Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Добрич, 14.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, V състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и
участието на прокурора Д.Д., като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Т. Милева административно дело № 563 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба от М.Д.М. ***, подадена чрез адв. Д.И. ***, представлявана от
Кмета на общината, като в исковата молба е посочена цена на обективно съединени
искове: обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи на ищеца от
възможността да ползва отстъпения му в обезщетение апартамент - 15 000 лева,
представляващи обезщетение за пропуснати ползи, в размер на наема на
апартамента, който той не е могъл да получи през периода 01.09.2014 г. –
01.08.2019 г.; заплащане на обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение за пропуснати ползи общо в размер на 862 лева, от тях 583 лева,
законната лихва върху претендиратото обезщетение за периода 01.09.2014 г. до
01.08.2017 г. и 279 лева, законна лихва за периода 01.09.2018 г. – 01.08.2019
г, както и заплащане за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева,
изразяващи се в претърпените от ищеца притеснения и неудобства, че не може да
получи определеното му обезщетение. В жалбата са изложени обстоятелствата, че
наследодателя на ищеца Д.М. Ц. е бил собственик на ½ ид.ч. от недвижим
имот – къща от две стаи, кухня и дюкян и 168 в.м. ид.ч. от дворно място, в гр.
Толбухин, ул. „Отец Паисий“ №44. Посоченият недвижим имот и съседните имоти са
отчуждени от Община Добрич по реда на ЗТСУ през периода 1981-1986 г. След
отчуждаването имотът е завзет и къщата е разрушена. Със Заповед №278/24.01.1991 г. на
Председателя на ИК на ОбНС Добрич по чл.100 от ЗТСУ Д.Ц.е обезщетен с
апартамент №18, вх.Ж, ет.Е, на VІІ-ми жилищен етаж в ЖК „9-ти септември“,
състоящ се от две стаи, кухня – столова и сервизни помещения с площ от 96,84
кв.м., заедно с изба №18 на обща стойност 22 481 лева, съгл. Наредбата за
цените на недвижимите имоти, приета с Постановление №53/22.11.1979 г. Със
Заповед №1347/03.11.2009 г. на Кмета на община Добрич, поради отпадане на проекта
за ЖК „Добруджа“, вх.Д и Е е променено полагащото се обезщетение за отчуждения
имот, като ищецът, в качеството си на наследник на Д.Ц.е обезщетен с апартамент
№5, бл.А на четвърти /втори жилищен етаж на ЖК „Добрич“ по ул. „Иван Пенаков“, състоящ
се от две стаи и кухня с площ 62,77 кв.м., ведно с изба №5 с площ 6,48 кв.м. с
обща стойност 16 923 лева. Отстъпено е и право на строеж върху общинската
земя, където е построен ЖБ „Добрич“. В исковата молба се твърд, че до смъртта
си, бащата на ищеца не е получил определеното му имотно обезщетение –
апартамента, съгл. първата заповед по чл.100 от ЗТСУ. Ищецът в качеството си на
наследник, също след издаване на втората заповед през 2009 г. до настоящият
момент не е получил полагащото му се жилище. Сградата, където е предвидено да
бъде апартамента, все още не е завършена. На ищеца или на наследодателя не е
заплащано парично обезщетение, такова не е определяно съгласно издадените
заповеди по чл.100 от ЗТСУ /отм./. Релевират се доводи, че отчуждителната процедура
не е довършена, като органите и длъжностните лица от администрацията на община
Добрич са бездействали в продължение на повече от тридесет години да довършат
отчуждителната процедура, като предоставят на ищеца определения му като
обезщетение недвижим имот, съгл. Заповедта по чл.100 от ЗТСУ. Излагат се
подробни съображения в тази насока. Твърди се, че с това продължително
бездействие на общината, същата не е изпълнила задълженията си по чл.98 и сл.
от ЗТСУ /отм./, с което е нарушено правото на ищеца, гарантирано му от 17, ал.5
от Конституцията на Република България и чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. В
исковата молба, ищецът се позовава и на практиката на ЕСПЧОС. Моли се, да се
уважи исковата претенция като се осъди община Добрич да заплати причинените на
ищеца неимуществени и имуществени вреди в размера, определен в експертизата.
