прекратено на 07.12.2012 г. на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, тъй като деянията не
съставляват престъпление. Поддържа се, че в резултат на неоснователното
обвиняване, били накърнени честта, достойнството и доброто име на ищцата.
Ищцата била под постоянен стрес, изнервена и притеснена, тежко преживяла
негативните емоции.
Поддържа се, че в резултат на
неоснователното обвиняване в извършване на три умишлени престъпления, тежки по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК, били накърнени честта и достойнството на ищцата,
доброто й име за продължителен период от време - повече от три години и четири
месеца. Твърди се, че ищцата била ангажирана многократно в рамките на
наказателното производство да се явява пред разследващите органи и впоследствие
в многобройните съдебни заседания по делото. Налагало й се да отделя
продължително време за участие в различните процедури във връзка явяване пред
органите на разследването и съдилищата. Твърди се, че случващото й се отразило
емоционално - била под постоянен стрес, изнервена и притеснена и тежко
преживявала тези негативни емоции. Ищцата започнала да се стряска и разтреперва
при всяко позвъняване на телефона или вратата на дома й, като първата мисъл
неизбежно била дали не е поредната призовка. Обстоятелството, че въпреки
добросъвестното изпълнение на служебните си задължения, ищцата била обвинена в
престъпления във връзка с длъжностното й качество, предизвикало и срив на
професионалната кариера на ищцата. Поддържа се, че ищцата била уважаван
строителен инженер. Работила в „С.“, „Травматична болница Триполи“, „Т.“,
Строителна дирекция към Министерство на културата и БКС -Сердика (Надежда) към
Столична община. Поддържа се още, че уронването на професионалния авторитет на
ищцата било свързано с широко тиражираната в масмедиите информация за това, че
в „Софийски имоти“ ЕАД са извършени престъпления от изпълнителния директор Т.Д.и
от членовете на Съвета на директорите, какъвто била и ищцата, и че ще бъдат
съдени. В множеството журналистически публикации по повод на воденото
наказателно производство било отразено обстоятелството, че ищцата е обвиняема и
подсъдима, като и електронните медии излъчвали репортажи от всяко съдебно
заседание. Твърди се, че търсачката Гугъл посочва над 577 000 резултата,
основно медийни публикации, свързани с темата „Софийски имоти“. В bTV излиза информация за 54 500 резултата - отделни
информационни единици - репортажи, новини, коментари, интервюта, в Нова ТВ -
над 44 300 резултата по темата, в БНТ 57 900 и т. н. В някои телевизионни
предавания - които и в момента са на страниците на прокуратурата, се изявява наблюдаващият
прокурор П.П., които обяснявал, че ищцата и другите подсъдими са виновни и са
причинили особено големи финансови вреди, което се използвало почти от всички
медии. От всичко това ищцата се чувствала омърсена, омерзена, нечиста. Невъобразимо
трудно било за ищцата като честен и невинен човек да изтърпи обвинения, които
нямат нищо общо с истината. Ищцата се притеснявала се, че вследствие на
обърканото й психическо състояние може да допусне грешка в служебните си
задължения. В същото време забелязала частично отдръпване на колегите й от нея.
Голяма част от тях разговаряли с нея, гледайки й уплашено и оглеждайки се дали
някой не ги е видял. Твърди се, че вследствие на накърненото й име и репутация,
ищцата се страхувала, че може да бъде принудена да напусне работа или да бъде
освободена, за да не се петни службата й, а към онзи момент й оставало малко
време до навършване на възраст за пенсиониране. Това причинило на ищцата силно
неудобство, притеснение и потиснатост, срам и чувство за собствена
непълноценност.
Поддържа се, че отговорността на
прокуратурата за накърняване доброто име на ищцата произтича и от това, че
прокуратурата е източник на информацията станала известна на медиите по време
на досъдебното производство, заради съществуването на следствена тайна
контролирана от прокуратурата.
Мнозина познати на ищцата се
разколебали в доброто си отношение към нея и се отдръпнали. Ищцата била принудена
да обяснява непрестанно, че не е извършвала престъпления и това продължава и
понастоящем, защото медиите не отразили прекратяването на наказателното
производство. Притеснявала се и че заради наказателното преследване срещу нея
ще навреди на най-близките си хора. Притеснявала се за сина си, как му се
отразяват събитията около нея в личен, обществен и служебен план. Притеснявала
се и че може да се стигне до негативно отношение към внучките на ищцата.
Страхувала се за здравето на възрастните й родители, които били сериозно
затормозени от случващото се с ищцата и не можели да познаят собствената си
дъщеря. Преди спрямо ищцата да бъдат повдигнати обвинения, тя била в отлично
здраве, пълна с енергия, общителна оптимистка, гледала положително на живота и
била доволна от постигнатото в личен и професионален план. А след това се
затворила в себе си, изолирала се, ограничила контактите си до най-близките си
хора, чувствала се демотивирана, стресирана, депресирана. Започнало да й окапва
косата, разклатили се зъбите й. Наложило се да приема изписаните от личния й
лекар антидепресанти (включително и ксанакс, изписван със зелени рецепти).
Наложило се и да посещава невролог, във връзка с появилите се световъртежи и да
провежда медикаментозни терапии. Твърди се, че негативните последици от
преживяното от ищцата във връзка с наказателното производство не са отшумели и
до днес.
Поддържа се, че ищцата е
претърпява и имуществени вреди, изразяващи се в разноските, които направила за
заплащане на адвокатско възнаграждение за защита, а именно: 500 лв. за
досъдебното производство и 1200 лв. с ДДС за първата съдебна инстанция.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв.,
представляваща претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от деня на влизане в сила на постановленията за прекратяване на
образуваното наказателно производство-07.12.2012 г. до окончателното
издължаване, сумата от 1700 лв.-обезщетение за претърпените имуществени вреди
за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство,
ведно със законната лихва от 07.12.2012 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото, включително и за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.НА Р..Б. на
25.07.2017 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 09.08.2017 г. е постъпил отговор от ответника.
Поддържа се, че определението на
съда, с което е изменено основанието за прекратяване на наказателното
производство подлежи на обжалване и не са представени доказателства от ищцовата
страна дали същото е влязло в сила и кога.
Оспорва изцяло исковата претенция
като неоснователна и недоказана по основание и размер. Оспорва датата от която
се претендира законна лихва, с твърдението, че евентуално такава се дължи от
04.01.2013 г., когато определението на съда е влязло в сила. Заявява възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на част от исковата претенция за
лихви.
В съдебно
заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Подробни съображения
излага в представени по делото писмени бележки.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С
постановление от 26.05.2009 г., одобрено от прокурор на 08.07.2009 г. по
досъдебно производство № ЗМ 79/2008 г. по описа на Главна дирекция „Досъдебно
производство“ на МВР, пр. пр. 6716/2008 г. по описа на Софийската градска
прокуратура, на ищцата е повдигнато обвинение по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2
от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК,
вр. чл. 20, ал. 2 - за три престъпления безстопанственост, извършени съответно
от 26.03.1999 г. до 09.07.1999 г., от 18.03.1999 г. до 26.06.2000 г. и от
22.11.2001 г. до 20.02.2002 г., всяко от
тях, представляващо особено тежък случай, извършени умишлено и в съучастие с
осем лица - членове на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД. Със
същото постановление спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Делото
