|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
19.11.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Дванадесети ноември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
5619 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на З. „Б.И.“ АД срещу решение от 09.05.2017г. на СРС, 30 състав, постановено
по гр.д. № 53159/13г., с което срещу
него е уважен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, защото съдът
неправилно е преценил
доказателствата. Неправилно е прието, че
заболяването остеопороза е в причинна
връзка с ПТП. Според медицИ.ката експертиза то може да възникне при обеЗ.вижване и счупване, но не е задължително усложнение.
Счита, че присъдено обезщетение е в завишен размер.
Затова моли въззивния съд да
отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск.
Ответникът по жабата И.Ц.И. в
депозиран писмен отговор я оспорва и я счита за неоснователна.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоИ.танционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба ищецът И.И. твърди, че на 02.02.2010г. е станало ПТП на главен път Е-79 в посока от с. Ребърково около 16.25ч.
водачът Ц.Н., управлявайки лек автомобил „МаЗ.а 6“ с рег. № *******, е нарушил
правилата за движение по пътищата като
навлязъл в другото платно за движение и се е блъснал челно в движещия се насрещно лек автомобил „Хюндай
Купе“ с рег. №*******, управляван от него.
Образувано е досъдебно производство, което е прекратено по искане на
пострадалия. Към момента на произшествието Ц. Н.е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника З. „Б.И.“ АД. Пред СРС е образувано гр.д. № 48290/10г., по
което с влязло в сила решение му е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8000лв. и имуществени
вреди от 43, 80лв., претърпени от ищеца в резултат на ПТП. В това решение не е
взето предвид заболяването остеопороза
на дясното коляно, усложнение настъпило, в следствие на травмата от ПТП. В резултат от това заболяване
ищецът изпитва постоянно неудобства при
извършване на елементарни движения. Последните са силно ограничени и болезнени,
с невъзможност за клякане. Това го принуждава да полага ежедневно много грижи за З.равословното
си състояние и води до ограничаване на натоварванията на десния крак. С решения на ТЕЛК му е определена 56% и 54%
намалена трудоспособност съответно за период от 1, а впоследствие и от 2 години. Затова моли съда да осъди ответното
дружество да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 000 лв., в едно със законната лихва, считано от 11.11.2010г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В отговора по исковата молба
ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва иска по
основание и размер. Счита го за
недопустим, тъй като ищецът е обезщетен с влязло в сила решение за всички вреди
от ПТП на 02.02.2010г. Оспорва
твърдяното от ищеца увреждане да
е в причинна връзка с произшествието. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 50%
като твърди, че ищецът е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние
като не е положил дължимата грижа към
здравето си и не е спазил предписаното му лечение. Твърди, че претендираният от ищеца пълнен
размер на вредите е завишен.
Не се спори, че на 02.02.2010г. на главен път Е-79 в посока от с. Ребърково е
настъпило ПТП с участие на описаните в
исковата молба МПС, за което е съставен констативен протокол от органите на МВР
със същата дата.
Безспорно е, че към
настъпването му Ц. Н.е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД.
Безспорно е, че по искова
молба на Ив. И. е образувано гр.д. № 48290/10г. на СРС по иск с прано основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ срещу ЗД „Б.И.“
АД, решението по което е влязло в сила и
с него е получил обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, получени от ПТП на 02.02.2010г. в
размер съответно на 8 000 лв. и 43,
80 лв.
Допусната медицИ.ка
експертиза е посочила, че остеопорозата е заболяване на костите с намаляване на костната маса. Може да
възникне и посттравматично при обеЗ.вижване
при счупвания без да е задължително усложнение. Преодоляването на
остеопорозата е чрез назначаване на съответен хранителен и двигателен режим, с
приемане на калциеви препарати с участието на витамини „К“ и витамин „Д“. Налице
е пряка причинно- следствена връзка между остеопорозата и получената травма на
дясното коленно капаче. Тя е доказана рентгенологично.
Протича с оток, болка и ограничена
функция. Остеопорозата се е появила в следствие на обеЗ.вижването на дясната
коленна става на ищеца. Проведено е
адекватно лечение- ищецът е опериран, поставена е гипсова шина за 30 дни,
верикатилизиран без натоварване на оперирания крайник, изписан е с подобрение,
етапни връзки, назначена противотромботична терапия за 30 дни. На 17.05.2010г.
са отстранени металите от дясното коляно. Имало е последваща
рехабилитация. Според вещото лице и при
адекватно проведено лечение може да възникне като усложнение остеопорозата.
Съдът възприема заключението
като компетентно и безпристрастно.
В хода на процеса са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят К.В., познава ищеца, тъй като живее съвместно
с него от 9 години. Отишла е на мястото
на ПТП след като са й се обадили. Ищецът вече е бил транспортиран в болница. Тя е отишла там и се е оказало, че
е пострадал най- вече в дясното коляно.
Направена му е операция, при която му е поставен пирон или болт. След това е
бил дълго време обеЗ.вижен с шина. Дълго време е продължила рехабилитацията,
бил е със затруднено сгъване на дясното
коляно около 3-4 месеца след
рехабилитацията. След това Ив. И. е
отишъл в ТЕЛК и тям е установено, че има остеопороза. Преди ПТП не е имал
оплаквания, претърпени травми относно десния крайник. Ищецът се занимава с
дърводобив, но след произшествието състоянието не позволява такова натоварване.
Оплаква се от болки постоянно. Той се движи постоянно и това го затруднява.
Всяка вечер са маже с пасти и особено при натоварване. Все още не може да сгъва
крака, не може да кляка. Остеопорозата е установена след сваляне на шината. В
началото свидетелят е помагала постоянно на ищеца в обслужването. В момента той
използва пасти и обезболяващи и лечението му е спряно, тъй като му предстои
нова операция, защото капачката е разместена и приема само болкоуспокояващи.
Когато слиза или се изкачва по стълби изпитва
по-силна болка.
Съдът възприема показанията
на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага,
като близките отношения между него и ищеца поради фактическото съжителство
не разколебават достоверността им.
Районният съд е уважил иска
изцяло.
Пред настоящата инстанция нови
доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск
по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. С него разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви
иска за заплащане на обезщетение за
претърпените вреди непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Застрахователят по нея
отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира
отговорността на застрахователното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е необходимо ищецът да установи наличието на такава по
отношение на деликвента, както и да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Т.е. той да е нарушил законовата забрана да
не се вреди другиму. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва няколко елемента- вина,
противоправно действие или бездействие,
вреди, причинна връзка между тях. Няма пречка в хода на съдебното дирене да се
изследва въпросът за вината и наличието на противоправно поведение на водача,
застрахован по задължителната застраховка „гражданска отговорност“, независимо
от обстоятелството, че по отношение на него няма реализирана наказателна или
административна отговорност. Това не
обвързва съда и той е длъжен да събере доказателства
и се произнесе по въпроса за наличието или отсъствието на предпоставките на
чл.45 от ЗЗД по отношение на виновния водач. В настоящото производство не подлежат на
разглеждане и доказване механизма на
настъпването на ПТП на
02.02.2010г., вината на застрахования
водач при въззивника, както и за наличието на валидна застраховка „ гражданска
отговорност“ към момента на деликта, предпоставките
от фактическия състав на непозволеното увреждане, уредено в чл.45 от ЗЗД. По
отношение на тях има влязло в сила решение, което на основание чл.299, ал.1 от ГПК е задължително и за настоящия съд./ Р № 167/30.12.2015г. по
т.д. № 2005/14г., I т.о. на ВКС/
Прекият иск по чл.226, ал.1
от КЗ/отм/ е предявен за обезщетение на неимуществени вреди при условията на ексцес, а именно влошаване на
здравословното състояние на ищеца, като пряка последица от ПТП на 02.02.2010г. Застрахователят по задължителната
застраховка следва да репарира и тези
вреди, ако е доказано, че ексцесът е в
пряка и непосредствена връзка с полученото увреждане при настъпване на
застрахователното събитие. В производството по чл.226, ал.1 КЗ/отм/ във вр. с
чл.51, ал.3 от ЗЗД, предмет на установяване е друг фактически състав - влошаване състоянието на
увредения и причинната връзка на това влошаване с увреждането, за което е била
ангажирана отговорността на застрахователя в предходното производство. Според т.10 от ППВС № 4/75г., „…ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, му се дължи обезщетение за
самото влошаване, но само, ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а
не са други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и
страданията само за влошаването, без да се дублира с вече присъденото за
първоначалното страдание..“ В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими
доказателства влошаването на
здравословното му състояние в сравнение с един минал момент, за което вече е
обезщетен. Така се разпределя тежестта
на доказване съобразно правилото на чл.154 от ГПК, тъй като от ексцеса той
черпи за себе си благоприятни правни последици. В тази връзка е прието
заключение на медицинска експертиза,
според което заболяването остеопороза, установено при Ив. И. и документирано в решение на ТЕЛК през 2010г. е в пряка връзка с увреждането на
дясното коленно капаче, получено в
резултат от ПТП на 02.02.2010г.
Влошаването на здравословното състояние на Ив. И. се изразява в полученото посттравматично намаляване
на костната маса на дясното коленно капаче в следствие на увреждането, получено в тази област при ПТП.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по
справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид. Такива са
характерът и степента на увреждането, как това се е отразило на начина на живот на пострадалия, дали са настъпили трайни и необратими последици, които да оказват влияние върху
бита му, както и болките и страданията, които увредата е предизвикала.
Релевантно при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е и възрастта на увредения към момента на
настъпването на вредите./ ППВС № 4/23.11.1968г./ Във всеки конкретен случай съдът преценява обективните факти, които оказват влияние при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. В случая с влязло в
сила решение е установено, че от ПТП,
станало на 02.02.2010г., Ив. И. е получил
травматично увреждане в областта на дясната колянна става като е
проведено оперативно лечение с поставяне на винт и имобилизация от 30 дни. От изслушаната по настоящото дело медицинска
експертиза се установява, че появилата се остеопороза в областта на дясното
коленно капаче е резултат от
обездвижването на десния крайник в
областта на коляното при проведеното преди това лечение. Остеопорозата
е намаляване на костната маса и протича с оток, болка и ограничена
функция. Тя е доказана при ищеца чрез
рентгенологично изследване. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази възрастта на пострадалия към момента на
влошаването, а именно 2010г. и тя е 43 години, както и обществено –
икономическото положение в страната. Според свидетеля Ив. И. изпитва постоянна
болка, засилваща се при натоварване на десния крайник, при изкачване и слизане
по стълби, не може да го сгъва и
кляка. Това внася непрекъснат дискомфорт в ежедневния му бит и
затруднява движението му. Вещото лице не е дало неблагоприятни прогнози за
бъдещо развитие на състоянието на крайника и дали ще има влошаване на дясното
коленно капаче в следствие на остеопорозата. Затова справедливото обезщетение,
което да репарира неимуществените вреди
на ищеца е в размер на 6000 лв.
Предявеният иск по чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/ е частично основателен.
Поради изложеното решението
на районния съд трябва да бъде отменено
за сумата над 6 000 лв. до уважения размер от 15 000лв., както
и в частта на разноските над сумата от 300лв.
присъдени на Ив. И., а над 470, 40 лв. за присъденото адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на
застрахователя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на Ив. И., доколкото
претендирания размер е минимален според чл.7, ал.2 от Наредба № 1/04г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото са извършвани процесуални действия
по събиране на доказателства, като в съдебните заседания е присъствал
представител на ищеца.
На жалбоподателя се
дължат разноски с оглед изхода на спора
пред въззивния съд в размер на 180 лв.,
а пред СРС-678лв.
В депозирания писмен отговор
на въззивната жалба е направено искане
за присъждане на разноски за въззивното производство. Такива следва да се присъдят в размер на 300лв.
за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА съобразно чл.9,
ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение от 09.05.2017г.
на СРС, 30 състав, постановено по гр.д. № 53159/13г. в частта, в която е уважен
иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над сумата от 6000 лв. до уважения размер от
15 000лв, както и в частта, в която в полза на И.Ц.И. са присъдени разноски пред СРС за сумата над 300лв.
и в частта, в която в полза на адв. О.В.К.е присъдено адвокатско
възнаграждение за сумата над 470, 40 лв. за производството пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от И.Ц.И.,*** срещу ЗД „Б.И.“ АД, *** за сумата над 6000
лв. до уважения размер от 15 000 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** и със съдебен адрес:*** чрез адв. М. Г.да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Р.М.П., гр. *******сумата от 300 лв. /триста
лева/ разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН**********,***
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, *** и със
съдебен адрес:*** чрез адв. М. Г.разноски по делото пред СРС в размер на 678
лв./ шестстотин седемдесет и осем лева/
и 180 лв./ сто и осемдесет лева/
разноски пред СГС.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|