Претендират се и сторените по делото разноски
Ответникът
– Община Добрич, чрез процесуалния си представител адв. М. П. - ДАК, е
представил писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на
иска. В представената по делото писмена защита излага и становище за
недопустимост на същия. В алтернатива се моли да се отхвърли същият като
неоснователен и недоказан. Излагат се подробни съображения, че общината е положила
грижа да извърши строителството, като в момента, към края на 2019 г. вече е
избран строител и предстои подписването на договор за строителство. Претендират
се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на предявеният иск.
Излага мотиви, че за претендирания период, общината не е бездействала, а
напротив е предприела действия за довършване на блок „Добрич“.
Административен съд – гр. Добрич, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, с оглед възраженията на ответника, прие за установено
следното :
По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ,
исковете по чл. 1, ал. 1 от същия закон се разглеждат по реда, установен в АПК.
В същият смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI "Производства за
обезщетения" от АПК.
Отговорността
на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност за вреди,
причинени на граждани и юридически лица от незаконни действия или бездействия
при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1
от с. з. указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1,
ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.
В чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Особеното
за производството по чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил
срещу кого трябва да се насочи искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да
се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната
материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална
легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с
възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната
легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални
предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица
недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното
производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу
ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6
от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой
може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен
административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са
причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за
вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С настоящия иск се претендира обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на община Добрич. С оглед
изложеното исковата молба е насочена против надлежен ответник по смисъла
на чл.205 от АПК.
При така изложеното, настоящият състав
на съда намира, че исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, като
предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед
фактическите твърдения, че са претърпени вреди, вследствие на допуснати
незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Като събра и
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Нотариален
акт №3/09.06.1966 г. за дарение на
недвижим имот, Д.М. Ц. е получил в дарение от М. Ц. М. следния недвижим имот: къща от две стаи, кухня
и дюкян и застроено и незастроено място от 168 кв.м., в ид. части от цялото
дворно място, находящо се в гр. Толбухин, ул. „Отец Паисий“ №44, съставляващо
парцел с пл. №1261 в квартал 149 по плана на гр. Толбухин.
С НА №166 от 02.03.1971 г. Д.Ц.е дарил на
брат си Ц. М. Ц. ½ от описания по-горе недвижим имот.
Със Заповед №474 от 28.04.1983 г. на ОбНС
гр. Толбухин е заповядано да се отчуждат имоти за обект „Разширение и
реконструкция на ул. Отец Паисий „ – І етап, като в този обект е включен имота
на наследодателя на ищеца – Д.М. Ц..
С Акт за завземане на отчужден в полза на
държавата имот на 06.02.1987 г., имотът, собственост на Д.Ц.и брат му е завзет.
Със Заповед №278/24.01.1991 г. на ИК на
ОНС Добрич, Д.М. Ц. е обезщетен с апартамент в вх. „Ж Е“ на седми етаж в ЖК
„9-ти септември“, състоящ се от две стаи –столова и сервизни помещения на 96,84
кв.в., заедно с изба на стойност 22 481 лева, съгл. Наредбата за цените на
недвижимите имоти, приета с Постановление №53/22.11.1979 г. На същия е
отстъпено и право на строеж върху държавна земя, където е построен жилищния
блок.
С-но Удостоверение за наследници
№615/30.01.2019 г. наследник на Д.М. Ц. е М.Д.М. – син.
Със
Заповед №1347/03.11.2009 г. на Кмета на община Добрич е видоизменена Заповед
№278/1991 г., с която Д.М. Ц. е обезщетен с посочения по-горе имот. Като вместо
това е определено обезщетяване, вече на М.Д.М. /наследник на Ц., който е
починал/, а именно: апартамент №5, бл.А на четвърти /втори жилищен етаж/ на ЖБ
„Добрич“ по ул. „Иван Пенаков“, състоящ се от две стаи и кухня на площ 62,77
кв.м., ведно с изба №5 с площ 6,48 кв.м., на обща стойност 16 923 лева по
НЦНИ от 1979 г. Отстъпено е и право на строеж.
С Разрешение за строеж №423/02.10.2009 г.
на Гл. архитект на община Добрич е разрешено на осн. чл.148, ал.1 от ЗУТ да се
извърши СМР на жилищен блок „Добрич“, с обслужваща част.
Във връзка със строителството е обявена и
обществена поръчка.
На 07.07.2010 г. между община град Добрич
– възложител и „ВЪЗХОД – ВАЛЕНТИНО“ ООД – изпълнител е сключен договор за
възлагане на строителство на обект жилищен блок „Добрич“ в УПИ ІІ, кв.12, по
плана на ЦГЧ, град Добрич. Срокът за изпълнение на СМР е 48 месеца, съгл. чл.13
от договора. По причини, които не са известни СМР на процесния блок не е
довършено.
През 2019 г. ОбС Добрич е взел решение общината да сключи договор за
банков кредит с цел финансиране на инвестиционен проект „Изпълнение на СМР до
довършване на жилищен блок „Добрич“.
Отново е обявена обществена поръчка на 02.08.2019 г. Ноторно известен
факт е в гр. Добрич, че вече е избран изпълнител в края на 2019 г. и предстои
подписването на договор за строителство.
Със
Заповед №150/20.12.1989 г. на Директор на СД „ИНМ“ при ОНС Толбухин Д.М. Ц. е настанен в държавно оборотно
жилище, находящо се в гр. Добрич, ЖК „Балик“ л.17, вх.Б, ап.2, състоящ се от
една стая, кухня и изба №2. Определен е месечен наем в размер на 12 лева.
В
хода на съдебното производство е изслушана комплексна СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, чието заключение е оспорено от ответника, поради което и е
назначена тройна такава, като заключението на същата е прието от страните.
Според заключението на вещите лица общата стойност на пазарен наем за
апартамент със ЗП 62,77 кв.м. в ЖБ „Добрич“ гр. Добрич за периода 01.09.2014 г.
до 01.08.2019 г. е 13 774 лева.
По делото като свидетели от страна на ишеца
са разпитани Р.И.Ч.и Е.Т.И..
Свидетелят Чалъков е втори братовчед на
ищеца. Според неговите обяснения, имотът на баща му е отчужден някъде 90-те
години. Трябвало е да му дадат жилище в края на центъра, до Стоматологията,
която е щяло да бъде по-голямо 80-100 кв.м., после обаче го обезщетили с
по-малко, като до момента жилище не е предоставено. Осемдесет и някоя година са
съборили къщата. Баща му след това е живеел в с. Победа при майка си. Същият е
починал 2001-2002 г. Свидетелят сочи, че ищеца живее в Норвегия, като там има
жилище, веднъж или два пъти в годината се връща в България, като през това
време живее при майка си. Родителите му отдавна са разведени. Твърди, че на М.
му е много тежко, ходи непрекъснато по институциите да се разправя, ядосва се,
че няма никакво развитие. Свидетелят не знае за апартамент в кв. Балик. Твърди,
че в момента има обещание за апартамент, който е в процес на строителство.
Свидетелят Е.Т.И., познава М.М. от 2001 г.
и са приятели. Чувал е от него, че са им съборили къщата и че ще им дават
апартамент, това е станало преди 20-30 години. Бащата на М. е приел много тежко
този факт, живеел е на село до смъртта си. Знае, че в началото е трябвало да
получат по-голям апартамент, но са получили по-малък, който всъщност все още не
са го получили, защото не е построен. М. също е понесъл този факт много тежко,
поради което и е напуснал България. Живее в Норвегия и има кредит, с който си е
купил жилище. Като се върне в България живее при майка си. Трудно му е, защото
в нейния апартамент живеят пет човека в двустаен апартамент. Ходил е питал е,
институциите и се ядосвал, че са им съборили къщата, а накрая живее на улицата.
Също не знае за жилище в кв. Балик.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Добрич, намира следното
от правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при и по повод на изпълнение на административна дейност. Тази отговорност
възниква при следните предпоставки: 1) незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, които да са при или по
повод изпълнение на административна дейност; 2) реално претърпяна вреда –
имуществена или неимуществена; и 3) причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно визирани предпоставки следва да са налице
кумулативно, като доказателствената тежест за установяването им носят ищците,
търсещи присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът следва да отбележи, че за
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде
установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна
на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което
задължение е регламентирано от нормативен акт, а за да бъде едно действие
незаконосъобразно трябва да е извършено в нарушение на материалните и
процесуалните норми.
Допустимостта на иска се основава на твърдението за незаконосъобразни
бездействия на ответника, които в съответствие с чл. 204, ал. 4 от АПК подлежат
на преюдициален контрол в производството по исковете за обезщетения. В
настоящия случай искът е допустим, доколкото се твърди от ищeца наличието на
незаконосъобразно бездействие на служители на общината за предоставяне на
жилище, в резултат на проведена отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ.
В производството по обезщетение за
вреди по ЗОДОВ, както и в общия исков процес, ищецът носи тежестта да докаже
иска си по основание и размер. Доказването на основанието на иска се свежда до
установяването на фактите, от които ищеца черпи съществуването на спорното
право на обезщетение. Установената в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване
се изразява в провеждането на пълно главно доказване на релевантните за правото
на обезщетение факти. Фактическият състав на отговорността на държавата за
вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
респ. в случая – бездействие на държавен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта и причинна връзка между
него и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата е
обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на
отговорността. Съдът намира, че
обезщетяването на ищеца, изразяващо се в предоставянето му на жилище, който да
замени отнетата му по реда на ЗТСУ къща, представлява фактическо действие
служители на общинската администрация. Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ (отм.)
собственикът на отчужден имот, когато е предвидено да получи имот като
обезщетение, се счита за обезщетен след влизане в сила на заповедта за
определяне на конкретния имот, който му се отстъпва, като до този момент той
има право на добивите от имота и може да се разпорежда относно начина на
ползването му. Следователно заповедта по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) има значение за
момента на приключване на отчуждителното производство с обезщетяване.
В случая бездействието на Община Добрич се
изразява в непредоставянето на ищеца на дължимото му обезщетение, определено по
вид с издадената заповед № 278/24.01.1991г. на Председателя на ИК на ОбНС
Добрич по чл.100 от ЗТСУ , която не е изпълнена след смъртта на Д.Ц.на
04.12.2001г., когато правоимащ по същата става ищецът, негов единствен
наследник. С последваща заповед № 1347/03.11.2009 г. на Кмета на Община Добрич,
поради отпадане на проекта за ж.к. „Добруджа", вх. Д и Е и одобрения
проект за ж.к. „Добрич" по ул. „Иван Пенаков", въз основа на протокол
на комисията, назначена със заповед № 1182/05.10.2009 г. на Кмета на Община
Добрич, е променено полагащото се обезщетение за отчуждения имот, като ищецът,
в качеството си на наследник на Д.М. Ц. е обезщетен с апартамент № 5, бл.А на
четвърти /втори жилищен/ етаж на ЖБ „Добрич" по ул. „Иван Пенаков",
състоящ се от две стаи и кухня с площ 62,77 кв.м., ведно с изба № 5 на 6,48
кв.м. с обща стойност 16 923,00 лева по НЦНИ от 1979 г. До настоящият момент
ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. от
ЗТСУ(отм.), да обезщети ищеца, с което е нарушил правото му, гарантирано му от
чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол № 1
към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. До
смъртта си, бащата на ищеца не е получил определеното му имотно обезщетение,
като по делото се установи, че сградата, в която се намира апартамента, с който
е определено да бъде обезщетен ищеца през 2009г., не е завършена към настоящия
момент. Този факт не се оспорва от ответника, а представените от него писмени
доказателства не установяват да е налице изпълнение на задължението да се
предостави апартамента, а само действия по финансирането и извършването на
строителството в един много дълъг период от време. Не се твърди от Община
Добрич на ищеца или неговия наследодател да е изплатено парично обезщетение или
да е предоставено друго имотно такова. Поради това фактът, че ответникът
бездейства през посочения период от време и до настоящия момент е безспорно
установен по делото.
Неоснователно е възражението на
ответника, че не е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като голяма част
от правоимащите собственици са обезщетени с жилищни имоти, а отделно от това,
общината е стартирала процедура за избор на изпълнител през 2009 г. и е
издадено Разрешение за строеж, т.е. е било налице активно поведение от страна
на общината, независимо, че блока все още не е изграден. Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата и общините отговарят за вредите, причинени от техни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че
съществуват обективни трудности за осигуряване финансирането на сградата, в
която се намира отстъпения като обезщетение апартамент. Необходимо и достатъчно
е за настъпване на условието за уважаване на иска, да бъде установено
настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от
правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности,
което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност или бездействие на административния орган.
Налице е и причинно-следствена
връзка между твърдяната вреда и непредоставянето на жилище като обезщетение.
С бездействието си, общината
е лишила ищеца от възможността да използва жилището, определено му като
обезщетение. Съгласно константната практика на ВКС, приложима в случая, вредата
за собственика може да съставлява 1. /невъзможността от използване обекта на
собственост или 2. /невъзможността да реализира една сигурна полза, изразяваща
се в увеличение на имуществото си от ползите, който извлича от имота си, в
резултата обективно съществуващи за това обстоятелства. По отношение на
обезщетението за вреди за ползата, от която е лишен собственика като такъв,
необходимост от доказване на вредите няма, тъй като те винаги са израз на
негативния резултат на невъзможността да се ползва имота за времето, когато
собственикът е лишен от фактическата власт поради намесата /поведението/ на
лицето-ответник по иска. Техният размер е определяем на база средно месечния
пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална
характеристика, установен с помощта на вещо лице. В този смисъл: Решение № 719
от 27.12.2010 г., гр. д. № 532/10 г., III г. о. и Решение №32/11.07.2017г. по
гр. д. №60028/2016г. на ВКС, II ГО. Предвид горното, възражението на ответника
в пледоарията по същество, че не било сигурно, че ще бъде реализиран наем за
имота е неоснователно, тъй като ищецът претендира обезщетение за това, че е лишен
от ползването, а не пропуснати ползи от невъзможността да реализира наем.
Що се отнася до последната
предпоставка – наличието на вреда и нейния размер, съдът намира, че са налице
имуществени вреди, настъпили за лицето, но техният размер е различен от
предявеният в исковата молба. По отношение на претендираните 15 000 лв.
имуществени щети, представляващи пропуснати ползи, произтичащи от
незаконосъобразно бездействие на общината да му предостави апартамента,
определен със Заповед №1347/03.11.2009 г. на кмета на община Добрич като
обезщетение за отчужден недвижими имот, което обезщетение е в размер на наема
по средни пазарни цени, които ищецът не е могъл да получи през периода
01.09.2014 г. до 01.08.2019 г., както обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи в размер
на 15 000 лева в размер на 862 лева, съдът намира претенцията завишена.
Съдът, като съобрази заключението на СТЕ, прието като обективно, определя
дължимост на обезщетението за имуществени вреди в размер на 13774 лева -
пропуснати ползи за исковия период, тъй като тяхното настъпване е било напълно
вероятно в хипотезата на даване на апартамента под наем с цел подпомагане
месечните доходи на ищеца, още повече, че от събраните доказателства се
установява, че същия живее в Норвегия и има собствено жилище, закупено на
кредит. Ето защо претенцията за
пропуснати ползи, като основателна и доказана, следва да бъде уважена в
посочения размер като в останалата част до пълния претендиран размер от 15 000,00лв. следва да бъде отхвърлена.
С оглед претенцията на ищеца, съдът следва да уважи и иска за заплащане на обезщетение за забава
върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи, а именно представляващи
законната лихва върху претендираното обезщетение в размер на 862 /осемстотин шестдесет и два
лева/, както е претенцията в исковата молба, за периода 01.09.2009 г. до
01.08.2019 г. На основание направените аритметични операции въз основа на
използван лихвен калкулатор, съдът е установил, че върху сумата от 13774 лева,
лихвата за забава е в по-голям от претендирания от ищеца размер, но с оглед, че
няма направено искане за изменение на иска, следва както се посочи и по-горе да
се присъди сумата, претендирана в исковата молба.
По отношение на претендираните 4 000.00
лв. неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав намира и този иск за основателен. Съдът намира за доказано на
база на изслушаните свидетелски показания, че на ищеца са били причинени
неудобства и притеснения за периода от отчуждаването до сега. В този период се
включва и периода от 01.09.2014 – 01.08.2019 г. Общинската администрация не е
извършила никакво позитивни спрямо ищеца /а още по-малко и спрямо неговия баща,
който така или иначе не е дочакал да бъде възмезден за иззетия му имот/
действия, от които той да получи удовлетворение на искането си да бъде
удовлетворено негово законно право, за което ответника е задължен.Това е довело
до липсата на респект към общината като институция, което със сигурност би
настъпило с всеки гражданин на Република България, попаднал в ситуацията да не
получи своевременно и адекватно обезщетение на принудително отнет негов имот,
особено при наложената критичност към дейността на администрацията от
обществени нагласи. Неприятните емоции са се увеличили и от факта, че лицето е
в циклична безрезултатна комуникация с общинска администрация по изпълнение на
позитивен за него съдебен акт. Твърденията за причинна връзка между
бездействието на общинската администрация и формираното чувство за незачитане
на субективното право на ищеца да получи своевременно обезщетение за нещо,
което им е отнето против волята им са доказани и по отношение на тази
претениция, съдът намира, че следва да бъде уважена.
Съгласно практиката на съдилищата, размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание § 1
от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на
всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Съгласно практиката по делото Кирилова и други
срещу България, решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ и делото Антонова срещу
България, Решение от 01.10.2009г. се установява следното: По делата
Кирилова и други и Лазаров Съдът установява, че
справедливият баланс, изискуем съгласно чл. 1 от Протокол № 1, не е постигнат
заради дългите закъснения при предоставяне на апартаментите, пасивното
отношение на властите, както и продължителния период на несигурност, понесен от
жалбоподателите. Ето защо жалбоподателите е трябвало да понесат несъразмерна и
прекомерна тежест (вж. Кирилова и други, цитирано по-горе, §
123, и Лазаров, цитирано по-горе, § 32) необичайно
продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на
финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в
положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои
държави парично обезценяване, както е и в настоящия случай.
Предвид посочените по-горе
обстоятелства и фактът, че на ищеца са причинени вреди за-периода от
04.12.2001г. /когато е починал неговия баща Д.М. Ц. съгласно удостоверение за
наследници изх. №616/30.01.2019г./ до датата на предявяване на иска и до
настоящия момент в продължение на 18 години ищецът не е получил полагащото се
обезщетение за отчуждения от наследодателя му недвижим имот, определен
първоначално със заповед № 278/24.01.1991г. на Председателя на ИК на ОбНС
Добрич по, чл.100 от ЗТСУ, а впоследствие определения по-малък апартамент
съгласно Заповед 1347/03.11.2009 г. на Кмета на Община Добрич. Този период е
изключително дълъг за характера на причинените имуществени вреди, както и на
неудобствата и страданията, които са причинени на ищеца. Поради това,
справедливото обезщетение за вреди е в размер на сумата 4000,00лв., която
разделена на броя на годините е в размер на 222,00лв. годишно.
С
оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, при уважен иск, ответникът заплаща разноските по
производството, както и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за
един адвокат. В случая на ищеца следва да бъде заплатена държавна такса в
размер на 10 лева, заплатен
депозит за вещо лице в размер на 200 лева и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лева.
Воден от горното, Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община град Добрич, гр. Добрич, ул.
„България“ №12, представлявана от Кмета на общината да заплати на М.Д.М. ЕГН ********** ***
сумата от 13774 лева /Тринадесет
хиляди седемстотин седемдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.09.2014 г. до 01.08.2019 г. като в частта до пълния
размер отхвърля предявения иск от 15 000 лева като
неоснователен и недоказан; сумата от 862
/Осемстотин и шестдесет и два/ лева, обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.09.2014 г. до 01.08.2019 г.; сумата от 4
000 /четири хиляда/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на община гр. Добрич,
ведно със законната лихва върху тези суми считано от 29.08.2019 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Община град Добрич, гр. Добрич, ул.
„България“ №12, представлявана от Кмета на общината да заплати на М.Д.М. ЕГН ********** ***те по делото разноски в размер на 1 410 /хиляда четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: