РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20221880100666 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , чрез пълномощник, против
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2,
офис 40-46, представлявано от ... П. Б. Д. Твърди се, че между ищеца, като
кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, като
кредитор, е сключен Договор за паричен заем № 3916819 от 02.09.2020 г., по
силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 3 000 лева, като
същият, по силата на чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем, е поел
задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с ответника
(договор за предоставяне на поръчителство № 3916819 от 02.09.2020 г.). В
исковата молба се излага, че последният договор е нищожен, тъй като
противоречи на закона или го заобикаля, или противоречи на добрите нрави,
поради което се иска от съда да прогласи твърдяната недействителност.
Освен това, ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1
216,16 лева – получени без основание по силата на нищожния договор за
поръчителство.
От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез
пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения
изложени в исковата молба, като се твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство е съобразен с приложимите към него законови изисквания и не
е нищожен на никое от посочените от ищеца основания.
По делото са приети писмени доказателства, като е назначена и
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективна и
1
компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна
страна:
От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че на 02.09.2020 г. между К. К. и „Файненшъл България“ ЕООД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3916819, съгласно
който гарантът се задължава да отговаря спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД
за изпълнението на всички задължения произтичащи от горецитирания
договор за паричен заем, като възнаграждението за предоставяне на
поръчителство е в размер на 1 216,16 лева – платими на месечни вноски
според погасителния план на договора за заем. От приетото по делото
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че К. изцяло е изплатил задължението си по договора за
предоставяне на поръчителство.
По своя характер сключеният между страните договор е потребителски,
тъй като обезпечава изпълнението на задълженията на потребителя по
договор за потребителски кредит. Съдът приема, че същият е изцяло
нищожен, тъй като чрез него се цели заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заобикалянето на закона е трудно
установимо от съдържанието на договора, защото той се сключва в
съответствие със закона. При това основание за нищожност, страните целят
един неправомерен краен резултат, който се постига чрез сключване на една
или повече сделки, всяка от които не нарушава закона. В случая договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва с единствена цел да се оскъпи
договорът за кредит, по такъв начин, че да се заобиколи ограничението на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. В настоящия случай възнаграждението, което е договорено
по посочения договор е следвало да бъде отразено в годишния процент на
разходите (ГПР) по договора за кредит, но това не е направено. Ако това беше
направено, ГПР щеше да е в размер на 461,36 % – изчисление направено от
вещото лице в приетата по делото експертиза, като по този начин размерът на
ГПР щеше да е в директно противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Както е
посочено по-горе, сделката не противоречи на закона, а го заобикаля. По тази
причина, на първото основание, искът подлежи на отхвърляне. Последното
основание – накърняване на добрите нрави, не следва да се разглежда от съда,
тъй като исковете са предявени в условията на евентуалност.
С оглед установената нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство, основателен се явява осъдителният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявен за
сумата от 1 216,16 лева, представляваща платено без основание
възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
По разноските:
Предявените искове за нищожност имат идентичен предмет и са
предявени в условията на евентуалност, поради което отговорността за
разноските се преценява с оглед изхода на спора по разгледания уважен иск.
2
По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), съдът счита същото за основателно. С оглед
заплатеното адвокатското възнаграждение в размер на 1 000 лева, съдът
намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с
обема на извършената работа. Делото се отличава с известна правна и
фактическа сложност, предявени са няколко иска, събрани са писмени
доказателства, прието е заключение на вещо лице и е допуснато изменение на
иск. Същевременно обаче, е проведено само едно съдебно заседание, при това
– без явяване на пълномощника, като във връзка с разгледаните по делото
искове е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика.
Настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда,
определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от
09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. В този смисъл са
Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС,
Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на ВКС и
др. С оглед изложеното, адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размер от 700 лева – по 350 лева за всеки уважен иск, което е в
границите за съответния вид дейност, определени с чл. 25, ал. 1 и чл. 26а от
Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от
съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. Следователно
дължимите разноски са в общ размер на 1 200 лева, от които 700 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, 100 лева – заплатена държавна такса и
400 лева – възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. „...“ № , против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
Силвър Център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от ... П. Б. Д., за признаване
за установено, че сключеният между тях на 02.09.2020 г. договор за
предоставяне на поръчителство № 3916819 е нищожен поради противоречие
на закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК – заобикаляне на закона, договор за предоставяне на
поръчителство № 3916819 от 02.09.2020 г., по иска, предявен от К. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , против „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46, представлявано
от ... П. Б. Д.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
Силвър Център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от ... П. Б. Д., да заплати на
3
К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , сумата от 1 216,16 лева,
представляваща платено без основание възнаграждение за предоставяне на
поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № 3916819 от
02.09.2020 г.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
Силвър Център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от ... П. Б. Д., да заплати на
К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , направените по делото
разноски за заплатена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 200 лева, като
адвокатското възнаграждение е намалено, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4