е внесено от Софийската градска прокуратура в съда с обвинителен акт, въз
основа който е образувано н.о.х.д. № 2625/2010 г. по описа на CГC, 1 състав. С
разпореждане от 04.06.2010 г. първото съдебно заседание е насрочено за
30.06.2010 г. за предварително изслушване. В съдебното заседание на 30.06.2010
г. не е даден ход на делото, тъй като защитниците поискали обединяване на
няколко дела образувани пред различни състави на СГС срещу изпълнителния
директор и членове на съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД. Заседание
по делото е отложено за 20.10.2010 г., в което Съдът отказал обединяването на
делата. Ход на делото е даден в открито съдебно заседание, проведено на
13.12.2010 г., в рамките на което съдът се е произнесъл по доказателствените
искания и възражения на страните, след което заседанието по делото било
отложено за 07.02.2011 г., когато ход на делото не е даден, тъй като Съдът
отвел от по-нататъшното разглеждане на делото прокурора от СГП П.П.. Поради
обстоятелството че СГП не е имала готовност да вземе участие в съдебното
заседание с друг прокурор, запознат с делото, съдебното заседание е отложено за
30.03.2011 г., като са определени резервни дати 11.04.2011 г. и 20.04.2011 г. В
съдебното заседание на 30.03.2011 г. е даден ход на делото и на съдебното
следствие, разпитани са седем свидетели. Разглеждането на делото се отложило за
11.04.2011 г, когато е разпитана една свидетелка и приета тройна експертиза по
делото. Делото е отложено за 14.06.2011 г. Поради излизане в отпуск по
майчинство на Председателя на съдебния състав, н.о.х.д. № 2625/2010 г. по описа
на СГС, е преразпределено на друг съдебен състав - СГС, НК, 16 състав. С
разпореждане от 10.11.2011 г. на СГС, НК, 16 състав, е прекратено съдебното
производство и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
Ответникът
внесъл нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 5797/2011
г. по описа на СГС, 4 състав. С разпореждане от 01.03.2012 г. съдията докладчик
прекратява съдебното производство и повторно връща делото на прокуратурата за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
С Постановление за частично
прекратяване от 31.10.2012 г., изведено деловодно на 01.11.2012 г. Софийската
градска прокуратура прекратява наказателното производство срещу ищцата и още
девет обвиняеми, поради недоказаност на престъпленията, за които са повдигнати
обвинения.
Ищцата обжалвала Постановлението
за частично прекратяване, в частта за основанието, на което е прекратено
наказателното производство с жалба, подадена в Софийския градски съд на
12.11.2012 г. С определение № 3969 от 07.12.2012 г. по н.ч.д. № 5409/2012 г. по
описа на СГС, 10 състав, съдът е изменил постановлението за прекратяване на
наказателното производство по отношение на ищцата като вместо поради
недоказаност (чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК), прекратяването е поради
несъставомерност на деянието (чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК).
Наказателното производство срещу ищцата
приключило на 07.12.2012 г.
От представения договор №
815/09.09.2009 г. се установява, че Адвокатско дружество „Д., А.и С.“ е поело
задължението да осигури защитник на ищцата в досъдебното производство по ЗМ
79/2008 г. ГД „ДП“, пр.пр.6716/2008 г. по описа на СГП, срещу заплащане от
ищцата на възнаграждение в размер на 500 лв. Заплащането на сумата от ищца се
установява с приетите по делото фактура № 1041/15.09.2009 г. и фискален бон от
същата дата за платена сума в размер на 500 лв.
От представения договор №
1214/11.01.2011 г. се установява, че Адвокатско дружество „Д., А.и С.“ е поело
задължението да осъществява процесуално представителство на Е.С.Б. по н.о.х.д.
№ 2625/2010 г. на СГС, НК, 1 състав срещу заплащане от ищцата на възнаграждение
в размер на 1000 лв. без включен ДДС. Заплащането на сумата от ищца с начислено
ДДС в размер на 200 лв. се установява с
приетите по делото фактура № 2249/12.12.2011 г. и фискален бон от същата дата
за платена сума в размер на 1200 лв.
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитана свидетелката Д.Д.Й., която установява, че воденото срещу ищцата
наказателно производство й се отразило много зле. Променил се нейния живот,
здраве и психика, както и живота на близките й хора. Това продължило доста
дълго. Свидетелката установява още, че делото било широко медийно отразено. В началото ищцата изпитвала
просто притеснение и страх, но тъй като това дело продължило много дълго и
ангажиментите на ищцата по него били свързани с разпитвания пред разследващи
органи, заседанията по дела били изключително чести, имало период, в който
всеки месец викали ищцата, то вследствие на това започнали много силни
притеснения. Изключителен стрес – всяко позвъняване по телефон, на вратата било
очакване за нещо, свързано с делото. Здравето на ищцата започнало да се влошава
здравето. Ищцата разказвала с ужас на свидетелката как съседи, колеги започнали
се отдръпват, как започнали да имат притеснение при общуването си с нея. Ищцата
се затворила и общувала с най-тесен кръг от хора, най-близките. Свидетелката
установява, че и до ден-днешен ищцата се стряска и се чувства зле, изобщо е
променен човек. Ищцата пиела „Ксанакс“ редовно. Развила тежка депресия. Всичко свързано
с дело, съдебна зала стряскало ищцата ужасяващо. Свидетелката установява
случай, в който гледали магистрат-прокурор Панайотов в телевизионно предаване,
при което ищцата изпаднала в гняв и ярост, започнала да плаче, да се притеснява
и да се чуди как това е възможно въобще да се случва. На ищцата били предписани
силни антидепресанти. Започнали да й окапват коса, зъби. Ищцата се намирала под
постоянен стрес. Особено много зле й се отразило обстоятелството, че поради
излизане в майчинство на съдията, всичко ще започне отначало. Това я сринало
тотално. Най-обидното за ищцата бил ударът по професионализма й. Свидетелката познава
ищцата като перфекционист в работата си.
Разпитан свидетелят С.Г.З.-син на
ищцата установява, че срещу майка му било водено наказателното производство от
2009 г. до 2012 г. и то било отразено в медиите. Това дело й се отразило много
тежко в емоционално отношение. Преди това производството ищцата била много деен
човек, много енергичен. След това обаче започнали страхотни здравословни
проблеми с упадане на коса, на зъби. Ищцата била емоционално срината. Започнала
да посещава лекари, стоматолози, предписа ли й антидепресанти. Свидетелят като
син на ищцата установява, че от малък има впечатление от работната й среда,
колегите й в „С.“, в БКС „Сердика“ и на други места. Ищцата била много ценен
кадър. Правели всичко възможно, ако напусне отнякъде, я задържат на работа,
защото била невероятно честен, деен и енергичен човек в работата си, много
уважавана от колегите, голяма част от които и свидетелят познавал. След
образуване на наказателното дело срещу ищцата, колегите й започнали да странят
от нея. Дори, когато свидетелят посещавал майка си на работното й място,
забелязал друго отношение към самия него, което по негови впечатления се дължи
най-вече на широкото отразяване на въпросното наказателно производство, както в
електронните медии, така и в печатните издания.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният
против Прокуратурата на РБ иск е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищцата се обосновава с
отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни
органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищцата трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П.НА Р..Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищцата следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления, за което наказателното производство е
прекратено на 07.12.2012 г. с Постановление от 31.10.2012 г., изменено в частта
за основанието, на което наказателното производство се прекратява с Определение
№ 3969/07.12.2012 г. по н.ч.д. № 5409/2012 г. по описа на СГС, 10 състав.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с представените с исковата молба писмени доказателства, а
и не е бил спорен между страните.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, респ., ако има установени претърпени в по-голяма
степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо ищцата в случая мярка за неотклонение „Подписка“.
С ангажираните гласни
доказателства ищцата установи
и фактът на причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, изолиране от
близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени
социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по
силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена
тежест на ищцата.
Ищцата доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от нея неимуществени вреди
като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищцата следва да докаже вида на претърпените от нея вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен еквивалент,
който да възмезди ищцата.
От неоснователното обвиняване в
извършване на тежки умишлени престъпления, ищцата и в периода от 26.05.2009 г.
до 07.12.2012 г. е търпяла неимуществени вреди. Те се изразяват в психически
страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатите обвинения
и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно
производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване.
Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че ищцата изпаднала
в изолация и в тежка депресия, започнала да приема редовно антидепресанти и
по-конкретно „Ксанакс“, тъй като била под постоянен стрес, от което започнала
да й опада косата. Изключително тежко преживявала широкото медийно отразяване
по всички медии на воденото срещу нея наказателно производство, унищожаването
на изградения и утвърден сред колегите на ищцата професионализъм. Безспорно се
установи, че от изключително деен и енергичен човек преди образуване на
наказателното производство, ищцата се превърнала в затворен и силно депресиран,
и емоционално сринат човек, който се страхувал за семейството си-син, снаха,
внуци, възрастни родители и как ще им се отрази случващото се с нея. Ищцата
постоянно се страхувала за бъдещето и дали няма да остане без работа в момента,
когато й оставало малко време до навършване на пенсионна възраст. Безспорно се
установи, че воденото срещу ищцата наказателно производство променило нейния
живот, здраве и психика, както и живота на близките й хора.
Всички тези вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищцата в извършване на
престъпления и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността – около 3 г. и 6 м., продължило в периода от 26.05.2009 г. до 07.12.2012
г.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 10 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищцата морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищцата е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 10 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения критерий
за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия
на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Предвид ангажираните по делото
писмени доказателства удостоверяващи по несъмнен начин, че ищцата е заплатила
сума в общ размер на 1700 лв. за адвокатско възнаграждение във връзка със
защитата си по образуваното срещу нея наказателно производство, то е
предявеният иск за имуществени вреди ще следва да бъде уважен в пълен размер.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. След извършена от съда служебна справка в съдебно деловодната
система на съда се установява, че Определението от 07.12.2012 г. е влязло в
сила на 04.01.2013 г., поради което претенцията за лихва в периода от
07.12.2012 г. до 03.01.2013 г. се явява неоснователна, а за периода от
04.01.2013 г. до 03.07.2014 г. се явява погасена по давност на основание чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, предвид основателността на своевременно заявеното с отговора на
исковата молба възражение за давност. Ето защо съдът уважава претенцията за
заплащане на лихва върху присъдените главници, считано от 04.07.2014 г. до
окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
С оглед
изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи разноски на ищцовата страна на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
съобразно която разпоредба, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата е
направила разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС, съобразно приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 03.07.2017 г. и приходен касов ордер №
334/22.03.2018 г.
От общата
сума от 1 810 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 667,95 лв., която е съответна на
уважената част от искове в размер на 11 700 лв.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р..Б., гр. София,
бул. „******, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
/в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на Е.С.Б., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:*** /стар № 2/, ет.4 сумата от 10
000 лв. /десет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди и сумата от 1700
лв. /хиляда и седемстотин лв./-имуществени вреди, вследствие на незаконно
повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вр. чл.
20, ал. 2 от НК; по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал.
2 от НК и по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 - за
три престъпления безстопанственост, извършени съответно от 26.03.1999 г. до
09.07.1999 г., от 18.03.1999 г. до 26.06.2000 г. и от 22.11.2001 г. до 20.02.2002 г., всяко от тях, представляващо
особено тежък случай, извършени умишлено и в съучастие с осем лица - членове на
Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, за което наказателното производство е прекратено с влязло в сила на 04.01.2013
г. Постановление от 31.10.2012 г., изменено в частта за основанието, на което
наказателното производство се прекратява с Определение № 3969/07.12.2012 г. по
н.ч.д. № 5409/2012 г. по описа на СГС, 10 състав, ведно със законната лихва
върху горните главници, считано от 04.07.2014 г. до окончателното издължаване,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и
искът за заплащане на законна лихва като неоснователен за периода от 07.12.2012
г. до 03.01.2013 г., а за периода от 04.01.2013 г. до 03.07.2014 г. като
погасен по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, на основание чл.78, ал.1
от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати и сумата
667,95 лв. /шестстотин шестдесет и седем и 0,95 лв./ разноски направени от
ищцата пред настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: