гр.
Бургас, 10 юли 2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на десети юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При
секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
АХД № 122 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И.С.Р., ЕГН **********,
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към при Министерство
на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение в размер на 20000лв., за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с
условията, при които изтърпява наложено наказание лишаване от свобода, за
периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020 г.
Ищецът твърди, че за периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020г.
затворническата администрация на Затвора Бургас не е изпълнила задължението си
да осигури нормални санитарно-хигиенни условия за изтърпяване на наказанието,
да изгради клуб по чл.22 от ППЗИНЗС и помещение за разрешени вещи.
Заявява, че при настаняването му за първи път в затвора- 15.06.2017
г., в килия във ІІ ЗПС, липсвал изграден санитарен възел и течаща вода. В
помещението имало мишки, хлебарки и дървеници, липсвала елементарна хигиена.
Било задушно и недостатъчно осветено, не се извършвала дезинфекция. През месец
ноември бил преместен и настанен във ІІ група, в ремонтирана килия, с мивка и
тоалетна, но и в това помещение имало влага по стените, мухъл и течове.
Прозорците били некачествени. Мебелите- стари, пълни с хлебарки и дървеници.
Сочи липсата на изграден клуб по чл. 22а от ППЗИНЗС за
социална дейност и обособено помещение за разрешени вещи– като котлон, фурна.
Твърди че, не е имал условия за двигателна активност и бил
поставен в продължителна изолация без възможност за общуване.
Според него описаните условия, резултат от бездействията на затворническата
администрация, са допринесли за възникване на усещане за малоценност и незащитеност.
Счита, че за периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020г затворническата администрация
не е съобразила изискванията на закона и Правилника за приложението му, като не
е създала условия за опазване на физическото и психическото му здраве.
Твърди че, в резултат на неизпълнение законовите задължения от
страна на затворническата администрация, да осигури изтърпяване на наказанието
в помещение, отговарящо на всички хигиенни и здравни изисквания, да осигури
възможност за двигателна активност и социални контакти, са му причинени
неимуществени вреди, за репарирането на които претендира присъждане на
обезщетение в размер на 20 000лв.
В съдебно заседание се явява лично и с адв. К.. Поддържа изцяло
исковата претенция, като уточнява, че страда от специфични заболявания на
опорно-двигателния апарат, които е доказал със съответната документация и
заболяванията се изострят от условията в затвора. Твърди, че липсата на
двигателна активност го обездвижва допълнително и макар да е искал от
медицинския център разрешение за ортопедичен матрак, такъв му е отказван.
Посочва, че от три години е на специален режим, без никаква социална активност
с хора, което му е повлияло негативно, довело до личностно разстройство, което
лекува. Претендира за разноски, в размер на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, не се представлява
в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чанев, в
представен по делото писмен отговор застъпва тезата, че искът следва да бъдат отхвърлен като
недоказан по основание и размер. Посочва, че спрямо ищецът е постановен
специален режим на изпълнение на наказанието и е настанен при засилен надзор и
храна, в постоянно заключено помещение, съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС.
Режимът, при който се изпълнява наказанието по отношение на л.св. Р. не
позволява участие в колективни мероприятия с останалите лишени от свобода. В
зоната, в която търпи наказанието, не съществува помещение-клуб, по същите
причини. Не съществува и помещение, в което да се ползва фурна и котлон, защото
тези уреди се ползват само по лекарско предписание, каквото Р. нямал. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважаване на
иска.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че искът е
частично основателен в периода 15.06.2017 г.- ноември 2017г. и неоснователен и
недоказан в останалата част, с оглед събраните по делото доказателства.
I. ФАКТИТЕ:
Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди касае периода 15.06.2017 г. -
15.01.2020г
Според представена по
делото справка от старши комисар Б. М. - началник на Затвора Бургас с изх.№
298/13.02.2020г., л.св. И.Р. постъпил в затвора на 20.06.2016г.
Със Заповед № 823/17.09.2016 г., на основание чл. 248, ал. 1,
т. 2 от ЗИНЗС, бил настанен в постоянно заключено помещение, без право на
участие в колективни мероприятия, в каквото пребивавал и до настоящият момент.
На 17.09.2016 г. бил настанен във втора зона за повишена
сигурност, втори етаж, сам в помещение № 230, с обитаема жилищна площ 6,08
кв.м.
Според справката в помещението, в което бил настанен л.св. Р.
достъпът на пряка слънчева светлина е осигуряван от 1 бр. двукрилен прозорец, с
размери 120х80см., позволяващ достатъчно и нормално ниво на достъп на
естествена слънчева светлина и чист
въздух. Помещението било оборудвано с електрическо осветление, легло, маса,
дървена табуретка, стенна закачалка за дрехи и малък и голям шкаф. През зимния
период отоплението на спалното помещение се осъществявало с радиатор, захранван
от парна инсталация.
През периода 08.09.2016 г. до 20.12.2017г. на територията на
Затвор Бургас бил извършен капитален ремонт, поради което Р. бил преместен в
сходно помещение, със собствен санитарен възел и мивка, с осигурен постоянен
достъп до течаща вода.
След завършване на ремонта на 01.11.2018 г. л.св. Р. бил
настанен в самостоятелно спално помещение № 230, със санитарен възел и денонощен
достъп до тоалетна, и течаща питейна вода. В помещението имало легло, маса,
шкаф и табуретка. Помещенията се обработвали периодично с препарати против
насекоми.
Началникът на Затвора сочи, че до месец септември 2019 г. Р. е
бил единствения лишен от свобода, изтърпяващ наказание при специален режим, при
засилен надзор и охрана, постоянно заключено помещение, поради което не е
участвал в колективни мероприятия. Корекционната работа с него се е провеждала
в индивидуален план при периодични срещи с инспектор „СДВР“ и
инспектор-психолог, осигурено време за престой на открито, по график.
За доказване на последните факти по делото са представени график за
разпределение на времето на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор с per. №3629/15.07.2018
г., график за престой на открито на
лишените от свобода в Затвор Бургас с per. №3630/15.07.2019 г., график
за престой на открито на лишените от свобода в Затвор Бургас - 5354/23.07.2019
г., график за посещение на параклис и за
посещение на библиотека.
Според представените по делото медицински
документи и справка, подписана от д-р К., през периода 15.06.2017г.- 05.01.2020г.,
ищецът бил лекуван за следните групи заболявания: - болести на
опорно-двигателния апарат, с поставена диагноза „Увреждания на междупрешлените
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“; болести
на дихателната система с диагноза „Гранулома“, болести на пикочополовата
система; хепатит С –носителство.
Доказано е пероидично извършване на мониторинг и
дезинсекция на Затвора Бургас против насекоми, хлебарки, дървеници, както и
дератизация от специализирано дружество.
По делото е представена медицинска справка от м.ф. Р. П.,
ведно с копие от журнала за проведени проверки за хигиенно-битовите условия във
Втора ЗПС за периода от 15.06.2017 г. до 15.01.2020 г. Според посочените
документи, при проверка на 22.08.2017 г. на ІІ етаж и ІІ ЗПС, е установено, че
в спалните помещения има влага и е задушно. Хигиената е занижена поради настоящ
ремонт. При последващите проверки е направена констатация за добра хигиена, но
все още налична влага. Едва през м. март 2020 г. е установено, че спалните
помещения се поддържат подредени, тоалетните и мивките са чисти, няма влага.
В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел, са
разпитани лицата М.С.В., С.Г.В., Д.Г.И. и Р.П..
Свидетелят В. заявява, че познава ищеца от м. ноември 2017 г.
от зоната, тъй като били в един отряд, но в различни килии. Първоначално били
настанени в друг коридор, поради извършвани ремонтни дейности. В последствие
всички били преместени март 2018 г. в зоната, в отремонтиран коридор. Сочи, че Р.
преди и след ремонта е бил сам в килия. Обитаваните от тях помещения имали
мивка, влага навсякъде и дървеници. По време на престоя му в затвора всички
килии, в които е бил, били влажни, без маси, с ръждясали шкафове. Килията на Р.
описва с размери 2 на 3 метра, с легло, маса и шкаф, като ВиК инсталацията не е
отремонтирана. Според него, ремонтът не
е съобразен с хората, които са в коридора –има постоянно влага, мухъл, всичко
капе, в банята водата не се регулира, леглата са стари, счупени, дюшеците стари
и тънки. Напускали зоната единствено за един час, без възможност за социално
общуване и липса на клуб за социална дейност. През 2-3 месеца се извършва
дезинфекция срещу хлебарки, като тези дейности се извършват в тяхно присъствие.
Свидетелката П. обяснява, че работи в Затвора Бургас като
фелдшер от 2016 г. и познава ищеца Р., тъй като всекидневно му дава
лекарствата, слага му инжекции при нужда. Съгласно длъжността си извършва
проверка за санитарната хигиена в килиите. Посочва, че за един определен период
от време след извършения ремонт, в килиите е имало влага и мухъл, както и
течове. Фирмата, извършила ремонта е поправила авариите, но влагата е останала
по-дълго. При проверка на помещението на ищеца е установила, че в същото има
течове, влага, от която са останали петна. В помещението има легло, шкаф,
тоалетна и течаща вода. Преди ремонта преди м. юни 2017 г. тоалетна в
помещението е нямало. Относно медицинското състояние на ищеца отбелязва, че
изпълнява предписанията на лекарите и че за оплакванията от ухапвания от
дървеници е давала средства, облекчаващи състоянието.
Свидетелят С.В. заявява, че познава ищеца от май месец 2017 г.
Били заедно във втора зона с повишена сигурност., в помещенията нямали тоалетна
и течаща вода, вечер били заключени.Пускали ги по три пъти на ден, но общували
единствено в карето за по един час. Не било правило да ги извеждат по сами в
карето, но до 2017 г. било така, след това отделни хора само се извеждали
самостоятелно, без чл.60, без наказателните килии. Ищецът го извеждали в
повечето случаи сам в карето. По отношение на битовите условия посочва, че в
килиите има много дървеници, хлебарки, стари шкафове, легла и скъсани дюшеци.
След ремонта всичко миришело на боя, не можело да се проветрява, тъй като
прозорците били малки. Санитарният възел, който бил с общ куфар със санитарния
възел на ищеца, постоянно се развалял. Нямало никакви занимания, курсове,
социални мероприятия, дори други лишени от свобода не можели да влизат в
коридора и да чистят със стирка. Уточнява, че след ремонта в килията на ищеца е
имало проблем с голямо парче откъсната мазилка, която е можело да падне върху Р..
Освен шкаф и легло на пружина, в килия №230 нямало други мебели. По-късно били
дадени стара масичка и столче. Твърди, че до лятото на 2019 г. ремонт за
отстраняване на течове от тръби бил правен, а само са отстранявани дребни
повреди.
Свидетелят Д.И. сочи, че познава ищецът Р. от 2016г. от
съвместното им пребиваване във втора зона с повишена сигурност до ноември 2017
г. През периода е пребивавал в единична килия, която била влажна, мухляса и с
дървеници, без санитарен възел до ремонта през ноември 2017г. Килията почиствал
сам, без препарати. През посочения период „на каре“ били извеждани всички, за
един час дневно. След ноември 2017г. бил преместен в друга зона. Тази зона, по
чл. 60, се намирала над етажа на ищеца, над неговата стая. При разговор с Р.,
същият споделял, че се чувства зле, защото постоянно стои затворен, костите го
болят и нямал движение.
II. ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка със
санитарно-хигиенните и социални условия, при които ищецът е изтърпявал
наказание лишаване от свобода, за периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020 г.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл.
284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи
като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по
изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и
Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС). За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация
да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се
реализира по реда на глава 7 от ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди, с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3
от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима
презумпция и връзка между тях.
Т. е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3,
ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Ищецът твърди бездействие на специализираните органи по
отношение на задължението да осигурят нормални санитарно-хигиенни условия, за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което се изразява в
неосигуряване самостоятелен санитарен възел и течаща вода за част от периода,
недостатъчна жилищна площ, наличие на хлебарки, дървеници, влага и мухъл, липса
на мебели за хранене и сядане. Липса на възможност за двигателна активност и
социални контакти.
Твърди, че поради бездействието на ответника да му осигури
адекватни условия, в които да търпи наказанието си, така както разпорежда
закона, за него са настъпили неимуществени вреди, защото било уронено човешкото
му достойнство, появило се чувство за малоценност и незащитеност.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите
по чл. 3, ал. 2 от същия
закон,
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС (редакция, към
процесния период), въвежда законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност не са
изчерпателно изброени.
Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да
бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от
свобода, при отчитане на основните му човешки права.
Съдът намира за доказани твърденията на ищеца, свързани с
битовите условия, при които е изтърпявал наказание лишаване от свобода- липса
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, сред влага и мухъл, за
различни части от периода, в помещение с мишки, дървеници и хлебарки, при лоша хигиена, невъзможност за нормално
хранене, поради липса на маса и стол.
Вярно е, че в края на 2017г. затворната администрация е
предприела действия по извършване на ремонт, целящ привеждане на обитаваните
помещения в съответствие с изискванията на закона, но с този ремонт на практика
е осигурен единствено достъп до течаща вода и санитарен възел за периода
1.11.2017г. до 15.01.2020г. Негативното въздействие на влагата, мухъла и
недостатъчната хигиена е продължило през целия процесен период.
Не предпоставят извод за неоснователност на иска и
извършваните периодично действия по дезинфекция на помещенията.
Очевидно е, че тези действия не са били достатъчни, за да
осигурят нормално обитаване на последните от ищеца, без вредното въздействие на
дървеници, хлебарки и мишки, което влошава в значителна степен качеството на
живота.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват
ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда
наказание лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива
условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази
насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република
България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена
с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент на
Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в
разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип, каквото е процесното, ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Това изискване на закона не
е спазено за период от 112 дни.
Не е спазено и изискването на чл.23, ал.2 от ЗИНЗС, защото за
голяма част от исковия период Р. не е разполагал с маса и стол за хранене.
Освен противоправното деяние, за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и
душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на
чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у него
физическо, емоционално и морално страдание.
Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с принудата
ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофа в същото помещение, където
спи и се храни, липсата на течаща вода в помещението, невъзможността за хранене
при минимално приемливи условия- наличие на маса и стол, при наличието на
влага, мухъл, мишки, хлебарки и дървеници, са от такова естество, че предизвикват във
всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца
страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за
него.
Претърпяното от ищеца не е нормална последица от
ограниченията, предвидени в закона, при изтърпяване на наказание при „специален
режим“. Тези ограничения са изрично предвидени в закона- чл.54 от ППЗИНЗС.
Съдът подчертава, че в производството по чл. 284 от ЗИНЗС доказателствената
тежест е за ответника, т. е. той трябва да представи доказателства, чрез които
да обори въведената с ал. 5 на текста, презумпция.
Доказателства, изключващи горните констатации, по делото
липсват.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по
основание за периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020 г., в частта, касаеща
неосигуряване на нормални санитарно- битови условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
В останалата си част твърденията на Р., за бездействие,
изразяващо се в неосигуряване на минимална жилищна площ, осветеност, за липса на условия за двигателна активност и
поставяне в продължителна изолация без възможност за общуване, са
неоснователни.
През целия исков период Р. е обитавал сам помещение от 6,08
кв.м., площ, надхвърляща изискуемия по закон минимум.
Достъпа на дневна светлина е осигуряван от стандартен
прозорец.
Дори да се приеме, че не е изграден клуб по чл.22 от ППЗИНЗС
(ответникът твърди обратното), то това бездействие не би могло да причини на
ищеца неимуществена вреда, защото нормата на чл.54, т.3 от ППЗИНЗС изрично
забранява участие на лишените от свобода на специален режим, какъвто е ищецът, участват
в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг
режим.
Според представените по делото графици, Р. е имал възможност
да посещава библиотека (л.33), да общува с представител на религиозна общност.
Посочените дейности целят да поддържат емоционалното състояние
на ищеца, при съобразяване на определения режим на изтърпяване на наказанието.
Възползването от тези възможности е въпрос на личен избор.
Двигателна активност е осигурена с престоя на открито и
възможността за използване на спортни уреди, който е извършван по график.
Обстоятелството, че по време на този престой Р. е бил сам не се дължи на
незаконосъобразно действие или бездействие от страна на служители на ответника.
Това е така защото, престоя на открито се е извършвал по групи, а в определен
период от време той е бил единствен в група ІІ ЗПС- специален режим,
наказателни килии. Т.е. в тази част искът е неоснователен.
Според чл. 52 от ЗЗД при претендиране
на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено
от служителите на ответника, както и естеството, и степента на претърпените
морални страдания, при отчитане периода, през който ищеца е бил поставен под
въздействие на установените неблагоприятни условия в Затвора Бургас, съдът
счита, че справедливото обезщетение е в размер на 1 029 лв.
Посочения размер съдът намира за справедлив, защото през
процесния период интензитета на неблагоприятно въздействие е различен.
През периода от 15.06.2017г. до 01.11.2017г. ищецът се е
намирал в помещение без течаща вода и санитарен възел, докато за останалия период
такива са били осигурени. От друга страна за остатъка от периода е обитавал
помещение, с пропити от влага и мухъл стени, без осигурени маса и стол за
хранене. Същевременно не е доказано твърдяното бездействие, изразяващо се в
неосигуряване на минимална жилищна площ, осветеност, осигуряване на условия за
двигателна активност и поставяне в продължителна изолация, без възможност за
общуване. А както вече бе посочено, съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
В останалата част - до пълния претендиран размер от 20 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора искането на ищеца да присъждане на
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъде
уважено в размер на 26лв., на осн. чл. 286, ал.3, пр.последно от ЗИНЗС.
Искането
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, направено от ответника,
следва да бъде оставено без уважение, тъй като производството по делото е
водено по реда на чл. 284 от ЗИНЗС ред, а в ал. 2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, са специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и
чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, предпоставя извод, че такова не се
дължи.
Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на И.С.Р., ЕГН **********,
обезщетение в размер на 1 029 (хиляда двадесет и девет) лв., за претърпени
неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица,
служители на ГДИН, свързани с битовите условия, при които изтърпява наложеното наказание
лишаване от свобода, за периода 15.06.2017 г. - 15.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част, до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на И.С.Р., ЕГН **********,
сума в размер на 26лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: